МОТИВИ към присъдата по НАХД №700 по описа на Варненския
окръжен съд за 2011г.
По отношение на обвиняемия Р.Х.О., Варненски окръжен
прокурор е внесъл в съда предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за извършено от него
престъпление по чл.255 ал.4 пр.ІІ вр. ал.3 вр. ал.1 т.2 от НК за това, че през периода м.януари 2005г., в
гр.Варна, като представляващ и управляващ "Рупас - 21" ООД - гр.
Варна, избегнал установяването и плащането на данък върху добавената стойност в
особено големи размери -19 360 лева, начислен по фактури, издадени от
дружеството във връзка с облагаеми доставки на ЕТ "Арис - Костадин
Арамазов" -гр.Пловдив, с № 368/ 31.12.2004г. /данъчна основа - 50 400 лева
и ДДС 10 080 лева/ и № 369/ 31.12.2004г. /данъчна основа - 46 400 лева и ДДС -
9 280 лева/, като потвърдил неистина в справка — декларация /приета с протокол
№ 03.00-844147/13.01.2005г./ по ЗДДС, която се изисква по закон /Чл. 125(1) от ЗДДС -
За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на
случаите по чл.157/, подадена пред ТДД -Варна, като до приключване на
досъдебното производство, необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено
в бюджета, заедно с лихвите.
Съдът, като е взел предвид, че са
налице основанията за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІІ от НПК, е
насрочил съдебното заседание по този ред.
Пред съда обвиняемият О. признава вината си. Сочи, че всичко, описано в постановлението на прокурора отговаря
на истината. Изразява съжаление за извършеното.
В последната си дума моли да му бъде наложено минимално наказание.
В пледоарията си по съществото на
делото представителят на ВОП поддържа обвинението. Счита, че на подсъдимия
следва да се определи административно наказание глоба в размер от 1000 лева.
Защитникът на обв. О. излага позиция за малозначителност на случая, тъй като не е ощетен бюджета- дължимите
суми са били внесени. Алтернативно счита, че по отношение на подсъдимия следва
да намерят приложение разпоредбите на чл.78а от НК, като му се определи
административно наказание в минимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
"Рупас - 21" ЕООД било
регистрирано през 2001 г. в Окръжен съд - Русе. След регистрацията по фирменото дело били вписвани промени, като съответно - с решение от 15.11.2002г. дружеството било
преобразувано в ООД, със съдружници
Пламен Стефанов Стефанов и Р.Х.О. и представляващ и управляващ - Реджеи Х.О.. С
решение от 16.09.2005г. по ф.д. № 959/2003г. по описа на ВОС бил заличен като съдружник Пламен Стефанов
Стефанов и било вписано ново наименование на дружеството "Рупас 21"
ЕООД с едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ обв. Р.О..
Основната дейност на фирмата била
търговия с дървен материал, разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен
материал.
Във връзка с дейността на
дружеството и по- конкретно, при осъществени сделки с контрагент ЕТ „Арис-
Костадин Арамазов”, обв. О. съставил два броя фактури - №№ 368 и 369 от
31.12.2004г, удостоверяващи плащания от едноличният търговец на дружеството.
При данъчна ревизия на ЕТ
"Арис -Костадин Арамазов" - Пловдив, с обхват ЗОДФЛ и ЗДДС за периода
2004 - 2006г. било установено, че ревизирания търговец е включил в състава на
разходите си суми, по издадени от "Рупас 21" ООД - Варна фактури с №№
368 и 369 от 31.12.2004г., които не са били включени в счетоводството на
доставчика и не са декларирани пред НАП с оглед включването им при данъчното
облагане на "Рупас 21" ООД - Варна за периода 01.12.2004
-31.12.2004г., респ. в облагаемата печалба на дружеството за 2004г..
Ревизиращият екип от ТД на НАП - Пловдив е направил
искане № РД-18-2061/07.06.2006г. /том I, л.112-113/ за извършване на насрещна
проверка от ТД на НАП -Варна и установяване на факти, свързани с "Рупас
21" ООД - Варна, а имено: издавани ли са посочените фактури, как са
осъществени плащанията по тях, в т.ч. и начислено ли е и платено ли е ДДС, как
са осчетоводени въпросните операции в счетоводството на доставчика, притежава
ли техническа, материална и кадрова обезпеченост за осъществяне на сделките по
фактурите.
Данъчният орган, извършил
насрещната проверка /протокол № РД-18-2061/ 23.06.2006г./, въз основа на
представени документи от проверяваното лице "Рупас - 21" ЕООД Варна и
писмени обяснения констатирал, че дружеството разполага с активи и персонал с
оглед осъществяване на сделките.
Във връзка с искане от
данъчния орган, св. Димитрова – счетоводител на дружеството, съставила от името
на управителя на "Рупас 21" ООД -Варна декларация от 21.06.2006г., че дружеството не
е издавало посочените фактури и при преместване на документацията на
дружеството в друг офис, тя е била изгубена, поради което не може да предостави
счетоводни документи - първични и регистри.
Св. Димитрова съставила
декларацията след като попитала обв. О. дали има издавани такива фактури и
получила от него отрицателен отговор, след което я предала на изискващият
орган.
В хода на ревизията и
последвалото обжалване на ревизионния доклад, ЕТ "Арис -Костадин
Арамазов" представил оригиналите на
издадените му от "Рупас -21" ООД фактури, копия на платежни документи
за плащане на начисления ДДС към доставчика по ДДС сметка и е представил
доказателства за реалността на сделката.
Данъчната ревизия на ЕТ
"Арис - Костадин Арамазов" - гр. Пловдив приключила с РА № 1604918/02.03.2007г.,
издаден от ТД на НАП - Варна.
Данъчния кредит по посочените по-
горе две фактури не бил признат на ЕТ
"Арис - Костадин Арамазов". Тъй като търговецът посочил двете сделки, като сделки с право на
пълен данъчен кредит и приспаднал от ДДС
за внасяне за м.декември 2004г. сумата от 19360 лева, с РА №
1603972/27.10.2006г., издаден от данъчни органи при ТД на НАП - Пловдив,
"Арис - Инженеринг" ЕООД /правоприемник на ЕТ "Арис - Костадин
Арамазов"/ бил задължен с размера на непризнатия данъчен кредит по фактури
368 и 369/31.12.2004г., ведно с дължимите лихви за забава.
По този повод от името на
"Арис - Инженеринг" ЕООД била внесена искова молба до ОС -Пловдив, по
която е било образувано търговско дело в ОС - Варна като производството е с
правно основание чл.49, вр. чл.86 от ЗЗД. След преценка на представените
доказателства от ищеца и събраните от съда, последният, с Решение от
04.11.2008г. е осъдил "Рупас - 21" ЕООД да заплати на
"Арис-инженеринг" ЕООД сумата от 19360 лева /непризнатия данъчен кредит
по фактури №№ 368 и 369/31.12.2004г./, както и лихвите за забава, дължими от
ищеца по РА № 1603972/ 27.10.2006г.. Въз основа на решението е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 00641/20 Юг. по описа на
ЧСИ Атанас Атанасов, рег.№ 757 с район на действие -Пловдивски ОС.
Сумата по изпълнителното дело била
изплатена от "Рупас 21" ЕООД и делото било прекратено.
Видно от заключението на съдебно-графологичната
експертиза, представената в хода на данъчната ревизия на ЕТ "Арис -
Костадин Арамазов" декларация от 21.06.2006г. от името на управителя на
"Рупас 21" ООД - Варна не е подписана от Р.О., а от счетоводителя на
дружеството -Мирослава Георгиева Димитрова. Текстът и подписите в двете фактури
са изпълнени от обв. О..
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че данъчни фактури №№ 368 и 369 от 31.12.2004г.,
издадени от "Рупас -21" ООД - Варна не са включени в неговата справка
- декларация по ЗДДС и в дневниците за продажби за данъчен период м.декември
2004г..
ССЕ, въз основа на данните от приложените по
досъдебното производство счетоводни документи е установила, че в рамките на
изследвания период между ЕТ "Арис - Костадин Арамазов" и доставчика
"Рупас - 21" ООД са издадени 3 бр. фактури /№ 124/13.10.2004г.;
368/31.12.2004г. и 369/31.12.2004г./ и един брой кредитно известие - №
87/29.11.2004г., с обща стойност на ДДС 19360 лева.Общата стойност на платените
в брой суми, съобразно представените копия от фискални отчети от ЕКАФП №
ЕБ005137 на "Рупас-21" ЕООД, както следва от 02.05.2006г. - за сумата
от 46400 лв. и от 03.05.2006г. - 50400лв., съответстват на данъчните основи по
фактури 368 и 369. Следователно общата стойност на данъчните основи по двете
фактури е платена в брой, а начисленото по тях ДДС е платено от ЕТ "Арис -
Костадин Арамазов" по ДДС сметка на "Рупас-21" ООД. Сумите, регистрирани
като продажби в ЕКАФП, не са осчетоводени като приход /по дебита на сметка 501
Каса в лева/ в счетоводството на "Рупас-21" ООД. Дружество не е
внесло начисленото ДДС в републиканския бюджет.
Според ССЕ, в ГДД по чл. 51 от ЗКПО /вх.№ 03ОА1932/31.03.2005г./ на "Рупас - 21" ООД за отчетния
период 2004г., данъчните основи по двете фактури не са намерили отражение при
формиране на приходите. ССЕ не е могла да даде категорично становище какъв би
бил размера на данъка, съответстващ на постъпилите приходи по процесиите две
фактури, тъй като от тях би следвало да се приспаднат разходите по изпълнение
на доставките. За 2004г. "Рупас - 21" ООД е декларирало облагаема
печалба в размер на 5728 лева, въз основа на която е определен корпоративен
данък в размер на 1116,96 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събрания по делото доказателствен материал: самопризнанията на обв. О.
и показанията на свидетелите, депозирани в хода на досъдебното производство; ДРА;
заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза; заключението на
графологическата експертиза; свидетелство за съдимост; вносни бележки и др.
Горните доказателства са непротиворечиви - същите се подкрепят и допълват и
допълват взаимно, поради което съдът ги кредитира изцяло.
След като прецени всички доказателства релевантни по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие , че обв. Р.Х.О. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление
по чл.255 ал.4 пр.ІІ вр. ал.3 вр. ал.1 т.2 от НК , тъй като през периода м.януари 2005г., в
гр.Варна, като представляващ и управляващ "Рупас - 21" ООД - гр.
Варна, избегнал установяването и плащането на данък върху добавената стойност в
особено големи размери -19 360 лева, начислен по фактури, издадени от
дружеството във връзка с облагаеми доставки на ЕТ "Арис - Костадин
Арамазов" -гр.Пловдив, с № 368/ 31.12.2004г. и № 369/ 31.12.2004г., като
потвърдил неистина в справка — декларация по ЗДДС, която се изисква по закон- чл.125 ал.1 от , подадена
пред ТДД -Варна, като до приключване на досъдебното производство, необявеното и
неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета, заедно с лихвите.
За да е осъществен съставът на престъплението , необходимо е да се докаже
бездействие на лицето по обявяване на подлежащите на данъчно облагане доходи,
впоследствие неистинско деклариране и
избягване заплащането на дължимите данъци, които да са в особено големи размери. Легалната
дефиниция на “данъци в особено големи размери” се съдържа в разпоредбата на
чл.93 т.14 от НК и това са данъчни задължения, които надхвърлят дванадесет
хиляди лева.
В настоящия казус, видно от приложените по делото доказателства – ДРА,
декларация, фактури №№368;369/31.12.2004г., както и посредством заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
се установяват дължими данъци в размер
на 19 360 лева за 2004 година, което данъчно задължение представлява
данъчно задължение в особено големи размери по см. на чл.93 т.14 от НК.
Обвиняемият е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици. В съзнанието му безспорно е била налице
представа, че недекларирайки подлежащите на деклариране обстоятелства – реализиран
облагаем доход, ще избегне заплащането на данъчни задължения и пряко е целял
избягване установяването и плащането на дължимия данък.
С възстановяването на сумите на ЕТ „ Арис” – търговецът внесъл в бюджета
дължимия данък, ведно с лихвите, обв. О. се възползва от привилегированият
състав на престъплението по смисъла н
чл.255 ал.4 от НК.
При преценка на правната страна на деянието, съдът взе предвид соченото от защитата, че е налице хипотезата на
чл.9 ал.2 от НК , тъй като се касае за малозначително деяние, предвид на факта,
че не е ощетен бюджета, а дължимите
суми са внесени.
Съдът не споделя позицията на защитата, изхождайки от една страна от
степента на обществена опасност на деянието, която е висока, до степен, че
законодателят е предвидил в случаите, когато дължимият данък бъде внесен,
деянието да бъде квалифицирано по привилегирован състав.
В настоящият казус, преценявайки, освен степента на обществена опасност на
престъплението и конкретните
обстоятелства на извършването му – данъчен кредит не е бил признат на
конрагента по сделката на „Рупас-21” ЕООД, след което е била удовлетворена
претенция на едноличния търговец и по образувано изпълнително дело дружеството
е възстановило стойността на дължимия данък на едноличния търовец, съдът намери,
че на практика обвиняемият не е предприел активни действия по възстановяване на
нанесените щети на бюджета. На следващо място се касае за два броя фактури,
както и за дължим данък в размер, надвишаващ значително установеният критерий
по смисъла на чл.93 т.14 от НК , което само по себе си изключва преценката на
случая като малозначителен.
Обвиняемият е пълнолетно, вменяемо физическо лице, неосъждан.
При определяне на приложимият закон по отношение на правната квалификация
на извършеното от обвиняемия, съдът намери, че правилно е била преценена като
по- благоприятен закон приложимостта на чл.255 ал.4 от НК, а не – на чл. 257
ал.3 от НК, чиято редакция е действала към момента на извършване на
престъплението. Това е така, защото с
отмененият текст на чл.257 ал.3 от НК наред с наказанието лишаване от свобода
за срок до три години , кумулативно е предвидено наказание глоба с размер до
десет хиляди лева. Последвалата промяна
в НК с ДВ бр.75 от 2006г. е предвидено
наказание лишаване от свобода за срок до три години и глоба с размер до
хиляда лева и в този смисъл, с оглед наказуемостта на деянието , същото следва
да се квалифицира именно по чл. 255 ал.4 от НК.
Съдът, като взе предвид, че разпоредбата на чл.255 ал.4 от НК предвижда за
умишленото престъпление наказание „лишаване от свобода” за срок до три години и
глоба до хиляда лева, факта, че обв. О. не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ
от НПК, както и че причинените от
престъплението вреди са възстановени, намери, че е задължително приложението на
чл.78а от НК и подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание.
За да определи коя от хипотезите на чл.78а от НК да приложи, съдът прецени
всяка от редакциите на чл.78а ал.1 от НК, действала от извършване на
престъплението до произнасяне на решението на съда и намери, че редакцията на
чл.78а ал.1 от НК , в сила от 29.04.2006г. /ДВ бр.86/2005г./ е най – благоприятна за обвиняемия по см. на
чл.2 ал.2 от НК, предвид установеният с нея размер на административното
наказание.
За да определи размера на административното наказание глоба , съдът взе
предвид следното:
Инкриминираното деяние разкрива сравнително висока степен на обществена
опасност с оглед характера на засегнатите отношения.
Що се касае до личността на обв. О. съдът приема
следното:
По делото са установени следните смекчаващи отговорността
обстоятелства: чисто съдебно минало; добросъвестно
поведение на обвиняемия в процеса, изразено в съдействие за разкриване на
обективната истина; критично отношение към извършеното.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Изложеното мотивира определяне на
административното наказание при установена висока степен на обществена опасност
на деянието и при установени единствено смегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства – в минималния размер на глобата, предвидена в закона – 500 / петстотин/ лева.
С такова по вид и размер административно наказание съдът намира, че ще се
удовлетворят целите на индивидуалната и генерална превенция.
Съдът осъди обв. О. да заплати направените по делото разноски .
По изложените съображения съдът постанови решението си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :