Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна 30.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 150 по описа на КРС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
С Наказателно постановление № 08-000519/297 от 14.11.2017г.на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от Кодекса на труда на „***“ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.***,общ.Каварна,обл.Добрич улица „***“ № *,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.415 ал.1 от кодекса на труда.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „***“ ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.*** улица „***“ № *,представлявано от управителя Х.Г.У. и моли съда да го отмени като незаконосъобразно,постановено при нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми и правила.В жалбата се твърди ,че обжалваното наказателно постановление не отговаря на съдържателните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН,а АУАН № 08-000519/16.10.2017г. не е съставен и не е връчен по надлежния ред,поради което жалбоподателя е бил възпрепятстван да се запознае със съдържанието му и да реализира защитата си.В жалбата се оспорват и отразените в наказателното постановление фактически констатации,като в жалбата се твърди,че лицата В.Т.,Г.М.,А.Т.и Г.Т.не са изпълнявали самостоятелни трудови функции в момента на проверката и в тази връзка не е следвало да се документира провеждането на инструктаж по безопасност и здраве.
В жалбата се изразява становище,че констатираното нарушение попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН с мотив,че законосъобразен и съобразен със закона подход е да се налага наказание едва при последващо неизпълнение на дадени предписания на отговорното лице.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна,а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.А.А.,С.И.Г.,В.К.П.,Т.Н.А.,А.А.П.,Н.А.Я.,както и от становището на процесуалния представител на ответника,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 30.08.2017г. около 23.00ч. от инспектори в дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич-К.А.,Т.А. и Г. В.,съвместно със служители на ОД на МВР РУ Каварна,ДАНС и звено „Миграция“ към ОД на МВР е извършена проверка на цех за производство на ***с адрес гр.*** улица „***“ № * стопанисван от „***“ ЕООД.При проверката са попълнени писмени декларации от лицата: В.Т.,роден на ***г.,паспорт № *** издаден на ***г.,Г.М.,родена на ***г. паспорт № *** издаден на ***г.,А.Т.,роден на ***г. паспорт № *** издаден на ***г. и Г.Т.,роден на ***г.,паспорт № *** издаден на ***г.,които по време на проверката са извършвали различни дейности по производство на закуски и опаковане на готова продукция.На 04.09.2017г. Д.Х.У.-упълномощено лице,представила в Д“ИТ“ със седалище Добрич изисканите с призовка книги за инструктаж.При прегледа на представените книги за инструктаж е установено,че работодателят не е документирал провеждане на инструктаж по безопасност и здраве на заварените в обекта лица,граждани на Република ***,а именно: В.Т.,роден на ***г.,паспорт № *** издаден на ***г.,Г.М.,родена на ***г. паспорт № *** издаден на ***г.,А.Т.,роден на ***г. паспорт № *** издаден на ***г. и Г.Т.,роден на ***г.,паспорт № *** издаден на ***г.С оглед на гореописаното актосъставителят е установил,че „***“ ЕООД в качеството си на работодател не е изпълнил даденото предписание по т.6 от протокол № ПР1715352 от 03.05.2017г.,а именно да провежда инструктаж по безопасност и здраве при работа на всички лица,които посещават производствените звена на предприятието.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели- К.А.А.,С.И.Г.,В.К.П.,Т.Н.А.,А.А.П.,Н.А.Я.,НП № 08-000519/297 от 14.11.2017г.,АУАН № 08-000519 от 16.10.2017г.,писмо с изх.№ 17253764/11.10.2017г. за връчване на протокол и покана за съставяне на АУАН,ведно с обратна разписка за връчването му,протокол за извършена проверка с изх.№ ПР1715352/30.05.2017г.,призовка за представяне на документи от 01.09.2017г.,призовка по чл.47 ал.1 от АПК,пълномощно с рег.№ 2534 и № 2535 от 04.09.2017г.,протокол за извършена проверка с изх.№ 1733376/29.09.2017г. ведно с обратна разписка за връчването му,извлечение от книга за проведен начален инструктаж на служителите,Договор за продажба на дружествени дялове,Решение за продажба на дял от капитала на „***“ ЕООД,Възражение срещу АУАН с вх.№ 17293562,пълномощно с рег.№ 2532 и № 2533/04.09.2017г.,Становище относно възражение срещу АУАН.
Актосъставителя е приел,че с действията си дружеството-работодател е допуснало нарушения на разпоредбата на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и след съобразяване на подаденото възражение е издадено обжалваното наказателно постановление,с което жалбоподателят е санкциониран на основание чл.416 ал.5,вр. с чл.415 ал.1 от КТ за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ.
При обжалване на наказателното постановление пред Каварненски Районен съд са допуснати до разпит свидетелите- К.А.А.,С.И.Г.,В.К.П.,Т.Н.А.,А.А.П.,Н.А.Я..Показанията на свидетелите К.А.А.,Т.Н.А. изцяло подкрепят описаната в АУАН и НП фактическа обстановка,а именно,че на 30.08.2017г. около 23.00ч. от инспектори в дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич-К.А.,Т.А. и Г. В.,съвместно със служители на ОД на МВР РУ Каварна,ДАНС и звено „Миграция“ към ОД на МВР е извършена проверка на цех за производство на ***с адрес гр.*** улица „***“ № * стопанисван от „***“ ЕООД.При проверката са попълнени писмени декларации от лицата: В.Т.,роден на ***г.,паспорт № *** издаден на ***г.,Г.М.,родена на ***г. паспорт № *** издаден на ***г.,А.Т.,роден на ***г. паспорт № *** издаден на ***г. и Г.Т.,роден на ***г.,паспорт № *** издаден на ***г.,които по време на проверката са извършвали различни дейности по производство на закуски и опаковане на готова продукция.На 04.09.2017г. Д.Х.У.-упълномощено лице,представила в Д“ИТ“ със седалище Добрич изисканите с призовка книги за инструктаж.При прегледа на представените книги за инструктаж е установено,че работодателят не е документирал провеждане на инструктаж по безопасност и здраве на заварените в обекта лица,граждани на Република ***,а именно: В.Т.,роден на ***г.,паспорт № *** издаден на ***г.,Г.М.,родена на ***г. паспорт № *** издаден на ***г.,А.Т.,роден на ***г. паспорт № *** издаден на ***г. и Г.Т.,роден на ***г.,паспорт № *** издаден на ***г.С оглед на гореописаното актосъставителят е установил,че „***“ ЕООД в качеството си на работодател не е изпълнил даденото предписание по т.6 от протокол № ПР1715352 от 03.05.2017г.,а именно да провежда инструктаж по безопасност и здраве при работа на всички лица,които посещават производствените звена на предприятието.
Съдът,както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,прави следните изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗАНН,подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст,от легитимиран субект,при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд/по местоизвършване на твърдяното нарушение/,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,същата се явява неоснователна.
Същественото при производството от административнонаказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение;съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити,актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;компетентността на актосъставителя;има ли извършено деяние,което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,дали това деяние е извършено от лицето,посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно;наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание,реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния закон: Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган,с оглед чл.416 ал.5 от КТ и чл.16 ал.3 от Устройствения правилник на ИА“Главна инспекция по труда“,поради което издалото НП лице е компетентно.С оглед длъжностното качество на актосъставителя и чл.21 ал.4 т.3 от посочения устройствен правилник,съдът намира,че АУАН е съставен от компетентен орган,при изпълнение на неговите служебни задължения.При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и КТ.Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя.
Относно приложението на материалния административен закон:
От приложените по делото писмени доказателства- АУАН № 08-000519 от 16.10.2017г.,писмо с изх.№ 17253764/11.10.2017г. за връчване на протокол и покана за съставяне на АУАН,ведно с обратна разписка за връчването му,протокол за извършена проверка с изх.№ ПР1715352/30.05.2017г.,призовка за представяне на документи от 01.09.2017г.,призовка по чл.47 ал.1 от АПК,пълномощно с рег.№ 2534 и № 2535 от 04.09.2017г.,протокол за извършена проверка с изх.№ 1733376/29.09.2017г. ведно с обратна разписка за връчването му,извлечение от книга за проведен начален инструктаж на служителите,Договор за продажба на дружествени дялове,Решение за продажба на дял от капитала на „***“ ЕООД,Възражение срещу АУАН с вх.№ 17293562,пълномощно с рег.№ 2532 и № 2533/04.09.2017г.,Становище относно възражение срещу АУАН,както и от показанията на свидетелите К.А.А.,С.И.Г.,В.К.П.,Т.Н.А.,съдът намира,че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя- К.А.А. и свидетеля Т.Н.А. ,който в качеството си на служител в Д“ИТ“ гр.Добрич е присъствувал на проверката на 30.08.2017г. в хлебозавод „***“,които са категорични,че нарушението е установено след извършена проверка от служители на Дирекция”Инспекция по труда” гр.Добрич на цех за производство на ***с адрес гр.*** улица „***“ № * стопанисван от „***“ ЕООД. При проверката са попълнени писмени декларации от лицата: В.Т.,роден на ***г.,паспорт № *** издаден на ***г.,Г.М.,родена на ***г. паспорт № *** издаден на ***г.,А.Т.,роден на ***г. паспорт № *** издаден на ***г. и Г.Т.,роден на ***г.,паспорт № *** издаден на ***г.,които по време на проверката са извършвали различни дейности по производство на закуски и опаковане на готова продукция.На 04.09.2017г. Д.Х.У.-упълномощено лице,представила в Д“ИТ“ със седалище Добрич изисканите с призовка книги за инструктаж.При прегледа на представените книги за инструктаж е установено,че работодателят не е документирал провеждане на инструктаж по безопасност и здраве на заварените в обекта лица,граждани на Република ***,а именно: В.Т.,роден на ***г.,паспорт № *** издаден на ***г.,Г.М.,родена на ***г. паспорт № *** издаден на ***г.,А.Т.,роден на ***г. паспорт № *** издаден на ***г. и Г.Т.,роден на ***г.,паспорт № *** издаден на ***г.
От показанията на актосъставителя- К.А.А. и свидетеля Т.Н.А. ,който в качеството си на служител в Д“ИТ“ гр.Добрич е присъствувал на проверката на 30.08.2017г. в хлебозавод „***“ и горепосочените писмени доказателства безспорно се установи,че „***“ ЕООД в качеството си на работодател не е изпълнил даденото предписание по т.6 от протокол № ПР1715352 от 03.05.2017г.,а именно да провежда инструктаж по безопасност и здраве при работа на всички лица,които посещават производствените звена на предприятието.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл.415 ал.1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.Последното е дадено с Протокол изх.№ ПР1715352/03.05.2017г. по т.6,с който е разпоредено на работодателя да провежда инструктаж по безопасност и здраве при работа на всички други лица,които ще посещават производствените звена на предприятието на основание чл.11 ал.1 т.6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.Задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление,което пряко рефлектира в правната сфера на адресата,предписвайки му конкретно определено задължително поведение.Следователно задължителното предписание е индивидуален административен акта,който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК.По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт,поради което подлежи на изпълнение на общо основание.Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ в юридически факт,с който законът свързва реализиране на административнонаказателна отговорност.За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже-наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок,като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство.В процесния случай неизпълнението на даденото задължително предписание се изразява в това,че „***“ ЕООД в качеството си на работодател не провежда инструктаж по безопасност и здраве при работа на всички лица,които посещават производствените звена на предприятието,което е нарушение на чл.11 ал.1 т.6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.Тези констатации не са оспорени от наказаното дружество с жалба против самото издадено Предписание,затова и в хода на съдебното производство не могат да се правят възражения във връзка със законосъобразността на самото предписание.Адресатът,който съвпада със санкционираното лице,не може да предявява възражения в административнонаказателното производство по ЗАНН,които се основават на допусната от проверяващите органи незаконосъобразност на задължителните предписания.На тези основания вмененото нарушение се явява съставомерно и доказано.
Настоящия съдебен състав намира,че нарушението е доказано по безспорен и несъмнен начин от данните обективирани в протокол с изх.№ ПР1715352 от 03.05.2017г. за извършена проверка,протокол с изх.№ ПР1733376 от 29.09.2017г. за извършена проверка и книга за инструктаж.
С оглед на гореизложеното,Съдът намира,че с действията си дружеството-работодател е допуснало нарушение на разпоредбата на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда.
За цитираното нарушение административнонаказващият орган е наложил на „***“ЕООД с ЕИК ***,в качеството му на работодател имуществена санкция в минимално установения размер от 1500 лева,при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1500 до 10 000 лева.
Що се отнася до представеният и приобщен към доказателствения материал по делото Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 30.08.2017г.,същият не следва да се кредитира,по следните съображения:
Действително Договора за прехвърляне на дружествени дялове от 30.08.2017г. е с нотариална заверка на подписите,но от извършената служебно справка се установява,че не е бил вписан в Търговския регистър,въпреки императивната разпоредба на чл.129 ал.2 от ТЗ.В случая транслативния ефект на прехвърлянето на дружествени дялове настъпва със сключването на договора,но не е настъпило защитното действие на вписването.Това действие ще настъпи с вписването,като сделката до вписването не може да се противопостави на трети лица.Поради неизпълнение на задължението по чл.129 ал.3 от ТЗ за вписване,невписаните обстоятелства се считат за несъществуващи по отношение на третите добросъвестни лица.
Неоснователни са доводите на дружеството жалбоподател,касаещи приложението на чл.28 от ЗАНН.В случая не може да бъде приложена общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН,тъй като нейното приложение се изключва с оглед правилото Lex specialis derogate legi generali,предвид наличието на специалната разпоредба на чл.415в от КТ.
Отделно от това дори и да бъда изследвани предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН,съдът намира,че същите не са налице,доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай,съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.93 т.9 от НК,приложим на основание чл.11 ЗАНН.Нарушението за което е санкционирано дружеството е формално на просто извършване,поради което и за неговата съставомерност не се изисква да бъдат настъпили вредни последици.Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,въз основа на които да бъде направен извода,че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност,в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.Самото нарушение застрашава живота и здравето на работниците и според настоящия съдебен състав в случая същото,не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима.
По отношение приложението на привилегирования състав на нарушението по чл.415 ал.1 от КТ,установен в чл.415в от КТ:
Цитираната норма на кодекса е озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение“ и очертава привилигеровани състави на всички нарушения на КТ/с изключение на предвидените в ал.2 на същия текст/,които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители.В този случай работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева.При тълкуването на цитираната разпоредба се налага извода,че нарушението което законът квалифицира като маловажно,може да е само за неизпълнение на задължение,вменено на съответното административнонаказателно отговорно лице с разпоредбите на КТ,а не на друг нормативен акт,като същото следва да е отстранено веднага след установяването му по реда ,предвиден в този кодекс,както и от нарушението не следва да са настъпили неблагоприятни за работника или служителя негативни последици,като обратното следва да се установи надлежно пред наказващият орган,респ. пред съда,който е инстанция по съществото на спора.Настоящия съдебен състав счита,че в случая не са налице всички визирани от разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ предпоставки.Действително дружеството е наказано за нарушение на разпоредбите на КТ,но по делото не са представени доказателства нарушението да е отстранено веднага след установяването му.Нормата наистина изисква само обективна възможност да бъде отстранено нарушението,но при логическото и тълкуване се налага извод,че това отстраняване следва да се реализира до издаване на наказателното постановление,което изискване в случая не е налице.Ето защо настоящия съдебен състав намира,че установеното нарушение не покрива признаците посочени в разпоредбата на чл.415в от КТ.
Предвид всичко изложено,настоящият съдебен състав намира,че при правилно установена фактическа обстановка,квалифициране на нарушението и посочване на точната санкционна норма и правилно определена санкция,която се явява справедливо наказание за извършеното нарушение и ще постигне необходимия превантивен и предупредителен ефект към спазване на установения правов ред в страната,наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед на изложеното съдът счита,че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,а наложената имуществена санкция в предвидения минимум е съобразена с изискванията на чл.27 от ЗАНН,поради което не може да бъде намалявана.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-000519/297 от 14.11.2017г.на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от Кодекса на труда на „***“ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.***,общ.Каварна,обл.Добрич улица „***“ № *,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда,като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: