Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2402 08.07.2016г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Величка Динкова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15695 по описа на
ПРС за 2015г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ вр. с
чл. 245, ал. 1 и 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П.Я.Ч., с ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, Пловдивска област, ул***, представляван от адв. И.М.Р. е
предявил срещу ** „ТИМ-2005" ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. ***,
представлявано от М.И.Р. обективно съединени искове с правно основание чл. 128,
т. 2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал.
1 КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ** да му заплати сумата от 20740.26лв. от
които 18538.26 главница, и 2201.79лв - законна лихва, сбор от следните суми:
16 840, 76 лева (шестнадесет хиляди осемстотин и четиридесет лева и
седемдесет и шест стотинки) неплатено трудово възнаграждение за периода м.
февруари 2013г. – м. ноември 2015г. включително, сумата от 2279, 40 лева (две
хиляди двеста седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки) - мораторна лихва
върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.03.2013г. до
25.11.2015г., сумата от 1212, 50 лева (хиляда двеста и дванадесет лева и
петдесет стотинки) – обезщетение за 55 дни неползван ПГО в периода 2013-2015г.,
от които 18 дни за 2013г., 20 дни за 2014г. и 17 дни за 2015г., сумата от 485
лева (четиристотин осемдесет и пет лева) – обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ,
представляващо обезщетение за оставане без работа в периода 09.11.2015г,. –м
09.12.2015г. поради уволнението му на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, законна
лихва и разноски, по пера, както следва: 410лв - брутно месечно трудово
възнаграждение за м.02.2013г - 18 работни дни, включително допълнително
трудово възнаграждение върху тази сума в размер на 0.6% за всяка година
стаж, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на падежа -
01.03.2013г до датата на завеждане на ИМ-25.11.2015г в размер на 110.88лв, ведно
със законната лихва върху брутното трудово възнаграждение, считано от датата на
подаване на настоящата ИМ - 25.11.2015г, до окончателното й изплащане, 473лв
- брутно месечно трудово възнаграждение за м.03.2013г, включително
допълнително трудово възнаграждение върху тази сума в размер на 0,6% за
всяка година стаж, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата
на падежа -01.04.2013г до датата на завеждане на ИМ-25.11.2015г в размер на 127лв,
ведно със законната лихва върху брутното трудово възнаграждение, считано от
датата на подаване на настоящата ИМ - 25.11.2015г, до окончателното й
изплащане, 473лв - брутно месечно трудово възнаграждение за м.04.2013г,
включително допълнително трудово възнаграждение върху тази сума в размер на
0.6% за всяка година стаж, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на падежа -01.05.2013г до датата на завеждане на
ИМ-25.11.2015г в размер на 123.63лв, ведно със законната лихва върху
брутното трудово възнаграждение, считано от датата на подаване на настоящата ИМ
- 25.11.2015г, до окончателното й изплащане, 473лв - брутно месечно
трудово възнаграждение за м.05.2013г, включително допълнително трудово
възнаграждение върху тази сума в размер на 0.6% за всяка година стаж,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на падежа
-01.06.2013г до датата на завеждане на ИМ-25.11.2015г в размер на 119.54лв, ведно
със законната лихва върху брутното трудово възнаграждение, считано от датата на
подаване на настоящата ИМ - 25.11.2015г, до окончателното й изплащане, 473лв
- брутно месечно трудово възнаграждение за м.06.2013г, включително
допълнително трудово възнаграждение върху тази сума в размер на 0.6% за
всяка година стаж, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата
на падежа -01.07.2013г до датата на завеждане на ИМ-25.11.2015г в размер на 115.59лв,
ведно със законната лихва върху брутното трудово възнаграждение, считано от
датата на подаване на настоящата ИМ - 25.11.2015г, до окончателното й
изплащане, 473лв - брутно месечно трудово възнаграждение за м.07.2013г,
включително допълнително трудово възнаграждение върху тази сума в размер на
0.6% за всяка година стаж, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на падежа -01.08.2013г до датата на завеждане на
ИМ-25.11.2015г в размер на 111.51лв, ведно със законната лихва върху
брутното трудово възнаграждение, считано от датата на подаване на настоящата ИМ
- 25.11.2015г, до окончателното й изплащане, 473лв - брутно месечно
трудово възнаграждение за м.08.2013г, включително допълнително трудово
възнаграждение върху тази сума в размер на 0.6% за всяка година стаж,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на падежа
-01.09.2013г до датата на завеждане на ИМ-25.11.2015г в размер на 107.43лв, ведно
със законната лихва върху брутното трудово възнаграждение, считано от датата на
подаване на настоящата ИМ - 25.11.2015г, до окончателното й изплащане, като
бъдат приспаднати дължимите законни отчисления за данъци и осигуровки, 473лв
- брутно месечно трудово възнаграждение за м.09.2013г, включително
допълнително трудово възнаграждение върху тази сума в размер на 0.6% за
всяка година стаж, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата
на падежа -01.10.201З г до датата на завеждане на ИМ-25.11.2015г в размер на 103.48лв,
ведно със законната лихва върху брутното трудово възнаграждение, считано от
датата на подаване, на настоящата ИМ -
25.11.2015г, до окончателното й изплащане, като бъдат приспаднати дължимите
законни отчисления за данъци и осигуровки; 473лв - брутно месечно
трудово възнаграждение за м.10.2013г, включително допълнително трудово
възнаграждение върху тази сума в размер на 0.6% за всяка година стаж,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на падежа
-01.11.2013г до датата на завеждане на ИМ-25.11.2015г в размер на 99.40лв, ведно
със законната лихва върху брутното трудово възнаграждение, считано от датата на
подаване на настоящата ИМ - 25.11.2015г, до окончателното й изплащане, 473лв
- брутно месечно трудово възнаграждение за м.11.2013г, включително
допълнително трудово възнаграждение върху тази сума в размер на 0.6% за
всяка година стаж, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата
на падежа -01.12.2013г до датата на завеждане на ИМ-25.11.2015г в размер на 95.45лв,
ведно със законната лихва върху брутното трудово възнаграждение, считано от
датата на подаване на настоящата ИМ - 25.11.2015г, до окончателното й
изплащане; 473лв - брутно месечно трудово възнаграждение за м.12.2013
г, включително допълнително трудово възнаграждение върху тази сума в размер
на 0.6% за всяка година стаж, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на падежа -01.01.2014г до датата на завеждане на
ИМ-25.11.2015г в размер на 91.37лв, ведно със законната лихва върху
брутното трудово възнаграждение, считано от датата на подаване на настоящата ИМ
- 25.11.2015г, до окончателното й изплащане; 495лв - брутно месечно
трудово възнаграждение за м.01.2014г, включително допълнително трудово
възнаграждение върху тази сума в размер на 0.6% за всяка година стаж,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на падежа
-01.02.2014г до датата на завеждане на ИМ-25.11.2015г в размер на 9137лв, ведно
със законната лихва върху брутното трудово възнаграждение, считано от датата на
подаване на настоящата ИМ - 25.11.2015г, до окончателното й изплащане;495лв -
брутно месечно трудово възнаграждение за м.02.2014г, включително
допълнително трудово възнаграждение върху тази сума в размер на 0.6% за
всяка година стаж, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата
на падежа -01.03.2014г до датата на завеждане на ИМ-25.11.2015г в размер на 87.49лв,
ведно със законната лихва върху брутното трудово възнаграждение, считано от
датата на подаване на настоящата ИМ - 25.11.2015г, до окончателното й
изплащане, 495лв - брутно месечно трудово възнаграждение за м.03.2014г,
включително допълнително трудово възнаграждение върху тази сума в размер на
0.6% за всяка година стаж, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на падежа -01.04.2014г до датата на завеждане на
ИМ-25.11.2015г в размер на 83.22лв, ведно със законната лихва върху
брутното трудово възнаграждение, считано от датата на подаване на настоящата ИМ
- 25.11.2015г, до окончателното й изплащане, 495лв - брутно месечно
трудово възнаграждение за м.04.2014г, включително допълнително трудово
възнаграждение върху тази сума в размер на 0.6% за всяка година стаж,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на падежа
-01.05.2014г до датата на завеждане на ИМ-25.11.2015г в размер на 79.08лв, ведно
със законната лихва върху брутното трудово възнаграждение, считано от датата на
подаване на настоящата ИМ - 25.11.2015г, до окончателното й изплащане,; 495лв
- брутно месечно трудово възнаграждение за м.05.2014г, включително
допълнително трудово възнаграждение върху тази сума в размер на 0.6% за
всяка година стаж, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата
на падежа -01.06.2014г до датата на завеждане на ИМ-25.11.2015г в размер на 74.81лв,
ведно със законната лихва върху брутното трудово възнаграждение, считано от
датата на подаване на настоящата ИМ – 25.11.2015г, до окончателното й
изплащане, като бъдат приспаднати дължимите законни отчисления за данъци и
осигуровки; 495лв - брутно месечно трудово възнаграждение за м.06.2014г,
включително допълнително трудово възнаграждение върху тази сума в размер на
0.6% за всяка година стаж, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на падежа -01.07.2014г до датата на завеждане на
ИМ-25.11.2015г в размер на 70.68лв, ведно със законната лихва върху
брутното трудово възнаграждение, считано от датата на подаване на настоящата ИМ
- 25.11.2015г, до окончателното й изплащане, като бъдат приспаднати дължимите
законни отчисления за данъци и осигуровки, законната лихва върху брутното
трудово възнаграждение, считано от датата на подаване на настоящата ИМ -
25.11.2015г, до окончателното й изплащане, като бъдат приспаднати дължимите
законни отчисления за данъци и осигуровки; 557.75лв - брутно месечно
трудово възнаграждение за м.08.2015г, включително допълнително трудово
възнаграждение върху тази сума в размер на 0.6% за всяка година стаж,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на падежа
-01.09.2015г до датата на завеждане на ИМ-25.11.2015г в размер на 1335лв, ведно
със законната лихва върху брутното трудово възнаграждение, считано от датата на
подаване на настоящата ИМ — 25.11.2015г, до окончателното й изплащане, като
бъдат приспаднати дължимите законни отчисления за данъци и осигуровки; 557.75лв
- брутно месечно трудово възнаграждение за м.09.2015г, включително
допълнително трудово възнаграждение върху тази сума в размер на 0.6% за
всяка година стаж, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата
на падежа -01.10.2015г до датата на завеждане на ИМ-25.11.2015г в размер на 8.69лв,
ведно със законната лихва върху брутното трудово възнаграждение, считано от
датата на подаване на настоящата ИМ - 25.11.2015г, до окончателното й
изплащане, като бъдат приспаднати дължимите законни отчисления за данъци и
осигуровки; 557.75лв - брутно месечно трудово възнаграждение за м.10.2015г,
включително допълнително трудово възнаграждение върху тази сума в размер на
0.6% за всяка година стаж, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на падежа -01.11.2015г до датата на завеждане на
ИМ-25.11.2015г в размер на 3.88лв, ведно със законната лихва върху
брутното трудово възнаграждение, считано от датата на подаване на настоящата ИМ
- 25.11.2015г, до окончателното й изплащане, като бъдат приспаднати дължимите
законни отчисления за данъци и осигуровки; 183.26лв - брутно месечно трудово
възнаграждение за м.11.2015г /6 работни дни/, включително допълнително
трудово възнаграждение върху тази сума в размер на 0.6% за всяка година
стаж, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване
на настоящата ИМ - 25.11.2015г, до окончателното й изплащане, като бъдат
приспаднати дължимите законни отчисления за данъци и осигуровки; сумата от 1212.50лв
- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 55 работни дни,
за периода 05.02.2013г. – 09.11.2015г., от които 18 дни за 2013г., 20 дни за
2014г. и 17 дни за 2015г., ведно с дължимата законна лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на настоящата ИМ - 25.11.2015г, до датата на
окончателното плащане; 485лв - обезщетение по чл.222, ал. 1 от Кодекса
на труда, за това, че ищецът е останал без работа в периода 09-11.2015г. –
09.12.2015г. поради уволнението, ведно с дължимата законна лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на настоящата ИМ -25.11.2015г, до датата на
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между страните е съществувало ТПО в периода 05.02.2013г.
– 09.11.2015г., възникнало въз основа на сключен тр. договор от 04.02.2013г.,
съгл. който бил назначен на работа при ** на длъжност „**” с място на работа –
ферма за отглеждане на ** в с. М., обл. Пловдив, с първоначално ОМВ 430 лева и
ДТВ за ТСПО – 0, 6 % за всяка година тр. стаж, като ищецът започнал работа на
05.02.2013г. ТПО било прекратено с предизвестие № 13/09.120.2015г., връчено на
09.10.2015г., с което ищецът бил предизвестен от работодателя, че тр. му
правоотношение ще се прекрати на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, считано от
09.11.2015г., като обаче с ИМ представя заповед с посочено основание чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ, поради което съдът приема, че се касае за техническа грешка
и основанието, което визира ищецът, е посоченото в предизвестието и заповедта –
чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. На 09.11.2015г. получил заповед за прекр. на ТПО на
посоченото в предизвестието основание, поради изтичане срока на предизвестието.
Със заповедта било разпоредено да му се заплати обезщетение по чл. 224 от КТ за
неползвания ПГО за 55 работни дни, общо 1212, 50 лева, по 22, 05 лева на ден,
на база БТВ от 485 лева за октомври 2015г. с 22 раб. дни, и обезщетение по чл.
222, ал. 1 от КТ за оставане без работа 1 месец след уволнението в р-р на 485
лева. Твърди за периода на съществуване на ТПО да не му е заплащано ТВ, като
размерът на същото бил общо 16 840, 76 лева (шестнадесет хиляди осемстотин
и четиридесет лева и седемдесет и шест стотинки) неплатено трудово
възнаграждение за периода м. февруари 2013г. – м. ноември 2015г. включително,
като поради забавеното му плащане работодателят му дължал и сумата от 2279, 40
лева (две хиляди двеста седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки) -
мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от
01.03.2013г. до 25.11.2015г. Така посочените суми не му били заплатени, поради
което се моли да се осъди ** да му ги заплати, като се претендират законна
лихва върху всички главници и разноски.
В съдебно заседание е поискано от ищеца и е допуснато от съда изменение на исковете, като след
изменението исковете за заплащане на трудово възнаграждение са намалени, както
следва: от сумата 16 840, 76 лева (шестнадесет хиляди осемстотин и
четиридесет лева и седемдесет и шест стотинки) неплатено трудово възнаграждение
за периода м. февруари 2013г. – м. ноември 2015г. включително, искът е намален
на сумата от 12 411, 51 лева
(дванадесет хиляди четиристотин и единадесет лева и петдесет и една стотинки) -
неплатено трудово възнаграждение за
периода м. февруари 2013г. – м. октомври 2015г. включително, искът за мораторна лихва върху него от сумата от
2279, 40 лева (две хиляди двеста седемдесет и девет лева и четиридесет
стотинки) за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.03.2013г. до
25.11.2015г., е намален на 1713, 31 лева
(хиляда седемстотин и тринадесет лева и тридесет и една стотинки) за периода от падежа на всяко вземане, начиная от
01.03.2013г. до 24.11.2015г. вкл., искът за заплащане на обезщетение за 55 дни неползван платен
годишен отпуск в периода 2013-2015г. в размер на 1212, 50 лева (хиляда
двеста и дванадесет лева и петдесет стотинки) е намален на 1156, 62 лева (хиляда сто петдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки)
– нетна сума за получаване, искът за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа от
страна на ищеца в периода 09.11.2015г,. –м 09.12.2015г. поради уволнението му
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ от сумата 485 лева (четиристотин осемдесет и
пет лева) е намален на 462, 69 лева
(четиристотин шестдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки), съобразно
заключението на вещото лице, като и трудовите възнаграждения, и двете
обезщетения – по чл. 224, ал. 1, и по чл. 222, ал. 1 КТ, вече се претендират
само в нетен размер. Претендират се законна лихва върху всички главници от датата
на завеждане на исковата молба – 25.11.2015г., до окончателното изплащане на
дължимите суми. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Р. поддържа
исковете и моли да се уважат, счита същите за изцяло доказани и по основание, и
по размер.
От
** е постъпил писмен отговор в срок, с който се взема становище за това, че
исковете са допустими, но са неоснователни и недоказани. Признава наличието на
ТПО, но се твърди, че не през целия период ищецът е изпълнявал трудовите си
задължения. Взема се становище за това, че ответното дружество се занимава с
животновъдство и по-специално с отглеждане на **. За отглеждането на **те се
наемали хора, които да отглеждат предоставените им от ** малки патета до
определен период от време, след което вече големите ** се предавали на други
хора, които се занимавали с така нареченото „**” и накрая се предавали в
кланица за разфасоване и пакетиране. Обикновено за отглеждането на малките
патета се наемат хора по отделни договори, тъй като работата е тип „сезонна” и
процесът на отглеждане не е целогодишен, а само през определени периоди от време.
Твърди се малки патета в периода м. март – средата на месец юни всяка година,
вкл. и процесните такива 2013-2015г., да не са давани за отглеждане на наетите **и.
Освен това в процесния период имало случаи, в които и през месеците извън
периода март – средата на юни също не били отглеждани ** в базите, или не се
отглеждали в пълен капацитет, поради финансови и пазарни причини.
Твърди
се ищецът да се е водил на трудов договор, но заплащането му да не е било
ежемесечно, а само срещу реално извършена работа и реално положен труд.
Твърди се, че през целия исков период от 04.02.2013 г. до
09.11.2015 г. ищецът не е получавал ежемесечни
възнаграждения по трудов договор, а само такива за определени месеци, в
които се е явявал на работа и е полагал реално труд по отглеждане на **, за
които е получил и съответните възнаграждения, отразявани във водена от самия
ищец тетрадка - дневник. Поради това,
счита претенциите на ищеца за заплащане на трудово възнаграждение по трудов договор за всеки месец от исковия период от
04.02.2013 г. до 09.11.2015 г. за
неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер, тъй
като ищецът е получавал отделни конкретни възнаграждения през различни периоди
/месеци/ от исковия период, а за останалите месеци, през които не е бил на
работа, не е престирал труда си и не е отглеждал **, поради което и
възнаграждение не му се дължи.
Излагат се и
съображения за неоснователност на искането
за присъждане на мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД и за обезщетения по чл. 224 КТ и чл. 222 КТ в
претендираните от ищеца размери именно поради това, че ищецът не е полагал труд
през целия процесен период.
Ето защо моли
исковете да се отхвърлят.
В съдебно
заседание чрез пълномощника си адв. Д. взема становище за неоснователност на
исковете и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От представения трудов договор № 17/04.02.2013г. се
установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение, като ищецът
е заел длъжността „**” с място на работа – ферма за отглеждане на **, на пълно
раб. време, 8-часов раб. ден, с ОМВ – 430 лева и ДТВ за ТСПО – 0,6 % за всяка
година стаж. Уговорен е платен годишен отпуск 20 дни, и че ТПО се прекратява с
едномесечно предизвестие. Работникът е постъпил на работа на 05.02.2013г. В тр.
договор не е уговорена дата за плащане на тр. възнаграждение или пък срок за
заплащането му. Видно е от ДХ за длъжността „** **”, редовно връчена на ищеца,
че задълженията на ищеца съгл. същата са да подготвя и обработва смеските **,
да изпълнява задълженията и отговорностите по отглеждането и **, да пуска в
действие съоръженията за хранене, вода, отопление, вентилация, да поддържа
хигиената в помещенията за отглеждане на **те, и да изпълнява други възложени
му задължения във връзка с гореизброените дейности.
От предизвестие № 13/09.10.2015г. и заповед №
13/09.11.2015г. за прекр. на ТПО се установява, че на 09.10.2015г.
работодателят е връчил на ищеца предизвестие за прекр, на ТПО със срок от 1
месец, с което го е предизвестил, че ТПО се прекр. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3
от КТ. На 09.11.2015г. е връчена заповед за прекр. на ТПО на това основание,
като е разпоредено на ищеца да се заплатят следните обезщетения: обезщетение по
чл. 224 от КТ за 55 дни неползван ПГО в размер на 1212, 50 лева, и обезщетение
за оставане без работа 1 месец по чл. 222, ал. 1 от КТ – за периода
09.11-09.12.2015г., в размер на едно БТВ от 485 лева. Подадени са уведомления в
НАП и за сключването, и за прекр. на ТПО. Видно е от представеното заверено
копие от ТК на ищеца, че в същата е вписано ТПО с ** и просл. време от
05.02.2013г. до 09.11.2015г., и че за този период осигурителния стаж е равен на
зачетения трудов такъв. Тези документи не са оспорени от страните. С отговора
на ИМ писмени доказателства не се представят.
По делото е изслушано заключение по допуснатата ССЕ на
вещото лице З.М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От същото се установява, че всички дължими на ищеца суми за тр. възнаграждения
за процесния период са му начислени във ведомостите, единственият месец, в
който е отразено, че не е работено, е м. 11.2015г., за който е отбелязано, че
ищецът е бил в неплатен отпуск, и ТВ не му е начислено, за целия останал период
му е начислявано тр. възнаграждение в пълен размер, за което обаче няма данни
да е изплатено – липсват платежни нареждания, подписи във ведомостта и
разписки. За периода м. 02.2013г. – м. 10.2015г. включително дължимото тр.
възнаграждение на ищеца възлиза на 12 411, 51 лева, а мораторната лихва
върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от първо число на
месеца, следващ полагането на труда, начиная от 01.03.2013г. до завеждане на
ИМ, възлиза на 1713, 31 лева. Видно от заключението, ищецът има право на 55 дни
неползван ПГО, за които му се дължи обезщетение в размер на 1285, 24 лева
бруто, 1156, 62 лева нето, а обезщетението за 1 месец оставане без работа възлиза
на 514, 10 лева бруто, 462, 69 лева нетна сума за получаване, като няма данни
тези суми да са били платени на ищеца. Експертизата е изготвена по счетоводни
данни, ведомостите са изготвени въз основа на графици за работа, като няма
данни ищецът да е ползвал отпуск и не му е начислявано възнаграждение за
ползван такъв.
По реда на чл. 176 от ГПК е изслушан ищецът. В
обясненията си същият сочи, че уговорката в трудовия договор е била за
заплащане на месечно възнаграждение, а не на брой **, които се отглеждат.
Обяснява механизма на отглеждането им, като сочи, че последните малко патета се
доставят за отглеждане в последните дни на месец март и се отглеждат около 3
месеца, през април, май и чни, и това е единствения период, в който има само
една партида ** за отглеждане, а не няколко партиди от арзлични на възраст
патета едновременно. Между временно около 15 чни пристигат и другите ** и се
застъпват, поради което фактически няма период, в който ** да не са отглеждани,
нито е имало такъв, в който поради финансови затруднения ** не са били
доставяни. имало тетрадка, в която се записвали доставените **, колко от тях са
загинали, като това била тетрадка за отчет на отглежданите животни – бтой ** и
какво е станало с тях. Според ищеца, когато бил уволнен, оставил тетрадката в **а.
Твърди да е водил тетрадката по свое усмотрение, тъй като заповед за водене на
такава от началника нямало. Оспорва да е получавал някакви парични суми за
отглеждането на **те. Били отглеждани в ** в с. М., като за периода ан
съществуване на ТПО ищецът и съпругата му, с които заедно гледали **те, се
издържали с други средства, защото не получавали тр. възнаграждение. на
практика живеели в **а в една стаичка и се грижили за **те непрекъснато, не
само по 8 часа на ден. Обяснява какви действия са се извършвали по отглеждане и
почистване на **те, че няколко групи хора са отглеждали ** в обори в стопанския
двор, но всеки сам се грижел за неговите партиди и ищецът и съпругата му сами
отглеждали зачислените им **. Подписвали се на документи за фураж, за
дезинфекция.
Ответникът е задължен да представи фактури за доставка на
фураж за процесния период и стокови разписки, такива не се представят.
От представената в оригинал тр. книжка на ищеца се
установява, че в периода о5.02.2013г. – 09.11.2015г. ищецът е работил по ТПО с **,
и оттам насетне не е започвал работа по друго ТПО, до 08.06.2016г. включително.
По делото са разпитани трима св. – В.Ч., съпруга на
ищеца, с която заедно са отглеждали **те, В.К., служител на **, който отговаря
за зареждането с ** и фураж, и И. Ч., служител на ** и **, който също така
извършва и дейности по управление на ответното дружество.
От показанията на свидетеля Ч. се установява, че същата в
периода 05.02.2013г. – 09.11.2015г. заедно със съпруга си – ищец по делото, са
работили по ТПО с ** и са отглеждали ** в стопанския двор на с. М. в сграда,
пригодена за отглеждането им, като са живели в тази сграда, тъй като такава е
била уговорката с работодателя – да полагат непрекъсната грижа за животните и
да ги отглеждат. И от нейните показания, и от тези на св. Ч. се установява, че
преди да започнат работа при **, и двамата съпрузи са работели в друго
дружество на същите лица, което също се е занимавало с тази дейност. Доколкото
от тримата св. най-незаинтересован е В.К., който е само служител на **, но не е
в близки отношения със страните, съдът намира, че неговите показания следва да
се обсъдят приоритетно. От тях се установява, че базата в с. М. пригодена за
отглеждане на малки патета, че това е извършвано от ищеца и съпругата му, като
се описва процесът на отглеждането им. Сочи се, че в стопанския двор в М. е
имало няколко сгради, като малките патета се предавали, след като бъдат
отгледани до определен етап от ищеца и съпругата му, на други лица в същия двор
в друга сграда, които да „**” **те т.
нар. „**”. Гледачите водели в дневник получени **, смъртност – колко ** са
умрели, и предадени ** за **. Тези дневници не се проверявали срещу подпис,
само се преглеждали от ** да се провери дали смъртността е в рамките на
нормалното. За същите данни водел дневник и **т и тези данни се сверявали.
Свидетелят също е работил в предходното дружество „Райзинг” ЕООД, и също бил на
длъжност „**”, но задълженията му били да следи за доставките на птиците и на
фуража. задълженията му били определени устно от **. П. и съпругата му работели
до октомври 2015г., като живеели в жилищна стаичка в сградата, в която се
отглеждали **те. Изискването било едно семейство от двама души да се грижи за **те,
защото ако се наложи единият да отиде донякъде за нещо, другият да е при **те.
В тази дейност нямало почивни дни, нито периоди без **, такъв бил обемът
работа. Водели се на сезони. Имало сезон, в който нямало доставки на нови **,
но в него работата не спирала, защото имало налични ** за отглеждане, които не
били предадени, които вече били големи. Единственият период, в който помни да е
имало прекъсване от 10 дни, в който предали отгледаните ** и не получили нови,
бил по времето, в което всички заедно работили в „Райзинг” ЕООД, преди
създаването на ответното дружество. Сега организацията на работа била такава,
че партидите се застъпвали и нямало период, в който ищецът и съпругата му да нямат
** за отглеждане. Обяснява как е доставян фураж – срещу фактури, разписки и
товарителници, които се подписвали от получилия фуража. П. се подписвал, че го
е приел. В същия смисъл са и показанията на съпругата на ищеца В.Ч., която само
сочи допълнително, че тетрадката е била там, когато са напускали, но не помни
дали е хвърлена в боклука или е оставена в помещението. Отрича да са я вземали
със себе си, тъй като не им била необходима. Относно средствата, с които ас се
издържали, Ч. сочи, че им помагала дъщеря им, като единствените им разходи били
за храна и вода за пиене. От показанията на свидетеля Ч. нищо различно не се
установява. Същият първоначално в показанията си твърди, че в период около 2
месеца през лято не се гледат **, но при уточняването се установява, че изобщо
не е така. Когато се указва на свидетеля да уточни кои са тези месеци и какво
се прави през тях, той сочи, че последната партида отгледани ** се предава в
периода май-юни, а в юни идват новите малки патета, а този двумесечен период е
такъв, в който не идват нови малки патета, които принципно се доставят всеки
месец според графика на люпилнята. Последната партида отгледани **, която се
издавала май-юни започвала да се издава по средата на май постепенно, не
наведнъж, според графика на „**те” и всичко било записано в тетрадката, която
се водела още от времето на „Райзинг” от ищеца и жена му. Според свидетеля В.
минавал да раздава пари на ръка, които се водели в техни тетрадки, но без
подписи. Тетрадката, в която били записани постъпилите, умрелите и предадени **
от ищеца и съпругата му, изчезнала, като според свидетеля те са я взели и не
искат да я предадат. Според свидетеля заплащането е било достатъчно добро, за
да не ползват никакви почивни дни и да
работят и на официални празници, като също сочи, че се касае за непрекъсваем
процес на работа.
При така установените факти от значение за спора съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за заплащане на трудово
възнаграждение следва ищецът да установи, че е работил по ТПО с ** в процесния
период, че е полагал труд и размера на дължимото му ТВ. Оттук насетне ответната
страна следва да установи, че е платила сумите за тр. възнаграждение на ищеца.
за да се уважи искът за заплащане на мораторна лихва
върху него следва да се установи падежът на вземанията за тр. възнаграждение и
размерът на лихвата върху съответните главници от тази дата до завеждане на ИМ.
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по
чл. 222, ал. 1 от КТ е необходимо ищецът също така да установи, че трудовото
правоотношение е прекратено на посоченото основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, срокът на предизвестието и че е останал без работа за този срок след
уволнението, както и размерът на последното БТВ – база за изчисляване на това
обезщетение.
За да се уважи иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за присъждане
на обезщетение за неползван платен год. отпуск следва да се докаже, че ТПО
между страните е прекратено, че на ищеца е останал неползван ПГО, колко дни за
коя година, и размерът на обезщетението.
От представените доказателства безспорно се установи, че
ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, че е полагал
труд в периода от 05.02.2013г. до края
на месец 10.2015г. включително, че в този период не е ползвал отпуск или
болнични, и че му е начислявано ТВ, като дължимото му тр. възнаграждение за
този период възлиза на 12 411, 51 лева (дванадесет хиляди четиристотин и
единадесет лева и петдесет и една стотинки) - неплатено трудово възнаграждение
за периода м. февруари 2013г. – м. октомври 2015г. включително. Съдът намира,
че от събраните гласни, писмени и експертни доказателства безспорно се
установи, че ищецът е работил при условията на непрекъсваем процес на работа,
без да ползва каквито и да било почивни и празнични дни, като няма периоди, в
които да не е полагал труд, да е ползвал платен или неплатен отпуск, преди края
на м. 10.2015г. Показанията на всички св., вкл. и на тези на **, са в тази
насока – не се установиха периоди, в които ищецът и съпругата му да не са работели,
в исковия такъв. От закл. на ССЕ се установява, че за периода февруари 2013г. –
октомври 2013г. вкл. няма случаи, в които по ведомост да не е начислявано тр.
възнаграждение или да е начислявано нещо, различно от тр. възнаграждение, което
представлява признание от страна на работодателя, че ищецът е работил и е
полагал труд през целия исков период. Ето защо искът за заплащане на ТВ се
явява изцяло доказан и по основание, и по размер. Досежно възраженията на **,
че е платил всички дължими суми, че това е било отразено в дневника, който е
воден от ищеца и че този дневник е изгубен, по вина на самия ищец, който го е
взел, тези възражения са напълно
неоснователни. заплащането на тр. възнаграждение се доказва само с
писмени доказателства – подпис върху ведомостта, разписка или платежно
нареждане за преведена сума и банкови извлечения, удостоверяващи, че тази сума
е преведена и постъпила по сметката на служителя, като е необходимо за тази
сметка самият служител да представи молба и доказателства пред работодателя, че
е неин титуляр. В случая не се доказва от страна на ** да е извършено плащане,
по който и да било от тези начини. Що се отнася до самата тетрадка, установи се
и от обясненията на ищеца, и от показанията на всички св., че в нея са
записвани постъпилите и предадени **, фуража и смъртността при животните. Самият
свидетел Ч., който твърди да изпълнява управителни функции при ** и е зет на
вписания в ТР управител, изрично заявява, че и да са се плащали някакви суми за
нещо, никога не са се полагали подписи върху каквито и да било документи, вкл.
и в тетрадката. Липсва и заповед за водене на такава с посочване какво
конкретно да съдържа тя. Ето защо съдът намира възраженията на **, че с липсата
на тетрадката, която не може ад се установи каква е и къде е, отпада
задължението му за плащане на тр. възнаграждения, за напълно неоснователно – то
не почива нито на закона, нито на събраните по делото доказателства. КТ не
обвързва получаването на тр. възнаграждение след прекр. на ТПО със задължение
на работника да представи определена документация. В случая дори не се касае за
документация във връзка с трудови възнаграждения, доколкото ведомости има и те
не са подписани. Самият ответник отказва представянето им по делото, тъй като
същите съдържат неговото признание, че за всеки процесен месец ищецът е работил
и ТВ му е начислявано, а липсата на подписи удостоверява това, че то не е
платено. Ето защо съдът намира за изцяло недоказани възраженията на **, че в
определени периоди ищецът не е полагал труд, както и възражението му, че е
платил тр. възнаграждения на ищеца. Ето защо исковете за заплащане на тр.
възнаграждение следва като изцяло доказани да се уважат в изменените им
размери, и да се осъди ** да заплати на ищеца сумата от 12 411, 51 лева (дванадесет
хиляди четиристотин и единадесет лева и петдесет и една стотинки) - неплатено нетно
трудово възнаграждение за периода м. февруари 2013г. – м. октомври 2015г.
включително.
По претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното:
Вземането за тр. възнаграждение е платимо до края на
месеца, в който е положен труда, ако не е уговорено друго в тр. договор или
вътрешен акт на работодателя. В случая не се твърди и не се доказва да е имало
конкретна фиксирана дата за плащане на ТВ, поради което същите следва да се
платят до края на месеца, в който е положен труда, и от първо число на
следващия такъв работодателят е в забава и дължи мораторна лихва. Ето защо
искът за осъждане на ** да заплати на ищеца и мораторната лихва върху
главницата от 12 411, 51 лева, за периода от падежа на всяко вземане,
начиная от 01.03.2013г. до 24.11.2015г. включително в размер на 1713, 31 лева
(хиляда седемстотин и тринадесет лева и тридесет и една стотинки) е изцяло основателен
и следва да се уважи.
По претенцията за заплащане на обезщетение за неползван
ПГО: Установява се и от закл. на вещото лице, и от писменото признание на ** в
заповедта за прекр. на ТПО, че ищецът е имал право на 55 дни платен годишен отпуск
в периода 2013-2015г., които не е използвал, и за които му се дължи
обезщетение. Според закл. на в. лице М., дължимото обезщетение за същото в
брутен размер възлиза на 1285, 24 лева, нетна сума за получаване 1156, 62 лева.
В този размер ищецът е изменил иска си. Ето защо същият ще се уважи изцяло.
По претенцията за заплащане на обезщетение за оставане
без работа 1 месец след уволнението, съдът намира следното – съгл. чл. 222, ал.
1 от КТ при уволнение поради намаляване обема на работа работникът/служителят
има право на обезщетение от работодателя за периода, за който е остана без
работа, но не повече от 1 месец. Ищецът доказва ТПо да е прекр. на осн. чл.
328, ал. 1ю, т. 3 от КТ поради намаляване обема на работа и за период повече от
6 месеца след уволнението да е останал без работа, поради което искът е доказан
по основание. Относно размера, от закл. на в. л. М. се установява, че нетният
размер на това обезщетение е 462, 69 лева, в който размер е исковата претенция
след изменението. Ето защо същият ще се уважи изцяло.
По отношение на претенцията за
законната лихва, съдът намира следното:
Вземанията за трудово
възнаграждение и двете обезщетения по чл. 222 и 224 от КТ са лихвоносни.
Доколкото исковата молба има х-р на покана, то законна лихва върху тях се дължи
от деня на поканата до окончателното плащане, и следва да бъде присъдена от
датата на завеждане на ИМ до окончателното им плащане.
С оглед изхода на спора право на
разноски има ищецът. Ищецът претендира разноски по делото, като доказва да е
извършил такива в размер на 1100 лева (хиляда и сто лева) - платено адв.
възнаграждение. С оглед изхода на спора същите ще му се присъдят изцяло.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, възлиза на 664, 99 лева (шестстотин шестдесет и четири лева и деветдесет
и девет стотинки), от които 496, 46 лева
ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ, 68, 53 лева ДТ по иска по чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 ЗЗД, 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 КТ и 50 лева ДТ по
иска по чл. 222, ал. 1 от КТ.
В негова тежест следва да се възложат и разноските за съдебно-счетоводна
експертиза, направени от бюджета на съда, в размер на 70 лева (седемдесет лева)
Следва на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените възнаграждения
и обезщетения, тъй като същите представляват дължими трудови възнаграждения и обезщетения
по ТПО.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ТИМ-2005” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. ***, представлявано от М.И.Р.
да заплати на П.Я.Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, Пловдивска
област, ул***, представляван от адв. И.М.Р. следните суми: сумата от 12 411, 51 лева (дванадесет хиляди
четиристотин и единадесет лева и петдесет и една стотинки) - неплатено нетно трудово възнаграждение
за периода м. февруари 2013г. – м. октомври 2015г. включително, сумата от 1713, 31 лева (хиляда седемстотин и
тринадесет лева и тридесет и една стотинки) – мораторна лихва върху него за
периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.03.2013г. до 24.11.2015г.
включително, сумата от 1156, 62 лева
(хиляда сто петдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки) – нетно обезщетение за 55 дни неползван платен годишен отпуск в
периода 2013-2015г., 462, 69 лева
(четиристотин шестдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки) – нетно обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа
от страна на ищеца в периода 09.11.2015г,. –м 09.12.2015г. поради уволнението
му на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху всички главници от датата на завеждане на
исковата молба – 25.11.2015г., до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 1100 лева (хиляда и сто лева) - платено
адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА „ТИМ-2005” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. ***, представлявано
от М.И.Р. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС сумата от 664, 99 лева
(шестстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки) - дължима държавна такса върху уважените искове,
както и сумата от 70 лева (седемдесет
лева) – разноски за съдебно-счетоводна
експертиза от бюджета на съда.
ДОПУСКА на осн. чл. 242,
ал. 1 от КТ предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените
трудови възнаграждения, обезщетения и лихви.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Таня Асп. Георгиева/
Вярно с оригинала
РС