Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 в открито заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 4663 по описа за 2019 година,
прецени:
Делото е
образувано по предявен от Т.А.Б. – Ч. срещу „Застрахователна компания У.“ АД гр. София
осъдителен иск с правно основани иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпила смърт
на Н.И.Ч.– съпруг на ищцата, при ПТП на 01.11.2018 г. в гр. София, причинено от
Ц.Б.Н. при управление на автомобил „МАН 32.364“ с рег. № ******, за който е
сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ с ответното
дружество.Поради смъртта на първоначалната ищца Т.А.Б.-Ч. на 21.06.2022 г., на
основание чл. 227 ГПК с определение в съдебно заседание на 06.04.2023 г. като
ищци са конституирани И.Н. Ч.и А.Н. Ч., представлявани от адвокати Велчев и Д.
с правомощия за всички инстанции (л. 361-362).
В
исковата молба се излага, че на 01.11.2018 г. около 11:30 ч. в гр. София Ц.Б.Н.
при управление на специален автомобил „МАН 32.364“ с рег. № ****** участва в
ПТП в района на кръстовището на ул. „Индустриална“ с ул. „Каменоделска“
с намиращия се на пътното платно велосипедист Н.И.Ч., вследствие на което
велосипедистът починал. Ищцата твърди, че причината за ПТП били действията на
водача на автомобила, който не съобразил поведението си със задължението да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението. Пострадалият
бил съпруг на първоначалния ищец по делото Т.А.Б. – Ч.. Вследствие смъртта на
съпруга й, с когото били здраво и сплотено семейство, на ищцата била отнета
възможността да получава съпружеска опора и утеха, подкрепа в трудностите в
живота, да споделя със съпруга си щастливите мигове и грижите за децата и
внуците им. Смъртта причинила на ищцата мъка и скръб, разстройство на съня и
чести депресивни състояния.
Към
датата на ПТП за автомобила, с който
било причинено ПТП, бил а сключена застраховка „гражданска отговорност“ с
ответника „З.У.“ АД ***. Ищцата чрез своя представител предявила към ответника
извънсъдебна претенция на 28.11.2018 г. за изплащане на застрахователно
обезщетение Ответното дружество отказало изплащане на претенцията с писмо от
22.02.2019 г.
На
основание изложените обстоятелства, пълномощникът на първоначалния ищец Т.А. Б.–
Ч. е направил искане до съда да осъди ответника „З.У.“ АД *** да заплати на
ищцата всеки от тях застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лева, за
неимуществени вреди в резултат на ПТП, виновно причинено от застрахованото
лице, ведно със законната лихва от 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът
„З.У.“ АД *** оспорва иска със следните възражения:
-
възражение за невиновност на водача на товарния автомобил за настъпилото ПТП и
причинената смърт на пострадалия;
-
възражение за съпричиняване с действия от пострадалия
– не е направено с отговора и в първото заседание на 24.10.2019 г., а във
второто заседание на 13.02.2020 г. след изслушване на първоначалната съдебно-автотехническа експертиза;
-
оспорване наличието на изключително близки взаимоотношения и силна емоционална
връзка между пострадалия и първоначалната ищца;
- възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства , прие за установено следното:
С
доклада по делото е прието за безспорно установено наличието на договор за
застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „З.У.“ АД *** за специален автомобил „МАН 32.364“ с рег. № ******,
обективиран в застахователна
полица BG/05/118001854064. Не се спори за факта на настъпилото ПТП на 01.11.2018 г. в
гр. София в района на кръстовището на ул. „Индустриална“ и ул. „Каменоделска“ между специален автомобил „МАН 32.364“ с рег.
№ ******, управляван от Ц.Б.Н., и велосипедист Н.И.Ч., при което е била
причинена смъртта на пострадалия Ч..
Механизмът
на настъпване на ПТП и причиняването на смъртта на пострадалия се установява от
материалите в приложеното наказателно дело: констатациите в огледа на
местопроизшествието (ДП л. 33-39), протоколите за разпити и съдебните протоколи
по наказателното производство (кредитирани като писмени доказателства –
официални документи, съдържащи извънсъдебни за настоящото дело изявления),
протокола от аутопсията (СМЕ на труп в досъдебното производство), както и от
показанията на свидетелите Ц.Б.Н. – водач на автомобила, и съдебно-автотехническите
експертизи по настоящото дело. Безспорно е установено, че на 01.11.2018 г.
около 11:30 ч. специален автомобил „МАН 32.364“ с рег. № ******, управляван от
свидетеля Ц.Б.Н.,*** с посока на движение към кръстовището с ул. „Каменоделска“. Успоредно с него от дясната му страна се
движел с управляван от него велосипед пострадалият Н.И.Ч.. В първоначалната съдебно-автотехническа експертиза вещото лице е изложил и
възможен вариант на движение на велосипедиста срещу автомобила л. 270), който
вариант съдът не приема, защото в този случай велосипедистът би бил възприет от
водача, който би предприел спиране. На кръстовището на ул. „Индустриална с ул.
„Каменоделска“ водачът спрял автомобила за пропускане
на движещи се по пътя с предимство автомобили. След това водачът Н. привел в
движение автомобила и предприел маневра завиване надясно, като в този момент
велосипедистът продължил движението си също надясно, от дясната страна на товарния
автомобил. При движението си велосипедистът се отклонил вляво в посока към
товарния автомобил – според вещото лице проф. К., най-вероятно велосипедистът е
предприел опит да продължи вляво към ул. „Каменоделска“
(САТЕ т. 6 стр. 22 л. 392). Последвал удар между велосипедиста и предната дясна
част на автомобила (според очевидец, разпитан по наказателното дело том I л. 226-227 със средната част на
автомобила, което противоречи на данните от огледа – тялото на пострадалия е
намерено между първото и второто десни колела). Автомобилът продължил
движението си, като последвало прегазване на пострадалия Ч.от предното дясно
колело и провлачване на тялото на пострадалия в
продължение на около 30 метра (по данни от огледа – червеникаво-кафява следа по
платното на ул. „Каменоделска“, с дължина 29,50 см –
ДП л. 33-34) до привеждане на автомобила в покой под надлеза на жп-линията. Вещото
лице доц. А. по първоначалната автотехническа
експертиза е определил мястото на удара на 37-38 м след линията, приета за
ориентир (начало на сграда на ул. „Индустриална“ № 17 – оглед ДП л. 33, скица
л. 35) и на около 3 м вляво от десния край на пътното платно. Вещото лице проф.
К. е определил приблизително същото място на удара – на 38,5-39 м след
ориентира по посока на огледа и на 11,2 – 11,8 м вмлясно
от левия край на ул. „Индустриална“.
Спорният
фактически въпрос по делото е дали велосипедистът е бил видим за водача на специалния
автомобил преди ПТП, преди и по време на предприемане от автомобила на маневрата
завой надясно. Според вещите лица доц. А. и д-р М. по комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, непосредствено
преди предприемане от специалния автомобил на маневра завой надясно, намиращият
се отдясно велосипедист е могъл да бъде възприет от водача на автомобила, ако
се е намирал на около 2 метра от автомобила (л. 316). Според заключението на
вещото лице проф. К. по съдебно-автотехническата
експертиза – отговор на втора задача т. 4.2 (л. 384), водачът на специалния
автомобил е могъл да възприеме намиращия се по-назад и вдясно велосипедист,
движещ се успоредно на автомобила, независимо от неговия ръст. В отговор на
задача 5 (точка 4.5 от САТЕ л. 386) и препратката към приложената към
експертизата скица (л. 394) е определено местонахождението на велосипедиста
спрямо товарния автомобил непосредствено преди началото на маневрата завой
надясно.
При
така установените обстоятелства, съдът приема от фактическа страна, че при
привеждане на специалния автомобил в движение и началото на маневрата завиване
надясно, движещият се от дясната страна успоредно на автомобила велосипедист е
бил видим за водача, както са обозначени видимите зони от десните странични
огледала в скицата към САТЕ на в.л. К.. От началото на маневрата до
настъпването на удара са изминали 4,86 секунди (отговор на задача 5, т. 4.5 л.
386), което време е било достатъчно за водача да възприеме движещия се
успоредно на автомобила от дясната му страна велосипедист. Непосредствено преди
мястото на удара велосипедистът е излязъл от видимата зона на десните странични
огледала, като е доближил автомобила. При продължаване на маневрата завой
надясно, десните колела на автомобила са се отдалечили на около 3,3 м от десния край на пътното платно. От това следва
фактическият извод, възприет и от вещото лице, че непосредствено преди удара
велосипедистът се е отклонил наляво към предната дясна част на автомобила.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на съда:
При
безспорно установено по делото предприемане на маневра завиване надясно от
водача на товарния автомобил непосредствено преди ПТП, за него са възникнали
задълженията по чл. 25 ал. 1 ЗДвП, преди
да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Преди и при извършване на маневрата водачът на автомобила не е
съобразил тези свои задължения, въпреки че велосипедистът от дясната страна на
автомобила е бил видим за водача преди началото на маневрата. В тази връзка,
съдът приема показанията на водача при разпита му на 09.07.2020 г., че не
възприел никого при спирането си преди кръстовището и преди предприемане на
маневрата, като доказателство за недостатъчно проявено от него внимание по
време на управлението на автомобила, а не като обстоятелство, изключващо вината
за настъпване на ПТП. Това е така, защото при движение на велосипедиста от
дясната страна на специалния автомобил преди началото на маневрата, той
неизбежно би бил видян от водача. Дори ако се предположи, че велосипедистът се
е движел по тротоарната част и впоследствие е преминал на платното, той отново
е попадал в зоната на видимост от десните странични огледала. С непроявяването
на достатъчно внимание към останалите участници в движението преди и по време
на маневрата, водачът в конкретния случай не е изпълнил и задължението си по
чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДвП
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са водачите на двуколесни пътни превозни средства.
Водачът на автомобила не е изпълнил и задължението си по чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДвП да спре, когато възникна опасност за движението, каквато е безспорно
възрастен човек, управляващ велосипед в непосредствена близост до автомобила.
По делото не е оборена презумпцията за виновност на деликвента,
съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД – наказателното дело е било прекратено, поради
смъртта на подсъдимия водач. Поради това съдът приема, че нарушенията на
правилата за движение от водача Ц.Б.Н. са били виновно допуснати.
Виновно
причиненото ПТП и настъпилата вследствие на това смърт на пострадалия имат характер
на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във вр.
с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за възникване на задължение на
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите
вреди. Исковата претенция е за неимуществени вреди. При определяне на тяхната дължимост и техния размер съдът следва да вземе предвид съпружеската
връзка между пострадалия Ч.и първоначалната ищца, отношенията между тях и
причинените на ищцата болки и страдания вследствие смъртта на пострадалия.
Първоначалната
ищца Т.А. Б.-Ч. е съпруга на пострадалия Ч., с когото са имали съвместен живот
повече от 45 години. Според показанията на свидетелката Д.Ч. (л. 246), двамата
са били изключително привързани един към друг и животът им е протекъл в
непрекъсната взаимна грижа и взаимопомощ. Според показанията на тази
свидетелка, смъртта на пострадалия предизвикал у ищцата много тежко състояние
на емоционален шок, от който не е могла да се възстанови. Това дава основание на
съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди
на първоначалната ищца Т.А. Б.-Ч. е 100 000 лева. Върху така определения
размер ответното дружество дължи законна лихва от 22.12.2019 г. – датата на
постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение (л. 13), до
окончателното изплащане.
Представителят
на ответника в съдебно заседание на 13.02.2020 г. (третото по делото заседание)
е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с действия на пострадалия, който като водач на велосипед е нарушил
правилата за движение. Независимо от това съдът намира, че възражението не е преклудирано. В първото по делото заседание на 24.10.2019
г. (л. 246) съдът е обявил доклада по делото (обявен за окончателен в съдебно
заседание на 13.02.2020 г. , но не е дал
указания по доказателствата. Преди първото по делото заседание са постъпили
изисканите от съда материали по досъдебното производство, но съдът не е дал
указания на страните по доказване на относимите
обстоятелства, нито им е дал възможност да направят искания по доказателствата.
Поради това, доказателства, установяващи съпричиняване,
са били приети по надлежния процесуален ред едва в заседанието на 13.02.2020
г., в което заседание е направено възражение за съпричиняване
и същото не следва да се счита преклудирано. По
същество, възражението за съпричиняване е
основателно. Нарушения на правилата за движение от страна на пострадалия Н.И.Ч.действително
се установяват – пострадалият велосипедист не се е движел непосредствено до най-дясната
част на платното за движение, каквото е било задължението му според чл. 80 т. 2
от ЗДвП (САТЕ л. 394), което е било в причинна връзка с настъпилото ПТП –
според заключенията на вещите лица, ударът е бил предшестван от отклонение на
велосипедиста в посока към предната дясна част на товарния автомобил. Степента
на съпричиняване се определя от съда на 10%, поради
което определеното като справедливо обезщетение следва да се намали от
100 000 на 90 000 лева. От така определеното обезщетение всеки от
ищците – наследници на ищцата Т.А. Бъзакона-Ч.,
следва да получи по 45 000 лева.
Ответникът
следва да заплати на адвокат Я.Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в
размер на 2488,50 лева, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 3600 лева
и разноски в размер на 845,28 лева, според уважената част от иска.
Ищците
следва да заплатят на ответника разноски в размер на по 280,50 лева всеки ищец,
според отхвърлената част от иска. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника в размер 450 лева, от които ищците следва
да заплатят 247,50 лева, или по 123,75 лева всеки ищец, според отхвърлената
част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда
ответника „Застрахователна компания У.“ АД гр.
София, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:*** да заплати на ищците И.Н. Ч.ЕГН **********, адрес: *** и А.Н. Ч.ЕГН
**********, адрес: *** като наследници по закон на ищцата Т.А. Б.– Ч., починала
на 21.06.2022 г., сумите от по
45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева на всеки ищец, обезщетение на
неимуществени вреди, претърпени от ищцата Т.А. Б.– Ч. вследствие смъртта на
съпруга й Н.И.Ч.при ПТП на 01.11.2018 г. в гр. София на кръстовището на ул.
„Индустриална“ и ул. „Каменоделска“, виновно
причинено от Ц.Б.Н. при управление на специален автомобил „МАН 32.264 с рег. № ******,
ведно със законната лихва от 22.02.2019 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск с правно
основание чл. 432 ал. 1 КЗ в частта му
над общия размер от 90 000 лева до сумата от 100 000 лева поради съпричиняване и над сумата от 100 000 лева до сумата
от 200 000 лева като неоснователен.
Осъжда
„З.У.“ АД *** да заплати на адвокат Я.Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38
ал. 2 ЗА в размер на 2488,50 лева, а по сметка на СГС държавна такса в размер
на 3600 лева и разноски в размер на 845,28 лева, според уважената част от иска.
Осъжда
И.Н. Ч.и А.Н. Ч.да заплатят на „З.У.“ АД *** разноски в размер на по 280,50
лева всеки ищец и юрисконсултско възнаграждение в
размери по 123,75 лева всеки ищец, според отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: