№ 15699
гр. София, 01.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110130282 по описа за 2022 година
Предявен e конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на следния
недвижим имот: апартамент № 67, находящ се в гр. София, ж. к. „......, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, община Столична, обл. София, одобрени със Заповед № РД- 18-
27/03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от
08.04.2022г., с адрес на имота: гр. София, ж. к. „......, ап. 67, находящ се на етаж 3 в сграда с
идентификатор ......, разположена в поземлен имот с идентификатор ........, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ: 41.67 кв.
м., с прилежащи части: избено помещение № 17 с площ от 3.40 кв. м. и 1.174 % идеални
части от общите части на сградата, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: .......66, .......68, под обекта: .......63, над обекта: .......71.
Ищецът Г. С. Б. твърди, че с ответницата С. С. Б. в качеството си на наследници на
починалия на 16.02.2022г. С. Г.ев Б. са съсобственици на гореописания недвижим имот при
равни квоти. Поддържа, че към момента на смъртта на общия наследодател живял с него в
процесния имот, поради което и доколкото не притежава друго жилище претендира
делбеният имот да бъде поставен в негов дял при извършване на делбата.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответницата потвърждава, че с ищеца са съсобственици на делбения имот
по силата на наследствено правоприемство при равни квоти. Оспорва да са налице
предпоставките за възлагане на процесното жилище на ищеца, като твърди, че същият
живее в друг имот, заедно с децата и майката на децата си. Твърди, че след смъртта на баща
им ищецът отдал имота под наем, за което не била уведомена. Отправила нотариална покана
до брат си, връчена му на 19.12.2022г., във връзка с което заявява претенция за осъждането
му да й заплати обезщетение за това, че е лишена от ползване на съсобствения имот за
периода от получаване на поканата- 19.12.2022г., до прекратяване на съсобствеността.
Процесуално задължение на ищеца по иска за делба е при условията на пълно и главно
доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи наличието на съсобственост
между страните по отношение на процесния имот на твърдяното основание и в
претендираните квоти.
По заявените от страните искания съдът намира следното:
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства по делото на
представените от ищеца и от ответника документи.
1
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че претенциите на страните по сметки по
чл. 346 ГПК, както и за възлагане на процесното жилище по реда на чл. 349 ГПК подлежат
на разглеждане във втората фаза на делбата- по извършването й, след влизане в сила на
решението на допускането й.
На ответницата следва да бъдат дадени указания във връзка със заявеното искане да й
бъде присъдено обезщетение за невъзможността да ползва имота до окончателно
извършване на делбата.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
ищеца и от ответника с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на ответницата в срок до първото по делото открито съдебно заседание
изрично да уточни заявява ли искане за постановяване на привременна мярка
(разпределение на ползването на процесния имот) по смисъла на разпоредбата на чл. 344,
ал. 2 ГПК, в който случай търсената защита би имала темпорално действие занапред- от
момента на влизане в сила на определението за постановяване на привременната мярка,
което може да бъде постановено най- рано с постановяване на решението за допускане на
делбата, до окончателно извършване на делбата, т. е. само докато делбеното производство е
висящо, за разлика от претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, която подлежи на
разглеждане във втората фаза на делбата и би могла да има за свой предмет вземане,
формирано за период до първото по делото открито съдебно заседание след влизане в сила
на решението за допускане на делбата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.05.2023г. от
10:15 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2