Р Е Ш Е Н И Е № 260157
гр.Пловдив, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на осми
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Боряна Козова, като разгледа
докладваното от съдията търговско дело
№ 614 по описа за 2020 година, намери за установено следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от
Закона за потребителския кредит.
Настоящото търговско дело № 614
по описа за 2020 г. на ПОС е образувано след съединяване за съвместно
разглеждане на производствата по гр.д. № 18614/2019 г. и гр.д. № 20180/2019 г.
към гр.д. № 14948/2019 г., на РС – Пловдив, IV-ти състав и изпращане на гр.д. №
14948/2019 г. на ПОС по подсъдност.
„Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, бул.
Д-рП.Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, твърди че на 13.04.2017
г. ответникът А.Г.А., в качеството му на кредитополучател, е сключил договор за
потребителски паричен кредит № 2692300 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в
размер на 50 000 лв. с възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от
12.99% или за целия период на договора в размер на 41237.20 лв. Така
кредитополучателя се задължил да върне на кредитора общо сумата 98319.60 лв.,
платима на 120 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 819.33 лева, първата
от които платима на 07.05.2017 г., а последната с падеж на 07.04.2017 г.,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
Ищецът твърди, че по силата на
сключен на 20.06.2018 г. индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016
г., сключен между него, в качеството на цесионер и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, в качеството на цедент, са му прехвърлени всички вземания на
кредитора по така описания договор за потребителски кредит, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
Твърди също, че
кредитополучателят е спрял да изпълнява задълженията си по договора, поради
което ищецът обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 16.11.2018
г.
Заявява, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, на основание на което и
предвид така сключения договор за потребителски кредит, по ч.гр.д. № 11058/2019
г. на ПРС, V-ти състав, в негова полза против
ответника били издадени заповед за изпълнение на парично задължение №
7053/02.08.2019 г. и изпълнителен лист за сумата 20 217.07 лв. – дължима
главница по 31 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 07.10.2024
до 07.04.2027 г.; 242.96 лв. – обезщетение за забава от 07.12.2017 г. до
03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 03.07.2019 г. до окончателното плащане, както и за
разноски в размер на 409.20 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид постъпило от ответника
възражение, сезирал съда с иск по чл. 415 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК и било
образувано гр.д. № 14948/2019 г. на ПРС, IV-ти състав, по което ищецът
претендира да се признае за установено, че ответника А. Г. А. му дължи сумата
20 217.07 лв. – дължима главница по 31 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода 07.10.2024 до 07.04.2027 г.; 242.96 лв. - обезщетение за
забава от 07.12.2017 г. до 03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 03.07.2019 г. до
окончателното плащане. При условията на евентуалност, ако тези искове бъдат
отхвърлени, претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 20217.07
лв., претендирана главница по 31 неплатени вноски за посочения период, ведно с
обезщетение за забава в размер на 1131.57 лв. за периода 07.12.2017 г. до
19.09.2019 г. – датата на подаване на исковата молба в съда.
Ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, на основание на което и
предвид така сключения договор за потребителски кредит, по ч.гр.д. № 11060/2019
г. на ПРС, XIX-ти
състав, в негова полза против ответника били издадени заповед за изпълнение на
парично задължение № 6134/05.07.2019 г. и изпълнителен лист за сумата 24 935.72
лв. – дължима главница, представляваща сбор от 63 неплатени погасителни месечни
вноски за периода 07.07.2019 г. – 07.09.2024 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 03.07.2019 г. до
окончателното плащане, както и за разноски в размер на 498.71 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид постъпило от ответника
възражение, сезирал съда с иск по чл. 415 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК и било
образувано гр.д. № 18614/2019 г. на ПРС, IV-ти състав, по което ищецът
претендира да се признае за установено, че ответника А. Г. А. му дължи сумата
24 935.72 лв. – дължима главница, представляваща сбор от 63 неплатени
погасителни месечни вноски за периода 07.07.2019 г. – 07.09.2024 г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
03.07.2019 г. до окончателното плащане, както и за разноски в размер на 498.71
лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. При условията на
евентуалност, ако тези искове бъдат отхвърлени, претендира ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата 24 935.72 лв., претендирана главница по 63
неплатени вноски за посочения период, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 03.07.2019 г. до
окончателното плащане, както и за разноски в размер на 498.71 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание същия договор за
потребителски кредит, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, на основание на което по ч.гр.д. № 11059/2019 г.
на ПРС, 3-ти бр.състав, в негова полза против ответника били издадени заповед
за изпълнение на парично задължение № 6527/15.07.2019 г. и изпълнителен лист за
сумата 4746.42 лв. – представляваща дължима главница по 19 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода 07.12.2017 г. – 07.06.2019 г.; 3986.93
лв. – дължима възнаградителна лихва за периода 07.12.2017 – 20.06.2018 г.;
обезщетение за забава в размер на 1385.20 лв. за периода 07.12.2017 –
03.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 03.07.2019 г. до окончателното плащане, както и за
разноски в размер на 202.37 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид постъпило от ответника
възражение, сезирал съда с иск по чл. 415 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК и било
образувано гр.д. № 20180/2019 г. на ПРС, I-ви състав, по което ищецът
претендира да се признае за установено, че ответникът А. Г. А. му дължи сумата
4746.42 лв. – представляваща дължима главница по 19 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода 07.12.2017 г. – 07.06.2019 г.; 3986.93 лв. – дължима
възнаградителна лихва за периода 07.12.2017 – 20.06.2018 г.; обезщетение за
забава в размер на 1385.20 лв. за периода 07.12.2017 – 03.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
03.07.2019 г. до окончателното плащане, както и за разноски в размер на 202.37
лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В обобщение, след постановеното
съединяване на трите посочени дела, съдът е сезиран с искове да се признае за
установено, че ответника А. Г. А. дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, на основание така сключения договор за потребителски кредит, както следва:
- 4746.42
лв. – главница по 19 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
07.12.2017 г. – 07.06.2019 г.;
- 3986.93
лв. – възнаградителна лихва върху посочената главница за периода 07.12.2017 –
20.06.2018 г.;
- 1385.20 лв. обезщетение за
забава за периода 07.12.2017 – 03.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 03.07.2019 г. до
окончателното плащане;
- сумата 24 935.72 лв. – дължима
главница, представляваща сбор от 63 неплатени погасителни месечни вноски за
периода 07.07.2019 г. – 07.09.2024 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 03.07.2019 г. до
окончателното плащане;
- сумата 20 217.07 лв. – дължима
главница по 31 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 07.10.2024
до 07.04.2027 г.;
- 242.96 лв. – обезщетение за
забава от 07.12.2017 г. до 03.07.2019 г., върху посочената главница , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
03.07.2019 г. до окончателното плащане.
Така ищецът претендира да се
установи, че ответника му дължи
49 899.21 лв. лв. – главница, възнаградителна лихва в размер на
3986.93 лв. върху главница от 4 746.42 лв., както и лихви за забава – в
размер на 242.96 лв. върху главница от 20217.07 лв. и 1385.20 лв. върху
главница от 4 746.42 лв., посочени подробно по периоди по-горе.
Ответникът А. Г. А. с адрес: ***,
в отговорите си и на трите посочени искови молби, е направил възражение, че
така сключения договор за потребителски кредит е недействителен на основание
чл.22, вр.с чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит, тъй като договора,
общите условия и погасителния план към него, са изготвени с размер на шрифта
по-малък от 12.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, че
ответника А.Г.А., в качеството му на кредитополучател, е сключил договор за потребителски
паричен кредит № 2692300 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, по силата на
който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 50 000
лв. с възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 12.99% или за целия
период на договора в размер на 41237.20 лв. Така кредитополучателя се задължил
да върне на кредитора общо сумата 98319.60 лв., платима на 120 месечни
анюитетни вноски, всяка в размер на 819.33 лева, първата от които платима на
07.05.2017 г., а последната с падеж на 07.04.2017 г., съгласно погасителен
план, неразделна част от договора.
От страна на ответника не са
оспорени и представените рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 20.12.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, от една страна
като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, от друга страна като
цесионер, както и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен между същите страни от 20.06.2018 г., по силата на които на ищеца са
прехвърлени всички вземания на кредитора по така описания договор за
потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
От страна на ответника не се
оспорва и обстоятелството, че същият е
уведомен за извършената цесия, като за последното към описаните искови молби е
приложено уведомително писмо, изпратено до него от досегашния кредитор
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, връчено при условията на чл. 47, ал.2 от ГПК чрез ЧСИ К. Павлов, рег. № 824 и район на действие – ОС – Пловдив.
Не се оспорва и факта, че
ответникът е усвоил кредита в посочения размер.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не бе оспорено от
страните, не противоречи на събраните по делото доказателства, поради което и
съдът го кредитира изцяло. Съгласно същото, сметката на кредитополучателя е
заверена със сумата по кредита в размер на 50 000 лв. на 13.04.2017 г., а
последното плащане по кредита е извършено на 07.12.2017 г. На основание
изложеното, непогасената главница до 07.06.2019 г. е в размер на 49 899.08
лв., непогасената възнаградителна лихва от 07.12.2017 г. до 20.06.2018 г. е в
размер на 3986.93 лв., а непогасената лихва за забава от 07.12.2017 до
01.10.2018 г. е в общ размер от 1628.16 лв.
Според
експерта, кредитополучателят е заплатил по кредита общо сумата 5749.85 лв., от
която кредиторът е отчел за погасяване 1600.92 лв. – главница; 3811.81 лв. –
договорна лихва; 325.64 лв. – застраховка и 11.48 лв. – лихви за забава.
По
делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. С.
М., заключението по която също не бе оспорено от страните и като компетентно
изготвено, съдът кредитира изцяло. Съгласно същото, процесният договор, както и
погасителния план към него, са изписани с шрифт с големина 10, а Общите условия
към договора - с шрифт 12.
При тази безспорна между страните
фактическа обстановка, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и
сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за потребителски
кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
"потребителят" и "кредиторът", като "потребител"
е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не
действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а
"кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Няма спор между страните, че с
оглед така посочената характеристика на договора, както и конкретното му
съдържание, изложено до момента, същият е потребителски. Ето защо, към него в
пълна степен са относими нормите на ЗПК.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК
„Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.“ Разпоредбата е в
сила, считано от 23.07.2014 г, а процесният договор е сключен на 13.04.2017 г.,
поради което нормата е изцяло относима към него. Не бе оспорен от страна на
ищеца извода в изслушаната СТЕ, че шрифтът, както на договора, така и на
погасителния план, са в размер 10, поради което се налага извод, че посочената
разпоредба е нарушена, а това, съгласно чл.22 от ЗПК, прави така сключения
договор недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК „Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.“ Тъй като кредитополучателят е погасил сума в размер общо на 5749.85
лв., а от друга страна, той не дължи лихва или други разходи по кредита, цялата
внесена от него сума следва да се отчете като погасяване по главницата. Изводът
е, че ответникът е погасил главница в размер на 5749.85 лв., като се установява
дължима към ищеца главница в размер на 44250.15 лв., до който размер искът с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК е основателен, като същият следва да се
отхвърли в останалата му част до пълния предявен размер от 49 899.21 лв. като
неоснователен и недоказан. Сумата следва да се присъди ведно със законната
лихва върху нея, считано от 03.07.2019 до окончателното й плащане.
Недействителността на договора
води до недействителност и на клаузата за дължима възнаградителна лихва, поради
което този иск също следва да се отхвърли.
На последно място, лихва за
забава в случай на получена сума без основание или на отпаднало такова, се дължи
от момента на връчване на покана за плащането й, поради което този иск също
следва да се отхвърли.
Съдът намира, че на ищеца следва
да се присъдят направените в заповедното производство разноски, както следва:
498.71 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение – по
ч.гр.д. № 11060/2019 г. на ПРС; 202.37 лв. – държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 11059/2019 г. на ПРС, както и 409.20
лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
11058/2019 г. на ПРС.
На основание чл. 38, ал.2 от ЗА
на Адвокатско дружество „Г.“ БУЛСТАТ ********* следва да се присъди
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете, което общо по
съразмерност и компенсация е в размер на 1077.96 лв.
С оглед на изложените мотиви, на
основание чл.422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 10 и сл. от
Закона за потребителския кредит, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че А.Г.А.
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: **** – адвокатско Дружество „Г.“ –
адв. Д. Б., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: град София, бул. Д-р П.Дертлиев № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 44250.15 лв. главница по договор за
потребителски паричен кредит № 2692300, сключен на 13.04.2017 г. между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на кредитор и А.Г.А. ЕГН
**********, в качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.07.2019 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния предявен размер от 49 899.21 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
исковете на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: град София, бул. Д-р П.Дертлиев № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, да се признае за установено, че А.Г.А. ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адрес:*** – адвокатско Дружество „Г.“ – адв. Д. Б., дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, както следва: 3986.93
лв. –възнаградителна лихва върху главница от 4 746.42 лв., за периода
07.12.2017 – 20.06.2018 г.; обезщетение за забава в размер на 1385.20 лв. върху
главница в размер на 4 746.42 лв. за периода 07.12.2017 – 03.07.2018 г.,
както и 242.96 лв. – обезщетение за забава върху главница от 20 217.07
лв., изчислена за периода 07.12.2017 г. до 03.07.2019 г., всички суми
претендирани по договор за потребителски паричен кредит № 2692300, сключен на
13.04.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на кредитор
и А.Г.А. ЕГН **********, в качеството на кредитополучател.
ОСЪЖДА А.Г.А. ЕГН **********, с
адрес: ***, съдебен адрес:*** – адвокатско Дружество „Г.“ – адв. Д. Б. да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: град София, бул. Д-р П.Дертлиев № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, направените в заповедните производства разноски, както
следва: 498.71 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение –
по ч.гр.д. № 11060/2019 г. на ПРС; 202.37 лв. – държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 11059/2019 г. на ПРС, както и 409.20
лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
11058/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, бул.
Д-р П.Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, да заплати на
Адвокатско дружество „Г.“ БУЛСТАТ *********,
адрес: ****, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на
1077.96 лв.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването им на страните.
Съдия: