№ 91
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500719 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 и 7 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 1469/05.10.2021г. в СИС при РС-
Ботевград, респ. вх. № 2262/21.10.2021г. в Софийския окръжен съд, подадена
от длъжниците по изп.д. № 137/2021г. по описа на тази служба, срещу отказа
на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство, както и срещу
възложените в тяхна тежест разноски. Жалбоподателите твърдят, че по
изпълнителното дело били получили покани за доброволно изпълнение на
задължението си да предадат на взискателката Н.Л. владението върху
поземлен имот с идентификатор 54170.217.15. Поддържат, че в срока за
доброволно изпълнение заплатили разноските по изпълнението, възложени в
тяхна тежест, но уведомили съдебния изпълнител, че не са в състояние да
изпълнят исканото от тях действие по предаване на имота, тъй като били
продали последния на третото лице В.А., която го владее след закупуването
му. Сочат, че впоследствие получили и призовки за принудително
изпълнение, с които съдебният изпълнител ги уведомявал, че молбата им,
изпратена в отговор на поканите за доброволно изпълнение, е оставена без
уважение, тъй като изпълнителният лист възлагал в тяхна тежест предаването
на процесния имот. Жалбоподателите не оспорват този факт, но изтъкват, че
не изпълняват исканото действие не поради нежелание, а поради
невъзможност. Оспорват и възложените в тяхна тежест разноски в размер на
500 лв. Молят съда да отмени обжалваните действия на съдебния
изпълнител.
Постъпили са възражения срещу жалбата от страна на взискателката
Н.Л., чрез процесуалния й представител адв. К., който счита, че предмет на
обжалването са следните действия: изпращане на призовки за принудително
изпълнение; уведомяване на длъжниците, че молбата им в отговор на
1
получените от тях призовки за доброволно изпълнение е оставена без
уважение; възлагане в тяхна тежест разноските по изпълнението в размер на
500 лв. Изразява становище, че първите две действия не попадат в нито една
от хипотезите на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което жалбата срещу тях е
недопустима. По отношение на разноските намира, че жалбата е
неоснователна, тъй като разноските били съобразени с ТДТССГПК и
НМРАВ.
Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и
изложени мотиви по обжалваното действие от страна на съдебния
изпълнител. Същият описва хронологията на събитията по изпълнителното
дело и изразява становище за неоснователност на жалбата. Изтъква, че в нито
една от молбите на длъжниците по делото не е поискано спиране на
принудителното изпълнение. Анализира техните изявления и прави извод, че,
независимо от продажбата на имота на трето лице, взискателят следва да бъде
въведен във владение на имота на основание чл. 523, ал. 1 от ГПК. Позовава
се на задължителна съдебна практика, както и на разпоредбата на чл. 226, ал.
3 от ГПК. По отношение на разноските цитира разпоредбата на чл. 79 от ГПК,
съгласно която всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените, са за сметка на длъжника, вкл. и авансово заплатените
от взискателя. Счита, че действията по делото са законосъобразни, а жалбата
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С разпореждане от 19.11.2021г. съдът е изискал от съдебния изпълнител
копие от молбата на длъжниците за спиране на принудителното изпълнение и
от постановения от съдебния изпълнител акт по нея, тъй като такива
документи не се откриват в служебно изготвеното копие на изпълнителното
дело.
В отговор е постъпило писмо вх. № 2830/19.11.2021г., съгласно което
по делото не е постъпвала молба от длъжниците В. В. Р. и В. ИВ. Р. за
спиране на принудителното изпълнение по изп.д. № 137/2021г. по описа на
СИС при РС- Ботевград, както и че няма постановен акт на съдебния
изпълнител по такъв вид молба.
При тези данни, съдът намира, че, в частта си срещу отказа на съдебния
изпълнител да спре принудителното изпълнение, жалбата е недопустима, тъй
като е насочена срещу несъществуващ(о) акт (действие) на съдебния
изпълнител. Видно от материалите по изпълнителното дело, както и от
изричното писмо вх. № 2830/19.11.2021г., длъжниците не са сезирали
съдебния изпълнител с такова искане и той не се е произнасял по него.
Поради това в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
От друга страна, съдът констатира, че постановлението за насрочване
на въвод във владение (съдържащо и обжалваното в настоящото
производство възлагане на разноски в тежест на длъжниците) е от дата
20.09.2021г. и е било съобщено на длъжниците с призовки за принудително
изпълнение, връчени им на 29.09.2021г. Поради това входираната на
05.10.2021г. при съдебния изпълнител жалба е подадена в рамките на
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Същата е насочена срещу
подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Внесена е и
дължимата държавна такса за разглеждането й. Освен това, съгласно т. 2 от
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК, на самостоятелно обжалване подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
2
разноските по изпълнението (в случая – постановление за насрочване на
принудително изпълнение). Този акт има характер на „постановление за
разноски“ по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, независимо от
конкретното му наименование. Поради това съдът намира, че жалбата е
редовна и допустима, и следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна съдът установи, че изпълнителното дело е било
образувано под номер 137 на СИС при РС- Ботевград въз основа на молба вх.
№ 1061/24.08.2021г. от адв. Н.Д. Л. против В. В. Р. и В. ИВ. Р., към която е
приложен изпълнителен лист, удостоверяващ осъждането на последните да
предадат на Л. владението върху поземлен имот 54170.217.15, отнето по скрит
начин чрез разрушаване на съществуваща ограда и поставяне на друга такава,
препятстваща достъпа й до имота.
На 25.08.2021 са изпратени покани за доброволно изпълнение, връчени
на длъжниците на 01.09.2020г.
На 13.09.2021г. по изпълнителното дело е постъпил отговор от
длъжниците, с който уведомяват съдебния изпълнител, че имотът е продаден
на третото лице В.А., която е установила владение върху него. Заявяват, че,
тъй като имотът се владее от новия собственик, те не са в състояние да
изпълнят действието, във връзка с което са изпратени поканите за доброволно
изпълнение. Към молбата са приложени нотариалният акт за продажбата на
имота, както и доказателства за заплащане на първоначално възложените в
тежест на длъжниците разноски по изпълнението в размер на 70 лв.
С молба от 20.09.2021г. процесуалният представител на взискателката е
заявил, че желае да се насрочи въвод във владение на имота, като (ако при
това в него се открие третото лице – купувач), се приложи разпоредбата на
чл. 523, ал. 1 от ГПК, тъй като същото е придобило владението след
завеждане на делото, по което е постановено изпълняемото решение и е
обвързано от последното на основание чл. 226, ал. 3 от ГПК. Счита за
ирелевантно, дали това лице е придобило правото на собственост върху
процесния имот, тъй като това право не може да бъде противопоставено на
ищцата по владелческия иск.
На същата дата съдебният изпълнител е насрочил въвод във владение на
процесния имот. С постановлението за насрочване е възложил в тежест на
всеки от длъжниците по 100 лв. такса за въвода по чл. 49, ал. 1 от ГПК, и по
150 лв. - адвокатско възнаграждение.
На 15.10.2021г. съдебният изпълнител е съставил протокол за
извършеното от него изпълнително действие, като е констатирал, че на място
е невъзможно да се установи местоположението на съществувалата ограда,
която понастоящем е разрушена. Отложил е въвода за 20.10.2021г., за когато
да се осигури вещо лице – геодезист, който да трасира имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
В производствата по чл. 435 от ГПК съдът действа като контролно-
отменителна инстанция и се произнася само по посочените в жалбата
основания. Този извод се обосновава по аргумент от противното спрямо
разпоредбата на чл. 463, ал. 1 от ГПК (каквато не е възпроизведена в Глава 39,
Раздел I „Обжалване на действията на съдебния изпълнител“), вр.
Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК.
3
В същия смисъл е и изричната съдебна практика (Решение № 271 от
29.01.2020 г. на САС по в. гр. д. № 296/2020 г., Решение № 225 от 23.01.2020
г. на САС по в. ч. гр. д. № 66/2020 г., Решение № 147 от 1.01.2019 г. на САС
по в. ч. гр. д. № 124/2019 г., Решение № 33 от 16.03.2020 г. на ПАС по в. гр. д.
№ 93/2020 г.), съгласно която съдът действа в условията на пълен въззив само
в производствата по чл. 463 и 521 от ГПК, но не и в производствата по чл. 435
от ГПК, като в последните „на разглеждане подлежат единствено
наведените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност“.
В настоящия случай, в жалбата не са наведени конкретни основания за
несъгласието на длъжниците с възложените им разноски, поради което съдът
не е длъжен служебно да формулира и обсъжда такива. Жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Единствено за пълнота на изложението съдът отбелязва, че разноските
са определени правилно поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника.
С оглед данъчната оценка на имота (по данни от приложения
нотариален акт за покупко- продажба), правилно съдебният изпълнител е
определил таксата за въвод в минималния размер по чл. 49, ал. 1 от
ТДТССГПК (200 лв.) и е разделил сумата по равно между двамата длъжници
(т.е .по 100 лв. за всеки от тях).
По делото има данни за реално заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. (договор за правна защита и съдействие на л. 27 от
изпълнителното дело), което също е разход по изпълнението за взискателя, и,
на основание цитираната по- горе разпоредба на чл. 79, ал. 1 от ГПК, следва
да бъде възложено в тежест на длъжника. Наистина, същото е в по- висок
размер от минималния такъв по чл. 10, т. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, но
по делото няма данни да са наведени доводи за неговата прекомерност, нито
да е поискано намаляването му по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК – нито пред
съда, нито пред съдебния изпълнител. Поради това правилно същото е било
присъдено в пълния доказан размер от 300 лв., разделен по равно между
двамата длъжници.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, тъй като дори в резултат от извършена
недължима служебна проверка на обжалваното действие на съдебния
изпълнител, не се откриха пороци, които да доведат до неговата отмяна.
Разноски не са претендирани от страната, която, с оглед изхода на
делото, има право на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 1469/05.10.2021г. в СИС
при РС- Ботевград, респ. вх. № 2262/21.10.2021г. в Софийския окръжен съд,
подадена от длъжниците по изп.д. № 137/2021г. по описа на тази служба, В
ЧАСТТА Й срещу отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнителното
производство.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 1469/05.10.2021г. в СИС
при РС- Ботевград, респ. вх. № 2262/21.10.2021г. в Софийския окръжен съд,
подадена от длъжниците по изп.д. № 137/2021г. по описа на тази служба, В
ЧАСТТА Й срещу възложените им разноски от 500 лв. с постановлението за
насрочване на въвод във владение на процесния недвижим имот.
В частта, с която жалбата се оставя без разглеждане, настоящото
решение има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба
пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.
В останалата част решението не подлежи на обжалване, на основание
чл. 437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5