Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 28.12.2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА  ЯНКОВА

 

при секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 124 по описа за 2014 година на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

ИЩЕЦЪТ - „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Петър Славчев Славов, Марияна Д. Петкова, Румяна Величкова Тодорова, Емилия Христова Царева - съвместно, чрез пълномощника си адв. Д. от ПАК е предявил иск за признаване за установено по отношение на ответниците в качеството им на солидарни длъжници - И.А.М., с ЕГН: **********, Г.С. ИСТИЛЯНОВА - М., с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. Самоков, ул. "Подридна" 79А и ЕТ „Е.- 4.- И.М.”, с ЕИК: *********, и адрес ***, съществуването на вземането на ищеца за следните суми по Договор за кредитна линия № 101-548650/18.05.2009г., а именно за  сумата в размер на 51 738.24 евро (петдесет и една хиляди седемстотин тридесет и осем евро и двадесет и четири евроцента), равняващи се на 101 191.20 лева (сто и една хиляди сто деветдесет и един лева и двадесет стотинки), от които 46 292.90 евро (четиридесет и шест хиляди двеста деветдесет и две евро и деветдесет евроцента), равняващи се на 90 541.04 лева (деветдесет хиляди петстотин четиридесет и един лева и четири стотинки) - главница по договор за банков кредит, 4449.34 евро (четири хиляди четиристотин четиридесет и девет евро и тридесет и четири евроцента), равняващи се на 8702.15 лева (осем хиляди седемстотин и два лева и петнадесет стотинки) - наказателна лихва за периода от 21.11.2013 г. до 09.02.2014 г., 759.75 евро (седемстотин петдесет и девет евро и седемдесет и пет евроцента), равняващи се на 1485.94 лева (хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки) - договорна лихва за периода от 09.10.2013 г. до 28.11.2013 г., включително, 236.25 евро (двеста тридесет и шест евро и двадесет и пет евроцента), равняващи се на 462.07 лева (четиристотин шестдесет и два лева и седем стотинки) - такси; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /13.02.2014 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и направените в заповедното производство и в настоящото такова съдебни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 18.05.2009г. между него, от една страна и И.А.М., ЕГН: **********, действащ като ЕТ Е.- 4.- И.М. ЕИК: *********, с адрес: ***, от друга страна е сключен Договор за кредитна линия 101-548650/18.05.2009 г., по силата на който Банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер 50 000 евро. Сочи, че дължимата по договора възнаградителна лихва се определяла посредством индекса EURIBOR, както следва: шестмесечният EURIBOR плюс надбавка 6 пункта. Шестмесечният EURIBOR се определял на всеки 12 месечен период и се фиксирал, както следва: за първия дванадесет месечен период размерът му бел 1.4530% и бил фиксиран към 15.05.2009г. През целият срок на кредита, лихвеният процент не можел да бъде по-нисък от 9% на годишна база. За всеки следващ 12- месечен период, лихвеният процент щял да се фиксира на база шест­месечният EURIBOR към последният ден на предходния 12-месечен период,  плюс надбавка 6 пункта. Ищецът поддържа още, че в случай, че така определената лихва била под 9%, лихвата за съответния период оставала 9%. Погасяването на кредита се извършвало за 36 месеца, с дата на отпускане: 21.05.2009 г., 21.05.2010 г., 21.05.2011 г. и дата на падеж 20.05.2010г., 20.05.2011г., 20.05.2012г.

Ищецът твърди още, че съгласно чл. 5 от Договор за кредитна линия 101-548650/18.05.2009 г., кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на И.А.М., съгласно нотариален акт 60, том II A, per. 3018, дело 242 от 2009 г., на Нотариус Борислав Механджийски, per. номер 411 от НК. Излага, че с Анекс № 1/30.06.2009 г., към Договор за кредитна линия 101-548650/18.05.2009 г., кредитополучателят се задължил да предостави застрахователна полица и добавък към нея, покриващи рисковете на банката за обезпечението от договора и да не дозастрахова имуществото по т. 5.1 от Договора. С Анекс 2/29.01.2010 г. към Договор за кредитна линия 101-548650/18.05.2009 г., страните се договорили да се удължи срока за ползване на разрешените лимити по кредита, по реда посочен в Анекса. В деня на изтичане на всеки период, Кредитополучателят се задължавал да погаси усвоените суми, които надвишават лимита за следващия период. В деня на изтичане на последния период, Кредитополучателят се задължил да заплати всички суми. Във връзка с горното, страните подписват нов погасителен план. С № Анекс 2/29.01.2010 г. към Договор за кредитна линия 101-548650/18.05.2009 г., като солидарни длъжници по кредита встъпили И.А.М. и Г.С. ИСТИЛЯНОВА - М.. Ищецът поддържа и че, с Анекс от 18.01.2011 г., към Договор за кредитна линия 101-548650/18.05.2009 г., страните се съгласили да се промени датата на падежа по договора от 20.05.2012 г., на 09.05.2012 г. Променен бил и срока за ползване на разрешените лимити: от 18.01.2011 г. до 09.05.2012 г. В деня на изтичане на всеки един период, Кредитополучателят се задължил да погаси усвоените суми, които надвишавали лимита на следващия период. С последния анекс към договора за кредит от 21.05.2012г., страните констатирали, че към 21.05.2012 г., по договора за кредитен лимит имало усвоена непогасена част, която се договорили да бъде трансформирана и погасена на месечни вноски за срок от 60 месеца, считано от 09.05.2012 г., при променен годишен лихвен процент по кредита и при нов погасителен план.

Ищецът излага, че към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК са натрупани неплатени месечни вноски, от ответниците дължими на следните дати: 09.10.2013г. и 09.11.2013г. Предвид на това и на основание Общите условия за кредитиране на „ПрокКредит Банк (България)" ЕАД, с решение на Кредитния съвет на банката, кредита бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 29.11.2013г. Посочено е в исковата молба още, че до длъжника и съдлъжниците били изпратени уведомления, с които последните били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита им. В тази връзка банката излага, че е инициирала и заповедно производство за дължимите към нея суми.

             Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците И.А.М., с ЕГН: **********, Г.С. ИСТИЛЯНОВА - М., с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. Самоков, ул. "Подридна" 79А и ЕТ „Е.- 4.- И.М.”, с ЕИК: *********, и адрес ***, че последните му дължат солидарно, сумата в размер на 51 738.24 евро (петдесет и една хиляди седемстотин тридесет и осем евро и двадесет и четири евроцента), равняващи се на 101 191.20 лева (сто и една хиляди сто деветдесет и един лева и двадесет стотинки), от които 46 292.90 евро (четиридесет и шест хиляди двеста деветдесет и две евро и деветдесет евроцента), равняващи се на 90 541.04 лева (деветдесет хиляди петстотин четиридесет и един лева и четири стотинки) - главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2014г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред РС – Самоков до окончателното изплащане на посочената сума, 4449.34 евро (четири хиляди четиристотин четиридесет и девет евро и тридесет и четири евроцента), равняващи се на 8702.15 лева (осем хиляди седемстотин и два лева и петнадесет стотинки) - наказателна лихва за периода от 21.11.2013 г. до 09.02.2014 г., 759.75 евро (седемстотин петдесет и девет евро и седемдесет и пет евроцента), равняващи се на 1485.94 лева (хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки) - договорна лихва за периода от 09.10.2013 г. до 28.11.2013 г., включително, 236.25 евро (двеста тридесет и шест евро и двадесет и пет евроцента), равняващи се на 462.07 лева (четиристотин шестдесет и два лева и седем стотинки) – банкови такси, дължими по Договор за кредитна линия 101-548650/18.05.2009 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 30.06.2009г., Анекс №2 от 29.01.2010г., Анекс от 18.01.2011г. и Анекс от 21.05.2012г.

Направено е още искане съда да се произнесе по дължимите разноски, направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 109/2014г. на РС – Самоков.

Претендират се и направените в настоящото производство съдебни разноски.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответниците – физически лица оспорват предявените искове.

Ответницата – Г.М. в отговора на исковата молба оспорва основателността на предявените искове, както и техния размер. Сочи, че не е подписвала процесния договор за кредит или анекс към него, поради което не е солидарен длъжник по процесния кредит. Излага, че ответникът – едноличен търговец не е усвоил сумата от 50 000 евро. Ответницата оспорва и представителната власт на лицата подписали договора за кредит от страна на банката – ищец, както и факта, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Моли да бъде открито производство по оспорване истинността /автентичността/ на Анекс № 2 от 29.01.2010г. към договор за кредитна линия от 18.05.2009г. в частта му касаеща подписа, който е положен срещу нейното име.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира и направените по делото съдебни разноски.

Ответникът М., чрез назначеният му по делото особен представител – адв. Иванов оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Преписи от отговорите на исковата молба са връчени на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е подал допълнителна искова молба /две допълнителни искови молби, тъй като отговорите са му изпращани отделно, съответно сроковете за представяне на ДИМ са текли по различно време/, с която поддържа, уточнява и допълва първоначалната и излага становището си по наведените с отговорите на ответниците твърдения и възражения.

Преписи от допълнителната искова молба са връчени на ответниците с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК само ответниците – физически лица са подали  писмен отговор, с който поддържат изцяло първоначалните си отговори и наведените в същите твърдения, възражения и искания.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от договор за кредитна линия от 18.05.2009 год., същият е бил сключен между „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, с ЕИК ********* и ЕТ „Е.- 4.- И.М.”, с ЕИК ********* в качеството му на кредитополучател за сумата от 50 000 евро и срок на действие на договора до 20.05.2012г. с възможност за продължаване на този срок за един пореден едногодишен период. Договорът за кредит е обезпечен с учредена ипотека върху двуетажна масивна жилищна сграда в гр.Самоков на кредитополучателя.

            Съгласно т.36 от Общите условия на банката – ищец, неразделна част от процесния договор за кредит, при просрочие на погасителна вноска по договора кредитът става автоматично предсрочно изискуем без да е необходимо каквото и да е волеизявление на банката.

            С анекси № 1 от 30.06.2009г. към договор за кредитна линия за оборотни средства от 18.05.2009 год., страните по договора за кредитна линия се договарят кредитополучателят да предостави застрахователна полица и добавък към нея в полза на банката, покриващи рисковете на банката за обезпечението от договора и да не дозастрахова имуществото по т. 5.1 от Договора.

С Анекс 2/29.01.2010 г. към Договор за кредитна линия 101-548650/18.05.2009 г., страните се договорили да се преструктурира кредита, като се удължи срока за ползване на разрешените лимити по него, по реда посочен в Анекса. С този анекс към процесния договор, като солидарни длъжници се присъединяват И.А.М. и Г.С. Истилянова – М..

С анекси № 3 и № 4 към договор за кредитна линия за оборотни средства от 18.05.2009 год., съответно от дати – 18.01.2011г. и 21.05.2012г. страните по договора за кредитна линия се договарят да се промени датата на падежа по договора от 20.05.2012 г., на 09.05.2012 г. Променен бил и срока за ползване на разрешените лимити: от 18.01.2011г. до 09.05.2012г. В деня на изтичане на всеки един период, Кредитополучателят се задължил да погаси усвоените суми, които надвишавали лимита на следващия период. С последния анекс към договора за кредит от 21.05.2012г., страните констатирали, че към 21.05.2012 г., по договора за кредитен лимит имало усвоена непогасена част, която се договорили да бъде трансформирана и погасена на месечни вноски за срок от 60 месеца, считано от 09.05.2012 г., при променен годишен лихвен процент по кредита и при нов погасителен план, приложен към анекса.

С писмо изх. № 11717/04.12.2013г. ищецът е уведомил ответния едноличен търговец /последният е получил писмото на 04.12.2013г./, че процесния кредит е обявен за предсрочно изискуем. До ответниците физически лица банката е изпратила същите писма, но липсват данни по делото те да са достигнали до тях.

Видно от извлечение от счетоводните книги на банката – ищец е, че към 09.04.2014г. – включително задълженията по процесния кредит в общ размер на 4.305.35 евро са следните :

·        46 292.90 евро – главница;

·        4 449.34 евро  - наказателна лихва за периода от 21.11.2013г. до 09.02.2014г. вкл.;

·        759.75 евро – договорна лихва за периода от 09.10.2013г. до 28.11.2013г. вкл.;

·        236.25 евро - такса за управление;

            Въз основа на посоченото извлечение от счетоводни книги – документ по чл.417, т.2 от ГПК, ищецът е искал със заявление вх. № 245/12.02.2014 год. по описа на РС – Самоков издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя - ЕТ „Е.- 4.- И.М.”, с ЕИК *********, и неговите съдлъжници по договора за банков кредит - И.А.М. и Г.С. ИСТИЛЯНОВА - М. за заплащане на сумата от 51 738.24 евро, като заповед за изпълнение и изпълнителен лист са му били издадени в производството по ч.гр.д. № 109/2014 год.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение само от ответницата Г.С. ИСТИЛЯНОВА - М., която е направила и искане за спиране на принудителното изпълнение.

Установява се от писмо изх. № 07783/30.07.2014г. до РС - Самоков от ЧСИ – Наталия Дангова, че поканите за доброволно изпълнение по изп. дело № 20147930400244 до ЕТ „Е.- 4.- И.М.” и И.А.М. в качеството му на физическо лице, ведно със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 109/2014г. на РС – Самоков са връчени при условията на чл.47 от ГПК на 02.07.2014г. и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК не е постъпило възражение от ЕТ „Е.- 4.- И.М.” и И.А.М..

По реда на чл.415, ал.1 от ГПК РС – Самоков е указал на настоящия ищец, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си по договора за кредит, което той сторил с настоящата искова молба вх. № 1598/21.07.2014 год. по описа на СОС.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно, обосновано и пълно, се установява, че кредитът по договора от 18.05.2009 год. е бил изцяло усвоен от кредитополучателя на части до 29.01.2010г.; че към датата на подаване на заявлението пред РС – Самоков кредитополучателят е бил в забава в плащането на вноските по договора; че към същия момент дължимите суми – главница и лихви, са били в размер, съответстващ на соченото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в настоящата и.м. – 46 292.90 евро – главница; 4 449.34 евро  - наказателна лихва за периода от 21.11.2013г. до 09.02.2014г. вкл.; 759.75 евро – договорна лихва за периода от 09.10.2013г. до 28.11.2013г. вкл.; 236.25 евро – текуща  такса за управление.

От заключението по назначената съдебно-графическа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно, обосновано и пълно, се установява, че подписът срещу името на Г.С. ИСТИЛЯНОВА – М. в анекс № 2 от 29.01.2010г. към процесния банков договор за кредитна линия не е положен от същата.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК не са допустими по отношение на ответниците ЕТ „Е.- 4.- И.М.” и И.А.М..

Тези искове са продължение на заповедното производство и с влизането в сила на едно положително за ищеца съдебно решение, с което се установява вземането му, влиза в сила и заповедта за изпълнение, която всъщност ще бъде изпълнителното основание, от което ще черпи права ищеца, за да постигне резултата от търсената защита. В настоящия случай, поради липсата на възражения по чл.414 от ГПК от ответниците по делото - ЕТ „Е.- 4.- И.М.” и И.А.М. против заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 109/2014г. на РС-Самоков и на основание чл.416 от ГПК, последната е влязла в законна сила. В този смисъл за ищеца по настоящото дело не е налице правен интерес от воденето на установителен иск за вземането му против ответниците ЕТ „Е.- 4.- И.М.” и И.А.М..

Изложените съображения за липса на правен интерес от предявените установителни искове против ответниците ЕТ „Е.- 4.- И.М.” и И.А.М. - абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и оттам тяхната недопустимост, предпоставят недопустимостта на съдебното производство и налагат прекратяване на производството по делото в частта му касаеща ответниците - ЕТ „Е.- 4.- И.М.” и И.А.М..

Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК е допустим по отношение на ответницата Г.С. ИСТИЛЯНОВА - М. – същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу съдлъжник по договора за банков кредит - възразил срещу заповедта за изпълнение.

            Разгледан по същество, искът е недоказан по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. Единствено фактът на евентуално извършени плащания по дължими суми е в тежест на ответника. В настоящата хипотеза съдът приема, че между ищецът по делото и ответникът едноличен търговец е възникнало облигационно правоотношение, с източник договор за банков кредит. По силата на договорноправната връзка, в тежест на ищцовата банка, е възникнало задължението да предостави процесния кредит, а в тежест на ответника - кредитополучател - да заплаща в установените срокове и размери вноските по усвоения кредит, съгласно уговореното в договора. В настоящата съдебна инстанция няма спор по тези обстоятелства. Страните спорят единствено по отношение на факта – ответницата Г.М. станала ли е съдлъжник по процесния договор за кредит и в тази връзка поела ли е задължения по него.

От друга страна, заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза по несъмнен начин установи размера на просрочените задължения по договора за банков кредит към датата на подаване на заявлението в заповедното производство – съответстващ на размера, сочен в заявлението и в настоящата искова молба.

В тежест на ищеца е обаче, както е указал съдът при разпределение на доказателствената тежест по делото, в изготвения доклад по чл.375, ал.1 от ГПК, че именно той следва да установи, че ответницата М. е страна по договора за кредит, както и че той е уведомил последната за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията му по договора за кредит. Доказването на тези факти следва да бъде проведено при условията на пълно и главно доказване, което ищецът не е сторил в настоящото съдебно производство. Установи се от приетата съдебно-графическа експертиза, че ответницата М. не е подписала анекс № 2/29.01.2010г. към договора за банков кредит, т.е. не е изразила съгласие да стане страна – съдлъжник по процесния договор за банков кредит, за да отговаря към банката по поетите от кредитополучателя задължения по договора. В този смисъл предявените срещу М. искове, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

На второ място не се установи по несъмнен начин и че ответницата М. е надлежно уведомена за предсрочната изискуемост на процесния кредит. Не може да се направи категоричен извод, че изпратеното от банката писмо, съдържащо това обстоятелство е достигнало до ответницата М., т.е. че тя е получила писмото лично или чрез друго лице, което се е задължило да й го предаде. Предвид на последното и съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по  чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника, за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. В случая това не е сторено от банката – ищец, по посочените по – горе съображения. В тази връзка съдът приема, че предявените искове по отношение на Г.М., като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Предмет на делото по установителния иск по чл.422 от ГПК е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание /Решение № 420 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2014 г., IV г. о., ГК постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

Основанието на иска се обуславя от обстоятелствата, въз основа на които страната твърди защитимо с упражняването му свое субективно право и тези обстоятелства по иска с правно основание чл. 422 от ГПК са обстоятелствата по сключен и обявен за предсрочно изискуем договор за кредит, респ. изискуемо вземане на ищеца - кредитодател спрямо солидарно задължените ответници, на основание договора.  Нарочното волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока в хипотезата на постигната между страните по договор за банков кредит предварителна уговорка за предсрочна изискуемост на целия кредит при определените в договорените клаузи условия, следва да е достигнало до знанието на длъжниците, за да бъде уважен иск по чл.422 от ГПК при заявена предсрочна изискуемост на кредита, като основание за предявяване на иска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата М. в цялост направените по делото от нея разноски, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 8 500 лева, както и заплатено възнаграждение за вещо лице по делото в размер на 300 лева.

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по т.д. № 124/2014г. по описа на Софийски окръжен съд в частта му касаеща ответниците - И.А.М., с ЕГН **********, и адрес ***Е.- 444 - И.М.”, с ЕИК ********* и адрес на управление ***

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Петър Славчев Славов, Марияна Д. Петкова, Румяна Величкова Тодорова, Емилия Христова Царева - съвместно, чрез пълномощника си адв. Д. от ПАК против Г.С. ИСТИЛЯНОВА - М., с ЕГН ********** и адрес *** 79А искове за признаване за установено по отношение на Г.М., съществуването на вземането на банката в размер на сумата от 51 738.24 евро (петдесет и една хиляди седемстотин тридесет и осем евро и двадесет и четири евроцента), равняващи се на 101 191.20 лева (сто и една хиляди сто деветдесет и един лева и двадесет стотинки), от които 46 292.90 евро (четиридесет и шест хиляди двеста деветдесет и две евро и деветдесет евроцента), равняващи се на 90 541.04 лева (деветдесет хиляди петстотин четиридесет и един лева и четири стотинки) - главница по договор за банков кредит, 4449.34 евро (четири хиляди четиристотин четиридесет и девет евро и тридесет и четири евроцента), равняващи се на 8702.15 лева (осем хиляди седемстотин и два лева и петнадесет стотинки) - наказателна лихва за периода от 21.11.2013 г. до 09.02.2014 г., 759.75 евро (седемстотин петдесет и девет евро и седемдесет и пет евроцента), равняващи се на 1485.94 лева (хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки) - договорна лихва за периода от 09.10.2013 г. до 28.11.2013 г., включително, 236.25 евро (двеста тридесет и шест евро и двадесет и пет евроцента), равняващи се на 462.07 лева (четиристотин шестдесет и два лева и седем стотинки) – банкови такси, дължими по Договор за кредитна линия 101-548650/18.05.2009 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 30.06.2009г., Анекс №2 от 29.01.2010г., Анекс от 18.01.2011г. и Анекс от 21.05.2012г., за което вземане е искано издаване на заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 109/2014 год. на РС – Самоков, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2014год., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред РС – Самоков, до окончателното й заплащане.

            ОСЪЖДА „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Петър Славчев Славов, Марияна Д. Петкова, Румяна Величкова Тодорова, Емилия Христова Царева - съвместно, чрез пълномощника си адв. Д. от ПАК да заплати на Г.С. ИСТИЛЯНОВА - М., с ЕГН ********** и адрес *** 79А направените по делото съдебни разноски в общ размер от 8 800 лева.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: