Решение по дело №532/2013 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                           30.10.2013г.                                    Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД – ГЪЛЪБОВО                                                       Граждански състав

На 30.10.2013г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Т.А.,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №532 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.12 и следващите във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Молителят И.Г.Г. твърди в молбата си, че с ответника по молбата Х.В.И. са били съпрузи, като на 02.10.2013г. бракът им бил прекратен с развод. Причина за разтрогване на брака им бил постоянния психически и физически тормоз, който ответника упражнявал над съпругата си. Твърди, че на 27.09.2013г., ответникът все още неин съпруг на тази дата, я пресрещнал с колата в централната градска част на гр.Гълъбово, спрял колата и се отправил към нея със заканителни думи: “Ела ми сега тука...”. Молителката се изплашила и се опитала да потърси помощ от близките си по телефона, но ответникът дръпнал със сила телефона от ръката й, като я одраскал по шията. Започнал да проверява телефонните разговори на молителката, на което тя се опитала да се противопостави, но ответникът й ударил юмрук по дясната буза. След като молителката извадила друг телефон и се обадила на тел.112, ответникът й хвърлил телефона и се отдалечил с колата си. Молителката подала жалба в РУ “Полиция” гр.Гълъбово и отишла на преглед в Съдебна медицина гр.Стара Загора, от където й било издадено съдебномедицинско удостоверение.

На 22.09.2013г. ответникът заплашил молителката на работното й място, че ще я залее с киселина и се заклел, че ако не го направи дъщеря им ще се разболее от рак. След тези закани на молителката й станало лоши и колегите я откарали в “Спешен център” гр.Гълъбово, като й било предписано лечение за “Страхова невроза”.

Твърди, че на работното си място е подложена на същия тормоз и унижение, тъй като и двамата с ответника работят в “Брикел” ЕАД и я обиждал и унижавал пред колегите й.

Твърди, че се страхува за живота и здравето си, че се страхува да излиза сама на обществени места и излиза само с придружител и то много рядко.

Предвид изложеното моли съда да издаде заповед за защита, като задължи ответника Х.В.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му бъде забранено да приближава жилището й и нейната месторабота за срок, по преценка на съда.

Ответникът по молбата Х.В.И. се явява в съдебно заседание и изразява становище, че не е извършвал акт на домашно насилие спрямо молителката. На 22.09.2013г. изобщо не е ходил до работното й място, а на 27.09.2013г. е видял молителката и е разговарял с нея, но не я е удрял. Не сочи доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

Служебно известно на съда е, че страните са бивши съпрузи, тъй като съдията-докладчик е разгледал и постановил решение по гр.дело №255/2013г. за прекратяването на брака им. Следователно ответникът е сред кръга на лицата, спрямо които молителката може да търси защита по реда на ЗЗДН /чл.3, т.1 от ЗЗДН/.

По делото са представени и приети като писмени доказателства копия от документите по Преписка №549/2013г. по описа на РП-Гълъбово, образувана по жалба на И.Г.Г. срещу Х.В.И.. От материалите по преписката е видно, че за случилото се на 27.09.2013г. молителката е подала жалба в РУП-Гълъбово. Снети са обяснения от нея и от ответника. На ответника Х.В.И. е бил съставен и предявен Протокол за предупреждение от 27.09.2013г. на основание чл.56 от ЗМВР, като е бил предупреден за отговорността по чл.144 от НК.

По делото е прието като писмено доказателство и копие от Съдебно-медицинско удостоверение на живо лице №344-2013, от което е видно, че при извършен преглед на 27.09.2013г. на молителката се е установило охлузване и кръвонасядания по лицето, шията и гръдния кош, причинени от действието на твърд тъп предмет, които отговарят да са получени по време и начин, описан от молителката, а именно на 27.09.2013г. около 8,45ч. чрез удари с ръце.

Като доказателство по делото е представена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която молителката декларира, че на 27.09.2013г. спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от Х.В.И., изразяващо се в отправяне на обиди, заплахи и физическо насилие, а на 22.09.2013г. е била отправена от ответника заплаха по телефона по отношение на молителката, че ще я залее с киселина.

За изясняване на делото от фактическа страна бяха допуснати до разпит двама свидетели. От показанията на свидетелката С.А.А. /съжителстваща с бащата на молителката/ се установява, че на 27.09.2013г. сутринта същата е била на работа и молителката й се обадила по телефона, като й обяснила, че ответникът я следва с автомобила си из града. Тъй като молителката имала работа до Банка ДСК, там същата била пресрещната от ответника, докато разговаря по телефона със свидетелката. Свидетелката чула по телефона гласа на ответника, който казвал на молителката “Ела ми сега тука”, след което връзката прекъснала. Свидетелката се притеснила и се обадила на бащата на молителката да отиде да я вземе. Когато се видели с молителката, последната била толкова изплашена, че не можела да говори, имала следи от удари по лицето и шията, поради което свидетелката закарала молителката в гр.Стара Загора да бъде освидетелствана от Съдебна медицина.

От показанията на свидетелката Я.И.С. се установява, че на 22.09.2013г. двете с молителката са били на работа в Брикел. Ответникът няколко пъти е звънял по телефона на молителката, но тя не отговаряла на обажданията. След това ответникът пратил съобщение, че се отнася до детето на страните, и молителката отговорила на обаждането. След разговора видимо се притеснила, цялата се разтреперила и обяснила, че ответникът я заплашил, че ще я залее с киселина. Наложило се колегите й да повикат медицинско лице, да й дават успокоителни и се обадили на близките на молителката да я вземат от работа, тъй като не била в състояние да продължи да работи.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, след преценка по чл.172 ГПК, тъй като свидетелите имат непосредствени впечатления за състоянието на молителката и отношенията й с ответника и не са заинтересовани от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказани твърденията на молителката за извършено спрямо нея от Х.В.И. домашно насилие. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Осъщественото от ответника спрямо молителката физическо и психическо насилие може да се приеме за домашно насилие по реда на ЗЗДН. Съдът намира, че ответникът по молбата е осъществил физическо и психическо насилие спрямо молителката, изразяващо се в отправяне на заплахи на 22.09.2013г. и отправяне на заплахи и физическо насилие на 27.09.2013г. При обсъждане на въпроса за основателността на молбата, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗЗДН, съгласно която, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. А в случая приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН е подкрепена от свидетелските показания и от данните по образуваната преписка на РП-Гълъбово.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че спрямо ответника по молбата Х.В.И. следва да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, като бъде издадена заповед за защита. Съдът счита, че следва да бъде определен срок от една година съгласно чл.5, ал.2 от ЗЗДН при налагане на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, предвид агресивното поведение на ответника спрямо молителката.

На основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН спрямо ответника Х.В.И. следва да бъде издадена заповед за защита, в която да се съдържа предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал.3 от ЗЗДН.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН извършителят Х.В.И. следва да бъде осъден да заплати глоба в размер на 200лв. по сметка на Районен съд – Гълъбово.

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН следва да бъде осъден извършителят да заплати държавна такса в размер на 50лв. по сметка на Районен съд – Гълъбово, както и да бъде осъден да заплати направените от молителката разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.

Воден от горните мотиви на основание чл.15 и чл.16, във връзка с чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ЗАДЪЛЖАВА извършителя Х.В.И., ЕГН **********,*** да се въздържа от домашно насилие спрямо И.Г.Г., ЕГН ********** ***.

ЗАБРАНЯВА на извършителя Х.В.И., с п.а. и ЕГН да приближава жилището на молителката И.Г.Г.,*** и местоработата й в “Брикел” ЕАД, както и нейните места за социални контакти и отдих за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от постановяване на решението – 30.10.2013г.

ОСЪЖДА извършителя Х.В.И., с п.а. и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ “ГЛОБА” в размер на 200 /двеста/ лева и държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева по сметка на Районен съд – Гълъбово.

ОСЪЖДА извършителя Х.В.И., с п.а. и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ на молителката И.Г.Г., с п.а. и ЕГН сумата от 200лв. /двеста лева/, представляващи направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ  заповед за защита срещу Х.В.И., с п.а. и ЕГН, която да съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.

ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и на Районно управление “Полиция” по настоящия адрес на извършителя и пострадалото лице – за сведение и изпълнение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: