Р Е Ш Е Н И Е
№............/.........2020, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на първи октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ДАСКАЛОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Владислав Томов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1688/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от П.А.И. ***, ЕГН **********, срещу решение
№ 911/26.06.2020 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 1057/2020
г., с което е потвърдено наказателно постановление № 54/24.02.2020 г. на началника
на териториален отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна морска“ в
Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ при Централно митническо
управление, с което, на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 и чл. 124, ал. 1 от
Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, на П.А.И. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 4 788,24 лева и е постановено отнемане в
полза на държавата на стоките, предмет на нарушението – дестилатен алкохолен
продукт – 1 бр. ПВЦ бидон = 120 л/ 61,2 % vol при 20℃; дестилатен алкохолен
продукт – 1 бр. ПВЦ бидон = 120 л/ 48,8 % vol при 20℃; дестилатен алкохолен
продукт – 18 бр. ПВЦ бутилки = 180 л/47,6 % vol при 20℃.
Касаторът твърди,
че решението на ВРС е незаконосъобразно, необосновано и немотивирано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че
намереният алкохол е собственост на П.И. в качеството ѝ на физическо
лице, като от събраните пред районния съд гласни доказателства е установено, че
същият е закупен от трети лица за сватбата на дъщеря ѝ. Навеждат се
доводи, че не е доказано, че е замерен именно иззетият алкохол, както и че
замерването и отразените в акта констатации са направени в отсъствие на И., с
което са нарушени нейните права.
В депозирана
чрез представител по пълномощие писмена молба касационната жалба се поддържа
изцяло касационния жалбоподател, като е отправено искане до съда за отмяна на
решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно и за отмяна на издаденото
наказателно постановление, както и за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски съгласно представен списък.
Ответникът –
отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна морска“ в Главна дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“ при Централно митническо управление,
чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли решението на
ВРС да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, пледира решението на ВРС да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред районния съд наказателно постановление П.А.И. е наказана за това, че на
12.10.2019 г. в гр. Игнатиево, държала акцизни стоки – общо 425 литра етилов
алкохол с различен процент алкохолно съдържание по обем, както следва:
дестилатен алкохолен продукт – 1 бр. ПВЦ бидон = 120 л/ 61,2 % vol при
20℃; дестилатен алкохолен продукт – 1 бр. ПВЦ бидон = 120 л/ 48,8 % vol при
20℃; дестилатен алкохолен продукт – 18 бр. ПВЦ бутилки = 180 л/47,6 % vol при
20℃, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация
или придружителен административен документ/електронен административен документ
или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или
друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, както и че при издаването на
АУАН и наказателното постановление не са допуснати сочените от санкционирания
търговец процесуални нарушения, като същите са съобразени с изискванията на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил аргументи за установеност на
административното нарушение, както и за правилно определяне от административно-наказващия
орган (АНО) на квалификацията на деянието и на приложимата санкционна норма. Счел
е, че съобразно нормата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС правилно стоките, предмет на
нарушението, са отнети в полза на държавата.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно
възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни
изводи.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба за немотивиране на оспорения съдебен акт. В
хода на въззивното производство са събрани допустими, относими и необходими
доказателства, които са обсъдени от решаващия състав на ВРС в мотивите към
обжалваното решение във връзка с възраженията на страните и с оглед приложимите
материално-правни норми. Посочено е въз основа на кои доказателствени източници
съдът е установил фактическата обстановка по делото и е изградил своите правни
изводи. ВРС е отговорил на всички възражения във въззивната жалба, излагайки
обстойни съображения защо намира същите за неоснователни. По изложените
съображения настоящият касационен състав преценява, че в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Материалният закон също е приложен правилно от районния съд. В хода на
производството пред въззивната инстанция е доказано извършването на нарушението от
обективна и субективна страна. Както правилно е отбелязал ВРС, нормата на чл.
126, ал. 1 от ЗАДС инкорпорира в себе си освен диспозиция (състав на
административно нарушение), също така и санкция (вид и размер на
административно наказание/имуществена санкция). Посочената разпоредба предвижда
ангажиране на административно-наказателна отговорност на лице, което държи,
предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон
или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. От анализа на нормата се
установява, че в същата се съдържат няколко различни изпълнителни деяния, с
осъществяването на всяко едно от които се реализира фактическият състав на
административното нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. В разглеждания случай П.И.
е извършила нарушението чрез държане на акцизната стока (процесните количества
алкохол), което обстоятелство се установява по категоричен начин от събраните
по делото доказателства и дори не се оспорва от касатора (в касационната жалба
изрично се сочи, че „намереният алкохол е собственост на П.И. в качеството ѝ
на физическо лице“). Предвид липсата на доказателства за заплащане на дължимия
акциз недоказано е твърдението на касационния жалбоподател, че алкохолът е
закупен от трети лица, като това обстоятелство се явява ирелевантно за
съставомерността на нарушението, доколкото относим за осъществяване на
нарушението от обективна страна е единствено фактът дали лицето, държащо
акцизните стоки, притежава документ от вида на изброените в чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
Неоснователни
са оплакванията в касационната жалба, че не е доказано, че е замерен именно
иззетият алкохол, както и че замерването е извършено в отсъствие на наказаното
лице. Всички процесуални действия, извършени в хода на административно-наказателното
производство, са обективирани в нарочни протоколи. Както протоколът за
извършената проверка от 12.10.2019 г., така и описът за иззетите акцизни стоки,
съставен на същата дата, в който подробно са описани видът, количеството и
алкохолното съдържание на акцизните стоки, и трите броя протоколи за вземане на
проба, са съставени в присъствието на И. и са подписани от нея без възражения.
Впоследствие взетите проби са изпратени за изследване в Централната митническа
лаборатория към Централното митническо управление, където посредством изготвени
митнически лабораторни експертизи е установено точното алкохолно съдържание на
процесните количества алкохол, като резултатите са много близки, до тези,
установени в хода на проверката на място. Въз основа на така установените количества
и алкохолен градус митническите органи са изчислили размера на дължимия акциз.
Размерът на
административното наказание правилно е определен от АНО. Според санкционната
разпоредба на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС административното наказание, което
се налага на физически лица, извършили описаното в тази правна норма
административно нарушение, е глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не
по-малко от 1000 лева. В случая дължимият акциз за процесните количества
акцизни стоки е в общ размер на 2 394,12 лева съгласно становище относно
служебна бележка рег. индекс № 32-8811/10.01.2020 г. за определяне на дължимия
акциз на стоки, предмет на нарушение по АНП № 54/2020 г., изготвено от старши
експерт в отдел „Акцизна дейност“, сектор „Обслужване“ при ТД „Северна морска“,
в което подробно е обяснен механизмът и са посочени относимите правни
разпоредби, по които е изчислен размерът на дължимия акциз. Следователно,
двойният размер на дължимия акциз е в размер на 4 788,24 лева (2 394,12
лева х 2). С оглед горното, съдът приема, че размерът на наложеното
административно наказание законосъобразно е определен в съответствие с нормата
на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Правилно, с оглед разпоредбата на чл.124, ал.
1 от ЗАДС, стоките – предмет на нарушението, са отнети в полза на държавата.
Необосноваността на съдебното решение не представлява касационно
основание по чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), във връзка с чл.
63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, поради което касационният състав не следва
да обсъжда това възражение на касатора, което освен това е и напълно голословно.
Като е достигнал до идентични правни изводи и е потвърдил
оспореното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила, поради липса на
касационни основания за отмяната му по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл.
63, ал. 1, предложение второ от ЗАНН.
Предвид
крайния изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на
разноски е неоснователна. Ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски, поради което такива не му се дължат.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 911/26.06.2020 година на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 1057/2020 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.