РЕШЕНИЕ
№ 1598
гр. Бургас, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120102156 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „Мега Имоти Бургас“ ЕООД срещу М. Б. М., иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3345 лева, представляваща
възнаграждение по сключен между страните в договор за посредничество при закупуване на
недвижим имот от 28.06.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 04.04.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните по делото е сключен договор за посредничество при
закупуване на недвижим имот от 28.06.2019 г., по силата на който ищецът се е задължил да
осигури оглед, да осъществи организацията на преговори, техническо съдействие и други
действия подпомагащи сключването на договор за покупко-продажба на избран от ответника
апартамент, а ответникът се е задължил да заплати възнаграждение в размер от 3 % от
договорената продажна цена. Сочи се, че в деня на сключване на договора е организиран
оглед на апартамент с идентификатор *** с адрес гр. Б., ул. *** предлаган за сумата от 95000
евро, на която продавачите направили отбив за 3000 евро. Поддържа се, че след огледа
ответникът не потърсил повече ищеца, при което след справка в СВп. било установено, че на
09.08.2019 г. ответникът е придобил имота директно от продавачите за сумата от 111500
лева.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Не се
оспорва сключването на твърдяния в исковата молба договор за посредничество,
1
извършването на оглед на процесния апартамент, организиран от ищеца, предлаган за
продажна цена 95000 евро, намалена на 92000 евро и последващото му закупуване от
ответника директно от собствениците. Оспорва се дължимостта на претендираното
възнаграждение като се твърди, че ищецът не е изпълнил собствените си задължения по
договора, тъй като след огледа и изразеното от ответника негодувание от високата продажна
цена, не е съдействал за намаляването или за организиране на покупката на апартамента,
при все повече, че ищецът осъществявайки посредничество и в полза на продавачите е
нямал интерес от намаляване на продажната цена. Поддържа се, че т. 2 и 3 от договора за
неравноправни. Сочи се, че всички уговорени в процесния договор действия, които е
трябвало да извърши ищеца не са извършени, а същите са организирани и извършени от
ответника лично, поради което счита, че ищецът не е изпълнил договореното в договора,
поради което за него не е възникнало правно на възнаграждение.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявения иск.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и от представени договор за посредничество при закупуване
на недвижим имот от 28.06.2019 г. сключен между страните се установява, че според т. 1 от
договора ищецът „Мега Имоти Бургас“ ЕООД, в качеството на посредник се задължава
спрямо ответника М. Б. М., в качеството му на възложител да съдейства за намирането,
договарянето и организирането на закупуване на недвижим имот със следните параметри и
цена – тристаен, многостаен апартамент в гр. Бургас, а съгласно т. 2 от договора ответникът
се задължава спрямо ищеца да му заплати възнаграждение в размер от 3 % от продажната
цена, но не по-малко от 600 евро, което се изплаща в деня на подписване на предварителен
договор. В т. 3 от договора ответникът изрично се е задължил да не закупува лично от
продавачите предложен му от ищеца имот.
По делото е представено на хартиен носител извлечение от публикувана в интернет
оферта на апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. *** с продажна цена 95000 евро. По
делото не е спорно, че след като ответникът е видял тази оферта в интернет е потърсил
ищеца и са сключили процесния договор от 28.06.2019 г.
По делото не е спорно, а и от представената по делото, подписана от ответника
декларация за оглед се установява, че ищецът е организирал оглед на апартамент, находящ
се в гр. Б., ул. *** на 28.06.2019 г., на който са присъствали ищецът и съпругата му Д. М. Не
е спорно между страните, че от продажната цена от 95000 евро е направен отбив в размер от
3000 евро.
Страните по делото не спорят, че с Нотариален акт № *** г. по нот. д. № *** г.
ответникът лично е придобил от собствениците, предложения му от ищеца апартамент,
находящ се в гр. Б., ул. *** за цената от 111500 лева.
По инициатива на ищеца, по делото разпитан свидетелят К. А., от чийто показания се
установява, че свидетелят е приятел на собственичката на апартамент, находящ се в гр. Б.,
ул. *** Л. А. и поради здравословни проблеми на същата през 2019 г. свидетелят, като
услуга на собственичката, е отключвал апартамента на всички евентуални купувачи и
брокери, за да извършват огледи. Установява се, че свидетелят е отключил процесния
апартамент на страните за извършване на процесния оглед.
2
По инициатива на ответника е разпитана неговата съпруга, свидетелката Д. М. от
чийто показания се установява, че свидетелката, заедно с ответника са търсили апартамент в
интернет, видели са офертата на ищеца за процесния апартамент и са се свързали с него,
след което са отишли на оглед на апартамента, на който са присъствали свидетелката,
ответника, собственичката и управителката на дружеството – ищец и са подписали договора
за посредничество с ищеца. Установява се, че след огледа ответникът е обявил, че цената на
имота е висока и не може да си го позволи, като са се уговорили с управителката на
дружеството – ищец да им позвъни, но същата не се свързала с тях, след което ответникът
разглеждайки в интернет имоти открил телефонният номер на собственика на процесния
апартамент, свързал се с него и закупили имота директно от него на значително по-ниска
цена.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявения иск
следва да бъде установено в процеса при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно сключен между страните
договор за посредничество с твърдените в исковата молба уговорки, размера на уговореното
между страните възнаграждение по договора, изпълнение на възложената работа, размера на
претенцията си. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения.
По делото се установи наличието на валидно облигационно отношение между
страните по делото по сключен между тях договор за посредничество при закупуване на
недвижим имот от 28.06.2019 г. В т. 1 от договора ищецът „Мега Имоти Бургас“ ЕООД, в
качеството на посредник се задължава спрямо ответника М. Б. М., в качеството му на
възложител относно следното: 1.) Да съдейства за намирането, 2.) да съдейства за
договарянето и 3.) да съдейства в организирането на закупуване на недвижим имот със
следните параметри и цена – тристаен, многостаен апартамент в гр. Б.. Като насрещно
задължение ответникът, съгласно т. 2 от договора, се е задължил спрямо ищеца да му
заплати възнаграждение в размер от 3 % от продажната цена, но не по-малко от 600 евро,
което се изплаща в деня на подписване на предварителен договор. В т. 3 от договора,
ответникът изрично се е задължил да не закупува лично от продавачите предложен му от
ищеца имот.
Страните по делото не спорят, а и от приетите писмени и главни доказателства се
установи, че ответникът е видял в интернет офертата на ищеца относно процесния имот,
предлаган за продажна цена от 95000 евро. Не е спорно и че ответникът е извършил оглед на
процесния имот, организиран от ищеца. Ответникът не оспорва и че на огледа, имотът е
предложен за сумата от 92000 евро. Не е спорно и че след сключването на договора за
посредничество и извършения оглед, ответникът е придобил собствеността върху процесния
апартамент лично от продавача, без ищецът да е съдействал в организирането на закупуване
на имота.
Оспорено от ответника е изпълнението и на трите поети от ищеца задължения по т. 1
от договора за посредничество.
Задължението на ищеца да съдейства за намирането на апартамент, отговарящ на
изискванията на ответника, съдът приема за изпълнено. Самият ответник, в отговора на
исковата молба признава, че е видял оферта /без данни за собствениците/ на процесния
имот, публикувана от ищеца, при което се е свързал с него, за да се извърши оглед и
евентуално закупи имота. Следователно задължението на ищеца да намери апартамент с
желаните от ответника параметри е изпълнено. Независимо, че това е станало преди
сключване на договора за посредничество, издирването на собственици, откриването на
различни апартаменти, описанието на характеристиките им и публикуването на оферти в
интернет обяви представлява положен труд и извършени разходи, от които ответникът не
3
оспорва, че се е възползвал. В контекста на направено в отговора на исковата молба
възражение следва да се посочи, че обстоятелството дали публикуваната в интернет оферта
е съдържала снимки на имота и данни за собственика в случая е без значение, след като
ответникът сам твърди, че имотът е одобрен от него като параметри, именно въз основа на
видяната в интернет оферта на ищеца. С оглед изложеното, съдът приема, че направеното от
ответника възражение за неизпълнение на задължението за съдействие в намирането на
апартамент е неоснователно, респ. че същото е надлежно изпълнено от ищеца.
При сключване на договора ищецът е поел задължение да съдейства при
договарянето. В тази дейност, посредникът без да участва в сключването на договора,
съдейства за сближаването на волите на страните по бъдещия договор, като ги подпомага да
постигнат съгласие, правейки взаимни отстъпки и постигайки най-изгодни условия и за
двете страни. Между страните не се спори, че ищецът е организирал оглед на процесния
имот. След огледа, единственото възражение направено от ответника е било свързано с
размера на офертната цена от 95000 евро. Не се спори между страните, че именно със
съдействието на ищеца е направен отбив в цената с 3000 евро и крайната оферта за имота е
останала 92000 евро. От изложеното е видно, че ищецът е изпълнил задължението си да
окаже съдействие при договарянето, като е постигнал реален резултат - отбив в продажната
цена на имота. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че същият не е могъл да
склони продавача да предложи цена, подходяща за ответника, доколкото конкретно такова
задължение за ищеца не е уговаряно в договора за посредничество. С оглед изложеното,
съдът приема, че ищецът е изпълнил и задължението си за съдействие при договарянето
между купувача и продавача.
По делото се установи, че след сключването на договора за посредничество и
извършения оглед, ответникът е придобил собствеността върху процесния апартамент лично
от продавача, без ищецът да е съдействал в организирането на закупуване на имота. В тази
връзка, ищецът твърди, че след огледа повече не е потърсен от ищеца, а ответникът твърди,
че ищецът му е обещал да се обади по-късно във връзка с възможността за допълнителен
отбив от цената на имота, но след като не се е обадил продължително време, ответникът се
е свързал лично със собственика на апартамента и го е закупил от него на значително по-
ниска цена от офертната. Дали ищецът е обещавал да се обади по-късно е ирелевантно за
делото. Дори и да бъде прието, че ищецът е обещал да се обади и не е спазил обещанието си,
това не би освободило ответника от собствените му задължения по договора за
посредничество, включително от това по т. 3 от договора, според което ответникът изрично
се е задължил да не закупува лично от продавачите предложен му от ищеца имот, а по
делото се установи, че процесния имот е предложен от ищеца на ответника както чрез
публикуваната в интернет оферта, така и чрез организирания от него оглед на апартамента.
Ако е считал, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, ответникът е могъл да
развали същия, за да се освободи от собствените си задължения по него, което обаче не е
сторено. Вместо това, в нарушение на задължението по т. 3 от договора, ответникът е
сключил лично с продавача договор за покупко-продажба на процесния имота. По този
начин ответникът е поставил ищеца в обективна невъзможност да изпълни задължението за
съдействие в организирането на закупуване на апартамента. Не е спорно по делото, че
последното задължение не е изпълнено от ищеца, но това не се дължи на виновното
поведение на същия, а на поведението на ответника, който сключвайки придобивната сделка
лично с продавача, без да уведоми ищеца, едновременно е нарушил и задължението си по т.
3 от договора за посредничество, и е поставил ищеца в невъзможност да изпълни
задължението си за съдействие в организирането на закупуване на апартамента. Последното
освобождава ищеца от отговорност за собственото му неизпълнение, поради което
настоящият състав приема, че и тази част от договора за посредничество се счита за
изпълнен от ищеца.
От гореизложеното се налага изводът, че ищецът е изпълнил всички поети към
ответника задължения по т. 1 от договора за посредничество, респ. направените от ответника
възражения в тази насока са неоснователни. При извод за цялостно изпълнение на
4
задълженията от договора, се налага и изводът, че в тежест на ответника е възникнало
задължението по т. 2 от договор за посредничество – да заплати възнаграждение в размер от
3 % от продажната цена, но не по-малко от 600 евро. От представения по делото нотариален
акт се установява, че уговорената между ответника и продавача продажна цена е в размер на
111500 лева, 3 % от които са 3345 лева, в който размер е и предявеният от ищеца иск.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следа
да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, за които са представени
доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. По делото са представени доказателства за
заплатена държавна такса в размер от 136,54 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер от 840 лева. Последното налага да бъде разгледано направеното от ответника, в хода
на устните състезания, възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. При извършване преценка на този въпрос, съдът следва да съобрази
фактическата и правната сложност на делото, реално извършената от процесуалния
представител на ищеца работа, като бъдат съобразени и ориентировъчно дадените в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размери. В случая, делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като същата
не надвишава обичайната за дела от този тип. Следва обаче да бъде съобразено, че
адвокатският хонорар претендиран от ищеца е определен към минимума по чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1, както и че ответникът е оспорил изпълнението на всички поети от ищеца
задължение по договора за посредничество, при което на процесуалния представител на
ищеца се е наложила организация на защитата и пълно и главно доказване по всяко едно от
възраженията поотделно. С оглед това и като съобрази разпоредбата на чл. 5 от ГПК, съдът
приема, че претендираният от ищеца адвокатски хонорар съответства по размер на
извършената от процесуалния му представител работа, поради което направеното
възражения за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 976,54 лева, представляваща
направените по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул. *** да заплати на „Мега
Имоти Бургас“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул.
„Алеко Богориди“ № 41-1, оф. № 1 сумата от 3345 лева/три хиляди триста четиридесет и
пет лева/, представляваща възнаграждение по сключен между страните в договор за
посредничество при закупуване на недвижим имот от 28.06.2019 г., ведно със законна лихва,
считано от 04.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79
от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул. *** да заплати на „Мега
Имоти Бургас“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул.
„Алеко Богориди“ № 41-1, оф. № 1, сумата от 976,54 лева /деветстотин седемдесет и шест
лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща направените по делото съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6