РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. В., 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
В. Р. Г.
при участието на секретаря А. А. Т.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20241300500071 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Г. Е. Г., ЕГН **********, от
с. В., , против Решение № 235/13.06.2022 г., постановено по гр.д.
№1781/2020г. по описа на РС-В.
С обжалваното решение, постановено в производство по съдебна делба
във фазата на нейното извършване, е изнесен на публична продан на
основание чл. 348 ГПК допуснатия до делба с решение №348/28.07.2021 г.,
постановено по №1781/2020г. по описа на Районен съд-В., недвижим имот, а
именно: Поземлен имот IX - 643 в кв. 47 по плана на с. В. обл. В., целият от
около 700 кв.м., заедно с построените в имота: триетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 130 кв.м. и едноетажна масивна сграда със
застроена площ от 19 кв.м. Пазарната стойност на имота е 74 344,00лева.
Правата на съделителите са: 2/3 идеални части от правото на собственост за
Н. Е. Г., ЕГН ********** и в размер на 1/3 идеални части от правото на
собственост за Г. Е. Г., ЕГН **********.
1
Със същото решение всеки от съделителите е осъден да заплати
държавна такса върху стойността на делбения дял, както следва: Н. Е. Г.
сумата от 1982,51 лева, а Г. Е. Г. сумата от 991,25лева.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, както и
необосновано.
Излага се, че изводът на Районен съд-В. за неподеляемост на имота бил
неправилен и в противоречие със заключението на съдебно-техническата
експертиза и разясненията на вещото лице. Посочва, че съгласно
експертизата всеки един от етажите има самостоятелен вход, както и че може
да се достига до тях и по вътрешно стълбище. Излага се още, че съгласно
изискванията на ЗУТ в едноетажната масивна сграда със застроена площ от
19 кв.м можело да се изгради мокро помещение, от което достигнал до извод
за възможна поделяемост на имота.
Поддържа се, че в обжалваното решение липсвали мотиви на ВРС за
извършване на делбата чрез изнасяне имота на публична продан.
При условията на евентуалност моли на основание чл. 349. ал.2 от ГПК
да му бъде възложен делбения имот.
Твърди се, че Районен съд-В. неправилно отказал да приложи
разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК. В тази насока излага, че по делото
представил писмени доказателства, вкл. нотариално заверена декларация, че
живее в делбения имот с адрес: с.В. не притежава друг недвижим имот
/жилищен/ и че желае същият да му бъде поставен в дял съгласно
разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК.
Поддържа се, че Районен съд-В. неправилно не допуснал разглеждане
на исканията му за сметките, които бил направил с нарочна писмена молба. В
тази насока се твърди, че извършил необходими разноски по поддържането и
запазването на съсобствената вещ в размер на 4200.00лв. Излага, че съгласно
чл.30. ал.3 от ЗС всеки от съделителите можел да иска от друг съделител
както да му заплати тежестите и разноските, които е сторил за общата вещ,
така и ползите, които той е получил от нея, но не са му били заплатени.
Посочва сторените от него необходими разноски по вид и размер.
Излага се, че Районен съд-В. отказал допускането на съдебно-
счетоводна експертиза, по която вещото лице следвало да даде заключение за
сумата, която ищеца му дължал за извършените необходими разноски по
поддържането и запазването на съсобствената им вещ.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови
друго, с което да разпредели имота между съделителите съобразно
2
притежаваните от всеки идеални части. В условие на евентуалност в случай,
че съдът приеме, че имотът е неподеляем, иска да му бъде възложен
делбеният имот при условията на чл. 349, ал.2 от ГПК. Не представя нови
доказателства и не прави доказателствени искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответната по жалбата
страна - Н. Е. Г., чрез адв. Н. А., е подала писмен отговор, с който моли да
бъде оставена без уважение въззивната жалба и бъде потвърдено
първоинстанционното решение. По същество навежда доводи за
неоснователност на наведените в жалбата твърдения.
Сочи, че претенциите по сметките на жалбоподателя са предявени пред
Районен съд-В. извън законоустановения срок, както и че липсвали
доказателства в тази насока.
Твърди, че искането на жалбоподателя за поставяне в негов дял на
делбения имот по реда на чл.349 ал.2 от ГПК също било заявено извън срока.
По отношение на жалбоподателя не били налице изискванията ,визирани в
чл.349 ал.2 от ГПК. В тази насока излага, че текстът се прилагал при
ликвидиране на съсобственост, възникнала само по наследяване. В случая
съсобствеността между тях била възникнала при смесен фактически състав -
по наследяване и чрез правна сделка. По делото липсвали доказателства, че
жалбоподателят е живял в имота при откриване на наследството.
Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Отправя искане
за присъждане на сторените разноски за въззивното производство. Не
представя доказателства и не прави доказателствни искания.
Пред настоящата инстанция от страните не са представени
доказателства и не са направени доказателствни искания.
Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
3
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила на 14.09.2021г. решение № 348 от 28.07.2021 г.,
постановено по първоинстанционното гр. дело № 1781/2020 г. по описа на
Районен съд-В е допуснато извършването на съдебна делба между Н. Е. Г.,
ЕГН **********, от с. В. и Г. Е. Г., ЕГН **********, от с. В. на следният
недвижим имот : Поземлен имот IX - 643 в кв. 47 по плана на с. В., целият от
около 700 кв.м., заедно с построените в имота : триетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 130 кв.м. и едноетажна масивна сграда със
застроена площ от 19 кв.м., при следните квоти: 2 / 3 идеални части за Н. Е.
Г., ЕГН ********** и 1 / 3 идеални части за Г. Е. Г., ЕГН **********.
Първото съдебно заседание по делото след влизане в сила на решението
по допускане на делбата, е проведено на 15.10.2021 г., видно от протокол от
15.102021г по гр.д.№1781/2020г. на Районен съд-В..
В преклузивните срокове по чл. 346 от ГПК и чл.349 ал.2 ГПК до края
на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е
допусната делбата , жалбоподателят Г. Е. Г. не е предявил искания за сметки
срещу другия съделител –Н. Г. на осн. чл. 346 от ГПК, както и не е направил
искане за възлагане на делбения имот. Такива искания е направил в открито
съдебно заседание на 17.01.2022 г., като е представил и нарочна молба, видно
от приложения Протокол от 17.01.2022 г. по първоинстанционното дело.
С определение от 08.02.2022 г., постановено по гр.д.№1781/2020 г. на
Районен съд-В. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане
предявените по реда на чл.346 ГПК в производството по делото от съделителя
/въззивника/ Г. Е. Г. против Н. Е. Г. искания за сметки за заплащане на сумата
от 4200лв.-направени необходими разноски по поддържане и запазване на
делбения имот, ведно със законната лихва, считано от постановяване на
решението до окончателното изплащане, като недопустими. Със същото
определение ВРС е оставил без разглеждане направеното по реда на чл.349 от
ГПК искане на Г. Е. Г. за възлагане на делбения имот в негов дял, като
недопустимо.
Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 02.03.2022 г.
Следователно тези искания не са предмет на делото и настоящият съд не
дължи произнасяне по наведените възражения с жалбата от Г. Е. Г. по
отношение на искането за сметките и искането за възлагане на делбения имот.
4
По делото е прието заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована.
Експертизата е изготвена от вещото лице след извършен оглед на имота на
18.04.2022 г. Вещото лице е посочило, че имотът се състои от триетажна
жилищна сграда със ЗП 130 кв.м. и РЗП 390 кв.м. и едноетажна масивна
сграда с площ от 19 кв.м. В двете сгради има изградени електрически и ВиК
инсталации. Дворното място е с площ от 700 кв.м. с изпълнена улична
регулация и дворищна регулация откъм единия съсед, но откъм другия не е
ограден. Констатирало е и е посочило помещенията на всеки етаж от
триетажната сграда, като по отношение на едноетажната сграда е посочило,
че се състои от едно помещение.
Вещото лице е дало заключение, че жилищната сграда е неподеляема.
Този извод обосновава с разпоредбата на чл.40 от ЗУТ ,съгласно която всяко
жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е
помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и
бани-тоалетни. При разпита в съдебно заседание на 13.05.2022 г. вещото лице
е пояснило още, че съгласно нормите на ЗУТ в жилищна сграда, над жилищна
площ не може да се изгражда мокро помещение. Санитарен възел може да се
построи в самостоятелната сграда от 19 кв.м.
Съгласно заключението, пазарната стойност на допуснатия до делба
имот е в размер на 74 344 лв.
За да постанови обжалваното решение Районен съд-В. е формирал
извод за неподеляемост на делбения имот, позовавайки се на приетата по
делото СТЕ, поради което следва да бъде изнесен на публична продан, на
основание чл.348 ГПК.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
5
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материалноправни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
6
По същество на спора съдът приема, че обжалваното решение на
Районен съд-В. е правилно.
По способа за извършване на делбата:
В Гражданския процесуален кодекс са уредени четири способа за
извършване на съдебната делба, а именно: 1) изнасяне на допуснатото до
делба имущество на публична продан (чл. 348 от ГПК); 2) поставяне в дял на
допуснат до делба неподеляем жилищен имот (чл. 349 от ГПК); 3) теглене на
жребий (чл. 352 от ГПК) и 4) разпределение на допуснатото до делба
имущество от съда без теглене на жребий (чл. 353 от ГПК).
Основният принцип при извършване на делбата е всеки от съделителите
да получи по възможност реален дял от съсобствените имоти. Наред с това,
при извършване на преценка кой способ да бъде приложен следва да бъдат
съобразени видът на имуществото, допуснато до делба, броят на имотите,
броят на лицата, между които следва да се извърши делбата, основанието, на
което е възникнала съсобствеността и дяловете на съделителите в
съсобствеността. Настоящата инстанция счита за правилен извода на
районния съд, че единственият възможен способ за извършване на делбата в
настоящия случай е чрез изнасянето на жилището на публична продан. Това е
така, тъй като не съществува възможност всеки един от двамата съделители
да получи реален дял, доколкото процесният имот е един и съгласно
заключението и съдебно-техническата експертиза същият е неподеляем.
Освен това не са налице и предпоставките по чл. 349 от ГПК.
В случая по делото няма подлежащо на разглеждане искане по реда на
чл.349 ГПК на нито една от страните, доколкото с влязлото в сила
определение от 08.02.2022 г., постановено по гр.д.№1781/2020 г. на ВРС
искането на жалбоподателя Г. Г. за възлагане на делбения имот по реда на
чл.349 от ГПК е оставено без разглеждане, като недопустимо. Следователно,
производството по искането за възлагане на имота на жалбоподателя е
прекратено, поради което и настоящият състав не дължи произнасяне по
наведените възражения в тази насока.
В случая, тегленето на жребий по чл. 352 от ГПК също не може да
намери приложение, тъй като дяловете в съсобствеността от допуснатия до
делба имот на двамата съделители са различни (1/3 и 2/3), а жилището, както
се посочи е неподеляемо, поради което е невъзможно съделителите да
7
получат реален дял от него. Последното обстоятелство обосновава и
невъзможността делбата да бъде извършена чрез разпределяне по чл. 353 от
ГПК. При това положение оплакването на въззивника за неправилност на
решението, досежно избрания способ за прекратяване на съсобствеността, е
неоснователно.
Неоснователни са и възраженията по отношение претенцията по сметки
по изложените по-горе съображения-при така установената по делото
фактическа обстановка и видно от влязлото в сила определение от 08.02.2022
г., постановено по гр.д.№1781/2020 г. на РС-В. е оставил без разглеждане
предявените по реда на чл.346 ГПК в производството по делото от ответника
Г. Е. Г. против ищеца Н. Е. Г. искания за сметки за заплащане на сумата от
4200 лв.-направени необходими разноски по поддържане и запазване на
делбения имот, ведно със законната лихва, считано от постановяване на
решението до окончателното изплащане, като недопустими. Следователно
производството по това искане е прекратено, поради което и настоящият
състав не дължи произнасяне по наведените възражения в тази насока.
Предвид изложеното и доколкото крайните изводите на настоящия
въззивен състав съвпадат с тези, съдържащи се в мотивите на обжалваното
решение, въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на първата
инстанция следва да се потвърди изцяло.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва
присъждането на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът Г. Е. Г. следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 500 лв. за изплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 15.12.2022 г.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъдена да заплати
на бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд-В. сумата от 50
лв./ петдесет лева/ - дължимата държавна такса по въззивното производство,
както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения Видинският окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №235 от 13.06.2022 г. постановено по гр.д.
№1781/2020 г. по описа на Районен съд-В.
ОСЪЖДА Г. Е. Г., ЕГН **********, от с. В. да заплати на Н. Е. Г., ЕГН
**********, от с. В. сумата в размер на 500 лв. /петстотин лева/ направени
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. Е. Г., ЕГН **********, от с. В. да заплати на бюджета на
Съдебната власт по сметка на Окръжен съд-В. сумата от 50 лв./петдесет лева/,
представляваща дължимата държавна такса по въззивното производство,
както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.1
и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9