Определение по дело №81/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Окръжният съд е сезиран с нарочно писмо от председателя на Националното бюро за правна помощ – С., с което се уведомява съдебния орган, че на служебния защитник адвокат Л. К. по ч.н.д. № 44/2015 год. са определени 120 /сто и двадесет/ лева възнаграждение за предоставената от него правна помощ. В тази връзка посочената сума по реда на чл.189 от НПК във вр. с чл.27а от Закона за правната помощ следва да бъде възстановена на НБПП от санкционираното лице Н. Г..

Видно от материалите по цитираното дело на БлОС спрямо Г. е постановено влязло в сила решение №774/18.02.2015 год. по реда на ЗПИКонфОтнНалФС, с което се признава решението на чуждата страна – членка на ЕС за налагането на финансова санкция. Лицето е санкционирано за виновно поведение по реда на административно наказателна процедура. В този смисъл направеното искане е основателно, защото почива на субсидиарното приложение на НПК относно неуредените със специалния закон въпроси. Затова и съдът намира, че Н. Г. трябва да бъде осъден да заплати в полза на НБПП сумата от 120 лв., която е изразходвана за организиране на неговата защита по ч.н.д. №44/2015 год. на БлОС.

В този смисъл и на основание чл.189 от НПК и чл.27а от ЗПП Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСЪЖДА Н. Г., [дата на раждане] год. и с постоянен адрес в [населено място], ул. „О.” №6, да заплати по сметка на НБПП – С. сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща възнаграждение за предоставената в негова полза правна помощ от служебно определения му защитник, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

Определението подлежи на обжалване пред САС в седмодневен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ Д. У.:

Подписвам определението с особено мнение, тъй като считам, че засегнатото лице- Н. Г. –не следва да заплати на НБПП сторените по настоящото дело разноски за назначения му служебен защитник. Съображенията ми в тази насока са следните:

Настоящото производство е образувано и решението на съда е постановено по реда на чл.32 и сл. от ЗПИИРКОРНФС /по -надолу- Закона/. Досежно протичането на производството по признаване на решения за налагане на финансови санкция нормата на чл.32,ал.1 от Закона препраща към разпоредбата на чл.16 от същия. В ал.12 на чл.16 от Закона е предвидено субсидиарно приложение на НПК единствено по отношение на ал.1-ал.11 на чл.16 от Закона, доколкото същите не съдържат специални правила. Съгласно разпоредбата на , когато засегнатото от влязлото в сила решение за конфискация или отнемане или за налагане на финансова санкция на държава членка на Европейския съюз, чието признаване и изпълнение се иска от българския съд, лице, не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано, се назначава защитник. Назначаването на служебен защитник протича по реда и при условията на ЗПП. Регламентираният в ЗПП ред – за предоставяне на правна помощ, определяне на адвокат, и неговото назначаване, контрол и проверка на извършената работа, определяне на конкретния хонорар, другите разноски и изплащането им няма аналог в друг нормативен акт и същият е задължителен както за наказателните, така и за гражданските и административните дела. ЗПИИРКОРНФС предвижда една по-тясна, специална хипотеза - назначаването на служебен защитник, само в случай, че засегнатото от решението на държава членка на Европейския съюз, чието признаване и изпълнение се иска от българския съд лице не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано. В този смисъл ЗПП се явява общ закон.

Относно сторените по признаването и изпълнението разноски, разпоредбата на изрично предвижда, че разноските по признаването и изпълнението на решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея. Поради това той се явява специален по отношение на общия ЗПП. С оглед на това, че в ЗПИИРКОРНФС има изрична уредба за дължимостта на сторените разноски, по признаването и изпълнението на решението, а именно, че тези разноски се поемат от изпълняващата държава и доколкото същият е специален спрямо ЗПП, то приложим по отношение на сторените разноски за осъществената правна помощ и изплащането им е ЗПИИРКОРНФС.

В нормата на е предвидено, че в определени със закон случаи, лицата на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. В писмото до БлОС на председателя на НПП е посочена като правно основание за присъждане на сторените разноски за осъществената правна помощ нормата на чл.27а ЗПП във връзка с чл.189 НПК, която разпоредба е приета и от болшинството от състава за приложима в казуса. В разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК изрично е предвидено, че когато подсъдимият е признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително и адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебния защитник. Тази разпоредба по моему не може да се приложи в настоящия случай субсидиарно, поради това, че в специалния ЗПИИРКОРНФС има изрична уредба по отношение на разноските, а именно, че същите се поемат от изпълняващата решението държава. В този смисъл считам, че сторените от НБПП разноски, изплатени на адвоката, осъществил правната помощ в производството пред настоящата инстанция, не могат да се присъдят на НБПП на посоченото правно основание – . Доколкото в разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС не е предвиден случай, в който лицето, на което е предоставена правната помощ следва да възстанови сторените от НБПП разноски, то същите остават за сметка на държавния бюджет. /съгласно средствата за правната помощ се осигуряват от държавния бюджет/.

ЧЛЕН- СЪДИЯ: