Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 24.04.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антония Луканова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 15907 по описа за 2018г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 25.07.2018г., гр.д.8020/18г., СРС, 85 с-в
осъжда С.О.да заплати на ЗД „Е.“ АД сумата 1 247.23 лв. - заплатено
застрахователно обезщетение по щета № **********/2016г., ведно със законна
лихва от 02.02.2018г., сумата 106.92 лв. - лихва за забава през периода
30.03.201 г. - 31.01.2018г. и сумата 753.37 лева – разноски, като отхвърля
молбата на С.О.за разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по исковете Столична община. Счита за недоказано съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и увредения
собственик. Не се установява механизмът на ПТП и причинно-следствената му
връзка с вредите. Протоколът за ПТП е неясен и непълен относно цялата пътна
обстановка, липсва снимков материал. Произшествието не е извършено в присъствие
на актосъставителя. Свидетел не установява оспорения механизъм. Последният не
може да се доказва чрез САТЕ. Не се установява доколко водачът на автомобила е
в състояние да възприеме и избегне пропадането в дупка на пътя, с оглед
въздействие на алкохол, наркотик или друго упойващо вещество. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по иска ЗД „Е.” АД оспорва
жалбата.
Софийският градски съд,
ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Протокол за ПТП № 1653437/19.10.2016г.,
подписан от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР София и от водача на увредения
автомобил, съдържа вписване за представената от водача, полица по застраховка
„Каско”, сключена с ответника ЗД „Е.” АД и
валидна към момента на
заастрахователното събитие. В частта, с която длъжностното лице удостоверява
представянето на застрахователния документ и неговото съдържание, протоколът
обективира официално удостоверително изявление по чл.179, ал.1 ГПК за валидно
застрахователно правоотношение.
Протоколът за ПТП не се
ползва с обвързваща доказателствени сила на официален свидетелстващ документ
относно механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди.
В тази част протоколът не обективира изявления на длъжностното лице -актосъставителя
относно факти, извършени пред него по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, а само
доказва какви изявления за механизма на ПТП прави пред него участникът в пътния
инцидент. Като се има предвид, че участникът изтъква пред актосъставителя
изгодни за себе си факти, завареното положение на автомобила от актосъставителя
не е достатъчно за установяване на цялостния механизъм на пътния инцидент. При
оспорване, в тежест на ищеца е установяването на тези положителни и изгодни за
него факти, съобразно чл.154, ал.1 ГПК, в какъвто смисъл е разпределена
доказателствената тежест със съдебния доклад. В случая, не е разпитан свидетел
в тази насока. Съдебно-автотехническа експертиза, с която се установява
причинна връзка между механизъм и вреди, е изготвена единствено въз основа на данните
от протокола на ПТП.
Независимо от това, с оглед
преценката за точния механизъм на пътния инцидент, следва да се съобрази
схемата в протокола относно очертанието и разположението на увреждащата пътна неравност. Схемата към протоколът за ПТП съдържа достатъчно ясно и пълно
описание на възприетото от актосъставителя при посещението на място. Въпреки
липсата на снимков материал, схемата очертава спорния участък от дясната пътна
лента по ул. „Бял равнец“ № 5 в гр.София, кв. „Княжево“, заета в по-голямата си
средна част от необезопасена дупка и намиращият се непосредствено пред нея
увреден автомобил, т.е. съдържа достатъчна информация за релевантните за спора
факти, включително за пътната обстановка. В тази част, протоколът отразява непосредствените констатации при
огледа на актосъставителя, поради което се ползва с материалната
доказателствена сила на официалното свидетелстващо изявление, необорено от
ответника.
От схемата е видно, че пътната
неравност заема значителна част от ширината на пътната лента, като не е нарочно
обозначена и обезопасена. Даже и при допустима и подходяща скорост, сух терен и
ясно време, преодоляването й чрез рязко намаляване, спиране или заобикаляне,
във всички случаи би довело до рисково поведение на пътя, чрез създаване на опасност
за сблъсък съответно или с движещите се МПС-та непосредствено след увредения
автомобил, или съответно с тези от съседната лява пътна лента за насрещно
движение. Ответникът не установява конкретни усложнения в пътната обстановка,
които да налагат движение с по-ниска съобразена скорост по смисъла на чл.20,
ал.2 ЗДвП. Именно размерът и разположението на неравността, както и липсата на необходимата
предупредителна сигнализация, представляват условие, без което вредата не би настъпила при
нормално стечение на обстоятелствата. В тази връзка, следва да се кредитира заключението
на САТЕ за съществуване на пряка причинно-следствена връзка между механизма на
произшествието, настъпило на посочения адрес, и настъпилите вреди.
Изцяло в тежест на ответника, съобразно чл.154, ал.1 ГПК, е да докаже правоизключващите си възражения, доколко водачът на автомобила
е в състояние да възприеме и избегне пропадането в дупка на пътя, с оглед евентуално
въздействие на алкохол, наркотик, умора, техническа неизправност на автомобила,
лоша метереологична или пътна обстановка, дали действа при груба небрежност или
умисъл. Подобно успешно доказване не е проведено.
В САТЕ, размерът на обезщетението от 1 247.23 лв.
е определен на база средствата за нови части, материали и труд по средни
пазарни цени към момента на събитието, необходими за отстраняване на вредите по
МПС. Стойността на обезщетението е по действителни пазарни цени, поради което
исковете с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД са изцяло основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се потвърди.
Пред настоящата инстанция не претендира и не установява
реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.07.2018г., гр.д.8020/18г., СРС, 85 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.