№ 243
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500004 по описа за 2022 година
С Решение № 99 от 12.10.2021 г., постановено по гражданско дело №
245 по описа за 2021 г. на РС- П., е отхвърлен искът на СТ. СТ. М. за
осъждане на баща му СТ. КР. М. за заплащане на месечна издръжка в размер
на 250 лева, считано от предявяване на исковата молба, ведно с лихвата за
закъснение за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното
й заплащане и до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, както и издръжка в размер на 250 лева месечно за минал период
от време – считано от 01.03.2021 г. до предявяване на исковата молба.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на СТ. СТ. М. срещу
горното решение. Жалбоподателят счита същото за неправилно и
постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, както и в
противоречие с установената съдебна практика. Анализира доказателствата
по делото. Прави изводи от показанията на св. Д., като изтъква, че същата
живее на семейни начала с ответника. Счита за недоказано твърдението, че
внукът на ответника - К. - е настанен за отглеждане в тяхното семейство и е
записан в детска градина. Намира, че по делото не били ангажирани
доказателства за следните релевантни обстоятелства по делото: конкретния
размер на доходите на С.М.; посещават ли детска градина двете малолетни
деца Й. и К. (негови син и внук), за които той се грижи и какви помощи
получава за тях; размера на трудовото възнаграждение на лицето, с което
ответникът съжителства на съпружески начала; дохода на майката на ищеца -
П., която сама се грижи за него и другото нейно дете К. - непълнолетно.
Оспорва извода на районния съд, че С.М. не притежава средства над
собствената си необходима издръжка и тази на семейството си, за да може да
1
дава издръжка на ищеца без особени затруднения. Моли съда да отмени
обжалваното решение. Прави доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Е.. Поддържа
жалбата, представя писмени доказателства, и моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да осъди бащата
С.М. да заплаща на сина си С.М. издръжка в размери, които не създават
особени затруднения за него, въз основа на събраните по делото
доказателства. Оспорва изводите, които насрещната страна прави въз основа
на представените трудови договори. Сочи, че договорът с „М.Б.“ ЕООД е
прекратен и е бил на името на майката на С.. Заявява, че ищецът учи, а през
2021 г. трудовият му договор е бил прекратен. Твърди, че е започнал работа,
тъй като е имал нужда от средства, за да завърши и да се подготви за бал.
Представя писмени бележки, в които резюмира основните си доводи.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият
не се явява. Представлява се от адв. Ч., която моли съда да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Поддържа
изложеното от нея в молба № 404 от 21.01.2022 г. Анализира кумулативно
необходимите предпоставки за присъждане на издръжка по реда на чл. 144 от
СК – ищецът да учи, да не може да се издържа от доходите си, и родителят да
може без проблем да дава издръжка. Оспорва наличието на П.та от горните
предпоставки. Намира, че ищецът може да се издържа, като в подкрепа на
този извод се позовава на представеното удостоверение от „М.Б.“ ЕООД за
получавано от него трудово възнаграждение. Сочи, че е представена справка
от НАП, съгласно която ищецът има регистриран друг трудов договор, за
който няма данни да е прекратен. Прави извод, че през периода, за който
претендира издръжка, ищецът е получавал трудово възнаграждение и не е
учил, поради което няма право на издръжка. Изтъква, че, съгласно
свидетелски показания, ищецът пуши, и не смята, че това следва да се
толерира. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана
коректно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция, в открито съдебно
заседание на 26.01.2022г. са приети като доказателства служебна бележка изх.
№ 66/10.01.2022 г., издадена от Професионална гимназия „З.“ в уверение на
това, че жалбоподателят е ученик в 12-ти клас за учебната 2021 г. – 2022 г.,
както и служебна бележка от ОУ „Св.Св. К. и М.“ – с. Ч. за това, че Е.П.М. е
записана като редовна ученичка в 7-ми клас и редовно посещава занятията за
учебната 2021г. – 2022г., а също и удостоверение от „М.Б.“ ЕООД от
25.11.2021 г. относно доходите на П. К.Р. (от което се установява, че същата
получава БТВ в среден размер от 1523,38 лв. за периода от м. ноември 2020г.
до м. октомври 2021г.), като писмени доказателства по делото.
В открито съдебно заседание на 09.03.2022г. като доказателство по
делото е прието удостоверение от Дирекция „Социално подпомагане“ – П.
изх. № 306-94С-00-0184 от 21.02.2022 г., съгласно което СТ. СТ. М. не е
подпомаган по реда на Закона за социалното подпомагане, Закона за семейни
помощи за деца и Закона за хората с увреждания.
