Решение по адм. дело №845/2024 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№5574/03.10.2024 г. подадена от името на „Девинци“ ООД ЕИК114615200, гр. Плевен, [улица], представлявано от управител П. И. К., чрез адв. О. Б. АК Плевен, гр. Плевен, [улица], срещу Ревизионен акт №Р-04001523006215-091-001/ 21.06.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, оставен в сила с Решение № 97/10.09.2024 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП.

С ревизионния акт на основание чл. 119 от ДОПК са установени задължения на дружеството за внасяне на корпоративен данък за 2022 г. в размер на 44859 лв. и лихви в размер на 5980,87 лв.

Жалбоподателят моли да бъде отменен РА, претендират се разноски по делото.

Оспорващият се представлява от адв. О. Б.. Поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски по делото. Представени са писмени бележки по съществото на спора.

Ответната страна Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Велико Търново към ЦУ на НАП, се представлява от процесуални представители ю. к. В., оспорва жалбата. Представени са писмени бележки по съществото на спора. Претендира се възстановяване на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Към жалбата административният орган е приложил заверено копие от административната преписка.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице - адресат на акта, и в законоустановения 14 -дневен срок.

Съдът, за изясняване на делото от фактическа страна, е събрал писмени доказателства и е допуснал извършването на съдебна експертиза от вещо лице счетоводител. Вещото лице е представило по делото заключение (лист 341-344), което е прието като компетентно, безпристрастно и вярно изготвено и се кредитира от съда.

Процесният Ревизионен акт № Р-04001523006215-091-001 от 21.06.2024 г. е издаден от екип от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в резултат на ревизия, възложена на основание Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)№ Р-04001523006215-020-001 / 24.10.2023 г. (ел. документ подписан с КЕП, представен на диск л.301 и лист 46 от делото, връчена на 26.10.2023 г. - л.48), с обхват установяване на задълженията на „Девинци“ ООД ЕИК114615200 за корпоративен данък в периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., определен е срок за завършване на ревизията три месеца от връчване на заповедта и 14-дневен срок за изготвяне на ревизионен доклад (РД). Заповедта е изменяна, производството е спирано и възобновявано (лист 49-65) като е променен крайният срок за завършване на ревизията – до 23.05.2024 г. (лист 63).

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04001523006215-092-001/31.05.2024 г. (лист 36 и сл.), връчен на 31.05.2024 г. по електронен път (лист 44). Има подадено възражение по РД (лист 33).

Въз основа на съставения РД е издаден Ревизионен акт №Р-04001523006215-091-001 / 21.06.2024 г. от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново.

РА е оспорен пред Директор на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП (лист 23). В жалбата се оспорва извода на данъчните органи, че за „Девинци“ ООД не са налице предпоставките по чл.167 от ЗКПО, поради което на дружеството не е признато правото на преотстъпване на формирания за 2022 г. корпоративен данък в размер на 44 859 лв. и е установено задължение за внасяне на същия данък.

С Решение №97/10.09.2024 г. Директор на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП е потвърдил изцяло като законосъобразен РА.

Обжалваните задължения за корпоративен данък за процесния периоди са определени по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК.

В хода на извършената ревизия са предприети редица процесуални действия, описани в констативната част на РД, неразделна част от издадения РА, като са изложени предприетите от органа по приходите действия, както и установената фактическа обстановка и събраните доказателствени средства.

В ревизионното производство е извършен преглед на счетоводни документи на дружеството, извършени са проверки, за което са съставени протоколи, и са приобщени доказателствата, събрани в хода на ревизията, приложени с подробни описи по делото. Съдът счита, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила, в писмена форма и е мотивиран.

Спорно по делото е дали е налице противоречие на издадения акт с материално-правните норми.

Административният орган е приел за установено, че към 31 декември на 2022 г. дружеството е имало задължения за публични държавни вземания в размер на 0,12 лв. представляващи данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, със срок за плащане 29.12.2022 г., формирани съгласно декларация обр.6 №150022211155530 / 29.12.2022 г., което задължение е погасено с плащане на 25.01.2023 г. Поради наличието на това задължение, органът по приходите е отказал преотстъпването на корпоративен данък по чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, тъй като дружеството като данъчно задължено лице е имало подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към 31 декември, и е определил задължение на дружеството за корпоративен данък за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. в размер на 44859 лв. и лихва върху него в размер на 5980,87 лв. към 21.06.2024 г.

Като се запозна с данните по административната преписка, съдът счита за установено следното от фактическа страна:

На 23.06.2023 г. дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2022 г. (лист 305 и сл.), в която е декларирало преотстъпен корпоративен данък в размер на 45009,48 лв. (стр.8 от ГДД на лист 308 от делото, гръб).

На същата дата е подадено искане за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени и събрани суми.

С Акта за прихващане или възстановяване №П-04001523125382-004-001 от 13.07.2023 г. на инспектор по приходите е отказано прихващане, като е посочено, че дружеството няма изискуеми публични задължения (лист 104).

На 18.07.2023 г. е направено ново искане за прихващане и възстановяване.

На 08.08.2023 г. е проведена среща с упълномощен представител на дружеството, документирана в протокол, при която е заявено искане от дружеството за извършване на ревизия за установяване на правото на преотстъпване на корпоративен данък за 2022 г. (лист 97-98).

На 18.08.2023 г. (лист 94) е издаден нов Акт за прихващане и възстановяване, въз основа на подадено на 18.07.2023 г. дружеството искане на основание чл. 129, ал.1 от ДОПК за възстановяване/прихващане на недължимо платени и събрани суми, в който е посочено, че в хода на проверката по искането за прихващане и възстановяване е установено, че към 31.12.2022 г. дружеството е имало непогасен остатък от данък върху доходите от трудови възнаграждения в размер на 0,12 лв. по декларация обр.6 с №150022211155530/29.12.2022 г. за периода 01.11.2022 г. – 30.11.2022 г. Съставен е и протокол от същата дата (лист 99) за установените при проверката факти.

На 24.10.2023 г. началник сектор при ТД на НАП Велико Търново издава заповед, с която е възложено извършване на ревизия на дружеството (лист 46) за задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. Органът е овластен със Заповед № 651/11.08.2023 г. (лист 70).

Поради заболяване на лице, което е орган по приходите в ревизионното производство, производството е спирано два пъти, и със следваща заповед от 23.04.2024 г. (лист 63) срокът за завършване е определен до 23.05.2024 г.

В хода на ревизията са изискани документи от ревизираното лице, правени са проверки на място, приобщени са документи от други производства. Връчени са искания за предоставяне на документи и обяснения, и са постъпили такива. Всички събрани документи са приобщени към преписката, за което са съставени протоколи за приобщаване на доказателствените средства.

Въз основа на събраните данни органите по приходите са установили, че към 31.12.2022 г. дружеството е имало изискуемо задължение по подадена декларация обр.№6 за месец ноември 2022 г. в размер на 0,12 лв. данък върху доходите от трудови възнаграждения, което задължение е погасено чак на 25.01.2023 г.

В резултат на установените данни, органът по приходите е стигнал до извод, че не са налице предпоставките за преотстъпване на корпоративен данък за 2022 г., поради наличието на подлежащи на принудително изпълнение изискуеми публични задължения на „Девинци“ ООД ЕИК114615200 към 31.12.2022 г. по подадена декларация обр.6 за месец ноември 2022 г.

Погасяването на вземането е станало към дата 25.01.2023 г., на която дата са внесени във фонд ДОО суми, които да покрият остатъка 0,12 лв. от главницата за предходния период.

Затова в резултат на извършената ревизия с посочения по-горе Ревизионен доклад №Р-04001523006215-092-001/31.05.2024 г. е установено задължение за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 44859 лв. и лихва към 31.05.2024 г. в размер на 5466 лв.

В предоставения срок е постъпило възражение от дружеството, в което се посочва, че лихвите, начислени върху задължението за м. септември 2022 г., не са определени с акт на орган по приходите, въз основа на който задължението да бъде установено по основание и размер (върху каква главница и какъв лихвен процент) и да полежи на принудително изпълнение. Оспорва се наличието на подлежащо на принудително изпълнение публично задължение към 31.12.2022 г.

На 21.06.2024 г. е издаден процесният Ревизионен акт №Р-04001523006215-091-001 / 21.06.2024 г. от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново.

Против ревизионния акт е подадена жалба, в която се излагат същите твърдения, като в подаденото против РД възражение – твърди се, че поради липса на административен акт, с който се определят лихви върху главницата, не е налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение на дружеството. Твърди се, че липсата на информация как е определена вписаната в данъчно – осигурителната сметка на дружеството лихва от 0,12 лв., за какъв период и върху каква главница, води до липса на правно основание да бъде събирана такава лихва. Твърди се, че незаконосъобразно е прихваната лихвата от внесените суми за плащане на осигуровки, като е следвало да се погасят първо главниците по Декларации обр.6 и едва след това начислените лихви, като се посочва отново, че жалбоподателят счита лихвите за незаконосъобразно начислени без наличие на издаден административен акт.

С постановеното Решение №97/10.09.2024 г. на Директор на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП е потвърден изцяло като законосъобразен РА.

В решението подробно са изложени мотиви защо органът счита за неоснователни твърденията на „Девинци“ ООД ЕИК114615200 за недължимост на лихвата от 0,12 лв. и незаконосъобразното й погасяване от вноски, направени за главници по ДОО.

Съгласно чл. 175, ал. 1 ДОПК, чл. 9 ЗКПО и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ законна лихва се дължи за невнесените в срок данъци по ЗКПО, поради което не е необходимо начисляването на лихва да е направено с нарочен административен акт, предхождащ издаването на РА. С РА се установяват данъчни задължения и лихви за забава към датата на издаването му. А дължимостта на лихвата по ЗЛДТДПДВ - от датата на изискуемост (в случая 25-то число на следващия месец, въз основа на подадена декларация обр.6) до погасяването на главницата - е установена в закона, както и размерът на лихвата – законната лихва.

Лихвата за невнесени данъци по чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 9 от ЗКПО е законна лихва за забава, определена по основание и размер от закона. При условие, че главницата е декларирана и дължима, за начисляването й не е необходим нарочен акт на органите по приходите. Лихва по чл. 175, ал. 1 ДОПК се начислява и дължи до момента на плащането на главницата.

По делото е допуснато извършване на съдебна експертиза, заключението от която е прието по делото (лист 341 и следващи). Съдът кредитира заключението, тъй като вещото лице е дало ясни отговори на поставените въпроси, и направи разяснения и уточнения при разпита пред съда в съдебно заседание. От заключението се установява, че размерът на дължимия корпоративен данък е правилно определен от органа, както и размерът на лихвата.

Вещото лице е изследвало хронологично подаваните от дружеството декларации и задълженията за периодите от месец септември до месец декември 2022 г., внасянето на суми по различните фондове и погасяването на задълженията за данъци и лихви (лист 344).

От данните по делото и заключението на вещото лице се установява, че върху задължение за данък върху трудовите възнаграждения за периода септември 2022 г., декларирано с декларация обр.6, е начислена лихва в размер на 0,21 лв., поради по-късното погасяване (след 25.10.2022 г.) на част от общо дължимата сума от 2243,76 лв.

През месец октомври е начислена лихва върху задължения на дружеството за деклариран с обр.6 данък върху доходите от трудови възнаграждения, дължим за месец септември 2022 г.

Остатъкът, върху който е начислена лихвата, е бил в размер на 37,94 лв. и е платен на 14.11.2022 г.

От тази сума 0,09 лв. са прихванати от внесената на 14.11.2022 г. сума от жалбоподателя, която е покрила цялата дължима главница и с остатъка 0,09 лв. е платена част от лихвата.

През месец ноември дружеството е имало декларирани задължения за месец октомври 2022 г. в размер на 3324,53 лв., и по сметката в НАП са били внесени точно 3324,53 лв., които са погасили дължимата главница, и лихвата от 0,12 лв. е останала непогасена в този период.

Другата част от 0,12 лв. лихва е платена чак от внесената на 23.12.2022 г. сума от 3412,30 лв. (към тази дата не е имало все още изискуема главница за месец ноември 2022 г.), а останалата част от сумата е погасила задължение за данък върху доходите от трудови възнаграждения за периода 01.11.2022 г. – 30.11.2022 г. по подадена чак на 29.12.2022 г. декларация обр.6 с №15000223202716, като след това е останала неплатена част от главницата на задължението за данък върху доходите от трудови възнаграждения за месец 11.2022 г. в размер на 0,12 лв. и срок за плащане 29.12.2022 г. (поради почивните дни по Коледа), поради това, че внесената сума не е била достатъчна да покрие и старата лихва за м. септември, и новата главница за м. ноември.

Т.е. остатъкът от внесената на 23.12.2022 г. сума е погасил на 29.12.2022 г. декларираното тогава с декларация обр.6 задължение по ДОО за периода ноември 2022 г., но тъй като това задължение е било с размер 3412,30 лв., поради заплащането преди това на лихвата от 0,12 лв. от внесената на 23.12.2022 г. сума, след 29.12.2022 г. са платени само 3412,18 лв. главница за ноември, и е останало задължение в размер на 0,12 лв., но вече от главницата на задължение по ДОО за м. ноември 2022 г. (лист 90, гръб).

До 31.12.2022 г. задължението не е погасено.

Това задължение за 0,12 лв. главница за данък върху доходите от трудови възнаграждения, дължим за месец 11.2022 г., е погасено с плащане на 25.01.2023 г. по декларация образец №6 с №150022300871462, което плащане е направено за фонд ДОО за периода 01.12.2022 г.- 31.12.2022 г., дължим до края на януари 2023 г.

Тогава, по поредността, определена от закона (чл.169 от ДОПК), от внесените суми по фонд ДОО е станало първо погасяване на частта от предходната главница, с по-ранна изискуемост, в размер на 0,12 лв., и след това на главницата за м. декември 2022 г.

Поради което към 31.12.2022 г. дружеството е имало декларирано и подлежащо на принудително изпълнение задължение за данък върху доходите от трудови възнаграждения в размер на 0,12 лв. за м. ноември 2022 г.

Вещото лице е установило надвнесени суми по сметките на дружеството, но същите са били по параграфите по ЕБК за здравно осигуряване (§10-00 по ЕБК), ДЗПО, данъци и др., но не и по ДОО (§08-00 по ЕБК). Административният орган няма правомощие служебно, без подадено искане от данъчно-задълженото лице, да погасява задължения по един параграф от Единна бюджетна класификация със средства, постъпили по сметка с основание друг параграф от ЕБК. При надвнесени суми по същия параграф са погасявани задължения за предходния месец, но при недостатъчно средства по сметката, каквато е била ситуацията за месец октомври 2022 г., е погасена само главницата за месец октомври 2022 г., тъй като лихвите за предходен месец не са с предимство съгласно чл. 169 от ДОПК.

Няма представени доказателства за направени искания за прихващане на надвнесени през 2022 г. суми по един параграф със задължения за ДОО за м. ноември 2022 г., дължими по друг параграф по ЕБК, които да са подадени от дружеството преди погасяване на задължението на 25.01.2023 г. от внесените по ДОО суми от дружеството.

За да са налице предпоставките по чл. 167 от ЗКПО, е необходимо дружеството да няма на първо място подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

Безспорно задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски са публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК.

Съгласно дефиницията на „подлежащи на принудително изпълнение публични задължения“ по чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК, подадената декларация обр.6 от дружеството, с посочени точно като размер и основание задължения за данък върху доходите от трудови възнаграждения за месец ноември 2022 г., представлява достатъчно изпълнително основание, както и фактът, че задължението от 0,12 лв. не е платено в срок до края на месец декември 2022 г., за да се счита за доказано, че дружеството е имало непогасени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение.

