№ .................
гр.
Варна, ...........................г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХV
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова
адм. дело № 1422/2020 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „НЕЛИТА
СТИЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Гладстон“ № 4, вх. Г, ап. 90, представлявано от Н.К.А., срещу Заповед № 127-ФК
от 03.06.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) –
запечатване на търговски обект – салон за красота, находящ се в гр. Варна, ул.
„Опълченска“ № 20, стопанисван от оспорващото дружество, и забрана за достъп до
обекта за срок от 14 дни.
С жалбата се настоява, че оспорваната
заповед е необоснована, издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение
на принципа за съразмерност. Конкретно се сочи, че не ясно как е определен
14-дневният срок на мярката. Позовавайки се на принципите за последователност и
предвидимост – чл. 13 от АПК и принципа на съразмерност - чл. 6 от АПК,
оспорващият настоява, че следва да са посочени конкретни обстоятелства във
връзка с определения срок на мярката, въз основа на които административният
орган е направил извод, че същата ще постигне целта на закона именно с
определения размер, да е извършен анализ на засегнатите от акта и неговото
изпълнение права и законни интереси, както и съпоставка с целта, която следва
да бъде постигната. Твърди се, че в случая изложените мотиви относно
продължителността на срока не са съобразени с конкретното нарушение или с конкретния
нарушител и обект, а представляват общи формални и с напълно бланкетен характер
изявления на административния орган, които не предоставят никаква специфика
относно прилаганите принципи и критерии на преценка на тежестта на
констатираното нарушение и последиците от същото, от гледна точка на
необходимостта да се осигури защитата на охранявания обществен интерес. Според
оспорващия липсват съображения относно връзката между стойността на неиздадения
касов бон, предмет на констатираното нарушение, и срока на наложената
принудителна мярка. Изтъква се, че не са обявени и правила и практика, които да
послужат като основа за проверка на спазването на принципа на съразмерността, а
и текстовете от съдържанието на заповедта са по-скоро типологично формулирани,
за да бъдат приложени в идентичен вид към неограничен брой субекти. Сочи се, че
към момента не е налице издадено наказателно постановление и не е ясно как и
кога може да се понесе отговорността и да се прекрати мярката на основание чл.
187, ал. 4 от ЗДДС. Искането е да се отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание оспорващият чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата и изложените в нея доводи, както
и направените с нея искания, като представя доказателства за заплащане на
наложената на дружеството имуществена санкция с издаденото междувременно
наказателно постановление, както и доказателства за направено искане за
прекратяване на действието на мярката.
Ответникът – Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител – гл. юриск. И.А, с писмени бележки (л. 27 от делото) поддържа
неоснователност на оспорването. Искането е да се остави без уважение жалбата,
като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че оспорваната
заповед е правилна, обоснована и законосъобразна, а извършването на
нарушението, обосновало издаването на процесната ПАМ, безспорно (по несъмнен и
категоричен начин) се установява. Обръща се внимание, че административният орган
действа в условията на обвързана компетентност, а функциите на процесната ПАМ
са превантивни и преустановителни. Изтъква се, че при определяне на срока на
запечатването са взети предвид тежестта на нарушението – неиздаване на ФКБ,
стойността на неотразения приход – 29 лв., неспазването на финансовата
дисциплина от лицето, вида на търговския обект – салон за красота с поставени
три стола за обслужване на клиенти, неговото местоположение – в идеален център
на гр. Варна, последиците от нарушението - ощетяването на бюджета и неправилно
определяне на дължимите данъци. Към писмените бележки ответникът прилага
издаденото наказателно постановление за процесното нарушение.
Съобразявайки
посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите,
които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка,
Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 02.06.2020 г. в 15:30 ч., при проверка от органите по приходите при ТД
на НАП Варна на търговски обект – салон за красота, находящ се в гр. Варна, ул.
„Опълченска“ № 20, стопанисван от оспорващото дружество, е установено, че в 15:18 ч., при извършена контролна покупка на 1 бр. маска
за коса на стойност 29 лв., заплатена в брой с една банкнота от 20 лв. и една
банкнота от 10 лв. от проверяващия П. Г.Д-Б., на длъжност инспектор по
приходите в отдел „Оперативни дейности“ Варна при ГД „ФК“, и върнато ресто в
размер на 1 лв. от лицето Н.К.А., работеща в обекта и представляваща
оспорващото дружество, не е издаден фискален касов бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта ФУ, индивидуализирано в оспорената заповед, нито
ръчна касова бележка от кочан. Направена е констатация за наличие на
положителна разлика в размер на 30 лв., установена от изведения междинен
финансов отчет от фискалното устройство в 15:30 ч. при съпоставката му с
паричните средства в касата. Органите по приходите са обосновали тази
констатация с направените такива в съставения Протокол за извършена проверка
сер. АА № 0355609/02.06.2020 г. и приложените към него доказателства – Междинен
„Х“ отчет и Опис на паричните средства към момента на проверката.
Въз основа на съставения протокол за
извършена проверка е издадена оспорваната заповед, с която е прието, че
стопанисващото обекта дружество не е спазило реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, в нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
което представлява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС
за прилагане на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС –
запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
По отношение на продължителността на срока
в заповедта е посочено следното:
Определеният от законодателя размер на срока за запечатване на
търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение;
Взети са предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от
същото, стойността на неотчетената продажба от контролната покупка от
02.06.2020 г., вида и местонахождението на търговския обект – салон за красота
на улица в идеалния център на гр. Варна и предлагането на фризьорски услуги, за
което има монтирани 3 стола, както и обособен кът за маникюр и педикюр, както и
за да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения;
Нарушението засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби и
тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Нарушението представлява неизпълнение на нормативно
установено задължение и препятства възможността за извършване на текущ и
последващ контрол от органите по приходите. Деянието показва поведение на
лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство;
Целта на процесната ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще се осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното и
законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти;
Ако не бъде приложена ПАМ, съществува
възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят
значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на
държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до
неправилно определяне на дължимите налози, а за извършване на промяна в
организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок;
Съобразен е принципът за съразмерност, като срокът
е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилното
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и
предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане вреда за
фиска.
За констатираното нарушение – неиздаване на фискален касов бон за
процесната контролна покупка на 02.06.2020 г. е съставен Акт за установяването
на административно нарушение № F552726/11.06.2020 г. и е
издадено Наказателно постановление № 521779-F552726/03.07.2020 г. – л. 18 от делото.
Съдът
намира жалбата за допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от
оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в законоустановения
14–дневен срок (видно от разписка на
л. 6 от адм. пр., оспорваната заповед е съобщена на дружеството на 22.06.2020
г., като жалбата е подадена на 26.06.2020 г. предвид посоченото от куриера
Спиди – л. 7 от делото).
По
отношение компетентността на издателя на акта:
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна
мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 15 от адм. пр.), началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на
обект по чл. 186 от ЗДДС. Предвид изложеното обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в рамките на неговата функционална и материална
компетентност, и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност
на оспорвания административен акт.
По
отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:
В заповедта е посочено правното основание
за издаването й - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като
фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени
констатациите на органите, обективирани и в Протокол сер. АА № 0355609/02.06.2020
г., ведно със събраните доказателства, както и обстоятелствата във връзка с
извършването на констатираното нарушение на нормата на чл. 25, ал. 1, във вр. с
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал.
1 от ЗДДС.
Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на
заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи
упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта,
съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, настоящият състав на
съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния
акт.
При констатирани нарушения, състоящи се в
неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба, органите по приходите действат
в условията на обвързана компетентност и нямат право на преценка дали да
приложат или не регламентираната в ЗДДС принудителна административна мярка.
Когато възможното законосъобразно решение е само едно и административният орган
не разполага с юридически равностойни варианти, компетентността му е обвързана,
т.е. преценката относно обществената значимост на административното нарушение е
направена от законодателя, а не е предоставена на органа (Решение № 6029 от
22.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8978/2018 г., І отд, докладчик Милена Златкова)
По аргумент от разпоредбата на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС фактическото основание за налагане на процесната
ПАМ, което следва да е сред посочените от органа в заповедта за налагане на
ПАМ, е неспазването на реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Налице са изложени и конкретни мотиви във
връзка с определянето на срока на мярката, които са относими към конкретното
нарушение и към извършителя му.
Не
се установява в производството по издаване на оспорената заповед да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
обуславящи нейната незаконосъобразност. В съответствие с чл. 35 от АПК, органът
е постановил оспорената ПАМ, след като е изяснил релевантните факти и
обстоятелства.
Оспореният
акт е издаден и при спазване на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения.
В случая
административното производството е образувано във връзка с констатирано нарушение
на ЗДДС, свързано именно с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид
нарушения, разпоредбата на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.
Отделно от това, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции,
нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец,
спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, като при
установено такова нарушение, както се посочи ,
органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност. Съгласно
чл.
118, ал. 3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ,
регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която
се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден
от въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), от одобрен тип, в случая –
ФУ с конкретизирани в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава
фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или
услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25, ал.1, т.1, вр. чл. 3, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г.
Безспорно в случая
от доказателствата по делото (писмените – ПИП,
Междинен „Х“ отчет, опис на паричните средства и АУАН) се установява (а и не се спори), че при извършена продажба
на 02.06.2020 г. на контролните органи на стойност 29 лв., заплатена в брой от
органа по приходите, оспорващото дружество не е издало фискална касова бележка.
Видно от приложения по делото Междинен „Х“ отчет не се установява наличието на
издаден фискален касов бон за процесната продажба. Въпреки дадената на
оспорващия възможност от съда, не са приобщени доказателства, които да
опровергават посоченото по-горе, което се установява от доказателствата по
делото. Безспорно се установява извършването на нарушението по чл. 25, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Разгледани
поотделно и в съвкупност доказателствата сочат, че правилно и обосновано
административният орган е приел наличието на извършено нарушение на реда и
начина за отчитане на продажбите, респ. че са налице основанията за налагане на
процесната ПАМ.
По принцип наличието
на разлика между фактическата и касовата наличност на паричните средства в
обекта представлява самостоятелно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г., което е различно и независимо от процесното по делото нарушение. Установената
в случая положителна разлика в размер на 30 лв. между разчетената касова
наличност по ФУ и фактическата такава в касата, в случая е индиция за
неспазване на нормативните задължения във връзка с работата с ФУ и правилното
отчитане на продажбите.
Обстоятелството,
че за нарушението към момента на издаване на оспорената заповед не е издадено наказателното
постановление, не представлява отрицателна процесуална предпоставка за налагане
на процесната ПАМ. Съгласно т. 1, б. „а“ на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за
постановяване на оспорената заповед е достатъчно да е констатирано, че не е
налице спазване на реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Липсва изискване
дори да е налице съставен акт за установяване на административното нарушение.
Достатъчно е да е констатирано неправомерното поведение, визирано в посочената
разпоредба.
Административнонаказателното
производство и административното по налагане на ПАМ са самостоятелни и
независими. Същите, макар да са породени от един и същ юридически факт имат
самостоятелно съществуване. Това произтича и от техния характер. ПАМ имат
преустановителни, възстановителни или превантивни функции - в случая процесната
ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения и е с
превантивна функция, докато с наказателното постановление се налага
административно наказание – наказателните постановления са актове по прилагане
на санкцията на съответната административноправна норма. ПАМ от своя страна
няма санкционен характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на
посоченото нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу
последващи неправомерни деяния.
За настоящото
производство е без значение изходът от административнонаказателното
производство, респ. без значение е и дали за вмененото нарушение е налице
влязло в сила наказателно постановление. Материалноправната разпоредба на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането й да е
налице стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно
нарушение, обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза.
До друг извод не
води и разпоредбата на чл.
187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като тази норма е приложима само когато за
поведението на съответното лице е ангажирана и административнонаказателна
отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до
отпадане на ПАМ, а до прекратяване на действието й. В случая се установява
наличие понастоящем на издадено наказателно постановление за процесното
нарушение, задължението по което е погасено, както и че оспорващият се е възползвал
от възможност да поиска прекратяване на действието на приложената ПАМ.
Налагането на
процесната ПАМ отговаря на целите на закона. Както се посочи, при установяване
на административно нарушение като процесното – неспазване на реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба, органите по приходите действат в условията на обвързана
компетентност и следва да приложат предвидената за това нарушение ПАМ.
Законодателят е преценил, че целите на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН ще бъдат
постигнати именно с налагането на процесната предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1
от ЗДДС мярка. Като основания за налагане на въпросната ПАМ законодателят е
посочил различни основания/нарушения, като неиздаването на касов бон е едно от тези
основания, предвид преценката на законодателя, че обществената значимост на
процесното административно нарушение, изисква в условията на обвързана
компетентност да се постанови именно ПАМ като въпросната по делото.
В този смисъл би
могло да се разсъждава по въпроса дали издадената ПАМ е в съответствие с
целите, визирани в чл. 22 от ЗАНН само ако не се установяват по делото фактическите
и правни основания за прилагането на мярката.
Издаденият
акт е мотивиран и законосъобразен и по отношение на определения от органа по
целесъобразност срок на ПАМ. С процесната ПАМ се цели предотвратяване на
административни нарушения. При определяне на срока правилно са съобразени тежестта
на извършеното нарушение, последиците от същото, местоположението и вида на
търговския обект, както и обема на дейност – салон за красота на улица в
идеалния център на гр. Варна, предлагането на фризьорски услуги, за което има
монтирани 3 стола, както и обособен кът за маникюр и педикюр. Правилно
административният орган сочи като аргумент за определяне продължителността на
мярката и това, че следва да се осигури защита на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Действително
процесните конкретни обстоятелства създават предпоставки с това си поведение
дружеството да накърнява обществения интерес и фискалната политика, укривайки
част от продажбите с отражение върху реализираните доходи.
При определяне
продължителността на мярката е съобразена и тежестта на конкретното нарушение, като
са изложени подробни мотиви в този аспект. Изрично е посочено, че с това
нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна
отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация, както и
последващата възможност за проследяване на реалните обороти, като извършеното
деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина. Именно в това се състои тежестта на нарушението, а и в изрично визираните
от административния орган последици от конкретното нарушение. Изрично посочена
в оспорената заповед е и целта на процесната ПАМ, която е обвързана и с
определената от органа продължителност на срока на мярката. В този смисъл
възраженията на оспорващия са неоснователни.
Целта на
процесната ПАМ е превантивна - да се защити общественият интерес, като се
предотврати възможността за нови подобни нарушения от страна на търговското
дружество. Следва да се приеме, че съществува възможност за извършване и на
друго нарушение от същия вид и изводът за наличието на такава възможност съдът
намира за мотивиран и фактически обусловен от конкретните обективни дадености
(посочени като мотиви при определяне срока на ПАМ) във връзка с неправомерното
поведение на оспорващия по отношение на неиздаването на фискален бон за всяка
продажба, на какъвто извод сочи неиздаването на фискален бон за процесната
продажба. Т.е. извежда се обоснован извод, че търговецът може да извърши друго
административно нарушение.
Срокът на ПАМ се
определя по целесъобразност, като в настоящия случай преценката на органа е
законосъобразна. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с
оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне
продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност,
което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30
дни" (Решение № 13682 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4440/2019 г., I
о., докладчик съдията Мария Радева). Определеният срок на процесната по делото ПАМ
– 14 дни е към средния размер, като са изложени доводите, на които се основава
извършената преценка (посочено е, че
са съобразени тежестта на нарушението, вида и местонахождението на търговския
обект, стойността на неотчетената продажба от контролната покупка и целта на
закона - да се защитят обществените интереси) – така и според Решение № 17589
от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2019 г., VIII о., докладчик съдията
Емилия Иванова. Налице е анализ на конкретни фактически обстоятелства и
обективни данни, обусловили конкретната степен на административна принуда в
определения от органа срок. Ясно в мотивите по отношение на срока на мярката
административният орган е посочил, какво точно е съобразил.
Доколкото ПАМ е
израз на административна държавна принуда, съдът намира, че в конкретния случай
същата е определена във вид и за срок, неограничаващи правата на оспорващото
дружество в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона легитимна
цел. Като всяка една ПАМ и процесната рефлектира неблагоприятно на дейността в
случая на търговеца. Въпросните законоустановени цели на ПАМ, визирани в чл. 22
от ЗАНН, не биха могли да бъдат постигнати, ако се отнасят само към конкретното
деяние. Напротив смисълът на закона изисква при прилагане на конкретна ПАМ да
се цели чрез мярката да се осигури правомерно поведение на правните субекти.
Засягането в
случая на правната сфера на оспорващия е съразмерно спрямо преследваната легитимната
цел – предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното
в закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова
поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. В
този смисъл, оспорената заповед, с която е наложена ПАМ е в съответствие с
принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК и не противоречи на целта на
закона, независимо, че се отразява неблагоприятно на репутацията на търговския
обект, ще доведе до намаляване на приходите и ще затрудни погасяването на
публичните задължения и изплащането на трудовите възнаграждения на наетите лица
и на други разходи във връзка с дейността. Обстоятелството,
че ще намалеят и приходите към държавния бюджет не следва да се приема, че
влияе на постигането на легитимната цел, в степен, обосноваваща неналагането на
процесната ПАМ. В случая с предвидената от законодателя ПАМ се цели създаването
на гаранции за осигуряване на законосъобразно поведение на оспорващият търговец
като стопански субект, без ПАМ да се приравнява на санкция. В същия смисъл е и
трайната съдебна практика на ВАС (Решение № 34 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 7511/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев, Решение №
17589 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2019 г., VIII о., докладчик
съдията Емилия Иванова,
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при налагане на ПАМ по
чл. 186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта, където са установени
нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се разпорежда паралелно със запечатване
на обекта, поради което предпоставките за постановената забрана за достъп до
обекта са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на предпоставките за
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то следва да се приеме, че
законосъобразно е постановена на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС и забрана на
достъпа до обекта.
Изложеното обосновава извод, че не са налице
отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Жалбата като неоснователна
следва да се отхвърли, доколкото наложената ПАМ е издадена от компетентен
орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените
правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона.
При този изход на
спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение е основателна. Същият е представляван по делото от юрисконсулт,
който е представил писмени бележки по делото, без да е участвал в проведеното
заседание по делото. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съдът,
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалбата на „НЕЛИТА СТИЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Гладстон“ № 4, вх. Г, ап. 90, представлявано от Н.К.А.,
срещу Заповед № 127-ФК от 03.06.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – салон за красота,
находящ се в гр. Варна, ул. „Опълченска“ № 20, стопанисван от оспорващото
дружество, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „НЕЛИТА
СТИЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Гладстон“ № 4, вх. Г, ап. 90, представлявано от Н.К.А., да заплати на НАП
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: