Р Е
Ш Е Н
И Е № 63
гр.Кюстендил, 01.10.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание
проведено на девети юли, през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Евгения Стамова
при участието на секретаря:Р. С.,
след като разгледа, докладваното от съдия Стамова,т.д.№ 23/2017г. по описа на
КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Б.А.М. в качеството на синдик на „*” ЕООД,
ЕИК *****, със съдебен адрес:*** е
предявил срещу „* ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. К.,
ул. „*”№*, „* ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„*”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от управителя С. Х.в и „*
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., жк „*”,
ул.”*№* представлявано от управител А. Н. искове с правно основание чл. 647
ал.1 т.3 от ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на
масата на несъстоятелност на длъжника „* ЕООД на извършена на 17.11.2014 г.
между длъжника и „* ЕООД покупко-продажба на недвижими имоти, обективирана
в нотариален акт № *, т. *, рег. №** , дело № 344/2014 г. на нотариус Н. Х. – С.
с район на действие Районен съд – Пловдив, а именно:поземлен имот с
идентификатор № ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
недвижимите имоти, одобрени със Заповед № РД-18-81/05.12.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от
В депозираните писмени отговори на ответниците „”*ЕООД и ”* ЕООД се твърди, че исковете са недопустими, тъй като не е установена процесуалната легитимация на ищеца- като ищец в производството е конституиран „*ЕООД /в несъстоятелност /, а първият ответник също е „*ЕООД /в несъстоятелност /. По съществото на спора се твърди, че исковете са неоснователни.тъй като извършените прехвърлителни сделки не са увреждащи, за липса на знание за увреждане у приобретателите по сделката в частност у приобретателя „* ЕООД, първата от сделките е извършена преди т.нар „подозрителен период|”, започващ най – рано от началната дата не неплатежоспособност, липса на свързаност между страните.Във връзка с иска по чл.108 ЗС се твърди, че синдикът няма самостоятелна процесуална легитимация да води иск по чл.108 ЗС, както и, че собственик на имотите е „* ЕООД, придобил ги на валидно основание - посочена съдебна практика – определение на ВКС по т.д.№305/2008г. ІІ т.о, решение на САС по в.гр.д.№2872/2011г. и решение на ВАпС по в.т.д.№310/2011г.Във връзка с доводите за нееквивателнтност на разменените престации е изложено разбиране, че такава не е налице, а договорената продажна цена е израз на установения в чл.9 ЗЗД принцип за свобода на договарянето.Посочена е и съдебна практика – решение по т.д388/2012г. на ВКС.В съдебно заседание двете дружества чрез процесуалния си представител потвърждават становищата си.
Ответникът „* ЕООД, гр. К. не е депозирал писмен отговор, както и не е изпратил представител в съдебно заседание.
С влезли в сила определения производството по исковете с правно основание
чл.647 ал.1 т.3 ТЗ е прекратено което обуславя разглеждането и произнасянето
по предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.649, ал.1 вр. с
чл.135 ЗЗД и иска по чл.108 ЗС вр.с чл.649, ал.2 ТЗ.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при условията на чл. 235 и
чл.12 ГПК, прие за установено следното:
Безспорно и
ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че с решение от 25.02.2016 г.,
постановено по т.д. № 76/2014 г. по описа на КнОС, е обявена свръхзадължеността
на „* ЕООД , с начална дата 30.11.2014 г.,
открито е производство по несъстоятелност, наложени са общи възбрана и запор
върху имуществото на дружеството и е назначен за временен синдик Б.А.М..Цитираното
решение е приложено, като доказателство по делото.
На съда е служебно
известно, че Б.А.М. е синдик на „* ЕООД и към настоящия момент.
Видно от
нотариален акт за покупко-продажба № *, т. **, рег. № **, н. д №
344/2014 г. на нотариус Н. Х., рег.№* на НК
с район на действие Районен съд – Пловдив е, че „* ЕООД е продало на „* ЕООД недвижим имот, находящ се в с.Б., общ.М.
обл.П. представляващ поземлен имот с идентификатор № *по кадастралната карта и
кадастралните регистри на недвижимите имоти, одобрени със Заповед №
РД-18-81/05.12.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от
Нотариален акт № *, т.*о делото не е представен.За удостоверяване втората от атакуваните сделки от ответника е представен нотариален акт №** том *, рег.№** н.д.№*****г. на нотариус Х. с който на 15.04.2016 г. описаните по- горе недвижими имоти са продадени от „* ЕООД за сумата *лв. на „**”ЕООД, която продавача получава по банков път по посочена сметка, за което купувача се е задължил да представи пред Нотариуса платежен документ.
Видно от
заключението на съдебно- счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице К.П., че продажната цена по двете сделки е
изплатена от купувачите.Посоченото доказателство е ангажирано от ответниците в
подкрепа на становището им, че сделките са валидни и като аргумент за липса на знание
за увреждане.
От заключението на съдебно- техническата експертиза, изпълнена от вещото Д.В.Н. се установява, че пазарната стойност на поземлен имот * находящ се в м.”*, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – стопански двор към момента на извършване на покупко – продажбата е * лева, а на имот 03839.37.40, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за второстепенна улица * лева.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявените искове са допустими, а преценени по същество неоснователни. Съображения:
Съгласно чл. 649, ал.1 от ТЗ иск по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност може да предяви синдикът, а при негово бездействие- всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност.
Исковете са предявени в преклузивния едногодишен срок, с оглед приложеното по делото решение, постановено по т.д. № 76/2014 г., с което е открито производството по несъстоятелност по отношение на „*ЕООД от 25.02.2016 г. и факта, че исковата молба е подадена по пощата на 24.02.2017 г.В практиката на ВКС - определение № 337/17.06.2015 г. по ч. т. д. № 1658/2015 г., на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 13 от 10.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2779/2018 г., I т. о., ТК се приема, че едногодишният преклузивен срок по чл.649, ал.1 от ТЗ за предявяване на посочените в разпоредбата искове, тече именно от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Съдът преценява същите, като неоснователни. Съображения:
За да бъде уважен иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД следва да са налице следните кумулативно осъществени предпоставки: ищеца да докаже качеството си на синдик на дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, производството по несъстоятелност да е висяшо, сключване на посочените в исковата молба разпоредителни сделки с недвижими имоти, увреждащи масата на несъстоятелността, знание за увреждането от страна на длъжника.При възмездни сделки в тежест на ищеца е да докаже и знание за увреждането у приобретателите.
С Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, е прието, че защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат.В съобразителната част на решението е посочено, че интересите на кредитора, увреден от извършените прехвърляния, следва да бъдат предпочетени пред интереса на приобретателя, който е знаел за увреждането на кредитора, и пред интереса на приобретателя, който се е облагодетелствал безвъзмездно и е придобил от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Тези трети лица следва да търпят принудително изпълнение върху придобитото от тях имущество поради участието им в увреждането на кредитора, знаейки за това увреждане или поради безвъзмездното им облагодетелстване в резултат на увреждащото действие на длъжника.Освен това се съдържат и следните разяснения случаите, в които кредиторът е поискал обявяване за недействителни на цялата поредица от увреждащи го действия или сделки, при преценката за наличие на знание за увреждането от страна на последния приобретател или за наличие на предпоставките по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД по отношение на неговия праводател, когато е придобил безвъзмездно, следва да бъдат отчетени съществуващите връзки между отделните сделки. По този начин цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредитора, ако са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател. И обратно, ако не са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен, дори и да са налице основания за това по отношение на някоя от междинните сделки.
При съобразяване на изложеното съдът приема, че в случая по делото няма спор, за това, че подателя на исковата молба притежава качеството синдик на „* ЕООД, както и за това, че производството по несъстоятелност е висящо.
Доказано е и осъществяването на атакуваните сделки, като следва да се отбележи, че нотариалните актове са с номера *, том **, руг.№* н.д.№*с вписване с вх.рег.№* от *, акт №**, том *, дело *****г. и №** том * рег.№**, н.д.№* с вписване вх.рег.№**/* акт №*, том **, дело **/**г. което обяснява и съществуващото разминаване с посочените в исковата молба данни за акта, обективиращ втората сделка и посочения в самия нотариален акт №, като данните в исковата молба сътоветстват на данните удостоверение от съдия по вписванията.
.
В множество свои решения / напр.Решение № 408/29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г., ІV г. о., Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., ІV г. о. и др. / състави на ВКС са приели, че всяко отчуждаване на длъжниково имущество намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, като искът по чл. 135 от ЗЗД е основателен в случаите, при които длъжникът се лишава от свое имущество или извършва други правни действия, затрудняващи удовлетворяването на кредитора.Приема се, че знанието на длъжника за увреждането е установено винаги, когато същият знае, че има кредитор, а увреждащо е всяко действие и всеки правен и фактически акт, с който се засягат правата на кредитора. Отчуждаването на длъжниково имущество винаги води да обективно намаляване на възможностите на кредитора да се удовлетвори.В контекста на изложеното безспорно, атакуваните в случая сделки увреждат кредиторите на „* ЕООД, тъй като, макар и възмездни, намаляват имуществото на длъжника, което служи за общо удовлетворение на кредиторите, а чрез трансформирането му в парични средства, които са бързо ликвидни, затруднява евентуално принудително удовлетворяване.
Недоказано според настоящия
съдебен състав обаче е знание за увреждане у приобретателя по последната сделка
респ. за знание за увреждането у лицата осъществяваши неговото органно
представителство.Такова би било налице тогава когато приобретателят е знаел, че
прехвърлителя има дългове и целта на извършеното разпореждане е да увреди
кредиторите си.Достатъчно е знание за обстоятелствата пораждащи задълженията. В
този смисъл е и практиката - решение по
гр. д. 4606/2014 г. по описа на ВКС, IV
ГО, с което е прието, че за да е налице знание за
увреждането не е необходимо третото лице, приобретател по сделката, да познава кредитора и длъжника, както и по делото да са доказани обстоятелствата кога и
как е узнал за техните отношения, а е
достатъчно да са му известни обстоятелствата, от които произтича вземането на
кредитора. Аналогична е практиката по
решение № 60 от 20.04.2017 г. по гр. д. №
3094/2016 г., ГК, ІV Г. О. на ВКС, с което е прието, че за да се приеме, че приобретателят по
сделката е недобросъвестен, достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове
и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на
кредиторите си или го затруднява, без да е необходимо да са му известни
личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане.Тъй като посочената
материално правна предпоставка има субективен характер, поради което
възможността за установяването й с преки доказателства е ограничена, в
практиката е наложено разбирането, че доказване за наличието й може да бъде
осъществено чрез верига от косвени доказателства, които в своята взаимна връзка
да създадат сигурно убеждение за наличието й.Именно
поради спецификата си на косвени доказателства /дават указания за основния факт само косвено, установяват
странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт/ отделното
косвено доказателство не е от естество
само да установи основния факт пряко за
да може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо преди всичко наличието
на достатъчно косвени доказателства.
В
случая факта на който ищецът основава знание за увреждането е разликата между
цената на която е продаден имота и пазарната му стойност и факта, че имотът е
купен от третия ответник( комуто приобретателя на длъжника е прехвърлил
имотите) след откриване на производството по несъстоятелност на „*ЕООД,
обстоятелство вписано в ТР и считащо се за известно на всеки.Установи се, че
цената на която са продадени двата имота по двете сделки е * лева по първата
атакувана сделка и *по втората, като
пазарната стойност само на първия от тях е *лева или около 6 пъти по – голяма
от продажната цена.
По въпроса доказателство ли е занижената продажна цена на имота за знание за увреждане у приобретателя съдът намира, че следва да се даде отрицателен отговор.Постигнатото съгласие за цената на имота от договарящите е израз на установената в закона свобода на договаряне - чл. 9 ЗЗД, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност.Такова становище, което настоящия състав споделя, е изразено в решение на ВКС по гр.д.№3094/2016г., ІV г.о, като след преценка, че при продажна цена по -ниска от средните пазарни цени за подобни имоти, както и за придобиване на още един имот от длъжника на занижена цена, не може да се наложи извод, за знание за увреждане, като е отречено значението на такова и на продължаващо от продавача ползване на имота, е бил отхвърлен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД основан на посочените обстоятелства.За да отрече значението на факта на продажба на имот на занижена цена, като доказателство за знание за увреждане у приобретателя съдът изхожда от факта и, че при търговци продажба на вещ на занижена цена може да е налице и при изпадане в липса на парични средства без да е задължително това да е свързано с налични дългове респ. свръхзадлъжнялост.Знанието за увреждане следва да бъде установено по безспорен начин а не да се предполага.
Фактът,
че към момента на извършване на последната сделка в ТР е било вписано,
обявяването на „* ЕООД в несъстоятелност, сам по себе си не установява знание
за увреждане у последния приобретател на имотите.Липсва норма задължаваща
купувача по договор за продажба на недвижим имот да извършва проверка относно
правния статус на праводателя на праводателя си, липсват данни при процесната
сделка приобретателя да е бил извършил такава проверка и да е бил наясно с
факта, че имота е с праводател обявено в несъстоятелност към момента на извършване
на сделката дружество.Това обстоятелство според настоящия съдебен състав би
имало значение на доказателство за знание за увреждане ако праводател по
сделката е несъстоятелното дружество.
Не се установява свързаност
на страните по сделката по смисъла на чл.649, ал.4 ТЗ.
В
обобщение съдът приема, че не е доказано знание у приобретателя по последната
сделка за увреждане на кредиторите на несъстоятелността респ. предявения иск за
прогласяване недействителност на тази сделка по отношение на кредиторите на
несъстоятелността се явява неоснователен.
С
оглед дадените с ТР №2/ 02.07.2019г. по т.д.№2/2017г. разяснения и доколкото не
се установява знание у приобретателя по последната сделка за увреждане на
кредиторите на несъстоятелността, то неоснователен е и искът за прогласяване за
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността й предхождащата
сделката от 15.04.2016г. сделка от 30.11.2014г. страни по която са „***” ЕООД и
„* ЕООД праводател на приобретателя по последната сделка.Независимо от това
следва да се отбележи, че по делото не е установено знание за увреждане у
приобретателя „* ЕООД, като съдът не намира за нужно да преповтаря изложените
по горе съображения, за значението на занижената цена, като доказателство за
знание за увреждане.
С оглед
неоснователността на исковете по чл.649, ал.1 ТЗ вр. с чл.135, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен и обусловения
осъдителен иск по чл.108 от ЗС.
На основание чл.
649, ал.6 от ТЗ, при отхвърляне на иска дължимите държавни такси за
производството се събират от масата на несъстоятелността, поради което
ответникът "***" ЕООД /в
несъстоятелност/ следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в
размер на *лева, определена за двата
иска по чл.135 ЗЗД и иска по чл.108 ЗС, въз основа данните за данъчната оценка
на имотите( съдържащи се в нотариалния акт *),при приложение нормите на чл.69,
ал.1 т.4 вр. с т.2 и чл.71, ал.2 ГПК.
Право на разноски
по делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК имат ответниците „*„ЕООД и „*ЕООД.
Пред съда са доказани разноски за сумите * лева за ответника „* ЕООД и * лева
за „* ЕООД.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Б.А.М. в качеството на синдик на „* ЕООД, ЕИК
*****, със съдебен адрес:*** срещу „* ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „*”№**, „* ЕООД, ЕИК***** със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.”**”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* и „МВ * ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. П., жк „**”, ул.”*”№* искове с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД вр. с чл.
649 ал.1 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на
масата на несъстоятелност на длъжника „* ЕООД на извършена на 17.11.2014 г.
между „******”ЕООД и „* ЕООД покупко-продажба на недвижим имоти, а именно -І
поземлен имот с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните
регистри на недвижимите имоти, одобрени със Заповед № РД-18-81/05.12.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от
ОСЪЖДА „*
ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. К.,
ул. „*** да заплати
по сметка на КнОС, дължимата държавна такса по исковете в размер на **
лева.
ОСЪЖДА „* ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „*”№* да заплати на „***” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „**”, бл.** вх.*, ет*2, ап.* деловодни разноски в размер на *лева.
.
ОСЪЖДА „* ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „**”№* да заплати на „******”ЕООД *****, със
седалище и адрес на управление: гр. П., жк „*****ул.”**”№* деловодни разноски в
размер на *лева.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: