Решение по дело №89/2020 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 260003
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Спасимир Спасов Здравчев
Дело: 20205340200089
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

№ 260003

 

град Първомай, 08.02.2021 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на осми септември две хиляди и двадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Венета Хубенова,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 89 по описа на Съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0325-000107 / 14.02.2020 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Е.Д.К., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата.

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат А.В.П. *** Е.Д.К. моли за отмяна на Наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно; алтернативно – наложените наказания да бъдат намалени в минимален размер.

Въззиваемата страна – Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител; с Молба-становище взема отношения по същество – да се остави Жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди Наказателното постановление.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а по същество искането за намаляне на наказанията е основателно.

 

От фактическа страна:

 

За времето от 20:00 часа на 28.01.2020 година до 08:00 часа на 29.01.2020 година служители при РУ на МВР - Първомай младши автоконтрольор Г.П.К. (актосъставител), полицай по охрана на обществения ред А.Н.Я. и още един техен колега са дежурен автопатрул и по разпореждане на оперативния в дежурната част на Районното управление извършват обход в селата Искра и Брягово, община Първомай, област Пловдив; облечени са с униформи, а служебният им автомобил е с отличителни знаци на Полицията.

След 22:00 часа на 28.01.2020 година органите на реда са в село Брягово, когато на улица 2 до № 29 забелязват срещу тях „Фолксваген Пасат“ с ДК № *** и решават да извършат проверка – К. спира, изчаква да се разминат, обръща движението на служебния автомобил и на дълги светлини тръгва след пасата с включени звукова и светлинна сигнализация. Но фолксвагенът не спира, а водачът дори ускорява движение и го преустановява пред № 27, където слиза от автомобила си и влиза в база на търговско дружество „***“ ЕООД, част от дейността на което е свързана с добитък, а жалбоподателят е извикан по-рано във връзка със здравословен проблем на крава.

Г.К. свирва няколко пъти с клаксона и на входа, намиращ се непосредствено до тротоара, се показва възрастен мъж, който обяснява целта на посещението на водача на пасата, отива и го извиква.

Излиза Е.Д.К., когото младшият автоконтрольор разпознава, тъй като още при разминаването лицето е осветено с допълнителните странични светлини на служебната кола, а след това – и с дългите й светлини при следването му, включително, когато слиза от шофьорското място. Поискани са му документи за самоличност, а жалбоподателят отвръща, че ги е оставил вътре в базата, отива да ги вземе, но не се връща.

Докато го чакат, полицаите правят справка чрез служебния таблет и установяват данните на К., за когото излиза и снимка, и че той е собственикът на моторното превозно средство с ДК № ***.

След известно време Я. и К. влизат в базата – полицаят по охрана на обществения ред остава към входа, а младшият автоконтрольор навлиза към средата на голямо дворно пространство.

Идва Г.С.Б.(син на управителя на „***“), органите на реда го питат къде е Е., а той обяснява, че има спешна работа, след което ще го извика. Я. и К. се обръщат, а Б. отива при К., казва му да довърши и че го чакат полицаи, но той не се появява повече.

Служителите на РУ на МВР - Първомай изчакват още малко и след като нарушителят не идва, си тръгват.

Г.К. съставя докладна записка по случая, а няколко дни по-късно – на 04.02.2020 година, по предварителна уговорка Е.Д.К. се явява в сградата на Районното управление в град Първомай, където в негово присъствие му е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия АА № 491024).

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и административнонаказателна преписка.

Не се констатират противоречия в кредитираната доказателствена съвкупност, годни да повлияят върху преценката на Съда за виновно осъщественото от дееца административно нарушения, а доколкото са налице такива – същите са несъществени във връзка с предмета на доказване.

 

От правна страна:

 

По фактически установеното настоящата инстанция намира, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 103 от Закона за движение по пътищата, съгласно чийто текст: При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания, а от фактите се констатира, че на 28.01.2020 година в село Брягово при липса на друго моторно превозно средство на отворения за обществено ползване път – улица 2, Е.К. не спира на подадените от полицейската патрулна кола след него светлинни и звукови сигнали, а, когато преустановява движението на фолксвагена си, не изчаква да му се извърши проверка, а влиза в база на търговското дружество, в която е извикан преди това, и повече не се появява.

Точно е посочена и следващата се за нарушението санкция по чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, като в случая няма спор, че на инкриминираната дата, когато органите на реда го следват, жалбоподателят е водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.

Санкциите са в границите на посоченото в закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, но според настоящия състав не са съобразени с изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и наложени в максимален размер, не отговорят на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Нарушението по чл. 103 от Закона за движението по пътищата е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат – от обективна страна е достатъчно водачът да не изпълни указанията на контролния орган да спре и да изпълнява разпорежданията му. Но с оглед на засегнатите обществени отношения, свързани със законосъобразното упражняване на правомощията на орган на власт при изпълнение на служебните му функции, това нарушение е със средна към висока степен на обществена опасност.

От друга страна, от приложената към преписката Справка за нарушител / водач е видно, че жалбоподателят е правоспособен от 13.04.2007 година за моторно превозно средство от категории В и АМ и до момента е наказван само за пет нарушения на правилата за движение по пътищата с четири влезли в сила наказателни постановления, като първите две са издадени през 2008 година, а по другите две глобите са платени – основание да не се счете настоящият случай, предмет на делото, за маловажен и да се приложи чл. 28 от ЗАНН, но достатъчно обстоятелство за обоснован извод, че обществената опасност на дееца е ниска, за което специалната и генералната превенция да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани биха се изпълнили и с предвидените по Закона наказания към минимума, но над него, а именно: 70 лева глоба и 2 месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

Нарушението, описано в Акта за установяване на административно нарушение и Наказателното постановление, е конкретизирано по време, място и извършител и са изпълнени всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като и двата документа са издадени от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515 / 14.05.2018 година и Заповед № 8121з-825 / 09.07.2019 година на Министъра на вътрешните работи и са несъстоятелни възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав

 

РЕШИ:

 

Изменя Наказателно постановление № 20-0325-000107 / 14.02.2020 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Е.Д.К., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата, като намаля наказаниятаглоба в размер на 70 (седемдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Районен съдия:                     (п)               

СЗ