Решение по дело №1225/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260207
Дата: 12 октомври 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20204110101225
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                            12.10.2020 г.                      град Велико Търново

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на двадесет и девети септември                                две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в следния състав:                                                                      

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 1225 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на П.Х.И. срещу „Дорис-П” ЕООД, гр. Велико Търново, с която се иска осъждането на ответника за сумата от сумата от 631.96 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1, пр. 3 от Кодекса на труда, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.  

Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено със Заповед № 7/17.4.2020 г., на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа. Заявява, че не е получила обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, което е дължимо, тъй като за периода от 17.4.2020 г. до 17.5.2020 г. не е работила по трудово или приравнено на него правоотношение. 

Ответникът не спори, че страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено с посочената от ищеца заповед, но заявява, че след прекратяване на същото ищцата многократно е канена да получи полагащото й се обезщетение, което не е оспорвано. Твърди, че обезщетението е заплатено на 17.8.2020 г. по банкова сметка ***, приложена към исковата молба.

В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата не спори, че ответникът е заплатил дължимото обезщетение, но заявява, че това е сторено със забава и след подаване на исковата молба. Поддържа исковата молба в частта относно лихвата за забава, като претендира и сторените по делото разноски.

Процесуалният представител на ответника заявява, че доверителят му никога не е оспорвал дължимостта на обезщетението, но ищцата не се е отзовала на поканите за получаване на същото.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 222, ал. 1 КТ.

По делото не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № 6/28.4.2017 г. и прекратено със Заповед № 7/17.4.2020 г., като ищцата следваше да докаже, че е останала без работа вследствие прекратяване на трудовия договор за период от един месец.

От представения препис на трудова книжка на ищцата, чиято идентичност с оригиналния екземпляр беше установена в проведеното открито заседание, от издадената от Агенция по заетостта служебна бележка, от разпорежданията на ТД на НОИ – Велико Търново, както и от декларацията на ищцата се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника същата не е работила по трудово правоотношение. 

Обстоятелството, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 631.96 лева се установява от представените удостоверения и не се спори от ответника.

С отговора на исковата молба е представена операционна бележка, от която е видно, че на 17.8.2020 г. ответникът е заплатил на ищцата сумата от 631.96 лева, предвид на което искът за главница следва да се отхвърли, но поради плащане, извършено в хода на процеса, което на основание чл. 235 ГПК следва да бъде взето в предвид.

Основателна обаче се явява акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава за периода от подаване на исковата молба – 15.6.2020 г. до датата на извършеното плащане – 17.8.2020 г., която изчислена по реда на чл. 162 ГПК се равнява на 11.24 лева.

По разноските:

Доколкото с поведението си ответникът е станал причина за образуване на делото, в негова тежест следва да се възложат направените от ищцата разноски в размер от 360.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Възражението на ответника, че разноските следва да се възложат в тежест на ищцата е неоснователно. Възлагането разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, каквото признание се явява и извършеното плащане. Преценката за това, дали тези предпоставки са изпълнени е винаги конкретна и с оглед фактите по делото, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. В случая се установи, че до подаване на исковата молба ответникът е имал неплатено задължение за обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, като плащането на същото е извършено след подаване на исковата молба. Тъй като ответникът не е погасил дълга си преди процеса, същият е станал повод за завеждане на делото. Тук следва да се има в предвид, че ищцата е кредитор на „носими”, а не на търсими задължения - касае се за парични задължения и щом не е уговорено друго, то същите са „носими” по арг. от чл. 68, б. „а” ЗЗД, като в случая са приложими всички предвидени в ЗЗД способи за изпълнение. В този ред на мисли, без правно значение е обстоятелството дали ответникът е канил ищцата да получи дължимото й обезщетение и дали същата неоправдано е отказвала, тъй като в чл. 97 ЗЗД ясно се сочи какво следва да се предприеме в такава ситуация. Единствено в допълнение съдът намира за необходимо да отбележи, че към декларацията на ищцата за заплащане на обезщетение е приложена справка за банковата й сметка (изготвена на датата на подаване на декларацията), поради което съдът приема, че на 20.5.2020 г., когато тези документи са получени от ответника, последният е разполагал с възможността да заплати дължимото обезщетение по посочената банкова сметка. ***ния адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото същият е уговорен в минималния размер, като разликата представлява дължим данък добавена стойност.

Предвид на горното и с оглед изхода от делото, в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на дължимата държавна такса за производството в размер на 50.00 лева.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

  

                                               Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Дорис-П” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Тодорка Х. Йорданова, да заплати на П.Х.И., ЕГН ********** сумата от 11.24 (единадесет лева и двадесет и четири ст.) лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 631.96 лева за периода от подаване на исковата молба – 15.6.2020 г. до датата на плащане на главницата – 17.8.2020 г., като отхвърля иска за сумата от 631.96 лева - главница, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1, пр. 3 от Кодекса на труда, като погасен чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Дорис-П” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Тодорка Х. Йорданова, да заплати на П.Х.И., ЕГН ********** сумата от 360.00 (триста и шестдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Дорис-П” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Тодорка Х. Йорданова, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща дължима държавна такса за производството.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                        

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: