О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_________
гр. Варна, ____ 09.2016г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ :
МАРИЯ ХРИСТОВА
ДИАНА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията М.Христова
ч.т.д.№1174 по описа за 2016г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Образувано е по възражение /уточнено с
молба вх.№25342/19.09.2016г./ от В.А.П., чрез адв.Т., срещу заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК №3357/15.05.2012г., издадена по
ч.г.д.№6149/2012г. на ВРС, 9-ти състав, с която В.А.П., ЕГН ********** е
осъдена солидарно с Н.П.Т., ЕГН **********, С.Б.У., ЕГН **********, С.Д.Д., ЕГН
********** и Д.С.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София,
сумите, както следва: 17 945,83лв. – главница по договор за кредит от
24.03.2006г., допълнително споразумение към него от 12.02.2010г. и договор за
поръчителство; 2 029,89лв. – редовна и просрочена лихва за периода от
12.08.2011г. до 10.05.2012г.; 506,56лв. – неплатена санкционираща лихва, за
периода от 30.01.2012г. до 10.05.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.05.2012г. до
окончателното й изплащане, на основание чл.417, т.2 от ГПК, сумата от 410,45лв.
– държавна такса и сумата от 488,14лв. – юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78 от ГПК.
В постъпилото
възражение молителката твърди, че е узнала за издадената
заповед на 11.04.2016г., при извършена справка по образуваното въз основа на
същата изпълнително дело 20127180403661 по описа на ЧСИ Станимира Данова. Твърди,
че заповедта за изпълнение не й е била връчена надлежно, в качеството й на
длъжник, по реда на чл.47 от ГПК чрез залепяне на уведомление, тъй като по
делото липсват доказателства за начина, по който е изпълнена процедурата по
чл.47, ал.1 от ГПК, като не се установява и дали са били налице предпоставките
за това. Не са налице доказателства, които да свидетелстват за причината,
поради която се е наложило залепяне на уведомление по чл.47 от ГПК
/невъзможност да бъде намерено призоваваното лице/. Твърди, че не е получавала
призовка за доброволно изпълнение.
Насрещната страна по молбата - „БАНКА
ДСК” ЕАД, гр. София, редовно уведомена, с писмен отговор, оспорва възражението
като недопустимо, а в условие на евентуалност като неоснователно. Излага, че по
делото не са представени доказателства за датата, на която длъжникът е узнал за
издадената заповед за изпълнение. Оспорва обстоятелството, че длъжникът е узнал
за заповедта на 11.04.2016г. от извършена справка по изпълнителното
дело, тъй като твърдението не е подкрепено с доказателства, поради което
подаденото възражение е недопустимо. Твърди се, че последващо представяне на
доказателства за посочените обстоятелства също е не недопустимо, поради
настъпила преклузия. В условие на евентуалност, се твърди, че възражението е
неоснователно. От приложенията по изпълнителното дело е видно, че служител на
съдебния изпълнител е съставил две разписки, удостоверяващи връчването на
съобщението на длъжника, по реда на чл.47 от ГПК, които по естеството си
представляват официално удостоверяване на извършените действия във връзка с
връчването на книжата. От същите се установява и наличието на определените в
ГПК предпоставки за залепяне на уведомление, поради което възражението е
неоснователно и като такова не следва да бъде приемано.
Въз основа на изложеното, съдът намира
следното:
По допустимостта на производството:
За да е допустимо производството въз
основа на възражение по чл.423 от ГПК, е
необходимо същото да е предявено в едномесечен срок от момента на узнаване на
заповедта за изпълнение.
Определеният в чл.423, ал.1 от ГПК срок е
преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, тъй като с пропускането му
се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед
за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е
недопустимо.
Този срок тече от момента на узнаване
на заповедта за изпълнение. „Моментът на узнаването” е фактически въпрос и
подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес, а ако има обективни данни за обратното
предхождащо узнаване, то трябва да се докаже от кредитора.
От друга страна, за да е налице
узнаване на заповедта е необходимо длъжникът да е получил информация за нейното
издаване и съществуване, като при преценката дали срокът е спазен съдът следва
да изходи от твърденията на страната и представените и събрани по делото
доказателства, от които може да се направи извод за момента на узнаването.
В процесния случай, във възражението е
посочено единствено, че страната е узнала за издадената заповед за изпълнение
на 11.04.2016г., след извършена справка в по изп.д.№20127180403661 на ЧСИ
Станимира Данова.
Съдът намира, че обясненията на
страната, в т. ч. съдържащи признаване на факти, са редовен способ за събиране
на доказателствени средства и доказателства и следва да се преценяват заедно с
всички останали доказателства.
От извършената служебна справка по
образуваното въз основа на издадената по ч.г.д.№6149/2012г. на ВРС, 9-ти състав
заповед за изпълнение №4471/12.06.2012г. изпълнително дело №3661/2012г. по
описа на ЧСИ Станимира Данова, с рег.№718 и район на действие района на
ОС-Варна, се установява, че на длъжника по изпълнението – В.А.П. е изпратена
покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от издадената заповед за
незабавно изпълнение на 20.11.2013г., която е връчена по реда на чл.47 от ГПК
чрез залепяне на уведомление на постоянния адрес на длъжника.
Установява се още, че с молба
вх.№4178/29.03.2016г. адв. Стратиева, в качеството й на пълномощник на В.А.П.,
надлежно преупълномощена от адв.Танева, е направила искане за получаване на
копие от ПДИ и съобразно направеното върху молбата отбелязване, на посочената
дата е получила препис от същата.
С молби вх.№5080/11.04.2016г. и
вх.№5084/11.04.2016г. адв.Т.,
пълномощник на В.А.П., е направила искания за запознаване с изп.д.№3661/2012г.
и за получаване на незаверен препис от ПДИ, изпълнителен лист и запис на
заповед, които са й били предоставени на същия ден.
Предвид изложеното съдът намира, че по
делото е безспорно установено обстоятелството, че длъжника В.А.П. е узнала
надлежно, чрез процесуалния си представител, за процесната заповед за
изпълнение на по-ранна дата от посочената във възражението 11.04.2016г., а
именно 29.03.2016г., с получаване на препис от намиращата се по изпълнителното
дело призовка за доброволно изпълнение.
С оглед на горното съдът счита, че искането
за приемане на
изпратеното по пощата на 11.05.2016г. възражение, е депозирано извън преклузивния
срок, определен в чл.423 от ГПК и изтекъл на 03.05.2016г., съобразно чл.60,
ал.6 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че
възражението на В.А.П. е процесуално недопустимо и образуваното въз основа на същото
производство следва да бъде прекратено.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д.
№1174/2016 по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр. Варна в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: