№ 361
гр. Благоевград , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н.й Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500236 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от адвокат С.Б.,
АК Благоевград, в качеството си на особен представител на Л. Н. Б., с ЕГН **********, с
адрес Б.д, ул.“Г.С.Р.“ № *, с адрес за призоваване и връчване на съобщения Б., ул.“Т. А.“ №
*, ет.* против Решение № 908238/21.10.2020г., постановено по гр.д. № 2207/2019г., по описа
на Районен съд Благоевград, в частта с която ответника е осъден заедно с другия ответник
В.Б. солидарно да заплати на ищеца сумата от 8999,69 лв. неплатена главница по Договор за
заместване в дълг на длъжник от трето лице по договор за кредит от 05.12.2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.08.2019г. до окончателното погасяване,
сумата от 1483,92 лв. представляваща договорна лихва върху главницата за периода от
21.05.2017г. до 04.06.2019г., сумата от 127,83 лв., представляваща лихвена надбавка за
забава за периода от 21.05.2017г. до 04.06.2019г., сумата от 32,50 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 05.06.2019г. до 17.06.2019г., сумата от 120 лв.
представляваща разходи при изискуем кредит, както и сумата от 1722,44 лв. общ размер на
разноските съобразно уважената част от предявените искове.
В жалбата са наведени доводи, че постановеното решение е неправилно и необосновано,
поради нарушения на материалния закон и поради несъответствие с доказателствата по
делото. На първо място са изложени доводи, че неправилно и необосновано с обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел, че е налице валидно сключен и действителен
1
договор за заместване в дълг, по силата на който ищецът има качеството на кредитор, а
ответниците на длъжници. Заявено е, че са неправилни изводите на съда, че процесния
договор е действителен, като се твърди, че същия не е произвел действие, тъй като
ответника Л.Б. към този момент е имал качеството на наследник на кредитополучателя, а
смисълът на договора за заместване в дълг е едно трето лице, което не е страна по договора
и няма задължения по него да се съгласи да поеме дълга наред с досегашния длъжник.
Излага се, че тъй като ищеца основава претенцията си именно въз основа на сключения с
ответниците договор за заместване в дълг, който не е произвел действие, а не на
наследствено правоприемство, то исковата претенция в своята цялост е неоснователна и е
следвало да бъде отхвърлена от първоинстанционния съд. Тези обстоятелства качеството на
наследник на кредитополучателя и липсата на правосубектност на починалия длъжник
водят до недействителност на сключения договор за заместване в дълг, поради което
исковата молба неправилно е уважена на заявеното основание – договорно правоотношение.
На следващо място е посочено, че са неправилни изводите на първата инстанция, че
предсрочната изискуемост на процесния кредит по отношение на ответниците и в частност
по отношение на ответника Б. е настъпила в рамките на исковото производство с връчването
на препис от исковата молба, както и че е без значение обстоятелството, че ответника са
представлява от особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК. Изложени са пространни
доводи, че предсрочната изискуемост не е надлежно съобщена на длъжника именно поради
връчване на книжата по делото на особения представител, поради което ответника не е
надлежно уведомен, в резултат на което исковата молба е неоснователна. Отделно от
горното се навеждат доводи, че неправилно и необосновано и в противоречие с
доказателствата по делото, РС Благоевград с обжалваното решение е присъдил в полза на
ищеца сумата от 120 лв. разходи при изискуем кредит. В тази връзка се твърди, че съдът
изобщо не се е произнесъл по наведените възражения, че така претендираната сума е в
противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, че същата не е уговорена в договора, като
в тарифата липсва конкретизация какво е съдържанието на определената такса. Поддържа се
в жалбата, че с първоинстанционното решение съдът неправилно е присъдил и разноски на
ищеца съобразно уважената част от исковете, включително и заплатената в заповедното
производство държавна такса, в което производство заявлението е било отхвърлено, поради
което ответника не дължи разноски за това производство. С оглед изложеното в жалбата се
иска постановеното решение на РС Благоевград в обжалваните части да бъде отменено като
неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъде
отхвърлени изцяло.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Б. ... А.. В същия е посочено, че се оспорва изцяло
въззивната жалба, като неоснователна, като се иска същата да бъде оставена без уважение и
да бъде потвърден първоинстанционния акт като валиден, допустим и правилен, постановен
в съответствие със събраните по делото доказателства и съдебната практика. Изложено е в
2
отговора, че са лишени от всякаква правна логика твърденията във въззивната жалба за
недействителност на договора, поради факта, че първоначалния длъжник е починал към
датата на сключването му, респективно че неговото задължение и дълг по договора за
кредит не е съществувало. В тази връзка се посочва, че първоинстанционния съд
мотивирано е изложил съображенията си относно действителността на процесния договор,
предвид оспорванията на ответника, като във въззивната жалба възраженията са
преповторени, без да са налице новооткрити или новонастъпили факти, които да обуславят
въззивното обжалване. Изложено е, че в жалбата не се посочва каква е формата на
недействителност на договора и основанието по смисъла на чл.26 и сл. от ЗЗД, от които
следват и евентуалните правни последици от твърдяната недействителност. Поддържа се в
отговора, че процесния договор, общите условия към него, нито законът съдържат уговорка,
респективно хипотеза за прекратяване на договора при смърт на страна по него, като при
липса на такава, няма как да се приеме, че със смъртта на кредитополучателя се прекратява
договора, респективно не съществува задължение което да бъде поето. Твърди се, че на по –
силно основание ответниците са изразили волята си за погасяване на дълга с месечни
вноски, като същото е видно от приетия и подписан от тях погасителен план, като същите са
извършили и седем последователни погасителни вноски по същия. В отговора е посочено,
че изложените във въззивната жалба твърдения относно липсата на обявена предсрочна
изискуемост са несъстоятелни, тъй като на първо място исковата молба и приложенията към
нея са получени лично от ответника В.Б.. Посочва се, че предсрочната изискуемост е
редовно обявена и по отношение на ответника Б., за което са изложени подробни
съображения в обжалваното решение, което е съобразено с установената от ВКС практика.
Поддържа се в отговора, че с приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, безспорно е установен размерът на вземането на Б. ... за главница,
лихви, разходи и разноски по делото, поради което оспорванията относно присъдените суми
за разноски във въззивната жалба са неоснователни. По отношение на вземането на Банката
за сумата в размер на 120 лв., е посочено, че същата се дължи на основание т.12 от Договора
подписан от ответниците, като в т.6 от Тарифата подписана от страните е посочена таксата
от 120 лв., като същия размер е установен и от вещото лице. На следващо място в отговора е
посочено, че няма правно основание заключението изведено във въззивната жалба, че не
съществува връзка между проведеното заповедно производство и исковото производство. В
тази връзка се сочи, че предвид указанията за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК
дадени от заповедния съд, проведеното първоинстанционно производство се явява
продължение на заповедното производство, като в него е доплатена държавната такса, след
приспадане на заплатената такава по първото производство. В обобщение е изложено
становище, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон,
както и с приетите по делото доказателства, поради което се иска същото да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбоподателя Л.Б. се представлява от
3
назначения му особен представител, който поддържа подадената въззивна жалба, по
същество пледира за уважаването й, като бъде отменено първоинстанционното решение в
обжалваната част и предявените искове бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна Б. ... Е., се представлява от пълномощник, който пледира за
отхвърляне на жалбата.
Благоевградския окръжен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното: Решението в обжалваната
/осъдителна/ част е валидно и допустимо. Пред първата инстанция са били предмет на
разглеждане искове предявени от "Б. ...” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С., Район О., ул.”М.” *, представлявана от законния представител В. М. С. - главен
изпълнителен директор и Д. Н. Н.- изпълнителен директор, чрез пълномощника
юрисконсулт Д. Д. А., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т. А.“ № * против Л. Н. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. С. Р.“ № * и В. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
„А. С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца
следните суми: сума в размер на 9565,02 лв. главница по Договор за заместване в дълг на
длъжник от трето лице по договор за кредит от дата 05.12.2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.06.2019г. до погасяването; сума в размер на 1754,62 лв.
договорна лихва за периода от 21.05.2017г. до 04.06.2019г.; сума в размер на 34,54 – законна
лихва за периода от 05.06.2019г. до 17.06.2019г.; сума в размер на 130,92 лв. лихвена
надбавка за забава за периода от 21.05.2017г. до 04.06.2019г.; сума от 120,00 лв. разходи при
изискуем кредит. Направено е искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца
направените в исковото производство разноски, в това число разноските направени в
заповедното производство.
Ищецът е изложил твърдения в исковата молба, че се е намирал в облигационно
правоотношение с ответниците В. Н. Б. и Л. Н. Б., произтичащо от Договор от 05.12.2016г.
за заместване в дълг на трето лице по договор за кредит. Поддържал е, че по силата на този
договор ответниците се съгласили да заместят в дълг по смисъла на чл. 102, ал. 1 ЗЗД
длъжника Н. С. Б., ЕГН * по договор за кредит на текущо потребление от 12.06.2015г.,
поради настъпила смърт на лицето. Посочил е в молбата, че в Договора за заместване в дълг
от трето лице, волята на ответника Л.Б. била изразена чрез пълномощника му - ответницата
В.Б. съгласно нотариално заверено пълномощно с рег. № 4044/08.09.2016г. на нотариус Д.
С., с район на действие РС-Благоевград. Навел е, че към датата на сключване на процесния
договор за заместване в дълга /05.12.2016г./ страните по него са постигнали съгласие, че
общият размер на дълга бил 10 071,30 лв., която сума ответниците се задължили по силата
на процесния договор за заплатят солидарно. Заявено е в исковата молба, че кредитът се
олихвява с лихва в размер на 9,15 %. Излага се, че било уговорено остатъкът от кредита да
се издължавал с нов погасителен план с равни месечни погасителни вноски за срок от 120
месеца, с месечна падежна дата 20-то число на месеца. Поддържа се, че след сключване на
процесния договор за заместване в дълг новите длъжници В.Б. и Л.Б. извършили осем
4
погасителни вноски по кредита, след което плащанията по кредита били преустановени.
Сочи се, че неплатените вноски с настъпил падеж към 18.06.2019г., са 24. Изложено е, че
съгласно чл. 10 от процесния договор за заместване в дълг при просрочие от 30 дни, на
която и да е вноска от погасителния план по главница и/или лихва банката започвала
незабавни действия за цесия или принудително събиране на дълга. В тази връзка сочи, че на
основание т.18.2 от Общите условия към Договора за заместване в дълг с исковата молба е
направено изявление спрямо ответниците за предсрочна изискуемост за целия непогасен
остатък по кредита, тъй като била налице допусната повече от 90 дни забава в плащанията
на главница и лихва. Изтъкнато е, че поради липса на изпълнение ответниците дължали
солидарно сумите претендирани с петитума на исковата молба. Наведени са твърдения, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК пред РС
Благоевград, което е отхвърлено с разпореждане № 5791/19.06.2019г. по образуваното ч.гр.д.
№ 1578/2019г. по описа на РС Благоевград, поради ненадлежно удостоверяване на
настъпилата предсрочна изискуемост, което обуславя правния интерес на ищеца от
предявяване на осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.
В срока за отговор ответника Л.Б. чрез особения му представител, е представил писмен
отговор, в който е заявено становище, че предявените искове са неоснователни. В тази
връзка е поддържал доводи, че процесният договор за заместване в дълг не е произвел
правното си действие по отношение на ответника Л.Б., тъй като към момента на сключване
на договора /05.12.2016г./ последният имал качеството на наследник на кредитополучателя
Н. С. Б., а смисълът на договора за заместване в дълг на едно трето лице, което не било
страна по договора и нямало задължения към него да се съгласило да поеме дълга наред с
досегашния длъжник. На следващо място е навел възражения, че не е налице надлежно
обявена предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор, като
уведомлението за предсрочната изискуемост не е получено лично от ответника. Оспорил е
исковите претенции и по размер. Поддържал е, че заявената сума в размер на 120 лв.,
представляваща разходи за изискуем кредит, е в противоречие с императивните разпоредби
на ЗПК /чл. 10а, ал. 4 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК/. На последно място е изложил съображения, че
на ищеца не се дължат разноски по заповедното производство /ч. гр. д. № 1578/2019г. на РС
– Благоевград/, тъй като заявлението му чл. 417 ГПК е отхвърлено.
Ответницата В. Н. Б. не е депозирала отговор на исковата молба.
С обжалваното решение №908238 от 21.10.2020г. постановено по гр. д. № 2207/2019г. на
РС Благоевград, първоинстанционния съд е ОСЪДИЛ Л. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б., ул. „Г. С. Р.“ № * и В. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „А. С.“ № *, вх. *, ет. *,
ап. * солидарно да заплатят на "Б. ...” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С.,
Район О., ул.”М.” *, представлявана от законния представител В. М. С. - главен
изпълнителен директор и Д. Н. Н.- изпълнителен директор, следните суми: 8999,69 лв. /осем
хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки/ -
представляваща главница по Договор за заместване в дълг на длъжник от трето лице по
5
договор за кредит от 05.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.08.2019г. до окончателното погасяване, като е ОТХВЪРЛИЛ този иск за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 9656,02 лв. /девет хиляди петстотин
петдесет и шест лева и две стотинки/; 1483,92 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и три
лева и деветдесет и две стотинки/ - представляваща договорна лихва върху главницата за
периода от 21.05.2017 г. до 04.06.2019г., като е ОТХВЪРЛИЛ този иск за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 1754,62 лв. /хиляда седемстотин петдесет
и четири лева и шестдесет и две стотинки/; 127,83 лв. /сто двадесет и седем лева и
осемдесет и три стотинки/ - представляваща лихвена надбавка за забава за периода от
21.05.2017г. до 04.06.2019г., като е ОТХВЪРЛИЛ този иск за разликата над уважената част
до пълния претендиран размер от 130,92 лв. /сто и тридесет лева и деветдесет и две
стотинки/; 32,50 лв. /тридесет и два лева и петдесет стотинки/ - представляваща законната
лихва за забава за периода от 05.06.2019г. до 17.06.2019г., като е отхвърлил този иск за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 34,54 лв. /тридесет и четири
лева и петдесет и четири стотинки/; 120 лв. /сто и двадесет лева/ - представляваща разходи
при изискуем кредит; 1722,44 лв. /хиляда седемстотин двадесет и два лева и четиридесет и
четири стотинки/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото
производство (гр. д. № 2207/2019г. на РС – гр. Благоевград), съобразно уважената част от
предявените искове.
Ответницата В.Б. е подала въззивна жалба срещу постановеното решение, която с влязло в
сила разпореждане № 90619/26.01.2021г. е върната.
Настоящият състав, намира, че въззивната жалба подадена от Л.Б. е процесуално
допустима, като подадена в установения от закона двуседмичен срок, срещу подлежащ на
обжалване първоинстанционен съдебен акт и при наличието на правен интерес от
обжалване. Атакуваното решение е валидно. Постановено е от съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил. При
служебна проверка за допустимост на първоинстанционното решение съдът констатира, че
същото е допустимо, поради което не се налага обезсилването му по реда на чл.270, ал.3
ГПК. Разгледана по същество подадената въззивна жалба е частично основателна, поради
следното:
В хода на производството пред РС Благоевград са представени и приети писмени
доказателства, назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява
следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното ч.гр.д.№ 1578/2019г. по описа на РС Благоевград, с влязло в сила
разпореждане № 5791/19.06.2019г., постановено по същото дело е отхвърлено заявлението
на "Б. ...” Е. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Л. Н. Б. и
В. Н. Б.. Заповедния съд е приел, че не е налице надлежно удостоверяване на настъпилата
предсрочна изискуемост на задължението по представения договор на основание чл.418,
6
ал.3 от ГПК спрямо длъжниците, поради което представения документ не съставлява
основание да се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като не доказва
изискуемостта на вземането. С оглед отхвърляне на заявлението на банката заявител са
дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за предявяване на осъдителни искове за
вземанията в едномесечен срок от получаване на съобщението, които осъдителни искове са
предявени в настоящото производство в указания от заповедния съд срок.
По делото е представен и приет като доказателство Договор за заместване в дълг на трето
лице по договор за кредит, сключен на 05.12.2016г. между "Б. ...” Е. (като кредитор) и
ответниците В. Н. Б. и Л. Н. Б. (като нови солидарни длъжници), представен и в оригинал.
Процесният договор за заместване в дълг е сключен между кредитора и новите длъжници
на 05.12.2016г., а заместеният длъжник по стария дълг и наследодател на ответниците Н. С.
Б. (договор за кредит за текущо потребление от 12.06.2015г.) е починал преди сключване на
договора за заместване. От съдържанието на договора и Общите условия (ОУ) към него се
установява, че между новите длъжници и кредитора е уговорен нов погасителен план за
срок от 120 месеца, който ще се погасява с равни месечни погасителни вноски. С договора за
заместване в дълг новите длъжници се задължили да поемат всички задължения на
починалия стар длъжник по основния договор (договор за кредит за текущо потребление от
12.06.2015г.) и да ги погасяват при реда и условията, предвидени в него. Посочен е общият
размер на задълженията на стария длъжник - 10 071, 30 лв., включващо главница в размер
на 9290,82 лв., договорна лихва в размер на 710,53 лв., наказателна лихва в размер на 32,95
лв. и такси и разноски в размер на 37 лв. Уговорено е между страните, че към датата на
сключване на договора лихвата по кредита е в размер на 9,15 % процентни пункта.
От представения Погасителен план се установява, че новите длъжници следва да заплатят
120 месечни вноски, в размер на 128,88 лв. всяка, считано от 20.12.2016г. до 20.10.2026г. и
последна изравнителна вноска на 20.11.2026г. в размер на 128,84 лв. Съгласно представения
по делото Погасителен план крайната сума, която кредитополучателите следвало да върнат е
в размер на 15 465,56 лв., в това число главница, дължима лихва и такси.
Съгласно т. 18.2. от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва
над 90 дни, целият непогасен остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/
процентни пункта. Уговорено е също така, че посочените по-горе последици настъпват
автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента, като след предявяване
на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява със
законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
По делото е приобщено заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза (неоспорена от страните), от което се установява, че има извършено от ищцовата
банка капитализиране на лихвата върху главницата. Видно е от заключението на вещото
лице, че при сключването на договора на 05.12.2016г., към главницата е била добавена и
7
сумата от 622,18 лв., която представлява капитализирана лихва в главницата. Поради тази
причина според вещото лице дължимата се главница по договора е 9290,82 лв., а не
посочената от ищеца в Погасителния план от 9913 лв. Съдът приема, че изчисленията на
вещото лице, направени на база на приетия от него размер на главницата от 9290,82 лв.
следва да бъдат съобразени. От заключението се изясняват всички плащания, осъществени
по процесния Договор за заместване в дълг. Установява се от заключенията на вещото
лице, че от страна на ответниците, във връзка с вземанията по процесния договор, са били
извършени плащания в общ размер на 762,73 лв., като с тази сума са били погасени изцяло
главницата по вноските от 1-ва до 6-та и частично 7-ма, както изцяло договорната лихва по
вноски от 1-ва до 7-ма и частично 8-ма. Последното плащане е било осъществено на
22.06.2017г. Със сумата от 762,73 лв. са погасени, както следва: 347,98 лв. от главницата,
414,33 лв. от възнаградителната лихва и 0,42 лв. от лихвената надбавка за забава. След
22.06.2017г. обслужването на кредита е било преустановено. Както бе посочено по-горе в т.
18.2. от Общите условия към процесния договор за кредит, които са приети от ответника и с
това са станали неразделна част от самия договор, е предвидена хипотеза на предсрочна
изискуемост при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, в
който случай целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с
договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. От
заключението на вещото лице се установява, че ответниците-нови длъжници са изпаднали в
забава след последното плащане на 22.06.2017г. и 90 дни след посочената дата са настъпили
предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора за
кредит. Според вещото лице, след като се изключи капитализираната лихва, непогасената
главница се равнява на 8999,69 лв.; размерът на договорната лихва за периода 21.05.2017г. –
04.06.2019г. е 1483,92 лв.; размерът на лихвената надбавка за забава за периода 21.05.2017г.
– 04.06.2019г. е 127,83 лв.; размерът на законната лихва за забава за периода от 05.06.2019г.
до 17.06.2019г. е 32,50 лв. и размерът на дължимите такси по кредита е 120 лв.
При така установеното от фактическа страна, въззивния съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с доводите в жалбата, че договорът за заместване в дълг е недействителен,
съдът намира следното: Заместването в дълг е договор, по силата на който едно задължение
се поема от трето лице, а стария длъжник се освобождава – чл.102 от ЗЗД. Заместването в
дълг запазва идентичността на съдържанието на правоотношението между стария длъжник и
кредитора. Предпоставка за действителността на договора е наличието на действителен стар
дълг. В настоящия случай особеният представител на въззивника Л.Б. не е навел доводи за
недействителност на стария дълг. Най – важната последица от заместването в дълг е, че
задължението преминава върху новия длъжник. В разглеждания случай не сме изправени
пред хипотезата на заместване в дълг по чл.102 от ЗЗД. Заместването в дълг предполага
8
наличието на действително правоотношение - страни, предмет и основание.
Кредитополучателя Н. Б. е загубил своята правосубектност от датата на смъртта си. С
настъпване на смъртта на същия се открива възможността неговите наследници да
придобият правата и задълженията, които той е имал, и които не се погасяват със смъртта
му – чл.1 от ЗН. Сключения договор между наследниците на починалия длъжник и банката
от 05.12.2016г. относно изпълнение на задълженията произтичащи от договора за банков
кредит, визиращ признание на дължимите на банката суми и наличието на отстъпки от
страна на банката, следва да се квалифицира като договор за спогодба по смисъла на чл.365
ЗЗД. В резултат на спогодбата от 05.12.2016г. между банката и наследниците на починалия
/ответниците В.Б. и Л.Б. е възникнало облигационно правоотношение по договор за банков
кредит, по силата на което наследниците са поели задълженията на наследодателя си,
произтичащи от договора за кредит, като са се задължили солидарно да ги заплатят.
Не се установиха нищожни клаузи на договора за кредит. Уговорените ГПР и ГЛП са в
рамките на законоводопустимите, ясно уговорени и не се явяват сами по себе си
неравноправни клаузи. В случая вземането на въззиваемия произтича от обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането по сключения договор, като съобразно направеното
изявление в исковата молба същата е настъпила с връчване на същата на ответниците.
Предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал.2 ЗКИ. Съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ,
банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418
ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или
повече вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл. 60, ал.2 ЗКИ,
предполага изявление на кредитора, че счита целия или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуем, включително вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Основният спор в
производството е именно надлежно ли е уведомен жалбоподателя – длъжник за обявената от
Банката предсрочна изискуемост на кредита, поради забава в плащанията над 90 дни, съгл.
чл.18.2 от Общите условия, неразделна част от сключения договор. Районният съд, е приел,
че ответника е уведомен по надлежния ред за настъпилата предсрочна изискуемост на
цялото вземане, с връчване на исковата молба. Не са основателни възраженията на особения
представител на въззивника Л.Б., че не била налице твърдяната предсрочна изискуемост на
задълженията по кредита, като уведомлението за предсрочната изискуемост не било
получено от ответника преди подаване на исковата молба. Предсрочната изискуемост на
процесния кредит е настъпила в рамките на исковото производство съобразно твърденията
на ищеца в исковата молба. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба. Без
значение в тази насока е обстоятелството, че ответната страна е представлявана от особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, защото връчването на представител се смята за лично
връчване, съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК, която разпоредба не прави разлика между договорен
9
(доброволен) и особен представител. Следователно ответникът Л.Б. е бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на процесните вземания в хода на исковото
производство, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо
обстоятелство няма как да не бъде отчетено от съда /в този смисъл е и практиката на ВКС –
вж. Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК/.
Приемайки настъпването на предсрочната изискуемост на кредита по този начин, което
връчване е извършено на 04.02.2020г. РС при присъждане на законната лихва от подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК върху размера на главницата, включваща и размера на
вноските за главница с ненастъпил падеж, /т.е след 04.02.2020г., очевидно не е съобразил
този факт, тъй като законната лихва логично следва да се дължи от датата на предсрочната
им изискуемост, а не за период преди това, през който не са се дължали, не са били
изискуеми сумите. В тази насока са постановките на ТР № 3 от 2017г., в което в т.2 е
прието, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената
по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. Настоящия състав счита, за
законосъобразна приетата от РС възможност предсрочната изискуемост на кредита да
настъпи с връчване на исковата молба на назначения особен представител, като споделя
цитираната в решението на първоинстанционния съд практика на ВКС по този въпрос. От
изложеното следва, че поради настъпване на обстоятелствата, при които страните са
договорили предсрочната изискуемост на кредита и при съобразяване уведомяването на
длъжника за това чрез връчване на исковата молба на 04.02.2020г. на особения му
представител, съдържаща такова изявление на ищеца, следва че предсрочната изискуемост
на кредита е настъпила на посочената дата. Съобразявайки изводите на експертизата
приобщена от първоинстанционния съд, дължимата главница от страна на ответника възлиза
на сумата от 8999,69 лв., поради което правилно РС Благоевград е уважил иска в посочения
размер. Решението в частта с която са уважени исковете за договорна лихва и обезщетение
за забава също е правилно, тъй като вещото лице е направило изчисленията съобразно
погасителния план съобразявайки извършените плащания от ответниците. По отношение на
претенцията за такси от 120, 00 лв. БлОС констатира, че в т. 12 от договора страните са
уговорили Кредитополучателите да заплащат такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите
и комисионните, които Б. ... прилага по извършвани услуги на клиента, която Тарифа е в
сила към деня на съответното плащане. Видно от представеното приложение към договора
длъжниците са подписали същото, като в точка 6 ясно и точно е определено какъв е вида,
размерът и действието за което се събира такса, а именно сумата от 120,00 лв. представлява
такса разходи при изискуем кредит, с оглед на което съдът намира, че не е налице
противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК. С оглед горното въззивния съд намира,
че същата правилно е присъдена от първоинстанционния съд.
По изложените съображения БлОС счита, че решението следва да се отмени в частта в
която по отношение на жалбоподателя върху присъдената главница е постановено
10
присъждане на законна лихва да е от 16.08.2019 г., и се постанови ново, с което се присъди
законна лихва върху главницата от 04.10.2020 г. респ. се отхвърли иска за законна лихва
преди посочената дата. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на възраженията за присъждане на разноските от първата инстанция по
проведеното заповедно производство, по което е отхвърлено заявлението, БОС намира
следното: Разноските за заповедното производство следва да останат в размера присъден на
ищеца от РС. Принципно в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК е
прието, че съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на решението е прието, че съдът
в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение.
На първо място следва да се има предвид, че тълкувателното решение е постановено по
предходната уредба /ДВ, бр. 42/2009г./, в която не е бил предвиден ред за предявяване на иск
по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК при отхвърляне на подаденото заявление. Ето защо,
постановките на същото следва да се тълкуват при съблюдаване и на новата уредба, от която
ищецът се е възползвал, предявявайки исковете си в настоящото производство. Вярно е, че
принципно отговорността за разноски следва да се разпредели съобразно изхода на спора в
исковото производство. Това разбиране на върховната инстанция обаче е постановено при
действаща уредба, при която не е било възможно да се провежда исково производство при
отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение, т.е. в основата на изводите на
върховните съдии е действалото в предходните редакции на ГПК правно положение, а
именно, че за провеждането на иск по чл. 415 от ГПК е необходимо заявлението за издаване
на заповед за изпълнение да бъде уважено изцяло или частично. След като сега действащият
ГПК дава възможност за предявяване на осъдителен иск при отхвърляне на заявлението, то
настоящият съдебен състав счита, че съдът правилно се е произнесъл по отговорността за
разноските от заповедното производство като е отчел спецификите на този иск.
От разпоредбата на чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 415, ал. 3, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3
от ГПК може да се направи извод, че и при отказ да бъде издадена заповед за изпълнение за
предявяване на иска следва да се довнесе дължимата държавна такса. На практика следва да
се внесе държавна такса за осъдителния иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, която представлява
сбор от внесената такса в хода на заповедното и внесената в исковото производство такса. В
тази насока съдът е дал указания на ищеца да довнесе държавна такса за исковете си в
размер на още 370,68 лева към вече внесените. С оглед изхода от производство пред РС и
съблюдавайки правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззивния съд намира, че правилно на
ищеца са присъдени разноски съобразно уважената част от предявените искове в размер на
част от претендираната държавна такса върху тези искове. Без значение е обстоятелството,
11
че част от нея е платена в заповедното производство.
За настоящата инстанция БлОС определя възнаграждение за юрисконсулта на Б. ..., Е. в
размер на 100 лв. При съобразяване на платеното възнаграждение за особения представител
от 852,92 лв., следва, че на въззиваемата страна, съобразно неоснователния размер на
жалбата се дължат разноски от Б. в размер на 952,92 лв. Жалбоподателят Л.Б. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на БлОС сумата от 215,28 лв., представляваща дължимия
размер държавна такса за образуваното въззивно производство, по подадена въззивна жалба
от назначения му особен представител.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 908238/21.10.2020 г., постановено по гр.д. № 2207 по описа за 2019 г.
на РС-Благоевград, в частта с която Л. Н. Б. е осъден да заплати на "Б. ...” Е., с ЕИК * върху
главницата от 8999,69 лева законна лихва, считано от 16.08.2019 г.; и вместо това
постановява:
ОСЪЖДА Л. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. С. Р.“ № * да заплати солидарно
с В. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „А. С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * на "Б. ...” Е., с
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., Район О., ул.”М.” *, представлявана от
законния представител В. М. С. - главен изпълнителен директор и Д. Н. Н.- изпълнителен
директор, законната лихва върху присъдената от РС Благоевград сума за главница от 8999,69
лева, считано от 04.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля искането за
присъждането й от 16.08.2019 г. до 03.02.2020 г. включително.
Потвърждава решението в останалата му атакувана част.
Осъжда Л. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. С. Р.“ № *, да заплати на "Б. ..." Е.,
с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., Район О., ул.”М.” *, представлявана от
законния представител В. М. С. - главен изпълнителен директор и Д. Н. Н.- изпълнителен
директор разноски за въззивната инстанция в размер на 952,92 /деветстотин петдесет и два
лева и деветдесет и две стотинки/ лв.
Осъжда Л. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г. С. Р.“ № *, да заплати по сметка
на Окръжен съд Благоевград сумата от 215,28 /двеста и петнадесет лева и двадесет и осем
стотинки/ лв., представляваща държавна такса за образуваното въззивно производство, по
подадена въззивна жалба от назначения му особен представител.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13