№ 6900
гр. *, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20211110154937 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.04.2025 година град *
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар *
*
1
като разгледа докладваното от съдия *
гражданско дело номер 54937 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „* *“ ЕООД, с ЕИК ** със седалище
и адрес на управление: гр. *, район „*“, ул. „*“ № * офис 31, представлявано от управителя
*, против „*“ ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, район „*“, ж.к. „*“,
бул. *“ № 53, представлявано от изпълнителния директор **, за установяване по отношение
на ответника, че „* *“ ЕООД е собственик на следните движими вещи: лек автомобил марка
„*“, модел „* 1.8L“, рама № ** двигател № ** с рег. № *, и лек автомобил марка „*“, модел
„* 1.8L“, рама № *, двигател № *, с рег. № *, на основание давностно владение, продължило
повече от пет години, претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, твърди,
че по силата на * № * от 21.07.2008 г. праводателят на ответното дружество „*“ ЕООД
предоставило на „*“ ЕООД, а сега с наименование * *“ ЕООД, два леки автомобила - лек
автомобил марка „*“, модел „* 1.8L“, рама № ** двигател № ** с рег. № *, и лек автомобил
марка „*“, модел „* 1.8L“, рама № *, двигател № *, с рег. № *. По силата на т. 2.4 от договора
след изтичане на срока на договора лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху леките автомобили. Към договора бил подписан погасителен план,
първата вноска по който била с падеж 20.08.2008 г., а последната – 20.07.2011 г. Предаването
на вещите било извършено на 15.08.2008 г. На 15.10.2008 г. между страните бил подписан
анекс, с който бил договорен нов погасителен план с шестмесечен гратисен период, при
който последната погасителна вноска била с падеж 20.07.2012 г., а на 17.04.2010 г. бил
подписан втори анекс, с който бил договорен нов погасителен план и последна вноска с
падеж на 20.07.2012 г. За обезпечаване на вземането ищецът издал запис на заповед на
21.07.2008 г. Излага твърдения, че договорът за лизинг бил прекратен на 17.11.2012 г. На
31.05.2013 г. ищецът направил възражение за прихващане на задълженията си по договора за
лизинг със свое вземане къ*одателя. Към 06.06.2013 г. ищецът не предал двата леки
автомобила на представител на ответника, като считал себе си за владелец и собственик на
същите. С писмо от 08.08.2013 г. ищецът поканил ответника да прехвърли на ищеца
собствеността върху леките автомобили. По повод на правен спор между страните било
постановено решение от 16.04.2015 г. по търг.д. № 2261/2014 г. по описа на СГС. Позовава се
на изтекла в полза на ищеца придобивна давност, продължила повече от 5 години, за което
излага подробни съображения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, моли съда
да уважи исковата претенция, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „*“ ЕАД, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни.
Оспорва придобиване на двата леки автомобила по давност. Не спори сключване на * на
2
21.07.2008 г. между страните и прекратяването му на 17.11.2012 г. Оспорва погасяване на
задължението посредством изявление на прихващане. Позовава се на влязлото в сила
съдебно решение между страните, в което се установяват задълженията на ищеца към
ответника. Оспорва твърденията за своене на вещите и осъществяване на добросъвестно
владение. Оспорва наличието на предпоставките за придобиване на вещиге по давност.
Твърди се осъществяване на държане по отношение на вещите. Също така твърди, че и до
предявяване на исковата молба ищецът не е платил на ответника дължимата сума по
договора за лизинг. Оспорва бездействие от страна на ответника, като се позовава на
образувана *ска преписка по сигнал на ответника от 2015 г. Позовава се на чл. 68 от ЗС.
Сочи заплащани от ответника данъци и застраховки за периода от 2010 г. до 2021 г. за всеки
от процесните автомобили. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска,
поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира
направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен иск от „*“ ЕАД
против „* *“ ЕООД за установяване по отношение на ответното дружество, че „*“ ЕАД е
собственик на лек автомобил марка „*“, модел „* 1.8L“, рама № ** двигател № ** с рег. № *,
и лек автомобил марка „*“, модел „* 1.8L“, рама № *, двигател № *, с рег. № *, и за осъждане
на ответното дружество да предаде на ищеца по насрещния иск владението върху
процесните леки автомобили, претендира направените по делото разноски.
С определението по чл. 140 от ГПК съдът е приел за съвместно разглеждане
предявения насрещен иск.
В исковата молба по насрещния иск се твърди, че 21.07.2008 г. между страните бил
сключен * № *, по силата на който лизингодателят се задължил да придобие и да
предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване два леки автомобила,
подробно описани в исковата молба. Също така твърди, че леките автомобили били
придобити и регистрирани на името на лизингодателя „*“ ЕАД, като лизингополучателят се
задължил да заплаща договорената лизингова цена по погасителен план. На 15.10.2009 г.
между страните бил подписан Анекс № 1, по силата на който бил променен срокът на
договора, с уговорен шестмесечен гратисен период и последна лизингова вноска, платима на
20.07.2012 г. На 17.04.2010 г. между страните бил подписан Анекс № 2, по силата на който
бил променен срокът на договора, с уговорен нов гратисен период и последна лизингова
вноска, платима на 20.07.2012 г. Сочи, че първоначално лизингополучателят заплащал
дължимите лизингови вноски, но впоследствие изпаднал в забава. На основание чл. 15 от
общите условия лизингодателят прекратил договора за лизинг, като изпратената нотариална
покана била връчена на 13.11.2012 г. Излага твърдения, че лизингополучателят задържал
лизинговите активи без основание след 16.11.2012 г. Позовава се на Решение № 632 от
16.04.2015 г. по т.д. № 2261/2014 г. по описа на СГС. Излага подробни съображения.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът по насрещния иск, чрез процесуалния си
3
представител, поддържа иска. Моли съда да уважи исковата претенция, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната
исковата молба от ответното дружество „* *“ ЕООД, с който исковата претенция се оспорва.
Не оспорва сключен между страните договор, като твърди, че на 15.08.2008 г. между
страните бил подписан приемо-предавателен протокол, от която дата лизингополучателят
установил фактическа власт върху движимите вещи. Не оспорва изпратената нотариална
покана, като твърди, че договорът за лизинг между страните бил прекратен на 17.11.2012 г.
Позовава се на придобивна давност. Излага подробни съображения, в която връзка се
позовава и на съдебна практика. Моли съда да отхвърли насрещния иск, претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът по насрещния иск, чрез процесуалния си
представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения
иск, като неоснователен и недоказан, претендира направените по делото разноски.
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 80, ал. 1 от ЗС, чл. 108 от ЗС. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3
от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от * № * от 21.07.2008 г. се установява, че между
страните по делото е бил сключен договор, по силата на който „*“ ЕООД се е задължило да
предостави на „*“ ЕООД, два леки автомобила - лек автомобил марка „*“, модел „* 1.8L“,
рама № ** двигател № ** и лек автомобил марка „*“, модел „* 1.8L“, рама № *, двигател №
*, срещу задължението на лизингополучателя да заплати договорената лизингова цена, при
договорен погасителен план, представляващ неразделна част от договора, като договорът е
сключен при общи условия. От представения заверен препис от приемо-предавателен
протокол от 15.08.2008 г. се установява, че на 15.08.2008 г. „*“ ЕООД е предало на „*“ ЕООД
двата леки автомобила, предмет на договора за лизинг. От представения Анекс № 1 от
15.10.2009 г. се установява, че е променен гратисният период и приложения към договора
погасителен план, както и падежа на последната дължима лизингова вноска, а от
представения Анекс № 2 от 27.09.2010 г. се установява, че е променен гратисният период и
приложения към договора погасителен план, като се запазва падежа на последната дължима
лизингова вноска – 20.07.2012 г. За обезпечаване на вземането „*“ ЕООД е издало записи на
заповед.
От представения заверен препис от нотариална покана, отправена от представител на
„*“ ЕООД до ищеца, се установява, че последният е бил поканен да заплати дължимата
лизингова цена, като при неизпълнение на задълженията лизингодателят е направил
изявление за прекратяване на договора.
4
Като доказателство по делото е приета разменена кореспонденция между страните и
незаверен препис от Решение № 632 от 16.04.2015 г. по т.д. № 2261/2014 г. по описа на СГС.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че „*“ ЕАД има
за предмет на дейност финансов лизинг. С постановление за спиране на наказателното
производство от 22.01.2018 г. по ДП ЗМ № 5631/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
40106/2015 г. по описа на СРП, е било спряно наказателното производство, образувано по
сигнал на „И ар би лизинг“ ЕАД.
Като доказателства по делото са представени платежни нареждания и извлечения от
банкови сметки за извършени от лизингополучателя плащания на лизингови вноски, както и
застрахователни полици за сключени договори за имуществена застраховка между
лизингодателя и застрахователно дружество.
От представените заверени преписи от два броя свидетелство за регистрация - част I
се установява, че автомобили лек автомобил марка „*“, модел „* 1.8L“, рама № ** двигател
№ ** с рег. № *, и лек автомобил марка „*“, модел „* 1.8L“, рама № *, двигател № *, с рег. №
*, са собственост на „*“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По първоначално предявения иск с правно основание . 124, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 80, ал. 1 от ЗС, съдът намира следното:
По предявения установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ищецът е този, който следва да докаже правното основание, на
което е придобил процесните движими вещи, както и елементите от изтеклата в негова
полза придобивна давност, на която се позовава. В конкретния случай ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на правото на собственост
върху движимите вещи.
По делото не се спори, че по повод искова молба на „*“ ЕООД, чийто правоприемник
е „*“ ЕАД, е било образувано т.д. № 2261/2014 г. по описа на СГС, по което на 16.04.2015 г. е
било постановено решение по предявения установителен иск във връзка с издадена заповед
по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 44634/2013 г. по описа на СРС, 25 състав. Спори се относно
придобиване на движимите вещи на основание изтекла в полза на ищеца придобивна
давност.
По делото е безспорно установено, че между страните е бил сключен договор за
финансов лизинг, който намира правното си основание в чл. 342, ал. 2 от ТЗ. Договорът за
финансов лизинг е с периодично изпълнение и с оглед неплащане на дължимите лизингови
вноски лизингодателят е направил изявление за прекратяване на договора, като видно от
събраните по делото доказателства договорът за финансов лизинг е бил прекратен на
17.11.2012 г., което обстоятелство е безспорно по делото.
Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗС движимата вещ се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на пет години. Придобивната давност е оригинерно основание за
придобиване на право на собственост, фактическият състав на което включва два елемента –
5
владение и изтичане на определен период от време. Владението по смисъла на чл. 68, ал. 1
от ЗС се характеризира с два признака – обективен - фактическото господство върху
определена вещ, и субективен – намерението вещта да се държи като своя. С подписване на
приемо-предавателния протокол от 15.08.2008 г. „*“ ЕООД, чийто правоприемник е „* *“
ЕООД, е започнало да упражнява държане върху двата леки автомобила по силата на
сключения между страните договор за финансов лизинг. Прекратяване то на сключения
между страните договор на 17.11.2012 г. не променя факта на осъществяваното от ищеца
държане върху вещите. Налице е неизпълнение на задължение на лизингополучателя да
върне лизинговите вещи. Неизпълнението на едно задължение от неизправната страна по
договора не може да доведе до последица „* *“ ЕООД от собственото си неправомерно
поведение да черпи благоприятни последици и да се позовава на възникване на начало на
придобивна давност върху вещта, т.е. на трансформация на държането в намерение за
своене. Бездействието на лизингополучателя да върне на лизингодателя лизинговите вещи –
процесните два леки автомобила не води до формиране на извод за промяна в намерението
на държателя да владее вещите като свои. От събраните по делото писмени доказателства за
съда се налага извод, че за периода от прекратяване на договора за финансов лизинг –
17.11.2012 г. до предявяване на иска ищецът е държал процесните вещи при знанието, че
ответникът е техен собственик. Именно ответното дружество „*“ ЕАД е сключвало договори
за имуществена застраховка на двата леки автомобила и е плащало дължимите данъци за
собствените си вещи. В тази насока са и действията на ответника по предприемане на
действия за защита на собствеността чрез подаване на сигнал до прокуратурата. Ето защо за
съда се налага извод, че ищецът не доказа субективната предпоставка от фактическия състав
на предявения иск. Само за пълнота на изследването следва да се посочи, че подаването на
заявление по реда на чл. 417 от ГПК и проведеният установителен иск, по който е било
образувано т.д. № 2261/2014 г. по описа на СГС, налага извод, че ответното дружество е
упражнило правата си във връзка с неизпълнение на задължение на лизингополучателя във
връзка с отдадените под нае*ови вещи. Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че с
оглед на разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК ищецът не доказа
елементите от фактическия състав на предявения иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
По насрещния иск с правно основание чл. 108 от ЗС, съдът намира следното:
Предоставянето на търсената от ищеца собственическа защита, предвид фактическия
състав на ревандикацията по чл. 108 от ЗС, е обусловен от едновременното установяване, че
същият е собственик на процесните движими вещи, които се владеят или държат от
ответника без правно основание, оправдаващо задържането.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
процесните движими вещи са собственост на „*“ ЕАД и се държат от ответника по
насрещния иск от момента на предаване на лизинговите вещи - 15.08.2008 г. до момента. И
до момента „* *“ ЕООД упражнява държане върху процесните движими вещи. По делото не
се спори, че държателят е бил поканен да предаде на собственика двата леки автомобила
6
след прекратяване на договора. За съда се налага извод, че ответникът по насрещния иск
държи вещите без основание. Ето защо исковата претенция на ищеца по насрещния иск като
основателна и доказана следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца по първоначалния иск, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца по
първоначалния иск не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника по първоначалния иск, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК съдът намира същото за основателно, но доколкото по делото не са представени
доказателства за извършени разноски за адвокат, такива не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца по насрещния иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съдът намира същото за основателно, като в полза на ищеца по насрещния иск следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 378,40 лв., представляващи
платена държавна такса. Ищецът има право и на разноски за адвокат, но с оглед липсата на
доказателства за извършени разходи за адвокат, такива не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника по насрещния иск, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответника по
насрещния иск не следва да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „* *“ ЕООД, с ЕИК ** със седалище и адрес на
управление: гр. *, район „*“, ул. „*“ № * офис 31, представлявано от управителя *, против
„*“ ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, район „*“, ж.к. „*“, бул. *“ №
53, представлявано от изпълнителния директор **, за установяване по отношение на
ответника, че „* *“ ЕООД е собственик на следните движими вещи: лек автомобил марка
„*“, модел „* 1.8L“, рама № ** двигател № ** с рег. № *, и лек автомобил марка „*“, модел
„* 1.8L“, рама № *, двигател № *, с рег. № *, на основание давностно владение, продължило
повече от пет години.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на „* *“
ЕООД, с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. *, район „*“, ул. „*“ № * офис 31,
представлявано от управителя *, че „*“ ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. *, район „*“, ж.к. „*“, бул. *“ № 53, представлявано от изпълнителния директор **, е
собствени на следните движими вещи: лек автомобил марка „*“, модел „* 1.8L“, рама № **
7
двигател № ** с рег. № *, и лек автомобил марка „*“, модел „* 1.8L“, рама № *, двигател №
*, с рег. № *, И ОСЪЖДА „* *“ ЕООД, с ЕИК ** ДА ПРЕДАДЕ на „*“ ЕАД, с ЕИК *,
владението върху описаните по-горе движими вещи.
ОСЪЖДА „* *“ ЕООД, с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. *, район
„*“, ул. „*“ № * офис 31, представлявано от управителя *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕАД, с ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. *, район „*“, ж.к. „*“, бул. *“ № 53,
представлявано от изпълнителния директор **, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
378,40 лв. /триста седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8