Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2511 17.06.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3234 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът З.А.Т., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Б.П., е предявил против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от общо 2 700 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за ангажиране на защита срещу повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от постановяване на оправдателаната присъда до окончателното й изплащане.
В исковата молба е посочено, че срещу ищеца било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 302 т. 1, предложение предпоследно, вр. чл. 301 ал. 1, предложение второ, алтернатива втора от НК, по което с постановената по нак. дело № 857/ 2014 г. присъда № 857/ 28.11.2016 г. на Специализирания наказателен съд, 11 нак. с-в, той бил признат за невиновен, като присъдата влязла в сила на 28.05.2018 г. По НП бил задържан под стража, условията в ареста били лоши, ситуацията повлияла негативно на психическото му състояние. В следствие на обвинението бил накърнен общественият му авторитет, а и бил уволнен от работа, като през цялото време бил социално изолиран. Претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение в общ на размер на 2 700 лева. На 09.06.2011 г. подписал договор за правна защита и съдействие на адв. Н. А. за сумата в размер на 1 500 лева, а на 16.06.2011 г. упълномощил за защитата си адв. Е.Н., на която заплатил сумата от 1 200 лева. Претендира тези суми като претърпени имуществени вреди. Моли и за разноски в процеса.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура- Пловдив, е подал писмен отговор. На първо място, счита предявеният иск за недопустим, предвид обстоятелството, че между същите страни и на същото основание вече имало образувано друго предходно производство- по гр. дело № 361/ 2019 г. на ПОС. На следващо място, искът се оспорва като неоснователен, като се твърди, че от една страна липсвали доказателства за влизане в сила на присъдата, от когато можело да се претендира обезщетение, а от друга- липсвали доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение.
С допълнителна молба ищецът е представил съдебно удостоверение, издадено по гр. дело № 361/ 2019 г. на ПОС, според което претенцията за имуществени вреди по делото касаела различни от процесните суми, платени по различни договори за правна защита. В този смисъл се твърди, че предметът на двете дела бил различен.
В допълнително становище ответникът поддържа вече изложената в отговора си теза за недопустимост на иска, предвид висящността на две дела с едни и същи страни и предмет- обезщетение за имуществени вреди, което налагало прекратяване на по- късно заведеното дело.
В с.з. всяка от страните чрез процесуалния си представител поддържа вече наведените по делото съображения. Претендират се и разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязла в сила присъда № 857/ 28.11.2016 г., постановена по нак. дело № 857/ 2014 г. на Специализирания наказателен съд, 11 нак. с-в, ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 302 т. 1, предложение предпоследно, вр. чл. 301 ал. 1, предложение второ, алтернатива втора от НК.
Представени са копия от фактура № **********/ 16.06.2011 г. за платена от ищеца на адв. Е.Н. сума в размер на 1 200 лв. за осъществена защита по ДП, както и от договор за правна защита и съдействие от 09.06.2011 г., за платено от ищеца на адв. Н. А. възнаграждение от 1 500 лева за защита в ДП.
Като писмени доказателства са приети още съдебно удостоверение по гр. дело № 361/ 2019 г. на ПОС, XXII гр. с-в, за страни, предмет и основание на делото, както и СУ от АПНС за влизане в сила на оправдателната присъда.
Останалите събрани писмени доказателства не са относими към спора.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или, пък че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай е налице първата хипотеза от гореизложените, като от събраните писмени доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 301 ал. 1, предложение второ, алтернатива втора от НК, по което той е бил оправдан. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи.
В случая се претендира присъждане само на имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконното обвинение в досъдебната фаза. Следва да се отбележи, че тези разноски не могат да се търсят в рамките на наказателното производство, по което са направени (аргумент от нормите на чл. 189 ал. 4 и чл. 190 ал. 1 от НПК), поради което те са останали за сметка на обвиняемия. Доколкото обаче същите са в следствие именно на незаконното обвинение, срещу което се е защитавал ищецът, ползвайки квалифицирана адвокатска помощ пред органите на ДП, няма пречка тези разноски да бъдат присъдени в настоящия процес, защото са предизвикани от действията на служители на ответника, като бъдат възложени в негова тежест, щом незаконното обвинение е поддържано именно от прокуратурата. По настоящото дело са представени писмени доказателства- фактура и договор за правна защита и съдействие за платени, съответно на адв. Н. А. възнаграждение от 1 500 лева и на адв. Е.Н. възнаграждение от 1 200 лева в ДП. От документите е видно, че за защита срещу обвинението ищецът е упълномощил двама адвокати, на които изцяло е заплати съответните суми като адвокатски хонорар. При положение, че въпросните суми са били реално направени за защита на обвиняемия, те следва да се присъдят в негова полза в пълен размер. Платените суми се дължат ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда- 28.05.2018 г., спрямо която след потвърждаването й от въззивната инстанция, не е постъпил протест, видно от представеното от наказателния съд съдебно удостоверение.
Без значение в случая е обстоятелството, че ищецът е ангажирал и други адвокати по ДП, на които също е заплатил възнаграждение за защитата си, защото тези разноски са предмет на разглеждане в другия процес по гр. дело № 361/ 2019 г. на ПОС, XXII гр. с-в, видно от издаденото по делото съдебно удостоверение и те нямат отношение към настоящото дело.
С оглед изхода на делото, а именно- уважаване изцяло на исковата претенция, на ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично се претендират и макар за тях да не е представен списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства, че такива са реално направени- внесената сума от 20 лева за държавна такса (лист 27) и платено в брой адвокатско възнаграждение на пълномощника му в размер на 300 лева (л. 26).
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на З.А.Т., ЕГН: **********,***, сумата от общо 2 700 (две хиляди и седемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- разноски за осъществена адвокатска защита в досъдебната фаза по наказателното производство в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 302 т. 1, предложение предпоследно, вр. чл. 301 ал. 1, предложение второ, алтернатива втора от НК, по което ищецът е оправдан с присъда № 857/ 28.11.2016 г., постановена по нак. дело № 857/ 2014 г. на Специализирания наказателен съд, 11 нак. с-в, ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на присъдата- 28.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на З.А.Т., ЕГН: **********,***, разноските по делото, както следва: сумата от 20 (двадесет) лева- за внесена държавна такса и сумата от 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД