Решение по дело №3162/2019 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2019г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,

в открито заседание на пети декември 2019г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                            РОМЕО СИМЕОНОВ

           

            при секретаря Светлана Стоянова,

с участието на прокурора Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 3162 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН от АПК.

 

Образувано е по жалба на Община Варна срещу Решение № 1759/02.10.2019г. постановено от 45 състав на Варненски районен съд по нахд № 2586/2019г..

 С оспорения съдебен акт е отменено  НП № **********/15.05.2019 год. на зам. кмета на Община Варна, с което на „  ЛИЙН“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, представлявано от Д.Х.Д. за извършено нарушение на чл.14,ал.1 от ЗМДТ, на осн. чл. 123,ал.1 от ЗМДТ е наложена имуществена санкция в размер на  500 лв..

В жалбата се иска отмяна на оспорения акт и постановяване на друго решение, с което да бъде потвърдено НП.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1759/02.10.2019г. постановено от 45 състав на Варненски районен съд по нахд № 2586 /посочено в оспорения съдебен акт като  нахд № 2500/2019г./, с което е отменено  НП № **********/15.05.2019 год. на зам. кмета на Община Варна, с което на   „ЛИЙН“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, *** представлявано от Д.Х.Д. за извършено нарушение на чл.14,ал.1 от ЗМДТ, на осн. чл. 123,ал.1 от ЗМДТ е наложена имуществена санкция в размер на  500 лв.

За да постанови оспорения акт, районният съд е констатирал, че към 06.10.2018 год. Д.А.притежавал мотоциклет „ Кимко“ с рег. № **. На 25.07.2018 г. в 14.45 часа, поради паркиране на мотоциклет „ Кимко“ с рег. № ** в гр.Варна върху тротоар на ул.“ Македония“ до № 6, М.Х.Я., в качеството и на полицай при група „Общинска полиция“ ОД МВР Варна изготвила фиш – под № **********/25.07.2018 год., в отсъствие на нарушителя. Полицаят при група „Общинска полиция“ ОД МВР Варна приел, че паркирането на мотоциклета на такова място и по този начин – на тротоара  съставлява нарушение на правилото за паркиране по чл.94, ал.3 от ЗДВП.

         Жалбоподателя депозирал възражение срещу глобата с фиш, съставен при условията на чл.186, ал.3 от ЗДВП, оспорвайки извършването на административното нарушение, което наложило Г.Г.да  състави на 30.08.2018  г. АУАН  № 0006857/30.08.2018 год. затова, че на 25.07.2018 год. около 14,45 часа в гр.Варна, ул.“ Македония“ до № 5 Д.А.е паркирал  мотоциклет „ Кимко“ с рег. № ** в гр.Варна върху тротоар, без разрешение на собственика на пътя или местната администрация – нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.

            Актът бил предявен на нарушителя и подписан от него с  възражения, идентични с тези изложени в жалбата срещу фиша. В срока по чл.44,ал.1от ЗАНН не са направени  писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО издал НП № 368/08.10.2018 год. на кмета на Община Варна, с което за извършено нарушение на чл. 94,ал.3 от ЗДвП, на осн. чл.178е от ЗДвП на г-н А.е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв..

Разпитана в хода на съдебното производство в качеството на свидетел, актосъставителя Г.Г.потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

От показанията на св. М.Я.е установено че при обход на ул.“Македония“ констатирала паркиран мотоциклет върху пешеходен тротоар. Направила справка, от която установила собственика на мотоциклета и в негово отсъствие съставила фиш, като оставила уведомление.

По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел В.Д., от чиито показания е установил, че се е намирал на мястото на нарушението, като твърдял, че е видял на ул.“ Македония“, полицейски служители да пишат акт на мотор. Посочил, че по-късно дошъл г-н А., който бил паркирал мотора на място, на което не пречел и не попадал в зоната на забраненото паркиране. Посочил, че това място не представлявало тротоар, а се намирало между две саксии, на това място завършвала градинката, след това имало подход към жилищната сграда, където се паркирали автомобили.

Съдът кредитирал показанията на свидетелите, като ги приел за обективни, логични и последователни и относими към предмета на делото.

Описаната фактическа обстановка съдът приел за установена, въз основа на  показанията на свидетелите Г.Г.,  М.Я.и В.Д., както и от приложените по делото писмени доказателства,  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

            От правна страна съдът приел, че въззивната жалба е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Направил извод за допустимост на жалбата. Съдът приел въззивната жалба за основателна. Констатирал, че  АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН и, че НП е издадено от компетентен орган- зам. кмет на Община Варна, въз основа на Заповед от №4791/25.11.2015 год., като акта също е съставен от компетентно лице. Констатирал, че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Въззивният съд посочил, че съгласно разпоредбата на  чл.94 ал.3 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Неспазването на тези правила съставлява административно нарушение по смисъла на чл.178е от ЗДП.

На стр. 3 от съдебния акт въззивният съд е посочил, че НП е издадено от компетентен орган – зам. кмета на Община Варна, съгласно приложена Заповед № 5406/29.12.2015 год. на Кмета на Община Варна,и, че АУАН също е съставен от компетентно лице.

Съставът на съда е констатирал, че НП е издадено в нарушение на материалния закон на следните съображения:

1.      Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ в редакцията към 2018 год. за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

2.      Считано от 01.01.2019 год. ЗМДТ е изменен, като съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ (в сила от 01.01.2019 год.) не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава.

Съставът на въззивния съд е посочил, че разглежданият от него спор попада именно в тази хипотеза. С промените в сила от 01.01.2019 год. задължение за подаване на декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено само за собствениците на новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.

Съдът е посочил, че към момента на постановяване на съдебния акт разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ се явява по-благоприятна по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН в сравнение с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ в редакцията й към датата 15.05.2019 год., когато е издадено НП – вече не подлежи на деклариране придобиването на имоти по възмезден или безвъзмезден начин по раздел ІІІ от глава ІІ на ЗМДТ. Придобиването на имота от дружеството-нарушител е по възмезден начин по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, поради което съществуващото към датата на издаване на НП задължение за деклариране е отпаднало към датата на издаване на НП. Задължителното прилагане на новата по-благоприятна норма по силата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, сочи на липсата на състав на адм. нарушение по  чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ и отменил НП.

 

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав не е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Фактическата обстановка е различна от установената в НП, предмет на проверка пред въззивния съд, съгласно съдържанието на въззивната жалба и приложената административнонаказателна преписка и се отнася до физическо лице и нарушение на ЗДвП. Изводите за наличие на по-благоприятна норма са относими към разглежданото от въззивния съд НП.

Налице е противоречие между мотивите и диспозитива на касирания съдебен акт. Противоречието между диспозитива на решението и мотивите му представлява липса на мотиви на съдебния акт, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т. 2 от НПК, което не може да бъде изправено в хода на касационната проверка.

Решението следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за разглеждане от нов съдебен състав, като при постановяване на съдебния акт, съдът следва да изложи мотиви относно съставомерността на нарушението по НП № **********/15.05.2019 год. на зам. кмета на Община Варна, с което на   „ЛИЙН“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, *** представлявано от Д.Х.Д. за извършено нарушение на чл.14,ал.1 от ЗМДТ, на осн. чл. 123,ал.1 от ЗМДТ е наложена имуществена санкция в размер на  500 лв и диспозитив в съответствие с преценката на съда за съставомерност на нарушението.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 1759/02.10.2019г. постановено от 45 състав на Варненски районен съд по нахд № 2586/2019г..

Връща делото на Варненски районен съд, за ново разглеждане от друг съдебен състав.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.