За да е налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение е достатъчно наличието на изпълнително основание, предвидено в чл. 209, ал. 2 от ДОПК, установяващо задължението по основание и размер, което не е внесено в срок. Няма никакво значение, дали е образувано изпълнително производство, дали на данъчнозадълженото лице е изпратена или не покана за доброволно изпълнение. Подадената декларация обр.6 (факт, по който няма спор между страните) за данъци и задължителни осигурителни вноски за месец 11.2022 г. е изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2 ДОПК. Декларираните задължения не са били изцяло погасени чрез плащане към 31.12.2022 г. Нормата на чл. 167 от ЗКПО в нейната ал. 1, т. 1 въвежда ограничение за преотстъпването на корпоративен данък спрямо данъчно задължените лица, които към 31 декември на съответната година имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

Нормата на чл. 167, ал. 2, предл. второ от ЗКПО, която е в сила от 01.01.2023 г., е неприложима. Задължението се отнася за период до 31.12.2022 г., изискуемостта е настъпила преди влизане в сила на новата ал. 2, и към 31.12.2022 г. задължението е било отразено като изискуемо по данъчно-осигурителната сметка на дружеството (лист 108), видно от представените по делото извлечения.

Чл. 167, ал.2 от ЗКПО поставя две изисквания, за да се счита, че задължение няма – задължението да не е отразено в сметката на дружеството или да не е отразено като предявено за принудително изпълнение. От използвания съюз „или“ следва извод, че не се изисква кумулативност, а е достатъчно едно от двете условия да не е изпълнено, за да се счита, че има непогасено задължение, подлежащо на принудително изпълнение. В случая няма доказателства за предявяване на вземането за принудително изпълнение, но безспорно е доказано, че задължението е било отразено към 31.12.2022 г. в данъчно-осигурителната сметка на дружеството, от която по делото се представиха няколко извлечения. Следователно не е налице хипотезата на чл. 167, ал.2 от ЗКПО.

Съдът счита, че административният орган е установил правилно фактическата обстановка, издирил е приложимите правни норми и е стигнал до верни изводи. Безспорно е доказано, че към 31.12.2022 г. дружеството е имало публично задължение по ДОО в размер на 0,12 лв. съгласно декларираното с декларация обр.6 за месец ноември 2022 г., което е било отразено в данъчно-осигурителната сметка на дружеството и на основание чл. 209, ал. 2 от ДОПК е подлежало на принудително изпълнение.

В резултат на изложеното се налага единственият извод, че не са налице основания за преотстъпване на корпоративен данък за 2022 г. на дружеството в размер на 44859 лв.

Органът по приходите е установил приложимите правни норми и правилно и законосъобразно е установил, че дружеството няма право да ползва преотстъпване на корпоративния данък за 2022 г., и е установил задължение за внасяне на корпоративен данък за 2022 г. в размер на 44859 лв. и лихви към датата на издаване на ревизионния акт в размер на 5980,87 лв. (лист 30).

С оглед изложеното съдът счита, че издаденият РА се явява законосъобразен. Подадената жалба е неоснователна.

При този изход от делото следва да се уважи претенцията на ответника за присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4717,19 лв.

Воден от горното, Плевенски административен съд, десети административен състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх.№5574/03.10.2024 г. подадена от „Девинци“ ООД ЕИК114615200, гр.Плевен, [улица], представлявано от управител П. И. К., срещу Ревизионен акт №Р-04001523006215-091-001/ 21.06.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, оставен в сила с Решение № 97/10.09.2024 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 119 от ДОПК са установени задължения на дружеството за внасяне на корпоративен данък за 2022 г. в размер на 44859 лв. и лихви в размер на 5980,87 лв.

ОСЪЖДА „Девинци“ ООД ЕИК114615200, гр. Плевен, [улица], представлявано от управител П. И. К., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, сумата от 4717,19 лв. (четири хиляди седемстотин и седемнадесет лв. и 19 ст.), представляваща разноски за юрисконсулт.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмСЛ пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.