№ 984
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000500658 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 06.06.22г. /с участието на секретаря Милкова/
въззивно гражданско дело № 658/22г. и констатира следното:
С решение на СГС 1- 22 състав от 13.01.22г. по г.д. № 6068/19г. са отхвърлени /изцяло/
искове по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК на Е. П. и И. П. против „Юробанк България“
АД за установяване, че: ищците не дължат на ответника следните суми /всички – вписани в
изпълнителен лист от 22.11.11г. на РС, град Пловдив/: 29 500 евро /просрочена главница/; 3 107, 37
евро /просрочена лихва върху редовна главница за периода 11.07.10г. – 16.09.11г./; 2 348, 75 евро
/наказателна лихва върху просрочена главница за периода 11.09.10г. – 17.11.11г./; 35 евро
/просрочена такса за обслужване на заем/; 251, 14 евро /такса за управление на кредит през
периода 10г. – 11г./; 132 лева /разноски за нотариални покани/; законна лихва върху посочената
главница за периода след 18.11.11г.; съдебни разноски /сторени в заповедно производство/ в
размер на 1 381, 2 лева /държавна такса/ и 1 140, 6 лева /адвокатско възнаграждение/; отменено е
определение от 03.12.19г. /постановено при условията на чл. 212 от ГПК/ и производството по
делото е прекратено в частта, касаеща предявените от ищците инцидентни установителни искове
/за установяване нищожността на споразумение от 25.09.14г., на анекс към същото и на договорна
ипотека, учредена с нотариален акт № 138 от 25.09.14г. на нотариус М. А..
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от Е. П. и И. П..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните по делото доказателства /писмени и експертни – преценени в съвкупност, в
контекста на твърденията – възраженията на страните и правилото на чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/
удостоверяват, че:
На 11.02.09г. /съгласно договор за банков кредит от тази дата и анекс към същия от
11.02.10г./ чуждестранното юридическо лице „Алфа Банк“ А.Е. /чрез клона си в България/
праводател на „Юробанк България“ АД /заемодател - банка/ е предоставило на „Е. В“ ЕООД
/кредитополучател/ паричен заем /кредит/ в размер на 30 000 евро /от която сума са били реално
усвоени 29 500 евро/. Ищците /Е. П. и И. П./ са поели задължение /подписвайки същия договор/ да
1
поръчителстват /по смисъла на чл. 138 от ЗЗД/ за дълга на дружеството към банката. С
изпълнителен лист от 22.11.11г. /издаден от РС - град Пловдив по г.д. № 20758 от 11г. в рамките на
производство по чл. 417 от ГПК/ посоченото дружество /кредитополучател/ и ищците
/поръчители/ са осъдени да платят на банката следните суми /които фигурират в същите размери в
дизпозитива на атакуваното решение на СГС/: 29 500 евро /просрочена главница/; 3 107, 37 евро
/просрочена лихва върху редовна главница за периода 11.07.10г. – 16.09.11г./; 2 348, 75 евро
/наказателна лихва върху просрочена главница за периода 11.09.10г. – 17.11.11г./; 35 евро /такса за
обслужване на заемна сметка за периода 10г. – 11г./; 251, 14 евро /такса за управление на кредит
през периода 10г. – 11г./; 132 лева /разноски за нотариални покани/; законна лихва върху
посочената главница за периода след 18.11.11г.; съдебни разноски /сторени в заповедно
производство/ в размер на 1 381, 2 лева /държавна такса/ и 1 140, 6 лева /адвокатско
възнаграждение/. Въз основа на този изпълнителен лист /с оглед принудителното събиране на
изброените в същия суми/ е образувано изпълнително производство /№ 1571 от 11г. на ЧСИ Д.
М./. Дружеството – кредитополучател /„Е. В“ ЕООД/ е било обявено в несъстоятелност /съответно
впоследствие – заличено от търговския регистър/.
Ищците поддържат, че:
Вземанията /визирани в процесния изпълнителен лист и събирани по процесното
изпълнително дело/ на ответника /кредитор - взискател/ „Юробанк България“ АД /правоприемник
на заемодателя по процесното кредитно правоотношение - Алфа Банк“ А.Е./ спрямо тях /спрямо
поръчителите/ се явяват погасени /на две основания/ както следва: поради погасяване /с оглед
акцесорното естество на поръчителството/ на основния дълг /на кредитополучателя „Е. В“ ЕООД/
заради обявяването на това дружество в несъстоятелност /и заради заличаването на този правен
субект от търговския регистър без учредено правоприемство/ или /евентуално/ поради изтекла в
хода на изпълнителното производство /след издаване на процесния изпълнителен лист/
погасителна давност.
С оглед това /предвид горните конкретни възражения, с които се обосновават
заявените искове/: Е. П. и И. П. претендират да се установи /при условията на чл. 124 от ГПК във
връзка с чл. 439 от ГПК/, че не дължат на банката /на ответника/ процесните /описаните/ вземания.
Исковете са неоснователни:
Заличаването на дружеството /кредитополучател/ като правен субект /страните не
спорят, че тази правна последица, този правен ефект действително е настъпил след издаване на
процесния изпълнителен лист/ не може /в случая/ да обоснове уважаване на процесните
отрицателно установителни искове /ликвидирането на правния субект не е довело до погасяване на
процесния дълг въпреки акцесорното естество на поръчителството/:
Със споразумение от 13.07.12г. /всички клаузи на което впоследствие са били
преповторени и потвърдени със следващо споразумение от 14.03.14г., като тези две сделки не се
явяват атакувани в процеса; всички възражения на ищците, в това число и заявените такива в иска
по чл. 212 от ГПК са насочени към следващо споразумение – от 25.09.14г./ Е. П. и И. П. са
встъпили /по смисъла на чл. 101 от ЗЗД/ като съдлъжници /наред с кредитополучателя „Е. В“
ЕООД/ в процесното кредитно правоотношение /съответно са поели и конкретно, изрично
задължение - да отговарят за дълга на фирмата дори и при прекратяването й, дори при
заличаването й като правен субект/. Именно тези конкретни уговорки /съгласия/ на ищците не
позволяват да се приеме /в процесната хипотеза/, че дългът е бил погасен /отпаднал/ на соченото
/заявеното/ основание. В същата връзка /и предвид конкретните възражения на ищците в
обсъжданата насока/:
Посочените /две допълнителни/ споразумения препращат пряко /по съдържание и
логика/ към: основния кредитен договор /от 11.02.09г./, към изпълнителния лист /издаден от РС -
град Пловдив по г.д. № 20758 от 11г./ и към предмета на образуваното въз основа на този документ
изпълнително производство /изп. д. № 1571 от 11г. на ЧСИ Д. М./. С оглед това /предвид
изложеното/: сделките от 13.07.12г. и от 14.03.14г. на практика не създават /не учредяват/ изцяло
нова договорна връзка /каквато е тезата на ищците/, а напротив – явяват се част от основната /вече
установената/ такава /по договора от 11.02.09г./ или с други думи – двете споразумение само
2
доразвиват /преуреждат/ вече създаденото от страните правоотношение /и именно заради това –
правните последици по двата договора следва да бъдат съобразени/. Конкретен аргумент в
подкрепа на горните изводи е клаузата на т. 10 от споразумението от 13.07.12г. /където изрично е
записано, че тази сделка не новира правоотношението по договора от 11.02.09г. по смисъла на чл.
107 от ЗЗД/. С оглед изложеното – възражението на ищците /с което се обосновава извода за
недопустимост на първоинстанционното решение/ се явява неоснователно /решението на СГС не
излиза извън предмета на спора/.
Изложеното /във връзка с първото възражение на ищците/ обосновава – отхвърляне на
исковете.
Събраните по делото писмени доказателства /това обстоятелство се явява удостоверено
и от констатациите на приетата в процеса основна и допълнителна счетоводна експертиза, в това
число и от обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ установяват обстоятелството
/което на практика се явява и изрично признато от самите ищци – съобразно съдържанието на
исковата молба по чл. 212 от ГПК/, че: в рамките на изпълнителното производство са били
правени редица доброволни погасявания на дълга /така – както е бил учреден с първоначалния
договор от 11.02.09г., съответно така – както е бил конкретизиран със следващите анекси/.
Посочените плащания /всяко едно от тях на собствено основание/ са прекъсвали давността в
хипотезата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД и не са позволявали погасяване на дълга в хипотезата на чл.
110 от ЗЗД/. Такъв правен ефект /прекъсване на давността/ са породили и двете /посочени по-горе/
споразумения /от 13.07.12г. и от 14.03.14г./ доколкото съдържат конкретни и изрични признания
на дълга /съобразно изложеното по-горе: и двете споразумение препращат конкретно и изрично
към процесния дълг и констатират наличието му към всеки момент от развитието на процесното
правоотношение/. От друга страна /в същата насока/: процесното изпълнително дело към момента
все още е висящо /и по същото продължават да се извършват изпълнителни действия, които също
прекъсват давността – по смисъла на ТР № 2 от 15г. на ВКС/.
Изложеното /във връзка с второто възражение на ищците/ обосновава – отхвърляне на
исковете.
Във връзка с исковете по чл. 212 от ГПК:
Решението /в тази част имащо характер на определение/ на СГС /дизпозитивът на
съдебния акт, с който производството по тези искове е прекратено/ не подлежи /с оглед
постановката на ТР № 1 от 13г. на ВКС/ на обжалване. Не е налице пречка /допустимо е – предвид
съдържанието на същото ТР/ заявените /чрез исковете по чл. 212 от ГПК/ защитни тези на ищците
да бъдат разгледани в процеса /и след прекратяване на производството по тези искове/ под
формата на възражения /с изключение само на искането за прогласяване нищожността на
процесната ипотека, доколкото такъв правен ефект може да бъде постановен само чрез иск, с
изричен дизпозитив, но не и чрез възражение/.
Конкретно заявените /в исковата молба по чл. 212 от ГПК/ възражения обаче /всички
насочени към споразумението от 25.09.14г., анекса към същото и процесната ипотека/ нямат
връзка с предмета на делото /същите се явяват неотносими към/ирелевантни за обхвата на спора,
който се разглежда единствено в контекста на заявените защитни тези, че – дълга е отпаднал
поради заличаване на кредитополучателя като правен субект, евентуално поради изтекла давност/.
Именно поради това: тези възражения /дори да бъдат приети за основателни/ не могат /доколкото
са насочени само към споразумението от 25.09.14г. и анекса към същото/ да дерогират дълга,
който се явява възникнал /и допълнително потвърден в процесните размери/ по силата на основния
/първоначален/ договор от 11.02.09г. /който е бил основанието за издаване на изпълнителния лист/
и по силата на двете споразумения към този договор /от 13.07.12г. и от 14.03.14г./. По същите
съображения: неотносими към /ирелевантни за/ предмета на спора /така – както е очертан от
заявените две основания на исковете/ се явяват и възраженията на ищците, касаещи плащанията по
дълга /съответно и събраните в тази насока писмени и експертни доказателства/. Тези възражения
/и доказателства/ могат да бъдат съобразени /и това е сторено по-горе/ само в частта им, която
касае предмета на спора /а именно във връзка с възражението за изтекла давност и правилата по
чл. 116, б. „а“ от ЗЗД и чл. 110 от ЗЗД/.
3
С оглед всичко изложено: решението на СГС следва да бъде – потвърдено.
Искане за присъждане на съдебни разноски /в полза на ответника/ за производството
пред САС - не е заявено.
Съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГС 1- 22 състав от 13.01.22г. по г.д. № 6068/19г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4