№ 2960
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503117 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. 92 ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на
адвокат В. Г. К. срещу Определение № 12 922 от 24.11.2022 г., пост. по гр.д. № 19 587/2021
г. на Районен Съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата й за отмяна на
наложената й в проведеното на 15.11.2022 г. открито съдебно заседание по делото глоба в
размер на 50 лв. на основание чл. 89 ал. 1 т. 3 от ГПК – обида на съда.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, внесена е ДТ в размер на 15 лв., процедура по администриране не се изпълнява, тъй
като процесуалното правоотношение е между процесуалния представител на страната и
съда. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.
Производството по първоинстанционното дело е образувано по предявен от Й. С. Р.
иск за осъждането на ответниците Е. С. и В. и Л. В.и К.и в качеството им на наследници на
В.В. К. да й заплатят сумата 2 050 щатски долара на основание издаден на 31.12.2018 г. от
наследодателя К. в полза на ищцата Запис на заповед.
С депозирания отговор ответниците чрез упълномощения адвокат А. А. са възразили
че искът е недопустим и неоснователен. Оспорили са положения от издателя им подпис в
ценната книга, възвели са каузата по нея – два неформални договора за заем, вземането на
ищцата по единия погасено чрез плащане, а за вземането по втория / този от 03.03.2015 г. / -
изтекла погасителна давност. Поискали са допускане на свидетели, чрез чиито показания да
установят „ изгодните за нас факти в процеса „ и съдебно графологична експертиза.
С молба от 08.04.2022 г. ищцата чрез процесуалния си представител адвокат В. К. е
взела становище да са лъжливи твърденията на ответниците за възведената кауза и да са
недопустими на основание чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК исканите от тях свидетелски показания,
още повече че в отговора не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които ще се
установяват чрез тях. Представила е писмени доказателства.
С Определение № 8575, постановено в закрито заседание на 08. 08.2022 г., съдът е
изготвил доклад по делото, насрочил е делото в открито съдебно заседание на 15.11.2022 г.,
1
допуснал е исканите от ответниците свидетели – без да е посочил какви факти и
обстоятелства ще се установяват чрез показанията им, отложил е произнасянето по искането
за назначаване на графологична експертиза, като е задължил ищеца да заяви дали ще се
ползва от оспорения документ и ако да – да го представи в оригинал.
На 18.08.2022 г. адвокат К. е депозирала становище, че ще се ползва от документа и
го е представила в оригинал. Заявила е да поддържа възражението си за недопустимост на
свидетели – ако чрез показанията им ще се установява сключване на договори за заем. В
следващ абзац на казаната молба е заявила още: „ Дори за човек, хванат от улицата“, без
юридически познания е ясна постановката на ответниците за събиране на доказателства,
които са процесуално недопустими. Заявени са и други искания по доказателствата.
В откритото съдебно заседание на 15.11.2022 г. на въпроса на съда поддържа ли
молбата си от 18.08.2022 г. досежно израза „ Дори за човек, хванат от улицата“, без
юридически познания е ясна постановката на ответниците за събиране на доказателства,
които са процесуално недопустими, адвокатът е заявила да не го поддържа. Въпреки това
съдът й е наложил глоба от 50 лв. на основание чл. 89 ал. 1 т. 3 от ГПК, приемайки че този
израз съдържа обидна конотация към съда във връзка с неговото произнасяне относно
допустимостта на свидетелските показания. С определението си по чл. 92 ал. 1 от ГПК –
предмет на настоящата въззивна проверка, е отказал да отмени глобата, като е приел за
неоснователни доводите на адвокат К., че този израз тя е възприемала и съответно
употребила като „ фраза – афоризъм „, а не като обида, още по малко към съда, че чрез
израза не е целяла обида на съда, че този въпрос е останал неизяснен, тъй като след като по
питане от съда е заявила да не го поддържа е сметнала въпросът за приключен, като в
противен случай била готова да се извини и даде разяснения че го е употребила в резултат
на емоция, а не в резултат на неуважително отношение както към конкретния съдебен
състав – пред когото се явява за пръв път, така и към съда като държавна институция.
Същите доводи се поддържат и в частната жалба.
Същата настоящата инстанция намира за основателна.
Несъмнено казания по горе израз съставлява недопустимо поведение в процеса, но
същият не визира пряко съда и в частност конкретния съдебен състав, нито от контекста на
молбата – в която е употребен, се поражда идея да е насочен към него, респ. към постановен
от него съдебен акт. Тоест, усещането на съдебния състав да е налице връзка между този
израз и неговото предходно произнасяне, с което е допуснал до разпит свидетели на
ответниците е необоснован. В съдебното заседание, в което е наложена глобата този въпрос
не е изяснен, като не без значение е и факта, че преди налагането й адвокатът е заявила да
не го поддържа. Действително неуважително, обидно поведение е основание за налагане на
глоба по чл. 89 т. 3 от ГПК и когато е насочено към други участници в процеса. Процесната
глоба обаче е наложена за обида на съда, на основание предложение първо на разпоредбата,
който фактически състав – с оглед гореизложеното, не се установява да е осъществен.
Предвид изложеното глобата е неправилно наложена, съответно определението, с
което е отказано да бъде отменена е също неправилно и се отменя, по същество се отменя и
наложената на адвоката глоба.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 12 922 от 24.11.2022 г., пост. по гр.д. № 19 587/2021 г. на
Районен Съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на адвокат В. Г. К., ЕГН -
********** за отмяна на наложената й в проведеното на 15.11.2022 г. открито съдебно
2
заседание по делото глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 89 ал. 1 т. 3 от ГПК – обида на
съда, вместо което Постановява:
Отменя наложената на адвокат В. Г. К., ЕГН – ********** в открито съдебно
заседание от 15.11.2022 г. глоба на основание чл. 89 т. 3 предл. 1 от ГПК в размер на 50
лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3