№ 15808
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110156868 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Д. С. Ю. с ЕГН **********, с която е
предявен осъдителен иск по чл. 405 от КЗ срещу *** с ЕИК ***.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за
имуществено застраховане е настъпила щета на ***, като на ищеца не е платена щета, която
се твърди, че е общо в размер на 3516,54 лева, ведно със законната лихва считано от
10.06.2025г. /когато в о.с.з. е изменен иска по размер/, риска за което се твърди да се носи от
ответника, поради което в полза на застрахования е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение в претендирания размер. СОчи, че механизмът на ПТП бил следният: ищецът
поради неспазена дистанция с автомобила, движещ се пред него не успява да спренавреме и
се блъска в задната му част, за което бил съставен ДКП. Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
Ответното дружество в срок подава отговор, с който оспорва исковата молба, излага
подробни съображения, включително, че платеното на **** от тях обезщетение 1359,46 лева
покрива изцяло вредите. Обезщетение твърди, че не дължи на основание норми от Общите
условия – т. 6.2. и 6.2.1., съгласно които се дължи обезщетение при посочени условия на
възникване на ПТП /в паркирано състояние, или на база декларативни показания на водача/
за до три застрахователни събития в срока на действие на застраховката, отделно за не
повече от десет външни корпусни детайли сумарно по трите претенции. Твърди, че били
настъпили още две застрахователни събития: на 25.03.2024г. и на 27.03.2024г. Алтернативно
навежда, че обезщетението следва да е по експертна оценка, а не по действителна пазарна
стойност, поради което моли да се отхвърли иска. Претендира разноски.
1
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Съгласно приетия по делото доклад са приети за безспорни обстоятелствата по
наличие на валиден договор за застраховка „Каско“ между ищеца и пострадалото лице –
собственик на л.а. ***, управлявано при ПТП от ищеца Д. С. Ю.. Не се спори също
плащането от застрахователя на застрахователно обезщетение във връзка със заведената
заради ПТП от *** щета № ***, извършено на **** в размер на 1359,46 лева. Ответното
дружество не оспорва и посочения от ищцовата страна механизъм на ПТП.
В приетата по делото САТЕ се дава заключение, че настъпилите вреди по
повредения автомобил, застрахован при ищеца, по пазарната стойност са в размер на
4876,00 лева, а по експертна оценка – 1809,13 лева. Заключението се кредитира изцяло от
съда като безпристрастно и обективно.
По делото не е представен Двустранен констативен протокол от ПТП, но не се
спори, че самият ищец е съобщил на своя застраховател за настъпилото събитие и е подал
информация за това с декларативен характер пред него.
Не се представят и доказателства за това дали и какви други ПТП и претенции за
щети е имал ищецът, както твърди ответникът.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Спорен по делото е въпросът за дължимостта и размера на обезщетението.
На първо място по аргументите на ответното дружество, че не се дължи обезщетение заради
отрицателното условие по Общите условия – т. 6. от същите, посочени по-горе, съдът
намира следното. Изключена би била отговорността на застрахователя ако в рамките на
застрахователния период има три събития и повече от десет външни корпусни детайли
сумарно по трите претенции. По делото не се доказа, че в застрахователния период
31.01.2024г. – 30.01.2025г. са били постъпили други уведомления за ПТП от същия
застраховани са били заведени щети. Твърдяните като дати на настъпване на тези събития –
25.03.2024г. и 27.03.2024г. не де потвърждават от нито един документ по делото. Така съдът
не може да изследва въпроса и въведеното възражение. Освен това има безспорно данни за
извършено плащане от страна на ответника. Това означава, че все пак признава правото на
обезщетение на ищеца във връзка с ПТП от ***
Втория изложен от ответната страна аргумент, че обезщетението следва да е по пазарна
оценка, съдът намира за основателен. В случая действително има ПТП с декларативни
данни. Съгласно общите условия в тези случаи се начислява обезщетение именно по
експертна, а не пазарна оценка. По приетата САТЕ този размер за цялата щета е 1809,13
лева. Изплатени са 1359,46 лева. Това означава, че се дължат 449,67 лева остатък от
обезщетението. За горницата до пълно предявения размер от 3516,54 лева искът подлежи на
отхвърляне.
2
По разноските
При горните изводи за основателност на претенцията и по направените искания
страните си дължат разноски по съразмерност. Съдът приема, че ищецът е извършил
разноски в размер на 196 лева за държавна такса и 250 лева за САТЕ по представения списък
по чл. 80 ГПК. Що се касае до искането да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 от ЗАдв. и на основание, че е налице условието по т. 3 на ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв.
съдът счита следното. В представения договор от 16.09.2024г. за правна помощ и съдействие
между ищеца и адв. Д. Т. е просто посочени, че договорното възнаграждение е на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАДв., но няма Декларация от страна на Д. С. Ю., че същият е роднина
или близък на адвокатката или че е друг юрист. Без такава декларация /която впоследствие
да може да се провери и оспори/ този договор няма никаква стойност. Самото позоваване на
чл. 38 от ЗАдв. и негови отделни хипотези не носи благоприятните последици на
договарящите и не е основание за присъждане на хонорар. Ето защо по съразмерност
деловодни разноски се дължат по съразмерност лева.
Ответникът сторил разноски 200,00 лева и отделно 150,00 лева юрисконсултско
възнаграждение. От тях по съразмерност ще бъдат присъдени 174,42 лева и 150,00 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 405 от КЗ *** с ЕИК ***, със седалище гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. С. Ю. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, сумата 449,67
/четиристотин четиридесет и девет лв. и 67 стотинки/ лева, ведно със законната лихва от
10.06.2025г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение от ПТП на ***, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълно предявения размер от 3516,54 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Ю. сумата 57,03
/петдесет и седем лв. и 3 стотинки/ лева разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. С. Ю. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***
сумата 174,42 /сто седемдесет и четири лв. и 42 стотинки/ лева разноски по съразмерност
3
и 150,00 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4