№ 126027
гр. София, 20.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110151090 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, подадено от „*** срещу В. Ц. И..
Съдът намира, че заявлението, в частта: 1/ за сумата от 157.32 лева, представляваща
динамично плащане по договор за кредит № MAX_300790994/05.10.2021 г., сключен между
„***, в качеството на заемодател и В. Ц. И., в качеството на заемополучател; 2/ за сумата от
105.66 лева, представляваща такса бързо разглеждане по посочения договор за кредит и 3/
за сумата от 140 лева, представляваща разходи за събиране на просрочени задължения,
следва да се отхвърли по следните съображения:
Съобразявайки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на
закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е
длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,
както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да
отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това.
С оглед така действащите законови разпоредби, съдът намира, че от представените по
дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузите на
договора за касаещи уговорките за заплащане на сума за допълнителни услуги, а именно
суми за заплащане на услуга динамично плащане, суми, представляващи такса бързо
разглеждане по договора за кредит. При договорите за потребителски кредит кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит /чл. 10а, ал. 1 ЗПК/, но не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита /чл. 10а, ал. 2
ЗПК/. Посоченото в ОУ съдържание на допълнителните услуги разкрива, че те са свързани с
предоставянето и управлението на кредита, което е забранено от закона чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да
било форма или наименование /такса или комисионна/, противоречи на закона и заявителят
няма право да изисква заплащането му /чл. 10а, ал. 2 ЗПК/. Съдът намира, че изложеното
1
обосновава извод за нищожност за клаузите от договора и общите условия на дружеството –
заявител, въз основа на който същият претендира заплащане на посочените суми.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че уговорката за заплащане
на сторени от кредитора разходи за извънсъдебно събиране на вземането са в противоречие
с изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Съгласно посочената норма при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Претендираните разходи и
такси за събиране на вземания по същността си представляват установено предварително по
размер обезщетение за забава, доколкото е предвидено като условие за възникването им
единствено забавено изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по
договора, без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемателя. С тази
уговорка се преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за
забава при това отнапред и глобално уговорено, т. е. което не зависи по никакъв начин от
действително необходими разходи по събиране на вземането. По този начин се достига до
заобикаляне на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за
нищожност на клаузата.
С оглед на изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените по-горе
части.
Наред с това подаденото заявление следва да бъде отхвърлено и в частта, с която се
претендира сумата от 26.75 лева – законна лихва, тъй като заявителят въпреки многократно
дадените му указания не е могъл да конкретизира нито периода на претенцията, нито начина
на формиране на същата, като по този начин претенцията е останала нередовна. Наред с
това и с оглед констатираната нередовност не е ясно и дали тази сума не включва законна
лихва върху някоя от нищожните клаузи по договора за кредит.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
подадено от „*** срещу В. Ц. И. в частта, с която се иска да бъде издадена заповед за
изпълнение за сумите, както следва: 1/ за сумата от 157.32 лева, представляваща динамично
плащане по договор за кредит № MAX_300790994/05.10.2021 г., сключен между „***, в
качеството на заемодател и В. Ц. И., в качеството на заемополучател; 2/ за сумата от 105.66
лева, представляваща такса бързо разглеждане по посочения договор за кредит; 3/ за сумата
от 140 лева, представляваща разходи за събиране на просрочени задължения, както и 4/ за
сумата от 26.75 лeвa – законна лихва.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
2
заявителя пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3