Р Е Ш
Е Н И Е № 5
гр. Видин, 17.02.2019г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Видинският окръжен
съд наказателно отделение в публичното
заседание на шестнадесети януари
през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПредседателЛ.Л.
Членове: ВЛ.С.
В.М.
при секретаря Н.К. и в присъствието на
прокурора ВЛ.В. като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Л. ВНОХД № 168
по описа
за 2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №
275/02.07.2019г. по НОХД № 1390/2017г., по описа на ВРС: подсъдимия С.Й.С. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН, в
това че на 29.10.2014г. в гр. Видин в двора на „*********"
АД - гр.Видин в качеството му на длъжностно лице - „ръководител на малко
производствено предприятие“ и управител на „**********"
АД - гр.Видин при и по повод изпълнение на службата му в съучастие като
съизвършител с Н.В.П. с ЕГН **********, чрез нанасяне на удари с юмруци и
ритници, причинил на длъжностно лице - Б.Ф.А. *** - „Управител транспорт“ в
ЕТ „Л.
- Б.А."*** при и по повод изпълнение на службата му средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата, дължащо
се на счупване на три ребра - 8, 9 и 10-то ребро в лявата гръдна половина, и
ВРС го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; подсъдимия Николаи В.П. с ЕГН ********** е признат за
НЕВИНЕН, в това че на 29.10.2014г. в гр. Видин в двора на „*********“
АД -гр.Видин в съучастие като съизвършител със С.Й.С. с ЕГН **********, чрез
нанасяне на удари с юмруци и ритници причинил на длъжностно лице - Б.Ф.А. *** –
„********“ в ЕТ „Л*-Б.А.“*** при и по
повод изпълнение на службата му средна телесна повреда изразяваща се в трайно
затруднение на движението на снагата, дължащо се на счупване на три ребра - 8,
9 и 10-то ребро в лявата гръдна половина, и ВРС го е оправдал по обвинението за
извършено престъпление по чл. 131. ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр.
с ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
|
. |
Отхвърлен е изцяло предявения от Б.Ф.А. с ЕГН **********, срещу подсъдимите С.Й.С. и Н.В.П., граждански иск за сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Против
присъдата в срок е подаден протест от Районна прокуратура – Видин. В протеста
са развити съображения, че присъдата е неправилна, тъй като е постановена в
нарушение на закона. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена
нова, с която подсъдимите да бъдат осъдени по повдигнатите им обвинения.
Против присъдата в срок е подадена и
жалба от частния обвинител и граждански ищец Б.Ф.А.. В жалбата се сочи, че
присъдата е незаконосъобразна и необоснована, постановена при нарушение на
закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се присъдата да
бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимите да бъдат осъдени
по повдигнатите им обвинения.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че поддържа протеста и моли да бъде
отменена първоинстанционната присъда, тъй като е неправилна, и да бъде
постановена друга, с която подсъдимите да бъдат осъдени по повдигнатите им
обвинения.
Подсъдимият
С.Й.С.,
лично и чрез своя защитник- адвокат П.С., заяви, че оспорва
протеста и жалбата на частния обвинител, и моли да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият
Н.
В.П., лично и чрез своя защитник- адвокат П.С., заяви, че оспорва протеста и
жалбата на частния обвинител, и моли да се потвърди първоинстанционната
присъда.
Окръжният съд след като прецени
доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши
служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че присъдата на
ВРС е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила.
При постановяване на присъдата
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е
предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т. 2 от
НПК, и е абсолютно основание за отмяна- липса на мотиви. Този извод
произтича от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Действително към присъдата
има писмено изложение на съдията, разгледал делото, подписано надлежно от него.
Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на цитираната норма, в мотивите към присъдата се посочва какви
обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия
на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се
приемат, а други се отхвърлят.
Видно
е, че фактическата обстановка визирана от ВРС, относно процесната дата
29.10.2014г. /датата на която според обвинението е извършено деянието/ е твърде
кратка /визирана е в първия абзац на страница втора от т.нар. „мотиви“/. Това,
само по себе си, не би опорочило присъдата, но в случая буди недоумение друго. Визирано
е само следното: „…На 20.10.2014г. между 09.00ч. и 10.00ч. свид. А.,
управлявайки товарен автомобил „********“ влязъл в двора на тази база за да
натовари пшеница, паркирал автомобила в средата на двора на базата за да бъде
товарен и отишъл към портала на базата. В района на портала той срещнал Й.,
шофьор на ЕТ“Л*-Б.А.“, който пушел цигара. При тях се явил подс.С. и направил
забележка на свид. Й., че пуши на територията на ********и му разпоредил да
напусне. В това време към тях се приближил и подс.П.. С. влязъл в сградата на
базата по други задачи, а А. отишъл при камиона си.“ Напълно липсва описание на
поведение /думи, действия/ на подсъдимите спрямо пострадалия свидетел А. или
обратно. Без да изследва този въпрос, който е най-значимия, с оглед характера
на повдигнатото обвинение, ВРС е прибързал да направи извод, че: „…На базата на
посочените и коментираните доказателства съдът възприема, че твърдяното в
обвинителния акт за извършено престъпно деяние от двамата подсъдими, не е
доказано по един безспорен и категоричен начин“. Видно е, че отново ВРС е
бързал да направи извод и то правен такъв, още преди да изясни фактическата
страна, и преди да даде конкретен отговор на въпроса- сторил ли е нещо всеки
един от подсъдимите спрямо потърпевшия. Липсва изследване на конкретно
поведение на всеки от подсъдимите спрямо пострадалия А.. В тази насока липсва
надлежен анализ на доказателствата, респ. доколко те си кореспондират или не,
досежно обстоятелствата които са от съществено значение в случая, като през
тази призма да прецени на кои показания дава вяра и кои не кредитира. Вместо да
извърши съпоставка /анализа/ на доказателствата, ВРС си е послужил с общи и
декларативни изрази, лишени от конкретика, и не съдържщи анализ на доказателствата
събрани по време на съдебното следствие.
ВРС
е изброил поименно разпитаните свидетели, като се е позовал на показанията им
обобщено, избирателно фрагментарно и декларативно,
без да ги анализира, без да ги съпостави, и без да ги прецени с оглед
останалите доказателства по делото. В т.нар. „мотиви“, ВРС е посочил следното:
„…Според свид. А. след като той се видял с подсъдимите С. и П. и поговорили
малко, те са му нанесли побой, като го удряли в стомаха и ребрата. Твърди че наблизо
имало и други лица, които гледали и видели това. Свидетелите К. и Е.М.
заявяват, че когато те са отишли, не са видели побой, а само, че А. се превива
и държи за гърдите, като явно изпитва болка. Останалите свидетели Михайлов, М.М.,
К., В.П., П.П. и Й. свидетелстват, че са били наблизо, работили са в двора на
базата, забелязали са подсъдимите и пострадалия, но не са видели, че двамата го
бият, категорични са, че не знаят за инцидент или бой между тримата, и нямат
впечатления за такова нещо. Свидетелите Ц. и Н. са посетили потърпевшия като
полицай в медицинското заведение, и те нямат впечатления за случилото се в
зърнобазата.“ Така визирания коментар доказателства освен, че съдържа неверни
данни, не се доближава до понятието анализ, но създава и впечатления на
целенасочено избягване на такъв.
Относно
показанията на потърпевшия А., ВРС напълно е игнорирал важна част от тях, която
е в логическа връзка с описаната и е от значение за изясняване на случая: повод
за пререкания между А. и подсъдимите; как се е стигнало до конфликта; как е
нанесен побоя и механизъм на причиняване на телесните увреждания, респ.
конкретните действия на подсъдимите в тази насока; какво се е случило след инцидента,
респ. на кого е телефонирал А., транспортиране в болнично заведение; прегледи и
констатации; поведение на подсъдимите след инцидента.
Относно
показанията на свидетелите А.К. и Е.М., ВРС напълно е игнорирал важна част от
тях, която е в логическа връзка с описаната и е от значение за изясняване на
случая: защо са отишли на процесното място; освен състоянието в което са
заварили А., какво им е разказал той, респ. за причини за състоянието му и
поведението на подсъдимите в тази връзка; къде и как е транспортиран А.;
проверка и констатации за здравния му статус; поведение на подсъдимите в тяхно
присъствие.
ВРС
изобщо не е обсъдил показанията на
свидетелите К* Ц. и Н. Н. /дадени на ДП и инкорпорирани в доказателствения
материал, чрез прочитане в с.з./, които като полицейски служители, са придобили
косвени впечатления за процесния инцидент, но и преки такива, относно състояние
и медицински манипулации спрямо А. в болничното заведение.
ВРС
изобщо не е обсъдил показанията на свидетелите С. М., М.н М., Д. К., В. П., П. П.
и И.Й. в тяхната конкретика.
Видно
от показанията на С. М., той не познава подсъдимите, не си спомня за лице Б.А.
и е заявил пълна липса на впечатления относно нещо случило се на процесните
дата и място. Позоваването на ВРС на показанията на М., във вида им от с.з., в
потвърждение на приетата фактическа обстановка, а още повече като повод да не
даде вяра на показанията на потърпевшия, освен че не се базира на анализ на
доказателствата, е ярък израз на формалния подход на първоинстанционния съд. Видно
от показанията на М. М., същия не е интерпретирал впечатления за нещо случило
се на процесните дата и място. Позоваването на ВРС на показанията на М.М., във
вида им от с.з., в потвърждение на
приетата фактическа обстановка, а още повече като повод да не даде вяра на
показанията на потърпевшия, освен че не се базира на анализ на доказателствата,
е ярък израз на формалния подход на първоинстанционния съд. Видно от
показанията на В.П., същия работи в процесното предприятие, но не знае нищо за
инцидент на процесните дата и място, и изобщо не е посочил, да е видял или чул
подсъдимите и потърпевшия тогава. Позоваването на ВРС на показанията на Валери
Петров, във вида им от с.з., в
потвърждение на приетата фактическа обстановка, а още повече като повод да не
даде вяра на показанията на потърпевшия, освен че не се базира на анализ на
доказателствата, е ярък израз на формалния подход на първоинстанционния съд. В
крайна сметка, относно свидетелите С. М., М. М., В. П., ВРС не само не е
анализирал техните показания, но в частност не е обсъдил и възможността да имат
впечатления по случая предмет на делото.
Видно
от показанията на П. П., Д. К. и И.Й., в с.з. пред ВРС са изявили впечатления
относно подсъдимите и А. на процесните дата и място. ВРС не е обсъдил конкретиката в показанията на тези свидетели.
Не е преценил доколко те си кореспондират, в унисон ли са, има ли
несъответствия между тях и ако има- на какво се дължат. Липсва и преценка
доколко тези свидетели са имали възможността да възприемат в пълнота случващото
се между подсъдимите и А.. В крайна сметка и тези доказателства не са
анализирани поотделно и в съвкупност с останалите.
Видно
е, че без да извърши анализ на доказателствата,
игнорирайки напълно косвени впечатления на свидетели по случая, без преценка
на обективността, пълнотата и достоверността на показания, изразяващи преки
впечатления, и позовавайки се формално на свидетели, които нямат впечатления по
казуса, ВРС е визирал и следните неправилни съждения: „…В насока на
обвинителната теза е само свидетелството на А.. В обратна насоченост обаче е
всичко останало. Никой от всички останали свидетели не потвърждава обвинението
и авторството на престъплението. Разпитаните свидетели, кой по един, кой по
друг начин не могат да потвърдят без съмнение, с точност и яснота, как са
причинени телесните увреждания. Никой не е видял, не е чул, не е възприел и не
знае за побой нанесен въобще на А., а още повече пък от подсъдимите. Някои
от свидетелите са били на мястото в двора на зърнобазата, други са пристигнали
по-късно, трети съвсем не са били там. При това положение Съдът счита, че
не може да се направи единствено възможен извод, за извършителството на
деянието от подсъдимите.“ Видно е, че ВРС вместо да направи анализ на
доказателствата, поотделно и в съвкупност, в която насока е изискването на
закона, той е се е позовал на погрешното и крайно неправилно разбиране, че
„…Никой от всички останали свидетели не потвърждава обвинението и авторството
на престъплението.“ Следва да се има предвид, че оценката на гласните
доказателства не се извършва през призмата това доколко те потвърждават
/преразказват/ обвинението. Достоверността и преценката на свидетелските
показания се извършва след анализ /поотделно, в съвкупност, както помежду им,
така и с всички останали доказателства/ на интерпретираните впечатленията по
случая. Такъв анализ в случая не е извършен от първата инстанция. Формалния
подход на ВРС намира и ярък израз в т.нар. „мотиви“ и при по-нататъшни противоречиви
съображения по доказателствата, които са и в противоречие с цитираните по-горе
на ВРС. Този път ВРС е направил следното отново невярно обобщение за всички
свидетели, на предпоследната страница от изложението: „…Съдът не кредитира
свидетелските показания на свидетеля А., както описва случилото се.
Съдът кредитира показанията на свидетелите А., К., Е.М., Й., М., Ц., П.П.,
Н., М.М. и В.П.. Те са последователни, логични, непротиворечиви, кореспондират
помежду си. Те обаче не съответстват и са несъотносими с показанията на
свидетеля А.. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимите, третира ги
не като средство за защита, а като годно доказателствено средство. Това е така,
защото те са подкрепени от показанията на свидетелите А., К., Е.М., Й.,
М., Ц., П.П., Н., М.М. и В.П.. Обясненията на подсъдимите звучат логично,
оправдано и обяснимо и кореспондират със свидетелските показания на
свидетелите. Заявеното от свидетелите е от особена важност при изясняване на
обективната истина. Свидетелите са възприели от непосредствена близост
случилото се. Те имат преки впечатления от случващото се. Тези техни лични
впечатления са придобити в непосредствена близост от събитието. Така
заявеното от тези свидетели дава основание на съда да възприеме именно техните
твърдения, както и обясненията на подсъдимите поради съотносимостта им.“ За ВОС
буди недоумение: как ВРС веднъж не кредитира показанията на свидетеля А., а в
следващо изречение ВРС сочи, че дава вяра на този свидетел; защо ВРС дава вяра
на обясненията на подсъдимите, тъй като те са подкрепени и от показанията на
свидетеля А., а последния е посочил, че подсъдимите са му нанесли побой, с
което са му причинили процесните телесни увреждания, което пък подсъдимите
отричат; как веднъж ВРС е приел, че „Някои от свидетелите са били на мястото
в двора на зърнобазата, други са пристигнали по-късно, трети съвсем не са били
там“, а впоследствие е приел друго- „Свидетелите са възприели от непосредствена
близост случилото се. Те имат преки впечатления от случващото се. Тези техни
лични впечатления са придобити в непосредствена близост от събитието.“ Ясно
се проличава формалния подход на ВРС и липсата на какъвто и да било анализ на
доказателствата. Това е валидно както за гласните- свидетелски показания и обяснения
на подсъдимите, така за заключенията на съдебно-медицинските експертизи, които
съдържат и отговор на въпроса за възможния механизъм за причиняване на
телесното увреждане. И това е напълно пренебрегнато от ВРС.
В
тази насока ВРС не е извършил необходимия анализ на доказателствата. По смисъла
на чл.107, ал.5 от НПК, всички събрани доказателства подлежат на внимателна
проверка.
Напълно липсват правни съображения на ВРС за неговото решение. В тази
насока изобщо не е преценено поотделно поведението на всеки от подсъдимите, от
обективна и субективна страна, през призмата на престъпния състав по който е
обвинен. Съдията от ВРС си е послужил само с общи фрази, без анализ на
конкретното поведение и субективно отношение на всеки от подсъдимите. И тук
ярко личи формалния подход на ВРС, който макар да е приел, че всеки от
подсъдимите не е осъществил деянието за което е обвинен, относно обективната
страна е преписал диспозитива на обвинителния акт. Така ВРС е визирал за всеки
от подсъдимите, че на процесната дата и място е осъществил изпълнителното
деяние, по текста от НК по който му е повдигнато обвинение, респ. от обективна
страна причинил на длъжностно лице Б.Ф.А. *** - „******“
в ЕТ „Л.- Б.А."*** при и по повод изпълнение на
службата му средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на
движението на снагата, дължащо се на счупване на три ребра - 8, 9 и 10-то ребро
в лявата гръдна половина. Това, освен че е в
противоречие с останалата част на т.нар. „мотиви“, където ВРС е посочил, че
няма данни за авторството на телесното увреждане на потърпевшия, е в
противоречие със диспозитива на оправдателната присъда. В крайна сметка, налице
е пълна неяснота за волята на първоинстанционния съд и начина по който е
формирана.
Предвид
горното, изправени сме пред същественото
процесуално нарушение, представляващо липса на мотиви, което е абсолютно
основание за отмяна на присъдата, съобразно чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Отмяната
на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния
съд, се явява единственият механизъм за отстраняване на това съществено
процесуално нарушение. При новото разглеждане на делото,
при необходимост и наличие на съответните условия на процеса, могат да се
ползват и показанията от разпитите на свидетелите пред въззивната инстанция.
Жалбата на частния обвинител и граждански ищец и протеста на РП-Видин са основателни,
доколкото се иска отмяна на атакуваната присъда на ВРС.
С
оглед допуснатото съществено процесуално нарушение от ВРС, въззивния Съд следва
да отмени присъдата като неправилна и да върне делото за ново разглеждане, от
друг състав на ВРС.
Водим
от горното и на основание чл.335, ал.2,
във вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №
275/02.07.2019г. по НОХД № 1390/2017г., по описа на Районен съд-Видин.
ВРЪЩА делото на Районен Съд – Видин
за ново разглеждане, от друг състав, като се отстрани допуснатото съществено
процесуално нарушение, посочено в обстоятелствената част на решението.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: