Решение по дело №2/2020 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20202200200002
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    

 

гр. Сливен, 09.01.2020 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в  откритото заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. САНДУЛОВ

                          Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

при участието на прокурор МИЛЕНА РАДЕВА и при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от М. Сандулов ЧНД № 2 по описа за 2020  год. на СлОС, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството пред Окръжен съд гр.Сливен е образувано по повод на получено искане за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган № 1062 5422 1429 3348 от 20.08.2018г. на Pol. M/W – Brabant, Centrale Verw. Eenheid, Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция – парична сума в размер на 95 евро, за деяние по Закона относно административната уредба при нарушаване на Кодекса за движение по пътищата чл.2 по отношение на българския гражданин М.К.А. – роден на ***г., придружени с удостоверение, преведено на български език, издадено по смисъла на чл. 4  от Рамково решение 2005/214/ПВР  на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, както и с копие от решението на съдебния орган.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция, поради което настоява съдът да постанови решение, с което да признае решението и същото да бъде изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява. Представлява се от назначен защитник.

Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за установено следното:

С решение № 1062 5422 1429 3348 от 20.08.2018г. влязло в сила на 01.10.2018г., посоченият несъдебен орган е наложил санкция на българския гражданин М.К.А. – роден на ***г., за това, че на 06.02.2016г.  е управлявал моторно превозно средство, чиито къси светлини не отговарят на изискванията.

На засегнатото лице е наложена е финансова санкция в размер на деветдесет и пет евро.

Посочена е правна квалификация на деянието – Закона относно административната уредба при нарушаване на Кодекса за движение по пътищата чл.2.

Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансова санкции, е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на парични суми за извършено деяние, представляващо нарушение на установените в изпращащата държава правила за движение по пътищата. За посоченото деяние не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансова санкции, доколкото се касае за санкционирано поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата.

Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено копие от органа, който го е издал и е придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който орган  е удостоверил и неговото съдържание.

От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа необходимите реквизити предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на приложение 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и то съответства на решението за налагане на финансова санкция.

Наложеното от несъдебния орган на искащата държава наказание – парична сума, представлява финансова санкция по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансови санкции; решението не се отнася за деяние подсъдно на български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно отговорно. В удостоверението изрично е посочено, че производството  е било писмено. Лицето е било уведомено за правото си да обжалва решението.

В удостоверението също така е посочено изрично, че по информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице, както и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата.

Ръководен от констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са налице предпоставките в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции за признаване на решението за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган Pol. M/W – Brabant, Centrale Verw. Eenheid  Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция – парична сума в размер на 95 евро, за деяние по Закона относно административната уредба при нарушаване на Кодекса за движение по пътищата чл.2 по отношение на българския гражданин.

Равностойността на наложената финансова санкция в размер 95 евро възлиза на 185,25 лева.

След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното, следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за настоящото решение, като копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Ръководен от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПРИЗНАВА решение № 1062 5422 1429 3348 от 20.08.2018г. на Pol. M/W – Brabant, Centrale Verw. Eenheid, Кралство Нидерландия влязло в сила на 01.10.2018г., с което е наложена на българския гражданин М.К.А. – роден на ***г. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, финансова санкция, включваща парична сума в размер на 95 евро с левова равностойност 185,25 лева за извършено деяние по Закона относно административната уредба при нарушаване на Кодекса за движение по пътищата чл.2.

        

ИЗПРАЩА решение №1062 5422 1429 3348 от 20.08.2018г. на Pol. M/W – Brabant, Centrale Verw. Eenheid, Кралство Нидерландия влязло в сила на 01.10.2018г, ведно с препис от настоящото решение на органите на НАП за ИЗПЪЛНЕНИЕ, незабавно след влизането на последното в сила.

        

Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Апелативен съд – гр. Бургас в 7-дневен срок, считано от днес.

        

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава, като копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: