РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 13.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на трети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2918 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Дайнърс Клуб България“ АД моли да бъде
установено в отношенията му с ответника Д.Д.К., че ответникът му дължи главница
в размер на 990 лв. и лихва по т. 7 и 8 от договора и т. 11.1. от общите
условия за периода от 29.09.2017 г. до 22.11.2018 г. в размер на 224,93 лв. на
основание договор от 11.09.2017 г. за издаване на револвираща международна кредитна
карта Diners
Club и предоставяне на кредитен лимит, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4760/2018 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик. Твърди, че по силата на сключения между страните
договор е предоставил на ответника кредитен лимит в размер на 1 000 лв. за
извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой
от терминално устройство АТМ или ПОС като на 18.09.2017 г. е предоставил на
ответника кредитна карта, но кредитът не е обслужван. Дължимата минимална
погасителна вноска била в размер на 20 лв. и била дължима до 16.10.2017 г. След
тази дата кредитът станал автоматично предсрочно изискуем без необходимост от
уведомяване на длъжника. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът Д.Д.К. чрез особения си представител адвокат К. оспорва исковете.
Твърди, че договорът за издаване на револвираща международна карта е нищожен
поради обстоятелството, че ищецът не притежава необходимия лиценз за
предоставяне на платежни услуги и поради противоречие с императивните законови
разпореди, регламентиращи формата и съдържанието на договора. По-конкретно
твърди, че от договора не става ясно какъв е приложимият лихвен процент по
кредита и изцяло липсват условия за прилагането му, което противоречи на
нормата на чл. 12, ал. 1, т. 8 от ЗПК. Липсва уточнение на базата, върху която
се начислява лихвения процент. Не става ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето и върху кои суми се дължи. Не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва. С оглед изначалната недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК моли за отхвърляне на исковете.
Съдът като взе предвид доводите на
страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за
установено следното:
С договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 11.09.2017 г., сключен между „Дайнърс Клуб България“ АД, наричан „издател“, и Д.Д.К.,
наричан „титуляр“, издателят се е задължил да издаде на титуляря револвираща
международна кредитна карта Diners Club и да му
предостави правото да ползва кредитен лимит (овърдрафт) в размер на 1 000
лв., който може да бъде усвояван чрез използване на всяка от издадените по
искане на титуляря карти. Срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит
(овърдрафта) е уговорен до 31.08.2018 г., като според т. 3 от договора същият
може да бъде подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в общите
условия на издателя. Титулярят се е задължил да погасява усвоената част от
кредитния лимит (овърдрафта) в сроковете и по начина, уговорени в договора и в
общите условия на издателя. В т. 7 от договора е уговорено, че при непогасяване
до датата на падежа на пълния размер на задълженията по картата титулярят
заплаща на издателя върху непогасените суми фиксирана годишна лихва в размер на
19 %, като според т. 7.1. от договора за първите 12 месеца от издаване на
картата, се заплаща промоционална годишна лихва в размер на 12 %. Съгласно т. 7.2.
от договора при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период
на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярят заплаща на
издателя върху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с
размера на дължимите към датата на падежа лихви, за дните на просрочие
наказателна лихва в размер съгласно действащата Тарифа и по реда, предвиден в
общите условия на издателя, като към датата на подписване на договора годишната
наказателна лихва е в размер на редовната лихва плюс наказателна надбавка в
размер на 6 пункта. Аналогична разпоредба за наказателната лихва се съдържа и в
т. 11.1. от общите условия на „Дайнърс Клуб България“ АД за издаване и ползване
на револвиращи международни кредитни карти Diners Club. Уговореният в т. 10
от договора ГПР е в размер на 12,68 %, а общата сума, дължима от титуляря е в
размер на 1 105,92 лв.
Д.Д.К. е получил кредитна карта и ПИН код на 18.09.2017 г., което се
установява от съставения протокол от същата дата.
От представените по делото извлечения се установяват извършените
тегления и плащания с кредитната карта и начислената револвираща лихва и лихва
за просрочие за периода от 01.09.2017 г. до 30.06.2019 г.
От заключението на съдебносчетоводната експертиза,
приета по делото и неоспорена от страните, се установява, че от отпуснатия
кредитен лимит в размер на 1 000 лв. ответникът е изтеглил сума в общ
размер на 990 лв., както следва: на 29.09.2017 г. – сума в размер на 400 лв.,
на 30.09.2017 г. – сума в размер на 400 лв., на 01.10.2017 г. – сума в размер
на 50 лв., на 02.10.2017 г. – сума в размер на 100 лв., на 03.10.2017 г. – суми
в размер на 10 лв. и 30 лв. В счетоводно-информационната система на „Дайнърс
Клуб България“ АД не е налична информация за извършени погашения от длъжника Д.Д.К.
по договора за издаване на револвираща международна кредитна карта, сключен на
11.09.2017 г. Сумата на дължимата главница към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.11.2018 г. е в размер на
990 лв. Общият размер на дължимите по договора лихви е 224,93 лв., от които договорната
(револвираща) лихва по т. 7.1. от договора в размер на 57,69 лв. и наказателната
лихва по т. 7.2. от договора в размер на 167,24 лв.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 9,
ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземане за главница
по договор за потребителски кредит. Кумулативно обективно съединени с него са
искове за съществуване на вземане за договорна и наказателна лихва, които са с
правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Налице са процесуалните
предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен
по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал.
1 от ГПК.
За
основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи съществуването между страните на валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит, отпуснат под формата на
кредитна карта, включително притежаването на необходимия лиценз за предоставяне
на платежни услуги, изпълнението на задължението си да предостави на ответника
отпуснатата в заем сума и настъпването на срока за връщането й.
Ответникът
чрез особения си представител е направил възражение за нищожност на договора
поради противоречие с императивни законови разпоредби.
Тъй като
ищецът основава претенцията си на договор, сключен с потребител, съдът на
основание чл. 7, ал. 3 от ГПК следи служебно за наличие на неравноправни клаузи
в договора.
Сключеният
между страните по делото договор за издаване на кредитна карта и предоставяне
на кредитен лимит има характеристиките на договор за потребителски заем по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, тъй като въз основа на него кредиторът е предоставил или
се е задължил да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът
е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, тъй като е физическо лице,
което при сключването на договор за потребителски кредит е действало извън
рамките на своята професионална или търговска дейност.
Ищецът
притежава лиценз за извършване на дейност като платежна институция, издаден на
основание Решение № 58 от 03.06.2010 г. на БНБ, което се установява от общите
условия на „Дайнърс Клуб България“ АД, а и това обстоятелство е публично
достъпно в Регистъра
на лицензираните платежни институции в Република Б., както и на техните клонове
и представители (по чл. 19 от ЗПУПС), воден от БНБ.
Договорът
е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, с което са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1
от ЗПК за формата на договора за потребителски кредит. Изпълнени са и
специалните изисквания за действителност на договора за потребителски кредит съгласно
чл. 11, ал. 1 от ЗПК, в т.ч. чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 от ЗПК. В т. 2 от
договора е посочен общия размер на
кредита – 1 000 лв., и условията за усвояването му – чрез използване на всяка
от издадените на титуляря кредитни карти при условията и реда, посочени в
общите условия. В т. 7 от договора е
посочен дължимият лихвеният процент като процентна величина
на годишна база – 19 %, а в т. 7.1. – размерът на промоционалната
лихва за първите 12 месеца от издаване на картата – 12 %. В т. 6 и т. 7 от
договора и в т. 8.1.1. от общите условия са посочени условията за прилагането на лихвения процент –
начислява се при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на задълженията
по картата след изтичане на 45-дневен гратисен период върху пълния размер на непогасените
суми по всяка отделна трансакция. В т. 11 от договора и в т. 8.3. от общите
условия, представляващи неразделна част от договора за потребителски кредит на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗПК доколкото всяка страница от тях е подписана от
страните по договора, се съдържат условията, при които издателят има право да
промени общия разход по кредита чрез увеличаване или намаляване на един или
повече от видовете разходи, в т.ч. лихвения процент. В т. 10 от договора се
съдържа ГПР по кредита, възлизащ на 12,68 %, и общата сума,
дължима от потребителя – 1 105,92 лв., изчислена към момента на сключване
на договора за кредит в съответствие с изискванията на ЗПК и при следните
допълнителни допускания: овърдрафтът е усвоен изцяло чрез терминално устройство
ПОС за срок от 12 месеца и се дължи лихва съгласно т.7.1. от договора. В т. 5, т.
7 и т. 8 от договора и т. 8.1. и т. 10.1. от общите условия са регламентирани условията
за издължаване на кредита от потребителя като е определен отчетният период,
датата на падежа, минимална погасителна вноска и другите условия за погасяване
на кредита. Липсата на погасителен план не противоречи на нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗПК предвид естеството на кредита, отпуснат под формата на
кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта по преценка на длъжника, поради
което при подписване на договора не е било възможно изготвяне на погасителен план с посочване на размера и
падежа на всяка погасителна вноска. Уговорено е и правото на отказ на титуляря
от договора като в разпоредбата на т. 13 от договора и в т. 12.2.1. от общите
условия са предвидени условията за упражняване на това право.
Предвид спазването на императивните
изисквания на ЗПК за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит
съдът намира, че страните по делото са валидно обвързани от надлежно възникнала
между тях облигационна връзка по договор за потребителски кредит. Ищецът е
изпълнил задължението си да предостави на ответника правото да ползва паричен
заем под формата кредитен лимит, установено посредством заключението на вещото
лице по съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като компетентно,
обосновано и обективно изготвено. Това от своя страна е породило насрещното
задължение на ответника на уговорените падежни дати да погаси усвоената част от
кредитния лимит, ведно с дължимата договорна лихва. Ответникът не твърди, нито
ангажира доказателства, от които да се установи, че е погасил изцяло или
частично задълженията си по кредита. Напротив – от приетото по делото експертно
заключение се установява, че в счетоводството на „Дайнърс Клуб България“ АД
няма данни за постъпили плащания от страна на Д.Д.К. по договора за кредитна
карта. Поради това в полза на ищеца следва да бъде признато съществуването на
вземане за главница по договор за кредит в размер на 990 лв.
Предвид дължимостта на главното вземане и
лихвоносния му характер следва да бъде признато и акцесорното вземане за лихва
по т. 7 и т. 8 от договора. Тази лихва по същество представлява договорна
(възнаградителна) лихва, която се дължи като възнаграждение за кредитора за
това, че е предоставил на ответника парични средства за временно ползване.
Искът следва да бъде уважен в установения по делото размер от 57,69 лв., съгласно
представените от ищеца извлечения за тегления и плащания по кредитната карта и
заключението на съдебносчетоводна експертиза.
Лихвата по т. 11.1. от общите условия или т.нар.
„наказателна лихва“ представлява неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
В тази насока е достатъчно да се
има предвид, че към момента на сключване на
договора – 11.09.2017 г., годишният размер на законната лихва за просрочени
парични задължения, определена по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от
18.12.2014 г., е 10 %, а уговореният между страните размер на наказателната лихва е 25 %, т.е. надхвърля размера на законната
лихва за забава с 15 пункта. Това прави уговорката неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като
неравноправна клауза и доколкото по делото няма данни да е индивидуално
уговорена с ответника, клаузата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 24
от ЗПК. Освен това размерът на
наказателна лихва противоречи и на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, според
която, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Нормата е уговорена
в обществен интерес, поради което е императивна и накърняването й води до
нищожност съгласно чл.
21, ал. 1 ЗПК, който прогласява за нищожна всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона.
По изложените
съображения съдът намира, че искът за главница следва да бъде уважен в
претендирания размер от 990 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане,
а искът
за лихва по т. 7 и 8 от договора в размер от 57,69 лв. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен искът за лихва по т. 11.1.
от общите условия, чийто размер е установен по делото на 167,24 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото и заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковата претенция, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, чийто размер, определен по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
25, ал. 1 от НЗПП, следва да се съобрази с уважената част от исковата претенция.
В полза на ответника разноски не следва да се
присъждат, тъй като не е направено искане за това, а и липсват доказателства за
направата на такива.
По изложените
съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Д.Д.К., ЕГН ********** *** дължи на „Дайнърс Клуб България“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81Г,
представлявано от изпълнителния директор Симеон Борисов Илиев, сумата от 990
лв., представляваща главница по договор от 11.09.2017 г. за издаване на
револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит, и сумата от 57,69
лв., представляваща лихва по т. 7 и 8 от договора за периода от 29.09.2017 г.
до 22.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.11.2018
г., до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 4760/2018 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска
за съществуване на вземане за лихва по т. 11.1. от общите условия за периода от
29.09.2017 г. до 22.11.2018 г. за разликата над 57,69 лв. до 224,93 лв. или в
размер на 167,24 лв.
ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН ********** *** да заплати на „Дайнърс
Клуб България“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 81Г, представлявано от изпълнителния директор Симеон Борисов
Илиев, разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 64,67 лв.,
депозит за особен представител в размер на 258,70 лв., депозит за вещо лице в
размер на 127,51 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 129,35 лв., и
разноски по ч.гр.д. № 4760/2018
г. по описа на Районен съд – Пазарджик за държавна такса в размер на 21,57 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 43,12 лв.
Решението може да се обжалва от страните
пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: