№ 187
гр. Айтос, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20252110100045 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, съд.адрес: ***, чрез адв. З.Ц., против С. И. С., ЕГН **********. Предявени са
искове за признаване за установено дължимостта на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 579/24 г. на РС Айтос за сумата от
общо 1706, 27 лв. Поддържа, че вземанията произтичат от 2 бр. договори за мобилни услуги, двата
от 09.03.22г., както и от 2 бр. Договори за лизинг от същата дата. За потребените от ответника
услуги за процесния период били издадени 4 бр. фактури за сумата от общо 1706, 27 лв. – за
незаплатени мобилни услуги и лизингови вноски, като същевременно била начислена неустойка за
предср. прекратяване на договорите, която също се претендира по делото. Иска да се установи
съществуване на вземанията му срещу ответника, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателно плащане. Претендира направените разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131 и сл. ГПК от ответника е постъпил ОИМ от особения му представител.
Намира исковете за допустими, но за неоснователни, молейки за отхвърлянето им. Оспорва на
самостоятелно основание претенциите за неустойки, считайки, че не е налице надлежно извършено
разваляне на договорите, респ. няма основание за начисляването им. Евентуално намира, че
клаузите за неустойка са неравноправни, правейки възражение за нищожност, развивайки
подробни съображения. Оспорва и претенциите за незаплатени лизингови вноски, т.к. счита, че
ищецът не установява да е изправна страна по договорите за лизинг.
С оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със
заявление по чл. 410 ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение против ответника,
1
за което е образувано ч.гр.д. № 579/24 г. на РС-Айтос, по което е издадена ЗИ за претендираните
суми и по което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането
си. Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество - частично основателен /по отношение на
вземанията на ищеца за незаплатени мобилни услуги и за неплатени лизингови вноски/ поради
следното. Установява се по делото, че са налице валидни облигационни правоотношения пo
сключени между ищеца (като оператор) и ответника (като потребител) 2 бр. договори за мобилни
услуги, двата от 09.03.22г., както и от 2 бр. Договори за лизинг от същата дата (по които ищеца като
лизингодател, а ответника – лизингополучател). Не е спорно, че ищецът в качеството на кредитор е
изпълнил задълженията си пo процесните договори – предоставил е мобилните услуги на
потребителя. Установява се, че ищецът е изправна страна и по договорите за лизинг, предоставяйки
ползването на лизинговите вещи – по силата на сключените договори за лизинг /в деня на
подписването им/, установяващо се и от представените по делото писмени доказателства,
неоспорени от ответника, както и от заключението на ВЛ Д.. Установява се, че претендираните
вземания произтичат от неизпълнение парични задължения на длъжника по сключени съглашения
– за предоставени мобилни услуги за ползвани от ответника моб.номера, както и за предоставени
му на лизинг устройства срещу заплащане на лизингови вноски. Неудовлетворените вземания на
ищеца, дължими от ответника по сключените договори и ОУ към тях, са индивидуализирани по
размер и основание в издадени от него фактури, представени по делото, в които са посочени
ползваните услуги и дължимите месечни такси за тях, които показания са последователни,
следващи се, като от тях се установява реално ползване и последователно отчитане на доставените
услуги. Във фактурите са начислени и месечните лизингови вноски по сключените между страните
договори за лизинг. Наличието на тези задължения на ответника се установява и от заключението
на ВЛ Д. – съответно 117,65 лв. – незаплатени месечни абонаментни вноски за използвани
моб.услуги и 178,08лв. – незаплатени лизингови вноски по горепосочените съглашения.
Ответникът не ангажира доказателства, че е заплатил претендираните задължения, водещо до
извод за основателност на исковите претенции за незаплатени мобилни услуги и за неплатени
лизингови вноски в претендирания в ИМ размер /общо за сумата от 295,73лв./.
