Р Е Ш Е Н И
Е
№ 374
09.03.2018
г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ІІІ-ти граждански състав
На тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Станка Добрева
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 6920 по описа за 2017 г. за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на В.А.С. с ЕГН **********, адрес: ***, уточнена с
допълнителна молба, против Р.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, с която се
претендира осъждането й за заплащане на сумата от 15 050 лева,
представляваща обезщетение за ползването в размер на месечната наемна цена от
страна на Д. на собствения на С. недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ********.1.8 по КККР на гр. Бургас, находящ се в ********,
в периода от 21.11.2013 г. до 06.07.2017 г., ведно с мораторна лихва в размер на
2 925. 42 лв., както и сумата от 230 лв. - стойността на ползваната от
ответницата ел. енергия и вода. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски.
Ищецът твърди,
че с влязло в сила решение е разрешен спорът за собственост между страните досежно
горния недвижим имот, както и че ответницата в горепосочения период е ползвала
същия, поради което неоснователно се е обогатила за негова сметка, за което и претендира
от нея горните суми като обезщетение за ползването му.
Правното
основание на предявените искове е чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата,
както и допълнително становище към него, с оглед на предоставената възможност
за това, след оставянето на исковата молба без движение на основание чл. 129,
ал. 4 от ГПК. Изразява се становище за неоснователност на исковете, като се
сочи, че апартаментът е ползван от ответницата на собствено правно основание, а
именно придобивна давност, установена с нотариален акт, поради което и не дължи
търсеното обезщетение. През периода на претенцията ответницата упражнявала владение върху имота като добросъвестен
владелец и предала същия на 06.07.2017 г. Дори и да се приемело, че е
недобросъвестен владелец, отново не дължала търсеното обезщетение, тъй като
ползването на имота не е било без основание, доколкото между ищеца и бившия й
съпруг имало сключен договор заем за послужване в писмена форма, а по-късно и
устен такъв. Депозира се и възражение за изтекла погасителна давност. Също
търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският
районен съд, като взе предвид постъпилата исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
делото между страните няма спор относно това, че ответницата е ползвала
процесния имот в периода от 21.11.2013 г. до 06.07.2017 г., когато същият е предаден на ищеца, за което страните
са съставили приемо-предавателен протокол. Не е спорно също така, че с влязлото в сила на 09.03.2017 г. съдебно
решение по гр.д. № 7453/2015 г. по описа на Бургаския районен съд е разрешен
спорът за собственост досежно имота, като е прието за установено в отношенията
между страните и А.Д.Ф., че ищецът е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор ********.1.8 по КККР на гр. Бургас и е отменен нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност № *, т. *, рег. № *, дело № */20** г.
по описа на нотариус Н.Н.с рег. № 246 по регистъра на НК, с който А.Д.Ф. и Р.Д.Ф.
/Д./, са признати за собственици при равни квоти по давностно владение на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.1.8.
Съгласно
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 14, т. Х, нот.д. № 2998/1990 г., ищецът
е закупил процесния имот.
Спорът
е досежно това имала ли е основание ответницата да ползва имота и дължи ли се претендираното
от ищеца обезщетение.
С нотариална покана, изходяща от ищеца и
адресирана до ответницата, получена на 01.04.2016 г., същата е поканена да
освободи процесния имот, както и да заплати наем за ползването му, считано от 21.11.2013
г. в размер на 9 800 лв., ведно със законна лихва в размер на 2 250.
32 лв.
Ищецът е представил доказателства за
заплатени от него ел. енергия в размер на 96 лв. и 9. 14 лв. за лихви и такса
за възстановяване на ел. захранването, и вода в размер на 118. 48 лв., в това
число и лихви, за процесното жилище за
период, в който същото е ползвано от ответницата или общо сумата от 223. 62 лв.
Една от фактурите за вода в размер на 25. 43 лв. касае периода от 06.07.2017 г.
до 02.08.2017 г. т.е. извън периода на претенцията.
От заключението на вещото лице по
изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът изцяло
кредитира, като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните
специални познания и като неоспорено от страните, допълнено с изявленията на
експерта в съдебно заседание, се
установява, че в периода от 21.11.2013 г. до 06.07.2017 г. средният месечен
пазарен наем за апартамент, от типа на процесния, изчислен като за обзаведено
жилище, възлиза на 14 033 лв. Според
вещото лице средният пазарен наем за необзаведено жилище е с 10-15 % по-нисък,
а понякога цената съвпада с тази на обзаведените жилища.
Представен по делото е и договор за заем
за послужване от 04.11.1994 г. съгласно който ищецът е предоставил на А.Д.Ф./бивш
съпруг на ответницата/ безвъзмездното ползване
на процесния имот, за периода от 04.11.1994 г. до 31.12.1995 г.
Въз основа на
така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от
правната страна следното:
Според
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с
което се е обогатил до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на
по-малката сума между обедняването и обогатяването. За уважаване на претенция
за неоснователно обогатяване е необходимо да бъде установено по безспорен начин
наличието на следните предпоставки: получаването от ответника на определена
имуществена полза, настъпило в резултат на това неблагоприятно засягане на
правната сфера на ищеца, връзка между обедняването и обогатяването, която може
и да не е причинно-следствена, но следва да се основава на настъпването на общ
факт или група общи факти.
В случая безспорно се касае за
неоснователно ползване на чужд имот, чрез което ответната страна неоснователно
се е обогатила за сметка на ищцовата, която е била лишена от възможността да
ползва собствения си имот. Не могат да бъдат споделени доводи на ответницата за
наличието на основание за ползването на имота. Констативният нотариален акт и
въобще какъвто и да било документ за собственост сам по себе си не поражда
собственически права, ако лицето не ги притежава, и съответно не би могъл да се
противопостави на действителния собственик. Ето защо съдът намира, че нотариалният
акт за собственост по давност върху процесния недвижим имот, сочен като
основание за ползването му, е негодно
такова. Още повече, че същият е отменен с влязло в сила решение, именно с мотива,
че не е доказано явното и спокойно владение на имота т.е. придобиването му по
давност. Съответно визираният нотариален акт не доказва годно основание Ф.и да
се считат собственици на имота, нито да го владеят като добросъвестни владелци.
Именно ползването на имота без основание от страна на ответницата юридически и
практически е създала пречки на действителния му собственик В.С. да го ползва,
да се разпорежда с него и/или да събира плодове от имота си. Това именно е момента
на неправомерното разместване на благата, довело до неоснователното обогатяване на ответната страна и съответно
обедняването на ищцовата.
Не може да се възприеме, че наличието на
договорна връзка между страните, а именно соченият договор за заем за послужване
е основание за ползването на имота, при все че срокът на същия е до 31.12.1995
г., а претенцията касае времето от 21.11.2013 г. до 06.07.2017 г. Недоказани
останаха твърденията за наличието на устен договор след тази дата. Още повече
че не се и твърди, нито се установява, ответницата да е страна по такъв
договор.
С горните мотиви съдът намира, че иска
за обезщетение, като основателен следва да бъде уважен за периода от 21.11.2013
г. до 06.07.2017 г. до сумата от 12 630 лв., с оглед изявленията на ищеца,
че при определяне на дължимото обезщетение не възразява да се вземе предвид
средна месечна наемна цена за необзаведено жилище. В случая се установи, че
ответницата е ползвала имота без правно основание и отговорността й да обезщети
собственика се изразява в спестен от нея наем, които би плащала за ползване на
имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя/държател
са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които би
получил за спорния период ищеца. Съответно иска следва да се отхвърли за
горницата над уважения размер до пълния заявен такъв.
С платените от ищеца суми за ел. енергия
и вода в размер на общо 223. 62 лв., за период в който имотът е ползван от
ответницата, в това число и лихвите и таксата за включване, също се е стигнало
до неоснователно разместване на имуществени блага, поради което и този иск също
следва да уважи до установения размер от 223. 62 лв. и съответно да се отхвърли
за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв.
По отношение на претенцията за мораторна
лихва съдът намира, че същата се дължи от датата на поканата за плащане – в
случая от 01.04.2016 г. Поканата за заплащане на обезщетението има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с
която неоснователно се е обогатил. Съответно за периода от 01.04.2016 г. до
06.07.2017 г. /заявеният от ищеца краен момент за тази претенция/ лихвата възлиза
на 1 624. 09 лева. Ето защо претенцията за мораторна лихва следва да се
уважи до горния размер и съответно да са отхвърли за горницата.
Неоснователни са възражения за давност
по отделните искове, предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
с оглед периода по отделните претенции и входирането на исковата молба в съда
на 19.09.2017 г.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски следва
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответната страна да заплати на ищеца
сумата от 1 464. 20 лв., съобразно уважената част от исковете. Ответникът
също има право да получи на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 262. 70 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Съдът констатира също така, че ищецът не
е внесъл изцяло дължимата за производството държавна такса, поради което и
следва на основание чл. 77 от ГПК да бъде осъден да доплати още 7 лв. в тази
връзка.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Осъжда Р.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на В.А.С. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от общо 14 477.
71 лв. /четиринадесет хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и 71 ст./, от
която 12 630 лв. /дванадесет
хиляди шестстотин и тридесет лева/, с която неоснователно се е обогатила за
негова сметка, поради ползването на собствения му недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ********.1.8 по КККР на гр. Бургас, находящ
се в ********, в периода от 21.11.2013 г. до 06.07.2017 г., ведно с мораторна лихва в размер на 1 624. 09 лв. /хиляда шестстотин
двадесет и четири лева и 9 ст./ за периода от 01.04.2016 г. до 06.07.2017 г.,
както и сумата от 223. 62 лв. /двеста
двадесет и три лева и 62 ст./, представляваща стойността на изразходената ел.
енергия и вода при ползването на имота, с която също неоснователно се е
обогатила за негова сметка, като отхвърля
иска за главница над уважения размер от 12 630 лв. до пълния заявен такъв
от 15 050 лв., иска за мораторна лихва над уважения размер от 1 624.
09 лв. до пълния заявен такъв от 2 925. 42 лв. и иска за заплатени ел.
енергия и вода над уважения размер от 223. 62 лв. до пълния заявен такъв от 230
лв.
Осъжда Р.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на В.А.С. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 1 464. 20 лв.
/хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и 20 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда
В.А.С. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Р.Д.Д. с ЕГН **********, адрес:
***, сумата от 262. 70 лв. /двеста
шестдесет и два лева и 70 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда
В.А.С. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати държавна такса по сметка на
Бургаския районен съд в размер на 7 лв. /седем
лева/.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.