2
В същото заседание е прието и заверено копие от договор за
потребителски кредит на Ц. Д., както и споразумение за разсрочване на
парично задължение изх. № МАЗ00100263 от 26.10.2021 г. между „Еос
матрикс“ ЕООД и СТ. КР. М..
В открито съдебно заседание на 04.05.2022г. като писмени
доказателства по делото са приети удостоверения за доходите на Ц. Д. за 2021
г., както и за доходите за С.М. за 2021 г., от техните работодатели. От
удостоверенията се установява, че за този период средномесечният доход от
трудово правоотношение на Ц. Д. е в размер на 944,32 лв., а от второто – че
средномесечният доход от трудово правоотношение на С.М. е в размер на
2754,83 лв.
В последното открито съдебно заседание са били приети следните
доказателства:
Удостоверение № 49/09.06.2022 г., издадено от „Д.П.М. Ч.“ ЕАД,
съгласно което за периода от м. януари 2022г. до м. април 2022г. СТ. КР.
М. е получил доходи в общ размер 12048,52 лв., т.е. средно по 3012,13
лв. месечно.
Удостоверение № 060/08.09.2022 г., издадено от „Й. 5“ ЕООД, съгласно
което, за периода от м. януари 2022г. до м. април 2022г. на Ц. И. Д. са
начислени и изплатени трудови възнаграждения в общ размер
4246,94лв., т.е. средно по 1061,74 лв. месечно.
Удостоверение № 2306-94Ц-00-0463#1/03.06.2022г., издадено от ДСП- П.
на Ц. И. Д., съгласно което за периода от м. януари 2021г. до м. май
2022г. на семейството са изплатени социални плащания в размер на 80
лв. по реда на ЗСПД.
Удостоверение № 2306-94С-00-0953#1/09.12.2021г., издадено от ДСП- П.
на СТ. КР. М., съгласно което за периода от м. декември 2020г. до м.
ноември 2021г. на семейството са изплатени социални плащания в
размер на 480 лв. по реда на ЗСПД и Наредба № РД 07-5/16.05.2008г. на
МТСП.
Удостоверение № 234 от 15.06.2022 г. на Професионална гимназия – З.,
от което е видно, че след 01.03.2021г. и до настоящия момент СТ. СТ. М.
не е получавал стипендия.
Служебна бележка № 8019-341 от 10.06.2022 г. от „М.Б.“ ЕООД,
съгласно която служителят СТ. СТ. М. работи в „М.Б.“ ЕООД по
трудово правоотношение по безсрочен трудов договор №
0230/11.02.2022г. на длъжност „комплектовач“, и е получил месечно
възнаграждение от 948,03 лв. за м. февруари, 1479,43 лв. за м. март и
1500,48 лв. за м. април 2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
3
разгледалия делото съдия.
Същото е и допустимо в обжалваната му част, тъй като е постановено
при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за
упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл
по действително предявените такива с правна квалификация чл. 144 от СК и
чл. 149 от СК.
По съществото на спора настоящият съдебен състав споделя
съображенията на ПРС относно принципните предпоставки за заплащане на
издръжка на пълнолетен учащ.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка
на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си, и родителите могат да я
дават без особени затруднения. Видно е, че кумулативно необходимите
предпоставки за съществуване на правото на издръжка по този нормативен
текст са три: редовно обучение на навършилото пълнолетие дете до
навършване на предвидената в СК възраст; невъзможност на навършилото
пълнолетие дете да се издържа от доходите и имуществото си; възможността
на родителите да осигуряват издръжката без особени затруднения.
В конкретния случай наличието на П.та предпоставка се установява от
удостоверението за раждане на ищеца на л. 5 от първоинстанционното дело и
от служебните бележки на л. 7 от първоинстанционното дело и л. 14 от
въззивното дело.
Дискусионно е, дали е налице втората предпоставка, доколкото от една
страна по делото няма данни, към настоящия момент С.М. да притежава
движимо и недвижимо имущество, но, от друга страна, от 23.11.2020г. той е
получавал основна заплата (макар в невисок размер от 258 лв.) по трудов
договор с „В.М.“ ЕООД (л. 10 от първоинстанционното дело), а от
11.02.2022г. работи в „М.Б.“ ЕООД по трудово правоотношение по безсрочен
трудов договор на длъжност „комплектовач“ с брутно трудово
възнаграждение, близко до средната работна заплата за страната.
Съдът намира, че не е налице третата от горните предпоставки, а
именно – възможността на ответника С.М. да осигурява издръжка на сина си
С.М. без особени затруднения, поради следните съображения:
Наистина, от удостоверенията, издадени от работодателя на ответника
(л. 39 и л. 56 делото), се установява, че средният му месечен доход за 2021г. е
2754,83 лв., а за 2022г. - 3012,13 лв., които размери надхвърлят почти два
пъти средната работна заплата за страната.
Няма данни, обаче, за други негови източници на доход, нито за
притежавано от него движимо и недвижимо имущество.
Същевременно, от удостоверението за раждане на л. 19 от
първоинстанционното дело се установява, че ответникът има още един син –
малолетния Й. М..
Също така, от Заповед № ЗД/Д-РА-ПН-010/22.12.2020г. на ДСП-П. и
Решение № 14/04.03.3021г. на РС- П. се установява, че неговият внук К. М. е
настанен в неговото семейство на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет, т.е. живее
при него и именно той е поел ангажимента за отглеждането и издръжката му.
4
При това следва да се има предвид, че задължението за издръжка към
малолетно дете (респ. настанено малолетно дете по реда на ЗЗДет) е
безусловно, и е с предимство пред аналогичното задължение към
пълнолетното дете, поради което в случая наличието на такова задължение е
значим фактор за преценка, дали родителят може без особени затруднения да
дава издръжка и на пълнолетния учащ – жалбоподател в настоящото
производство. Както се посочи по- горе, спрямо последния задължението за
издръжка не е безусловно, (тъй като по начало той може да се издържа сам), а
е обусловено от наличието на трите цитирани предпоставки.
Допълнителен фактор, утежняващ материалното състояние на
ответника, е тежкото здравословно състояние на дъщеря му К.а (майка на
внука му К. и сестра на ищеца), което налага известни битови ангажименти от
негова страна, видно от показанията на св. Д..
Не съставляват съществено облекчение за ответника получаваните
приходи по ЗСПД, тъй като, видно от Удостоверение № 2306-94Ц-00-
0463#1/03.06.2022г. и Удостоверение № 2306-94С-00-0953#1/09.12.2021г. на
ДСП- П., средният месечен размер на социалните плащания е от порядъка на
35 лв.
Ирелевантни за изхода на спора са разходите за погасяване на
получени кредити от страна на ответника, тъй като те предполагат предходно
получаване на еквивалентен приход и по този начин не водят до намаляване
на имуществото му (освен с разходите за лихви).
Ирелевантни за изхода на спора са приходите на лицето, с което
ответникът понастоящем съжителства на съпружески начала, доколкото това
лице няма задължения към него по силата на брачна връзка, нито задължение
към самия ищец за издръжка. Поради това съдът не обсъжда представените
удостоверения за доходите на Ц. Д. от „Й. 5“ ЕООД, нито договора за
потребителски кредит на това лице.
При тези данни съдът намира, че, с оглед размера на реализирания
месечен доход на ответника, липсата на данни за притежавано от него
имущество и задължението му за издръжка на малолетно дете и настанен в
семейството му внук, С.М. не притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за издръжка на пълнолетния си учащ син С.М.. В подобни
случаи съдебната практика (напр. Решение № 273 от 17.10.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК) приема, че „когато обективно родителят
няма остатъчни доходи над собствената му и на непълнолетното дете
издръжка, издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за
него по смисъла на чл. 144 от СК, което изключва дължимостта й.“
Аналогично разрешение е възприето в Решение № 195 от 1.06.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1424/2010 г., III г. о., ГК, и в Решение от 13.06.2012 г. на СРС по
гр. д. № 5590/2012 г., III г. о., с оглед актуалните към момента на
постановяването им размери на минималната работна заплата от 240 лв., респ.
310 лв.
По така изложените съображения съдът намира, че ответникът не би
имал възможност да заплаща издръжка на ищеца, без това да съставлява
съществено затруднение за него, с оглед на което исковете са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени. Тъй като този извод съвпада с направения от
районния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
5
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане,
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия направените от последния
разноски пред въззивната инстанция, каквито се установяват в размер на 500
лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99 от 12.10.2021 г., постановено по
гражданско дело № 245 по описа за 2021 г. на РС- П..
ОСЪЖДА СТ. СТ. М. с ЕГН ********** и адрес с. Ц., ул. „П.“ № 4, да
заплати на СТ. КР. М. с ЕГН ********** и адрес гр. П., ул. „Г.Б.“ № 40,
сумата 500 лв., съставляваща направените от последния разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6