РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Пловдив, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500388 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 79/20.03.2025 г., постановено по гр.д.№
575/2023 г. на ОС-Хасково, с което е осъден Ц. Ж. Ц. да заплати на „Юробанк
България“АД-гр.София сумата в размер на 36 400 лв., представляваща остатък
от чистата стойност на кредита, дължим на основание неизпълнение на
договор за потребителски кредит № *********/5.09.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, и са отхвърлени исковете в останалата част – за разликата до
предявения размер на претендирата главница от 41 115,31 лв., за сумата от
2 665,50 лв. за възнаградителна лихва за периода от 5.01.2023 г. до 1.08.2023 г.
и за сумата от 523,25 лв. – мораторна лихва за периода от 5.01.2023 г. до
1.08.2023 г., осъден е Ц. Ж. Ц. да заплати на „Юробанк България“АД-
гр.София сумата в размер на 6 758,47 лв.-разноски по делото, определени
съразмерно на уважената част от исковете, осъден е Ц. Ж. Ц. да заплати
сумата в размер на 328,64 лв. – разноски по делото за възнаграждение за вещо
лице, определени съразмерно на уважената част от исковете, която сума да се
1
преведе по сметка на ОС-Хасково.
Жалбоподателят „Юробанк България“АД-гр.София моли решението да
бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображенията,
изложени в подадената на 24.04.2025 г. въззивна жалба, в неговата част, с
която са отхвърлени предявените от банката претенции за присъждане на
сумата 4 715,31 лв.-главница за горницата над 36 400 лв. до 41 115,31 лв., на
сумата 2 665,50 лв. – възнаградителна лихва за периода от 5.01.2023 г. до
1.08.2023 г. и на сумата 523,25 лв. – мораторна лихва за периода от 5.01.2023 г.
до 1.08.2023 г., съответно, и в частта му за разноските. Като ищец в
производството пред окръжния съд банката е предявила искове с правно
основание чл. 430,ал.1 от ТЗ и чл.79,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на банката сумата 41 115,31 лв. за дължима главница за периода
5.01.2023 г.-1.08.2023 г., сумата 2 665,50 лв. за дължима възнаградителна
лихва за периода 5.01.2023 г.-1.08.2023 г. и сумата 523,25 лв. за дължима
мораторна лихва за периода 5.02.2023 г.-1.08.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
18.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми са
дължими съгласно сключения между страните договор за потребителски
кредит № ******/5.09.2022 г. поради допуснато неизпълнение от ответника
като кредитополучател на задължението за плащане на месечните погасителни
вноски и обявяване на кредита за предсрочно изискуем от банката.
Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по подадената от банката въззивна жалба Ц. Ж. Ц. моли тя
да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен
отговор с вх. № 5507/2.06.2025 г. Като ответник в производството пред
окръжния съд оспорва предявените срещу него искове като неоснователен.
Жалбоподателят Ц. Ж. Ц. моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в насрещната
въззивна жалба от 2.06.2025 г., в частта му, с която той е осъден да заплати на
„Юробанк България“АД-гр.София сумата 36 400 лв., представляваща остатък
от чистата стойност на кредита, дължим на основание неизпълнение на
договор за потребителски кредит № ********* от 5.09.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, съответно, и в частта му за разноските.
2
Ответникът по подадената от Ц. насрещна въззивна жалба „Юробанк
България“АД-гр.София моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по
съображенията, изложени в писмен отговор с вх. № 7043/10.07.2025 г.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 5.09.2022 г. между тях е сключен
представеният в копие от ищцата с исковата молба договор за потребителски
кредит № **********. Безспорно е, че съгласно този договор банката е
предоставила на ответника сумата 42 880 лв. като потребителски кредит за
текущи нужди със срок на връщане 5.09.2027 г. и общ размер на плащанията
54 985,46 лв. Безспорно е, че в отношенията между страните по процесния
договор за заем приложими са разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Безспорно е, видно е и от заключението на в.л. Е.Ж.Д. от 3.10.2024 г.,
прието в съдебното заседание на окръжния съд на 14.10.2024 г., че ответникът
е внесъл за погасяване на задълженията си по кредита до датата 5.01.2023 г.
само три вноски за главница в общ размер на 1 764,69 лв. и договорна лихва в
общ размер 923,07 лв., като след 5.01.2023 г. по кредита не са погасявани
суми. Безспорно е, че първата погасителна вноска по кредита е с дата
5.09.2022 г. и исковата молба против ответника е подадена в съда от банката
на 18.08.2023 г.
С подадената на 18.08.2023 г. искова молба банката твърди, че
ответникът е преустановил на 5.01.2023 г. плащането на дължимите по
кредита вноски за главница и лихви и е изпаднал в забава. Твърди, че поради
формираното просрочие банката е обявила вземанията по договора за кредит
за изцяло и предсрочно изискуеми. В уточняващата молба от 12.09.2023 г. е
заявено, че вземанията по договора за кредит са обявени за изцяло и
предсрочно изискуеми на 13.07.2023 г. с връчена покана за доброволно
изпълнение на длъжника по възлагане съгласно чл.18,ал.5 от ЗЧСИ чрез ЧСИ
Стоян Якимов. Заявено е, че с оглед връчването по чл.47,ал.5 от ГПК и в
случай, че връчването на поканата се приеме за ненадлежно, то банката се
позовава на предсрочна изискуемост на кредита, включително чрез връчване
3
на исковата молба на ответника Ц.. Твърди се, че длъжникът е допуснал
просрочие на дължимите вноски за главница в размер на 4 017,13 лв. за
периода от 5.01.2023 г. като дата на изпадане в забава до 1.08.2023 г., като са
просрочени и дължимите вноски за лихва за сума в общ размер 2 327,44 лв. за
периода от 5.01.2023 г. до 1.08.2023 г. Твърди се, че и след 1.08.2023 г. не са
извършвани плащания за погасяване на кредита. В исковата молба се твърди,
че към датата на подаване на исковата молба в съда ответникът не е изплатил
дължимите суми за лихви и главница по сключения договор, поради което се
претендира за присъждане на исковата сума 44 304,06 лв., от която 41 115,31
лв. за дължима главница за периода 5.01.2023 г.-1.08.2023 г., 2 665,50 лв. за
дължима възнаградителна лихва за периода 5.01.2023 г.-1.08.2023 г. и 523,25
лв. за мораторна лихва за периода 5.02.2023 г.-1.08.2023 г. В исковата молба е
изрично заявено, че ищецът се позовава на предрочната изискуемост по
кредита, като банката изрично заявява воля за обявяване на вземанията по
договора за кредит за изцяло и пресрочно изискуеми.
С определение от 13.01.2024 окръжният съд приема, че на основание
чл.47,ал.6 от ГПК на ответника Ц. следва да бъде назначен особен
представител. С определение от 14.03.2024 г. окръжният съд определя адвокат
И. А. от АК-Хасково за особен представител на ответника Ц. и с разпореждане
от същата дата нарежда да се изпратят на ответника чрез назначения му
особен представител адвокат А. преписи от исковата молба с приложенията
към нея за отговор със съответни указания. Преписите от исковата молба с
приложенията към нея са връчени на адвокат А. на 25.03.2024 г. На 24.04.2024
г. е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, подаден от
неговия особен представител адвокат А.. С него искът се оспорва по
основание и размер. Оспорено е твърдението на ищеца, че вземанията по
договора за кредит са обявени за изцяло и предсрочно изискуеми на
13.07.2023 г. с връчване на покана за доброволно изпълнение до длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК. Оспорено е и заявеното от ищеца становище в
уточнителната молба, че ищецът счита вземането си по договора за кредит за
предсрочно изискуемо чрез връчване на исковата молба на ответника. Твърди
се, че исковата молба не е връчена на ответника, поради което не е изпълнено
задължителното условие уведомлението за предсрочната изискуемост да е
достигнало до длъжника, а също не може да се счита за надлежно връчено на
него чрез особения представител. Оспорен е процесният договор като
4
нищожен на основание чл.21 от ЗПК и чл.146 от ЗЗП в частта на годишната
лихва и като недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.10,ал.1,
чл.11,ал.1,т.7-12 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Твърди се, че договорът и
съпътстващите го документи не са с еднакъв по вид, формат и размер на
шрифта не по-малък от 12. Заявени са оплаквания относно неспазване на
изискването по чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът да притежава информация за
годишния процент на разходите по кредита. Заявени са оплаквания относно
посочения в чл.3 от договора начин на определяне на референтния лихвен
процент на банката и се твърди наличие на неравноправни клаузи.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че се
установява от заключението на приетата по делото ССЕ неточното изпълнение
на договора, допуснато от ответника, изразяващо се в преустановяване на
плащането на дължимите месечни вноски за главница и лихви, тъй като
плащанията по договора са преустановени от ответника след 5.01.2023 г.,
поради което е налице първата от двете предпоставки, обуславящи правото на
банката да трансформира кредита в предсрочно изискуем съгласно чл.14,ал.1
от договора – при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски
по кредита. Съдът намира за доказана и втората кумулативно дадена
предпоставка от фактическия състав на основание, въз основа на което
настъпват последиците от обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Съдът приема, че поканата за изпълнение, обективираща изявление на банката
за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем, е връчена от ЧСИ при
отсъствие на изискуемите за това предпоставки по чл.47 от ГПК, тъй като
посоченият от него в договора адрес за кореспонденция в гр. ****** е посетен
само два пъти, в присъствени дни, като в договора е посочен и постоянният
адрес на длъжника в гр. *************, на който не е изпратено уведомление.
Съдът приема, че е налице неизпълнение на поетото от банката договорно
задължение всички писмени изявления на банката да бъдат изпращани на
посочените в началото на договора адреси на кредитополучателя, което е
основание да се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена
чрез връчването на поканата за изпълнение от ЧСИ, адресирана само до един
от посочените в договора адреси – със залепване на уведомление по реда на
чл.47 от ГПК, при отсъствието на предвидените в посочената правна норма
предпоставки. Съдът приема обаче, че са настъпили материалноправните
предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
5
доколкото изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е обективирано както в исковата молба, така и в приложената към
нея покана за изпълнение, с факта на получаването на които от особения
представител на ответника се пораждат свързаните с факта на връчването
правни последици, свързани с обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
преди изтичане на договорения срок 5.09.2027 г., като съдът се позовава на
константната съдебна практика, обективирана в решение № 198/18.01.2019 г.
на ВКС по т.д. № 193/2018 г., ТК, 1 ТО. Съдът намира за основателно
заявеното от страна на ответника възражение за нищожност на договора за
потребителски кредит на основание чл.22 във вр. с чл.10,ал.1 от ЗПК, тъй като
съгласно приетото заключение на СТЕ договорът за потребителски кредит е
изготвен на шрифт Times New Roman с размер на шрифта 11 pt., т.е. под
предвидения в цитираните правни норми минимален такъв от 12 pt. Съдът
приема въз основа на чл.23 от ЗПК, че тъй като когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи
по кредита, то въз основа на заключенията на ССЕ, съгласно които остатъкът
от чистата стойност на предоставения кредит 42 800 лв. след приспадане на
внесените от ответника суми за погасяване в общ размер на 6 480 лв. се
равнява на разликата от 36 400 лв., до която сума искът следва да бъде уважен,
като се отхвърли за разликата до предявения размер от 41 115,31 лв. за
главница, както и относно претенциите за присъждане на договорна-
възнаградителна лихва в размер на 2 665,50 лв. и на мораторна лихва в размер
на 523,25 лв. Съдът приема за основателно искането за присъждане на законна
лихва върху главницата, считано от 25.03.2024 г., на която дата на особения
представител на ответника са връчени преписи от исковата молба и
приложенията към нея.
С подадената въззивна жалба банката-жалбоподател обжалва решението
в частта му за отхвърлянето на иска относно главницата за сумата над 36 400
лв. до предявения размер 41 115,31 лв. (или за разликата 4 715,31 лв.) и на
претенциите за присъждане на възнаградителна лихва в размер на 2 665,50 лв.
за периода 5.01.2023 г.-1.08.2023 г. и на мораторна лихва в размер на 523,25
лв. за периода 5.01.2023 г.-1.08.2023 г. Оспорва се като неправилен изводът на
съда, че тъй като договорът е изготвен с шрифт в размер 11 pt., при
приложението на чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата
6
стойност на кредита. Заявено е, че единственото основание за обявяване на
договора за недействителен е че той вместо с шрифт в размер 12 е с шрифт в
размер 11, като буквалното и формално спазване на разпоредбата, без
съобразяване с принципите на пропорционалност и ефективност в ЕС и
целите на изискването за шрифт, е самоцелно и необосновано
правоприлагане. Заявено е, че в чл.2 от ЗПК посочената цел на закона е да
осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредит. Твърди се, че законът преследва една обща цел (защита на
потребителя) посредством проявлението й в закона в две форми – първо, да се
създават равноправни условия и, второ, да се насърчи отговорно поведение.
Твърди се, че с оглед на това договорът напълно изпълнява заложените цели и
не страда от никакви нарушения, тъй като банката е предоставила цялата
налична информация, която е необходима при вземането на решение дали да
се сключи договор за усвояване на определена сума, а именно потребителят е
наясно с размера на главницата 42 880 лв., приложимия годишен процент на
раходите съгласно чл.3,ал.9 от договора в размер на 9,31%, както и общо
дължимата сума по кредита до крайния му срок 53 179,46 лв. Посочено е, че
по делото е установено, че длъжникът е погасявал задължението си, като на
5.10.2022 г. е платил 868,43 лв., на 5.11.2022 г. е платил 868,43 лв. и на
5.12.2022 г. е платил 868,43 лв. на основание сключения договор,
следователно той се е информирал и е видял от договора какво следва да
заплати, като шрифтът в размер на 11 по никакъв начин не му е попречили да
разбере какво следва да заплати и кога. Заявено е, че дали шрифтът е 12 или 11
в случая е напълно неотносимо, тъй като длъжникът е разбрал колко трябва да
плати и го е направил, тъй е приел условията на договора и в действителност
не е бил затруднен да ги възприеме. Твърди се, че в съответствие със
заложените в ЗПК цели следва да се заключи, че шрифтът в размер 11 не е
създал каквито и да било неравноправни условия, както и не е насърчил към
безотговорно поведение от страна на кредитора. Твърди се, че при приетата от
съда недействителност се достига до хипотеза, при която длъжникът,
неизпълнил голяма част от своето задължение по договора, черпи права от
собственото си неправомерно поведение. Посочено е, че в случая при обявена
за предсрочно изискуема и дължима от длъжника сума в общ размер от
7
44 304,06 лв. длъжникът е заплатил общо 1 764,69 лв., което представлява
изпълнение в размер на едва 3,98% от общо дължимата сума. Заявено е, че
така длъжникът, прикривайки се зад нечетимия текст с шрифт 11, а не шрифт
12, макар да е погасявал в изпълнение на задължението си по него, постига
благоприятен за него ефект кредиторът да бъде наказан и ощетен без да
получава възнаграждение за сумата, с която е кредитирал длъжника. Позовава
се на приетото в решение № 186/23.10.2024 г. на ПАС по в.гр.д. № 373/2024 г.,
че се касае за незначително отклонение от указания в закона минимален
размер на шрифта, което не би могло да попречи на ответника да се запознае с
произтичащите от договора права и задължения, като целта на посочената
изискване е да позволи на кредитополучателя да прочете договора без
затруднения с оглед взимането на информирано решение относно неговото
сключване и за съществено следва да се приеме само такова отклонение, което
изисква полагането на усилия над обичайните за запознаване с текста на
договора, каквото в случая не е налице с оглед незначителния характер на
същото. Посочено е още приетото в същите мотиви, че предвид изложеното
следва да се приеме, че в контекста на предвидения в чл.23 от Директива
2008/48 принцип за пропорционалност на санкциите обявяването на договора
за недействителен единствено поради формалното неизпълнение на
изискването за минимален размер на шрифта, без същото да се е отразило на
възможността на потребителя да се запознае без особени усилия със
съдържанието му, представлява непропорционална с посоченото нарушение
мярка, което препятства прилагането й. Посочено е, че въз основа на тези
съображения апелативният съд е отменил първоинстанционното решение, с
което договорът е бил обявен за недействителен на основание чл.23 от ЗПК,
като в подобен смисъл е и решение № 35/26.02.2025 г. на ПАС по в.гр.д. №
456/2024 г. Заявено е, че основните цели и принципи, заложени в Директива
2008/48, която е транспонирана със ЗПК, са принципите на прозрачност,
пропорционалност и ефективност, които са заложени, за да се даде
възможност на кредитополучателите по потребителските кредити по ясен и
разбираем начин да възприемат какви финансови задължения поемат, с идеята
да не се допуска злоупотреба, а да се възпират некоректните практики на
кредитори. Заявено е, че същите цели и принципи са доразвити в практиката
на СЕС в редица решения като С-42/15, С-472/23, С-377/14 (като е посочен
текста на т.78 и 79), С-565/12 и С-449/13, в които е изведен на първо място
8
принципът на прозрачност, който гарантира, че потребителите получават ясна,
точна и разбираема информация, която му позволява да вземе информирани
решения при сключване на договорите за потребителски кредит. Твърди се, че
настоящата хипотеза е именно такава – кредитополучателят е бил наясно с
всички условия по кредита. Посочено е, че в т.63 на решение С-42/15 от
9.11.2016 г. СЕС приема, че строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира
реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на
пропорционалност, а съгласно т.69 санкция, лишаваща кредитора от лихви и
разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла на чл.23 от
Директива 2008/48 при неизпълнение на изискване, имащо съществено
значение в контекста на посочената директива. Заявено е, че в чл.10,§2 от
Директивата е посочено какво следва да съдържа по ясен и разбираем начин
договорът за потребителски кредит, като СЕС в решението в т.71 и т.72
посочва, че подобно нарушение може да попречи на потребителя да прецени
обхвата на своето задължение и че налагането на подобна санкция, която има
сериозни последствия за кредитодателя, не може да се смята за
пропорционално в случаите, когато липсващите данни по чл.10,§2 от
Директива 2008/48 са от такова естество, че не могат да засегнат способността
на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Твърди се, че в
настоящото производство сме изправени именно пред това, което е залегнало
в посоченото решение на СЕС. Твърди се, че законодателят е транспонирал
Директива 2008/48 по начин, който не позволява в пълна степен да се
преследват ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие, тъй
като потребителят е усвоил процесните суми и е погасявал първите месечни
вноски на точната дата и в точните размери, от което може да се направи
обосновано предположение, че той е разбирал в пълна степен финансовите
условия по сключения потребителски договор, именно която е и целта на
приетата Директива. Заявено е, че въпреки това, поради факта, че в
изготвянето на договора е заложен шрифт 11, а не шрифт 12, окръжният съд е
приложил в пълна степен санкцията, предвидена в чл.23 от ЗПК, без да
изследва дали всъщност условията по процесния договор са разбираеми, ясни
и непротиворечиви и дали те са възприети от кредитополучателя, като не е
изложил мотиви дали приложената санкция в пълна степен покрива
заложените цели и принципи в Директива 2008/48. Заявено е, че в случая
9
първоинстанционният съд е изправен пред хипотезата дали да приложи
вътрешното право, което не отговаря на заложените цели на Директивата,
посочени във въззивната жалба, или да откаже да приложи предвидената
санкция поради противоречие с основните принципи и цели на Директива
2008/48. Твърди се, че в случая съдът неправилно е решил да приложи
националното право с предвидената санкция в него, но без да го тълкува с
оглед на текста и целите на Директивата. Заявено е, че възможността на
националния съд да не се съобрази с вътрешното законодателство е присъщо
на системата на правото на ЕС и дава възможност в рамките на правомощията
си съдът да осигури пълната ефективност на правото на Съюза, поради което
окръжният съд е следвало да откаже приложението на чл.23 от ЗПК и да
постанови решение, с което да приеме договора за потребителски кредит за
валиден, защото той изцяло покрива принципите, заложени в Директива
2008/48. Затова жалбоподателят претендира решението да бъде отменено в
обжалваните негови части, като бъдат уважени изцяло предявените от банката
искове срещу Ц..
С подадения отговор на въззивната жалба, подадена от банката,
ответникът по нея и по спора Ц. Ц. чрез назначения негов особен
представител адвокат И. А., е заявено, че извън въведеното с Директива
2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г. изискване за форма на хартиен
или друг траен носител държавите-членки не са ограничени да поставят
допълнителни условия за действителност на договора, поради което правилото
на чл.10,ал.1 от ЗПК за изискване на размер на шрифта се допуска от
Директивата и то е задължавало страните да сключат договора в съответствие
с него. Посочено е, че съгласно тълкуването, направено с определение на СЕС
от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 г., член 10,параграф 2 и член 22, параграф
1 от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г. трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага
всички елементи на договора за потребителски кредит да бъдат представени
по еднакъв по вид, формат и размер на шрифт не по-малък от 12. Позовава се
на решение № 50 162/10.01.2023 г. на ВКС по т.д. № 550/2022 г. и решение №
50 206/25.11.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3578/2020 г. Заявено е, че въведеното в
чл.10,ал.1 от ЗПК изискване за размера на шрифта, както и последицата от
неспазването му недействителност на договора, съответстват на правото на
ЕС. Заявено е, че съгласно формираната последователна и трайна практика на
10
ВКС, при нарушение на изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК относно шрифта
договорът за кредит е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК и потребителят
връща само чистата стойност на кредита без лихва или други разходи.
Позовава се на решение № 50 174/26.10.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3855/2021
г., 4 ГО, решение № 50 206/25.11.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3578/2020 г., 3 ГО,
решение № 60 186/28.11.2022 г. на ВКС по т.д. № 1023/2020 г., 1 ТО, решение
№ 50 162/10.01.2023 г. на ВКС по т.д. № 550/2022 г., 2 ТО и решение №
50 084/9.01.2024 г. на ВКС по т.д. № 875/2022 г., 1 ТО. Заявено е, че при
постановяването на решение № 186/23.10.2024 г. на ПАС по в.гр.д. №
373/2024 г. е разгледан казус, при който шрифтът на договора е с размер 11,6 и
11,7, което значително се различава от установения размер на шрифта по
настоящото дело 11 pt., като това решение на ПАС е изолирано в съдебната
практика и й противоречи, поради което е допуснато касационното му
обжалване с определение № 1272/25.04.2025 г. на ВКС.
С подадената насрещна жалба от страна на ответника по спора Ц. Ц.
чрез неговия особен представител адвокат И. А. се твърди, че решението е
неправилно в частта му, с която предявеният иск е уважен за сумата 36 400
лв., представляваща остатък от чистата стойност на кредита, ведно със
законната лихва от 25.03.2024 г. и ведно с разноски. Заявено е, че е неправилен
изводът на окръжния съд за настъпили материалноправни предпоставки за
обявяване на предсрочната изискуемост с връчване на изявлението за това,
обективирано в исковата молба и приложената към нея покана за изпълнение,
на особения представител. Твърди се, че този извод на окръжния съд
противоречи на приетото в решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по гр.д. №
601/2014 г. – че упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника,
като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва
да е положил усилия за откриване на длъжника. Заявено е, че в настоящия
случай такива усилия не са положени от кредитора, поради което не може да
се приеме, че вземанията по договора за кредит са обявени за предсрочно
изискуеми. Твърди се, че исковата молба не е връчена на ответника, поради
което не е изпълнено задължителното условие уведомлението за предсрочната
изискуемост да е достигнало до длъжника и същото не може да се счита за
надлежно връчено чрез особения представител. Твърди се и че приемайки за
основателно едно от изложените в отговора на исковата молба основания за
11
недействителност на процесния договор съдът не е обсъдил и не се е
произнесъл по останалите наведени в отговора на исковата молба основания
за недействителност на договора за потребителски кредит – че договорът е
нищожен на основание чл.21 от ЗПК и недействителен на основание чл.22 във
вр. с чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Изложени са
съображенията, посочени в отговора на исковата молба, относно изискванията
на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът да притежава информация за ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, и относно нищожност на договора за
кредит в частта за годишната лихва на основание чл.21 от ЗПК и чл.146 от
ЗЗП. Заявено е искане решението да бъде отменено в обжалваната негова част
и искът да бъде отхвърлен с приемане, че договорът за потребителски кредит
е нищожен и/или недействителен по изложените в насрещната въззивна жалба
съображения.
Претенцията на банката-ищец се основава на твърдението, че между нея
и ответника Ц. при условията на чл. 430 от ТЗ е сключен на 5.09.2022 г.
представеният в копие с исковата молба договор за потребителски кредит.
Видно е от договора за кредит, че банката е предоставила на
кредитополучателя Ц. потребителски кредит в размер на 42 880 лв., а той се
задължава да го върне заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията
на договора, на погасителни вноски съгласно погасителен план – до 5.09.2027
г., при месечни вноски за главница и за лихва, като общата сума за плащане е
54 985,46 лв. Съгласно чл.14,ал.1 от договора, при непогасяване в уговорения
срок на една или повече вноски по кредита банката има право да обяви
кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Банката твърди с
исковата си молба и уточняващата молба към нея от 12.09.2023 г., че
ответникът е допуснал просрочие в изплащане на задължението си по кредита,
считано от 5.01.2023 г. и във времето до 1.08.2023 г., поради което с поканата,
връчена на 13.07.2023 г. на ответника чрез ЧСИ съгласно чл.18,ал.5 от ЗЧСИ
при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем. Заявено е също така от банката с исковата и уточняваща молба, че
тя претендира за настъпване на предсрочната изискуемост на дълга по
кредита включително и чрез връчване на исковата молба на ответника Ц..
Окръжният съд е приел с обжалваното решение, че длъжникът Ц. не е бил
надлежно уведомен от банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем с връчване на поканата от ЧСИ по посочени съображения, но той е
12
бил уведомен за изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, обективирано в исковата молба и в приложената към
нея покана за изпълнение, с връчването им на неговия особен представител,
които изводи не се оспорват с подадената от банката въззивна жалба. С
насрещната въззивна жалба, подадена от особения представител на ответника
Ц., се оспорва вторият извод на окръжния съд, като се претендира, че
предсрочната изискуемост на кредита в случая не е надлежно обявена на
ответника и с връчването на исковата молба с приложенията към нея на
особения представител.
Няма спор между страните, съответно, няма оплаквания и твърдения в
двете жалби, относно обстоятелството, че от страна на кредитополучателя Ц.
е преустановено плащането на дължимите суми по кредита след 5.01.2023 г.
(когато е направена последната погасителна вноска, но само за размер 82,47
лв.) и до подаването на исковата молба на 18.08.2023 г., след като са погасени
от него след сключването на договора само три вноски за главница в общ
размер 1 764,69 лв. и договорна лихва в общ размер 923,07 лв., което
обстоятелство е видно от заключението на ССЕ от 3.10.2024 г., изготвено от
вещото лице Е.Ж.Д., прието в съдебното заседание на окръжния съд на
14.10.2024 г. Съгласно погасителния план, представен от ищеца с исковата
молба заедно с договора за кредит, ответникът се е задължил да плаща суми за
погасяване на дълга за главница и лихва на 5.01.2023 г., 5.02.2023 г., 5.03.2023
г., 5.04.2023 г., 5.05.2023 г., 5.06.2023 г., 5.07.2023 г., 5.08.2023 г., както и
занапред на посочените в погасителния план дати, в посочените там размери
на вноските. Няма спор, че след 5.01.2023 г. и до момента плащания на дълга
по договора за кредит от ответника не са постъпвали. На 19.06.2023 г. банката
е предоставила на ЧСИ Стоян Якимов за връчване поканата за изпълнение но
длъжника Ц., представена от ищеца в копие с исковата молба, с която банката
го уведомява, че поради забава в плащанията по договора за кредит
вземанията на банката се обявяват за изцяло и предсрочно изискуеми, като се
кани длъжникът в седемдневен срок от получаването на поканата да заплати в
полза на банката дължима сума в общ размер 43 293,81 лв., от която главница
41 115,31 лв. и договорни лихви 2 128,50 лв. Видно е следователно, че към
датата 19.06.2023 г., към датата на подаването на исковата молба в съда
18.08.2023 г., към датата на връчването на преписите от исковата молба с
приложенията към нея (и поканата за изпълнение) на особения представител
13
на ответника 25.03.2024 г. и в хода на производството по делото е налице
непогасяване от кредитополучателя Ц. на една и повече вноски по кредита,
поради което и съгласно чл.14,ал.1 от договора за кредит банката има право да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. В случая следователно е
налице обективна предпоставка за загубване от длъжника на преимуществото
на срока за плащанията по договора за кредит към датата, когато поканата е
била изготвена, 19.06.2023 г., съответно, за настъпване на предсрочна
изискуемост към тази дата, респективно, за банката е възникнало
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем.
Спори се с оглед заявеното в насрещната въззивна жалба оплакване дали
ответникът е надлежно уведомен от банката за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, съответно, дали изявлението на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е породило правни последици с връчването
на исковата молба и приложената към нея покана за изпълнение, в която е
обективирано изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, на особения представител на ответника, назначен при условията на
чл. 47,ал.6 от ГПК. Следва тук да се посочи, че доколкото връчването на тези
документи на особения представител е извършено на дата, значително по-
късна от посочената в исковата молба, а именно на 25.03.2024 г., и
претендираните с въззивната жалба, подадена от банката, за присъждане суми
за възнаградителна и мораторна лихва са изчислени за предходен период
(5.01.2023 г.-1.08.2023 г.), то по начало няма пречка вземания от този вид да
бъдат присъждани в настоящото производство, защото при преценка относно
наличието на предпоставките банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем последиците от това изявление ще настъпят след връчването на
изявлението на банката на ответника и тъй като предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й, то вече с обявяването на предсрочната изискуемост се
преустановява начисляването на възнаградителна лихва върху усвоената и
непогасена главница и от този момент цялата дължима главница следва да се
олихвява с лихва за забава, но сумите за лихви за времето от 5.01.2023 г.-
1.08.2023 г. са дължими.
Видно е от чл.19 от договора за потребителски кредит от 5.09.2022 г., че
страните са се договорили всички уведомления и изявления във връзка с този
14
договор да бъдат направени в писмена форма и че ще се считат получени, ако
по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка,
с препоръчана поща, с куриер, или по електронна поща достигнат до адресите
на страните, посочени в началото на договора, като по отношение на
кредитополучателя адресът за получаване е вписаният в началото на договора
или посочения в искането за отпускане на потребителски кредит настоящ
адрес, както и всеки друг адрес, посочен от кредитополучателя в подписан от
него и представител на банката документ, а в случая, че някоя от страните
промени последно заявения си адрес за кореспонденция, посочен в някой от
гореописаните документи, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна,
като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление всички
съобщения, достигнали до стария адрес, ще се считат за получени. В
началната част на договора за кредитополучателя Ц. са посочени два негови
адреса – постоянен в град ************* на улица „*****
******“17,ет.3,ап.24 и настоящ в град ******, ЖК“******“,бл.517Б,ет.1,ап.1.
Поканата за изпълнение от 19.06.2023 г. е отправена но Ц. само на адреса в
гр.****** и само на този адрес е направен неуспешен опит за връчването й от
ЧСИ. Окръжният съд е приел, че връчването от ЧСИ е нередовно при
условията на чл.47 от ГПК, както и че в случая банката е следвало да изпрати
за връчване поканата и на другия посочен в договора адрес на Ц., този в град
*************, който е постоянният негов адрес. В производството по делото
след постановяването от окръжния съд на разпореждането от 12.09.2023 г. за
връчване на препис от исковата молба с приложенията на ответника е
установено, че той не може да бъде намерен нито на адреса в град
*************, нито на този в град ******, като от направената справка от
НБД“Население“ е видно, че постоянният на адрес на Ц. е в същият (този в
град *************), а като настоящ негов адрес е посочен Испания от
13.06.2013 г., поради което окръжният съд при условията на чл.47,ал.6 от ГПК
е назначил за особен представител на ответника адвокат И. А.. Съответно, на
адвокат А. в това нейно качество на особен представител на ответника Ц. са
връчени на 25.03.2024 г. преписите от исковата молба с приложенията към нея
за отговор. С връчването на документите на особения представител до него е
достигнало изявлението на банката, обективирано в исковата молба и
допълнителната молба към нея и в поканата за изпълнение за обявяване на
вземанията по договора за кредит от банката за изцяло предсрочно изискуеми
15
поради забава в плащанията на кредитополучателя. Както е посочено в
решение № 198/18.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 193/2018 г., ТК, 1 ТО, на което
изрично се позовава окръжният съд в обжалваното решение, в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба
по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си
да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник. Установява се следователно, както правилно е приел
окръжният съд, че е налице изявление на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, което е достигнало до ответника чрез връчването на
документите, в което то е обективирано, на назначения по делото негов особен
представител-адвокат и което е породило правни последици с така
извършеното връчване с оглед установеното наличие на допусната забава от
страна на ответника Ц. като кредитополучател. Неоснователно е следователно
оплакването, заявено от негова страна в насрещната въззивна жалба, че
решението на окръжния съд е неправилно, защото той неправилно е приел, че
кредиторът е връчил уведомление на длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита.
Безспорно е между страните, че в отношенията между тях, възникнали
съгласно сключения между тях договор за потребителски кредит от 5.09.2022
г., кредитополучателят Ц. като потребител има право на защита съгласно
Закона за потребителския кредит, включително с приложение на разпоредбите
на чл.20-24 ЗПП. С отговора на исковата молба от 24.04.2024 г. от страна на
ответника се претендира за реализиране на такава защита с твърдение, че
договорът за потребителски кредит е нищожен, съответно недействителен на
посочени основания, като първото посочено основание е, че не е спазено
изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК договорът с приложенията да бъде изготвен
като писмен документ с размер на шрифта не по-малък от 12 pt. Видно е от
неоспореното заключение на СТЕ от 2.12.2024 г., изготвено от вещото лице
инж. З.И., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 9.12.2024 г.,
договорът за потребителски кредит е изготвен на шрифт Times New Roman с
размер на шрифт 11 pt. Затова окръжният съд е приел, че е основателно
заявеното от ответника възражение за нищожност на договора на основание
чл.22 във вр. с чл.10,ал.1 от ЗПК и съгласно чл.23 от ЗПК е присъдил в тежест
16
на ответника и в полза на банката само сумата 36 400 лв., която е изчислил
като остатък от чистата стойност на предоставения кредит, като относно това
изчисление оплаквания от банката-жалбоподател не са заявени. При тези
обстоятелства окръжният съд не е разгледал другите възражение за
нищожност на договора за потребителски кредит, заявени от страна на
ответника, които са посочени сега и в подадената насрещна въззивна жалба.
От страна на банката с подадената въззивна жалба твърдението за
неправилност на съдебното решение е основано изключително на
съображения за неоснователно присъждане само на сумата 36 400 лв. при
непропорционално прилагане в случая на санкцията по чл. 23 от ЗПК само
поради допуснато нарушението относно размера на шрифта на договора
съгласно чл.22 във вр. с чл.10,ал.1 от ЗПК. Следва при тези обстоятелства на
първо място да се прецени от апелативния съд дали в случая следва банката да
понесе санкцията по чл.22 във вр. с чл.10,ал.1 от ЗПК поради безспорното
понастоящем изготвяне на договора за кредит с текст при шрифт 11 pt.,
съответно, дали са основателни заявените от банката-жалбоподател
оплаквания и с оглед на това дали е основателна подадената от банката
въззивна жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9,
договорът за потребителски кредит е нищожен. Съгласно нормата на чл.23 от
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Несъмнено е, че нормата на чл.10,ал.1 от ЗПК е
защитна за потребителя и императивно изисква договорът за потребителски
кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен (или друг траен) носител с
размер на шрифт не по-малък от 12 pt. Безспорно е, че в случая това изискване
не е спазено от банката. Във въззивната жалба от нейна страна се претендира,
че шрифтът в размер 11 pt. не е създал неравноправни условия за потребителя,
той е получил надлежна информация при взимането на решението да сключи
договора, погасявал е първите месечни вноски на точната дата и в точните
размери, поради което съдът не е следвало да прилага като непропорционална
санкцията по чл.23 от ЗПК.
Нормите на чл.10,ал.1 и ал.2 от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
17
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета не съдържат изискване относно
размера на шрифта, на който следва да се изготвят на хартиен носител
договорите за потребителски кредит. Нормата на чл.10,ал.1 от ЗПК въвежда
изискване, което е в повече от регламентираните изисквания в чл.10,ал.1 и ал.2
от Директивата – договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена
форма на хартиен носител с размер шрифт не по-малък от 12 pt. С
определение на СЕС от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 е прието, че
чл.10,пар.2 и чл.22,пар.1 от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор
за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, форма и
размер шрифт не по-малък от 12. С това определение е изяснено, че доколкото
в Директивата не се определят подробно форматът и размерът на шрифта, с
които информацията относно условията на договора и последиците от
сключването му трябва да бъде предоставена на длъжника при сключването на
договор за потребителски кредит, държавите-членки остават по принцип
компетентни да установят правила както относно конкретната форма на
предоставяне на тази информация, така и относно последиците от
неспазването й от страна на търговците, при условие, че тези правила
допринасят за предоставянето на посочената в чл.10,пар.2 от Директивата
информация по ясен и кратък начин, както и че уредбата в ЗПК, която налага
всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, е преценена от
СЕС като гарантираща, че информацията ще бъде представена прозрачно и
четливо, както и като възпрепятстваща използването на дребен шрифт, който
би могъл да породи опасността важна информация към момента на сключване
на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от
съответния потребител. Освен това е изтъкнато, че уредбата в ЗПК се
ограничава да предвиди правила относно формата, в която трябва да се
представи информацията, и не налага задължения за предоставяне на
допълнителна информация извън хармонизирано установената в чл.10,пар.2
от Директивата. Несъмнено е, че тълкуването на СЕС, направено по повод
преюдициалното запитване във връзка въведеното изискване по отношение на
размера на шрифта и при отчитане последиците от неспазването му
(недействителност на договора съгласно чл.22 от ЗПК), има задължителен
характер по силата на чл.633 от ГПК. Налице е следователно за банката като
18
кредитор-заемотадел по процесния договор за потребителски кредит, сключен
на 5.09.2022 г. между нея и ответника Ц., допустимо за изпълнение на целите
на Директивата надлежно законоустановено задължение да изготви и
предостави на потребителя-заемополучател договора на хартиен носител с
текст с шрифт в размер не по-малък от 12 pt., което свое задължение тя е
длъжна да спази.
Становището на настоящия състав на апелативния съд е, че (както е
направено при постановяването на решение №186/23.10.2024 г. на ПАС по
в.гр.д. № 373/2024 г., отменено частично от ВКС с решение № 288/16.10.2025
г. по т.д. № 121/2025 г., ТК, 1 ТО, на решение № 35/26.02.2025 г. на ПАС по
в.гр.д. № 456/2024 г., обжалвано без до момента да е постановен съдебен акт
от ВКС, на решение №210/18.11.2024 г. на ПАС по в.гр.д. № 411/2024 г.,
необжалвано) след констатирането на нарушението на изискването на
чл.10,ал.1 от ЗПК относно размера на шрифта „не по-малък от 12“ pt. има
казуси, в които трябва да се прецени поведението на страните, за да се
установи дали нарушението е допуснато с цел да бъде увреден потребителя и
дали потребителят е бил увреден, тъй като тежката санкция по чл.22 от ЗПК и
последиците по чл.23 от ЗПК не следва да се налагат формално, без
съобразяване с конкретните обстоятелства, без изследване дали санкцията и
последиците са пропорционални по смисъла на Директива 2008/48/ЕО от
23.04.2008 г., без преценка дали налагането им е справедлива последица от
нарушението и без да се изследва възможност за недопустима злоупотреба от
потребителя с неговите права на потребител. Такива случаи са, например,
когато текстът на договора е с шрифт в размер над 11,5 pt. и близък до 12 pt.,
или когато текстът е изготвен с шрифт в размер 12 пойнта, но текстът в
подписания от страните на хартия договор е с размер на шрифта между 11,5 и
12 pt. вероятно по причина на особености в настройката на принтера при
печата на договора, обаче той е напълно четлив, всички части от текста са ясно
и добре видими и няма никаква пречка да бъдат спокойно прочетени и
разбрани. Несъмнено е, че размер на шрифт 11,5-11,7 пойнта е много близък
до размер 12 пойнта и по начало при нормален процес на четене (ако не се
твърди и установява наличие на специфични особености на зрението на
потребителя, поради което тази разлика да е от значение) не се отразява на
възприемането на писмения текст. От значение е и дали в конкретен случай от
кредитополучателя се твърди, съответно, дали се установява, банката да е
19
използвала недобросъвестна търговска практика при изготвянето на договора
и така той да е бил затруднен да се запознае с писмения текст на договора
заради шрифт по-малък от 12 pt., или е заявено твърдение за нищожност на
договора само въз основа на довода, че шрифтът е с размер по-малък от 12 pt.
Смисълът на потребителската защита както съгласно Директива 2008/48/ЕО,
така и съгласно българската правна уредба в ЗПК, е да не се допусне
увреждане на потребителя при кредитирането поради недобросъвестни
търговски практики на другата страна по договора, като потребителите бъдат
защитени от нелоялни или подвеждащи практики. Ноторно известно е, че
нормата на чл.10,ал.1 от ЗПК в частта относно изискването за размер на
шрифта не по-малък от 12 пойнта на текста на договорите за кредит на
хартиен носител е създадена от българския законодател с оглед специфики на
българския кредитен пазар и установени злоупотреби, които са довели до
увреждане на потребителите поради текстове в договорите с нечетими клаузи
поради малък размер на шрифта. Когато обаче такава злоупотреба нито се
твърди, нито се установява по конкретното дело, а на потребителя е била
осигурена от банката надлежно с предоставянето на договора на хартиен
носител в четим вид възможността да се запознае с договора, като го прочете
и разбере, обичайно има основания да се счита, че потребителят това е и
направил. При установяване, че потребителят е изпълнявал в дълъг период от
време своите задължения, макар и неточно, включително е подписвал и анекси
към договора, при уважаване на заявената впоследствие претенция за
нищожност на договора, при което ще се присъди в негова тежест да върне на
банката само чистата стойност на кредита, само защото договорът е с шрифт
малко по-малък от 12 pt., е възможно да се стигне до несправедлив резултат.
Също така е възможно да се стигне до такъв резултат и когато потребителят
след сключването на договора не е предприел действия във връзка със
законово предоставената му възможност за отказ от договора за
потребителски кредит по чл. 29 от ЗПК, не е платил нито една вноска или е
платил една или две вноски, и е подал искова молба в съда за признаване на
договора за кредит за нищожен не само без да предложи връщане на сума, а
като дори оспорва претенция на банката за връщане поне на чистата стойност
на кредита съгласно чл.23 от ЗПК, задържайки така за дълъг период получения
финансовия ресурс, предоставен му от банката въз основа на договора.
Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите
20
за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИД на Съвета в
т.26 от преамбюла определя изискване към държавите-членки да предприемат
подходящи мерки за насърчаване на отговорното поведение на всички етапи
от кредитното правоотношение, като вземат предвид специфичните
особености на своя кредитен пазар, а за потребителите е посочено, че следва
да действат благоразумно и да спазват договорните си задължения. Затова при
разглеждането на правните спорове по договорите за потребителски кредит
следва да се взима предвид, че отговорно поведение е дължимо от двете
страни по правоотношението, т.е. и от потребителя. При определянето на
правните последици за страните в такъв спор съдът е длъжен да приложи и
нормите на т.47 от преамбюла и на чл.23 на Директивата. Тъй като именно
съдът налага санкциите, разглеждайки споровете между страните по
потребителския паричен кредит, той следва да осигури спазването на
изискването, че държавите-членки следва да установят система от санкции за
нарушаване на разпоредбите на Директивата и да гарантират тяхното
привеждане в изпълнение, като изборът на санкции е по усмотрение на
държавите-членки и предвидените санкции следва да бъдат пропорционални
(както и ефективни и възпиращи). Съдът следва да се съобрази с разпоредбата
на чл.23 от Директивата, изискваща санкциите за нарушаване на
националните разпоредби, приети съгласно нея, да бъдат пропорционални
(както и ефективни и възпиращи). Съдът е длъжен да се съобрази и с
решението от 9.11.2016 г. на СЕС по дело С-42/15. Както е посочено в т.63 от
решението, СЕС приема, че строгостта на санкциите трябва да съответства с
тежестта на наказваните с тях нарушения, като се съблюдава и основният
принцип на пропорционалност. Съгласно т.69 от решението, СЕС приема, че
изискването, за неизпълнението на което кредитодателят може да бъде
санкциониран съгласно националната правна уредба със загубата на правото
си на лихви и разноски, трябва да има съществено значение в контекста на
Директива 2008/48/ЕО. С оглед т.72 от решението, прилагането на подобна
санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да се
смята за пропорционално, когато с нарушението не може да се стигне до
засягане на способността на потребителя да извърши преценката относно
своето задължение. Когато в разглеждан казус се установява, че е допуснато
незначително отклонение от указания в закона минимален размер на шрифта,
което не би могло да попречи, не се твърди да е попречило и с оглед
21
обстоятелствата по делото няма основания да се приеме да е попречило на
кредитополучателя да се запознае с договора, съответно, с произтичащите от
него за длъжника права и задължения, има основания да се приеме, че правата
на потребителя не са били засегнати. Целта на законовото изискване е да
позволи на кредитополучателя да прочете договора без затруднение с оглед
взимането на информирано решение относно неговото сключване, поради
което за съществено следва да се приеме само такова отклонение, което
изисква полагането на усилия над обичайните за запознаване с текста на
договора, какво по начало не е налице при незначителен размер на
отклонението относно размера на шрифта. При зачитане на посочения в чл.23
от Директива 2008/48/ЕО принцип за пропорционалност на санкциите,
обявяването на договора за недействителен единствено поради формалното
неизпълнение в незначителен обем на изискването за минимален размер на
шрифта, без то да се е отразило на възможността на потребителя да се
запознае без особени усилия със съдържанието му, представлява
непропорционална с посоченото нарушение мярка, което може да обоснове
неприлагането й в конкретен случай и при преценка на всички конкретно
установени обстоятелства.
В случая обаче отклонението при изготвянето на процесния договор за
потребителски кредит от изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК за размер на
шрифта не по-малък от 12 пойнта не е незначително, тъй като договорът е
изготвен с размер на шрифта 11 pt. Ответникът е платил първите три вноски,
след което е преустановил плащанията, не са сключвани анекси към договора,
банката е предявила иска по чл.430, ал.1 от ТЗ и особеният представител е
направил възражението за недействителност на договора на основание чл. 22
във вр. с чл.10,ал.1 от ЗПК с оглед размер на шрифта по-малък от 12 pt. При
разглеждането на настоящия казус, съобразявайки доказателствата и
обстоятелствата относно поведението и отношенията между страните,
настоящата инстанция намира, че допуснатото от кредитора нарушение,
изразяващо се в изготвянето на текста на договора с шрифт с размер 11 pt.
вместо с предписания от чл.10,ал.1 от ЗПК размер 12 pt., не е несъществено в
контекста на Директивата и затова обосновава санкционната мярка приемане
на договора за нищожен с произтичащите от това последици – потребителят-
кредитополучател да дължи да върне само чистата стойност на кредита, а
банката-кредитодател да няма право да получи лихви и други разходи по
22
кредита. Оплакванията на банката-жалбоподател, заявени във въззивната
жалба, са следователно в случая неоснователни. Решението в частта му,
обжалвана от банката-жалбоподател, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Следва при тези обстоятелства да се отчете, че оплакванията, заявени в
насрещната въззивна жалба, подадена от страна на ответника по спора (от
неговия особен представител), за наличие и на други две основания договорът
за потребителски кредит да се приеме за недействителен поради нарушение на
изискването по чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК относно ГПР и за нищожен поради
нарушение на изискванията на чл.143 и чл.146 от ЗЗП в частта относно
годишната лихва, не могат да доведат до отмяна на решението в обжалваната
негова част, с която в тежест на ответника и в полза на банката е присъдена
сума при условията на чл. 23 от ЗПК, тъй като дори и да се установи
основателност на тези възражения присъдената от окръжния съд сума също
ще е дължима. С оглед постановения от окръжния съд резултат е очевидно, че
насрещната въззивна жалба в тези нейни части, относно тези оплаквания и с
искане решението да бъде отменено относно присъждането на сумата 36 400
лв. ведно със законна лихва в полза на банката и в тежест на ответника, е
неоснователна. С оглед изчерпване на спора между страните и доколкото
действително съдът е длъжен да разгледа всички възражения на ответника,
което не е направено от окръжния съд, в случая апелативният съд само ще
посочи, че в случая не е очевидно да е допуснато нарушение на изискването
по чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в приложение № 1 начин. За установяване основателност
на заявени оплаквания от този вид по начало е необходимо ползване на
специални знания, поради което съдът назначава ССЕ. В случая от страна на
ответника такава експертиза не е ангажирана, поради което възражението е
останало недоказано и затова то е неоснователно. Относно установеното с
договора задължение за кредитополучателя за заплащане на възнаградителна
лихва възражението, заявено в отговора на исковата молба, е, че уговорката в
чл.3 от договора сама по себе си не означавало, че разписаната в нея
изчислителна процедура е ясна и достатъчно разбираема за обикновения
среден потребител. Заявено е, че в разпоредбите на чл.3,ал.1 и ал.2 от
23
договора е посочено, че лихвеният процент се определя като сбор от
референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка, т.е. с всяка
промяна на приложимия референтен лихвен процент би се променяла и
приложимата лихва, като в договора не са посочени конкретните критерии,
въз основа на които банката ще може да променя лихвения процент, което
според ответника прави тези две разпоредби неравноправни, попадащи в
обхвата на чл.143,ал.2,т.10 и 11 от ЗЗП. Твърди се още, че в договора за кредит
е уговорена неиндивидуално възможност за едностранно увеличаване от
страна на банката на съгласувания размер на базовия лихвен процент, при
необявени предварително и невключени като част от съдържанието на
договора ясни правила за условията, при които този размер може да се
променя до пълното погасяване на кредита, което не отговаря на изискването
за добросъвестно, като при липса на ясно, недвусмислено и подробно описан в
договора метод за промяна на лихвата предпоставката „добросъвестност“ на
търговеца не е налице и той не може да се ползва от изключението на
чл.144,ал.2,т.1 от ЗЗП. Твърди се липса на ясни правила и условия за начина на
формиране на размера на ПРАЙМ, при които този размер може да се променя
до пълното погасяване на кредита, което не отговаря на изискването за
добросъвестност и затова клаузата, предвиждаща изменение на
възнаградителната лихва, се явява нищожна на основание чл.146,ал.1 във вр. с
чл.143,ал.1 от ЗЗП. Видно е от текста на договора за потребителски кредит от
5.09.2022 г., че в чл.3,ал.1-8 и ал.11-12 е посочено каква възнаградителна
лихва дължи кредитополучателят на банката и как тя се изчислява. Съгласно
уговорката по основния текст относно договорената възнаградителна лихва
чл.3,ал.1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва за целия срок на издължаване на кредита, изчислена
при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който представлява
сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в
размер на 7,300%, като за референтен лихвен процент по този договор се
ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени
кредити в съответната валута лева или евро, приложим за съответния период
на начисляване на лихвата, съгласно алинея 2 и следващите. Нормално е
банката да договаря променлив годишен лихвен процент с оглед съобразяване
с настъпващите в хода на действие на договора промени във финансовите
условия, при които работи банката. В случая към договора е приложена като
24
Приложение №1 подписана от страните Методология за определяне на
референтен лихвен процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно-ипотечни
кредити на „Юробанк България“АД, с оглед на което следва да се приеме, че
кредитополучателят е получил съответната информация и се е съгласил с тази
методология. В случая от страна на ответника е поискано в съдебното
заседание на окръжния съд на 14.10.2024 г. назначаване на ССЕ с посочени
задачи относно дължимата договорна лихва и експертизата е назначена от
съда с определение в същото съдебно заседание, но след приемането на СТЕ
относно размера на шрифта на договора в съдебното заседание на 9.12.2024 г.
с молба от 7.01.2025 г. адвокат И. А. заявява, че се отказва от така поставените
допълнителни задачи към ССЕ и е поискано вместо тях вещото лице да
отговори на други посочени задачи във връзка с установяване на остатъка от
чистата стойност на кредита, като с определение на окръжния съд от 8.01.2025
г. е поставена на ССЕ допълнителна задача за изготвяне на заключение по тези
задачи. Видно от заключението на вещото лице Е.Д. от 12.02.2025 г., прието в
съдебното заседание на 25.02.2025 г., експертизата е определила размера на
договорната възнаградителна лихва за периода 5.09.2022 г.-1.08.2023 г. на база
първоначалните данни по договора и според ПРАЙМ, посочен в договора,
като 2 887,81 лв., както и определя размера на договорната възнаградителна
лихва за същия период като към договорената надбавка от 7,3%, посочена в
чл.3 от договора, прибавя стойността на референтния лихвен процент
ПРАЙМ, приет от Комитета по управление на активите и пасивите на банката
по методологията, като 2 929,26 лв., както и е определила дължима мораторна
лихва върху просрочената главница за периода от 5.02.2023 г. до 1.08.2023 г.,
изчислена съгласно ПМС № 426/18.12.2014 г., като 156,82 лв., като след
приспадане на платена част от възнаградителната лихва вещото лице посочва,
че и при този начин на изчисление е останала дължима възнаградителна лихва
в размер (след извършено плащане на 923,07 лв.) в размер на 1 984,22 лв.,
както и мораторна лихва в размер на 156,82 лв. При тези обстоятелства
следователно неоснователно с отговора на исковата молба (поддържано и с
въззивната жалба) от страна на ответника е заявено и възражение за
нищожност на договора за кредит в частта за годишната лихва на основание
чл. 21 от ЗПК и чл.146 от ЗЗП.
Установява се следователно, че подадените въззивни жалби от банката-
ищец по спора и от ответника по спора са неоснователни. Решението на
25
окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено така, както е
постановено, включително в частта му за разноските.
С оглед резултата от въззивното обжалване (отхвърляне и на двете
жалби) присъждане на разноски за него не следва да се постановява, тъй като
ответникът по спора не дължи разноски на банката, направени във връзка с
нейната неоснователна жалба, както и банката не дължи на ответника по
спора разноски, направени във връзка с неговата неоснователна жалба,
каквито обаче в случая не са направени, тъй като тя е подадена от неговия
особен представител (съответно, банката не дължи такива на съда с оглед
нормата на чл.78,ал.6 от ГПК). С отделно разпореждане апелативният съд ще
постанови на особения представител на ответника по спора адвокат И. А. да
се изплати възнаграждение от внесения от банката депозит.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 79/20.03.2025 г., постановено по
гр.д.№ 575/2023 г. на ОС-Хасково.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26