Относно претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите: Ищецът
претендира неустойка за предсрочно прекратяване, позовавайки се процесните договори,
уреждащи едностранно разваляне при определени условия и дължимостта на неустойка при
неизпълнение на длъжника. Ищецът не успя да установи основанието за начислената неустойка и
нейния размер, доколкото не доказа предприети от страна на оператора действия по разваляне
/прекратяване на договора/, обуславящо възникване на вземането му за неустойка. Надлежното
прекратяване на процесния договор представлява предпоставка от правопораждащ фактически
състав за неустойката, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на иска. Според състава
в случая прекратяването се подчинява на общите правила на чл.87 и сл. ЗЗД. Неизпълнението на
договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника (неплащане на задължения по
договора), съставлява основание за развалянето му. Доколкото процесните договори са сключени в
писмена форма, изявлението за прекратяването им също следва да е в такава форма, а с него следва
да се даде и подходящ срок за изпълнение. По делото не се установява надлежно отправено до
абоната писмено предизвестие, с което да му е даден достатъчен срок за изпълнение на
задължението му за плащане на дължимите по договорите суми, респ. получаване на същото от
ответника. Изрично се представя в тази връзка като доказателство удостоверение /л.96 от делото/,
но същото според състава не е в състояние да докаже по несъмнен начин материализирано
2
волеизявление на ищеца за разваляне на процесното съглашение, която обективирана воля да е
достигнала до своя адресат /ответника/, още повече, че в удостоверението се сочи номер на
коресподентска пратка, чиято идентичност съдът не констатира с ангажирано доказателство по
делото /в т.см. Р.№ 1323 от 15.12.2022 г. по в. гр. д. № 534/2022 г., Р.№ 334 от 28.02.2023 г. по в. гр. д.
№ 1506/2022 г. и Р.№ 524 от 18.04.2023 г. по в. гр. д. № 372/2023 г., всички на ОС Бургас/.
Прекратяването на договора от оператора без предизвестие в отношенията между търговец и
потребител е недопустимо, доколкото създава значително неравновесие в правата и задълженията
на страните, давайки предимство за търговеца за сметка на потребителя, който следва да бъде
защитен като по-слабата страна в отношенията, вкл. и чрез правото му да узнае по несъмнен начин
как, защо и от кога търговеца счита договора за прекратен, която трансформация в крайна сметка
поражда и заплащане на уговорена по договора неустойка. Поради това и процесната претендирана
неустойка е била начислена на длъжника без основание, обуславящо извод за отхвърляне на иска в
пълния претендиран размер от общо 1410,54 лв. (в т.см. е практиката на ОС Бургас – Р.№ I-2 от
28.01.2021 г. по гр.д. № 2638/2020 г., Р.№ 10 от 6.01.2022 г. по в. гр. д. № 1479/2021 г., Р.№ 547 от
22.11.2021 г. по в. гр. д. № 1299/2021 г., Р.№ 379/ 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 1411/21 г., Р.
№334/28.02.2023г. по в.гр.д.№1506/22г., Р. № 524 от 18.04.2023 г. по в. гр. д. № 372/2023 г., Р. № 559
от 28.04.2023 г. по в. гр. д. № 1338/2022 г., Р. № 634 от 30.05.2023 г. по в. гр. д. № 1336/2022 г., Р. №
731 от 20.06.2023 г. по в. гр. д. № 391/2023 г., Р. № 1 от 03.01.2024 г. по в. гр. д. № 1874/2023 г., Р. №
90 от 29.01.2024 г. по в. гр. д. № 914/2023 г., Р. № 310 от 03.04.2024 г. по в. гр. д. № 1463/2023 г., Р.№
400/23.05.25г. по в.гр.д.№464/25г. и др.). Поради това следва да се приеме, че договорът не е бил
надлежно развален и за оператора се поражда само правото да търси от потребителя изпълнение на
уговорените месечни вноски – такси и цени на предоставените устройства. Разноските възлизат на
общо 1834,75 лв., от които 514,13 лв. в заповедното производство и 1320,62 лв. в исковото
производство. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати от ищеца съобразно
уважената част от исковете разноски в размер на 318 лв. Мотивиран от гореиложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, и С. И. С., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца по издадена Заповед за
изпълнение от 15.07.2024 г. по ч.гр.д. № 579/2024г. на РС-Айтос, следните суми: сумата от общо
117,65 лв. - незаплатени задължения за потребени услуги (месечни абонаментни такси и други
услуги) по Договор за мобилни услуги № ********* от 09.03.2022 г. и Договор за мобилни услуги
№ ********* от 09.03.2022 г., сумата от общо 178,08 лева – лизингови вноски по Договор за
лизинг за базови аксесоари № ********* от 09.03.2022 г. и Договор за лизинг и базови аксесоари №
********* от 09.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от общо 1410,54 лева - неустойки за
предсрочно прекратяване на посочените договори за мобилни услуги.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, да заплати на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, направените разноски в заповедното и в исковото производство от общо 318 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3