Решение по дело №322/2020 на Окръжен съд - Пловдив

       

 

                                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  633

                                                         гр.Пловдив 25.06.2020г.

 

 

 

 

                     В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

                    Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                               ИВАН АНАСТАСОВ

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№322/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

                    Обжалвано е решение №441/02.12.2019г. по гр.д.№1785/2018г. по описа на КРС,II гр.с-в,с което са били отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр. с чл.124,ал.1 от ГПК,чл.86 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД за установяване на факта,че въззиваемата дължи сумите от 1200лв.,представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит,сключен на 13.03.2017г. ,сумата от 200,80лв.,представляваща договорна лихви за периода 12.04.2017г.-07.01.2018г.,сумата в размер на 45лв.,представляващи такса разходи,сумата от 952,40лв.,представляваща неустойка за изпълнение на договорно задължение за периода 12.04.2017г.-07.01.2018г.,сумата от 150,27лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 13.04.2017г.- до датата на подаване на заявлението в съда ведно със законната лихва върху главницата от 01.11.2018г. до пълното изплащане на задължението,сумата от 50,97лв. представляваща дт по делото и сумата от 50лв. за юрисконсултско възнаграждени,като недоволен от така постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се уважат така предявените искове,като навежда основания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния акт.

                    Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.

                    Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                    Не се спори по делото,че ищецът е длъжник по договор за кредит на ответника,който договор е бил сключен през 2017г.По заповедно производство е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.Спорът между страните се свежда единствено до това дали въззиваемата е била уведомена за извършената продажба на вземането на кредитната институция спрямо жалбоподателя.Видно от представените доказателства се установява,че на 01.10.2017г. е било подписано Приложение №1 към рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.,по силата на който и вземането,което е било притежание на „Изи Асет Мениджмънт“ е станало собственост на „Агенция за събиране на вземания“.Изрично прехвърлителя е упълномощил приобретателя да извърши уведомяване за извършеното прехвърляне съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД на длъжниците.Представено е уведомително писмо по делото,от което е видно,че жалбоподателя е уведомил въззиваемата страна за извършеното прехвърляне,но същото е било оспорено от страната и в първоинстанционното производство е била назначена СГЕ,от чието заключение е станало ясно,че писмото не е било подписано от въззиваемата,а така също и изписаните имена Н.Г.Д. не са били изписани от нея.При така събраната фактическа обстановка,както и пръвата инстанция,така и настоящата инстанция намира,че не е било извършено уведомяване на длъжника за извършената цесия,поради което същата не е породила права спрямо нея.Това е така,защото в настоящия случай се касае за предявен установителен иск,при който цесията е следвало да се съобщи на длъжника преди подаването на заявлението в съда.Ако се касаеше до осъдителен иск,то тогава може да се приеме,че исковата молба играе ролята на уведомление за извършената цесия. 

                     При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и следва да го потвърди,тъй като прехвърлянето на вземането не е било съобщено по надлежния ред на длъжника по реда на чл.99,ал.4 от ЗЗД и същото не е породило права спрямо жалбоподателя.

                     Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива следва да бъдат присъдени в размер на 450лв.,колкото са представени с договора за правна защита и съдействие.

                    Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                             Р   Е   Ш   И:

                ОСТАВЯ В СИЛА решение №441/02.12.2019г. по гр.д.№1785/2018г. по описа на РС-Карлово,II гр.с-в.

                    ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.****да заплати на Н.Г.Д. с ЕГН-********** *** сумата от 450лв./четиристотин и петдесет лв./,представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

                    РЕШЕНИЕТО е окончателно.

              Председател:                                                     Членове: