№ 1258
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20221100505101 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 30964/11.04.2022 г. по описа на ЧСИ М.
П., подадена от К. П.Я. – длъжник по изпълнително дело № 20138510402990
по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие – СГС,
срещу отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело
по молба с вх. № 18664/09.03.2022 г., обективиран в съобщение с изх. №
16075/01.04.2022 г.
Взискателят “Е.М.” ЕООД, ЕИК *******, е депозирал писмени
възражения, в които оспорва подадената жалба като неоснователна.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен
изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото,
инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на
страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 20.11.2013 г. на “А.Б.”
АД – Гърция, чрез клона му “А.Б. – КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, срещу
длъжниците К. П.Я. и Г.М.Д., въз основа на изпълнителен лист от 29.10.2013
г., издаден по гр.д. № 44483/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 77
състав, с който К. П.Я. и Г.М.Д. са осъдени да заплатят солидарно на
кредитора “А.Б.” АД сумата от 9 336,56 евро по договор за кредит от
07.04.2009 г., ведно със законна лихва за периода от 25.10.2013 г. до
1
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1 087,34 евро за
периода от 01.09.2012 г. до 20.10.2013 г., наказателна лихва в размер на 85,49
евро за периода от 01.10.2012 г. до 21.10.2013 г., наказателна лихва в размер
на 112,56 евро за периода от 01.10.2012 г. до 21.10.2013 г. и 1 204,54 лева –
разноски по делото, а именно: 415,34 лева – държавна такса и 789,20 лева –
възнаграждение на адвокат.
По делото са извършвани изпълнителни действия.
С разпореждане от 11.06.2021 г. по молба с вх. № 58417/11.06.2021 г.,
подадена от “Е.М.” ЕООД - цесионер, на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК
последното е конституирано като взискател по делото.
С молба с вх. № 06085/23.01.2019 г., подадена от длъжника К. П.Я., е
представен протокол от съдебно заседание от 19.09.2018 г. по гр.д. №
1024/2017 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в който е одобрена
постигната спогодба между ищеца К. П.Я. и ответника Г.М.Д. и е прекратено
производството по делото поради оттегляне на иска по чл. 232, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 18664/09.03.2022 г., подадена от длъжника К. П.Я., е
представено влязло в сила решение от 20.01.2022 г. по гр.д. № 525/2021 г. по
описа на Районен съд – Кърджали, с което Г.М.Д. е осъдена да заплати на К.
П.Я. сумата в размер на 7 280 лева, представляваща дължими, но неизплатени
вноски по изпълнително дело № 2990/2013 г. по описа на ЧСИ М. П., с рег. №
851 на КЧСИ, с район на действие – СГС, по погасяване на потребителски
кредит по договор за потребителски кредит № 11-256/2009 г., съгласно влязла
в сила спогодба по гр.д. № 1024/2017 г. по описа на РС – Кърджали за
периода 02.10.2019 г. до м. ноември 2021 г. включително, както и
направените по делото разноски от 291,20 лева – внесена държавна такса и
400 лева – адвокатско възнаграждение.
В молбата е поискано от длъжника К. П.Я. да бъде прекратено
изпълнителното дело спрямо нея на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК и да
бъде вдигнат наложения запор върху трудовото й възнаграждение, считано от
влизане в сила на съдебното решение – 08.02.2022 г.
С обжалвания акт на съдебния изпълнител е отказано прекратяване на
изпълнителното дело по молба с вх. № 18664/09.03.2022 г.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от длъжник по
изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
доколкото липсват данни за връчване на акта на съдебния изпълнител на
длъжника на по-ранна дата, то следва да се приеме, че жалбата е подадена в
срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.
2
486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното
производство са изрично посочени в закона – чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
В молбата до съдебния изпълнител длъжникът К. П.Я. се позовава на
основанието по чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, съгласно което изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло
в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 от ГПК.
Цитираните в разпоредбата хипотези се отнасят до уважен иск на длъжника
срещу взискателя относно недължимост на вземането по изпълнителното
дело, въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (чл.
439 от ГПК) или уважен иск на трето лице срещу взискателя и длъжника,
когато се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за
парично вземане, не принадлежи на длъжника (чл. 440 от ГПК).
Изложените от жалбоподателя доводи за прекратяване на
изпълнителното дело са неоснователни. От представения протокол от съдебно
заседание по от 19.09.2018 г. по гр.д. № 1024/2017 г. по описа на Районен съд
– Кърджали, прекратено поради оттегляне на иска, и от представеното
съдебно решение от 20.01.2022 г. по гр.д. № 525/2021 г. по описа на Районен
съд – Кърджали, е видно, че касаят съдебни производства, водени между
двамата длъжници К. П.Я. и Г.М.Д., като няма данни по същите като страна
да е участвал взискателя. Тези дела не се установява да са с предмет иск по
чл. 439 от ГПК или иск по чл. 440 от ГПК.
С оглед на горното съдът намира, че не са налице предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство на твърдяната от
жалбоподателя хипотеза по чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК. Не се твърди от
жалбоподателя длъжник да е налице някоя от останалите хипотези на чл. 433,
ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че правилно е отказано от
съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното дело, а подадената
частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По разноските:
Ответникът по жалбата не е направил искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, поради което такива не му се
присъждат.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 30964/11.04.2022 г. по
описа на ЧСИ М. П., подадена от К. П.Я. – длъжник по изпълнително дело №
20138510402990 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, срещу отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното дело по молба с вх. № 18664/09.03.2022 г., обективиран в
съобщение с изх. № 16075/01.04.2022 г.
3
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4