№ 82
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Петя Попова
при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова
като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно частно наказателно
дело № 20231100600323 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Разпореждане от 20.12.2022 г. по н.ч.х.д. № 8461/2022 г. по описа на СРС, 135-ти
състав е прекратил наказателното производство на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т.
2 вр. чл. 81 от НПК, тъй като не са били отстранени констатираните от районния съд
недостатъци в депозираната частна тъжба от А. Я. О..
Срещу постановения първоинстанционен съдебен акт е постъпила въззивна жалба от
частния тъжител О.. Същият твърди, че с него се е свързал само един от назначените
служебни защитници, който му обяснил, че не може да поеме защитата му. В тази връзка
оспорва разпореждането като неправилно, поради което моли да бъде отменено.
В открито съдебно заседание частния тъжител поддържа подадената жалба и
изложените в нея доводи. Иска се отмяна на акта на СРС, като се представя и писмена
защита, в която се излагат съображения по съществото на делото, свързани претенция за
връщане на дадена в заем сума и отправени към частния тъжител закани и заплахи.
В хода по същество лицето, срещу когото е подадена частната тъжба заявява, че няма
какво да каже по предмета на въззивното дело и иска производството да приключи.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на атакуваното определение съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по частна тъжба от А. Я.
О. срещу Г. Т. Г., съдържаща твърдение за извършено престъпление от частен характер.
С разпореждане № 8466/28.07.2022 г. районният съд е преценил, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, като е указал в седем дневен срок
тъжителя да отстрани посочените нередовности.
1
В СРС е бил депозиран отговор от тъжителя О., в който се излагат съображения, че
същият не може да изпълни указанията на съда и отправя молба за допускане на правна
помощ.
С разпореждане № 9837/05.09.2022 г. първоинстанционният съд е предоставил правна
помощ на тъжителя под формата на процесуално представителство, като е изпратил препис
от цитираното разпореждане на САК за определяне на адвокат за служебен повереник.
С разпореждане № 10055/12.09.2022 г. районният съд е назначил определения с
уведомително писмо от САК адв. Ж.О. за служебен повереник на частния тъжител А. Я. О..
С молба от 11.10.2022 г. адв. О. е уведомил СРС, че не е постигнал съгласие с
тъжителя относно изпълнението на дадените указания, поради което не може да осигури
необходимата му правна помощ и моли съда да му назначи друг адвокат за служебен
повереник.
С разпореждане № 11702/19.10.2022 г. съдът е уведомил председателя на САК за
определяне на друг адвокат за служебен повереник на частния тъжител по делото.
С уведомително писмо от 21.10.2022 г. САК е определил адв. П.Я. за служебен
повереник на тъжителя.
С разпореждане № 12279/01.11.2022 г. СРС е назначил адв.Я. за повереник на частния
тъжител О., като му е било връчено копие от разпореждането с дадените на тъжителя
указания.
С молба от 08.11.2021 г. адв. Я. уведомява районния съд, че не е постигнал съгласие с
тъжителя за извършване на необходимите действия за отстраняване на нередовностите в
тъжбата. Поради това е заявил, че не може да окаже необходимата правна помощ на
тъжителя и моли да бъде определен друг адвокат в качеството на служебен повереник на О..
С разпореждане № 13019/17.11.2022 г. СРС е уведомил председателя на САК за
определяне на друг адвокат за служебен повереник на частния тъжител по делото.
С уведомително писмо от 21.11.2022 г. САК е определил адв.Х.Х. за служебен
повереник на тъжителя.
С разпореждане № 13542/02.12.2022 г. СРС е назначил адв. Х. за повереник на ЧТ О.,
като му е било връчено копие от разпореждането с дадените на тъжителя указания.
На 13.12.2022 г .адв. Х. е депозирал писмена молба в съда, с която моли да бъде
освободен от задължението си на служебен повереник на тъжителя, тъй като не са постигали
съгласие с последния за извършване на необходимите действия и начина на водене на
делото.
На 14.12.2022 г. в районния съд е била депозирана молба от тъжителя О., в която
завява, че се отказва от предоставената му правна помощ и моли съдът да даде ход на
делото. Районният съд е констатирал, че с така депозираната от частния тъжител О. молба
не са били отстранени дадените от първата инстанция указания относно уточняване и
конкретизиране на датата, на която се твърди да е отправена заканата от страна на Г., както
и какви точно са словесните изразите, употребени от него, които да изпълват фактическия
състав на престъплението по смисъла на чл.144, ал.1 от НК. С оглед липсата на ясно
формулирани обстоятелства, касаещи престъпния състав, районният съд е стигнал до
заключение, че тъжбата не отговаря на чл. 81, ал. 1 НПК, поради което на осн. чл. 250, ал.1,
т.1 вр. чл. 24, ал.5, т.2 вр. чл.81 от НПК съдът е прекратил производството
При горната фактическа обстановка, въззивната инстанция намира подадената
жалба за неоснователна, а атакуваното определение като правилно следва да бъде
потвърдено, като съображенията за това са следните:
Частната тъжба е процесуалният документ, който поставя началото на наказателно
производство от частен характер, поради което същата следва да отговаря на определени
2
изисквания за форма и съдържание. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК тъжбата
трябва да бъде писмена и да съдържа данни за лицето, срещу което се подава, както и
описание на обстоятелствата на престъпното деяние. Иницииращият наказателно
производство от частен характер документ задължително трябва да съдържа подробно
описани и в достатъчна степен конкретизирани онези факти и обстоятелства, които касаят
съставомерността на конкретен престъпен състав от частен характер. Такива безспорно са
времето и мястото на извършване на твърдяното престъпно посегателство, както и
конкретните действия на дееца, за които се претендира да бъде образувано наказателно
производство, респективно да бъде ангажирана наказателната му отговорност. Това е така,
тъй като тези фактически рамки, описани в частната тъжба, очертават предмета на
доказване в производството и заедно с правната квалификация, която районният съд следва
да определи в случай, че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, очертават
конкретното обвинение, което се повдига срещи лицето посочено в тъжбата. Фактическите и
правни рамки на съответното обвинение е задължително да бъдат ясно и точно
конкретизирани с оглед гарантиране правото на защита на подсъдимия и правото му да
разбере в какво точно същият се обвинява.
В процесния случай напълно обосновани и законосъобразни се явяват изводите на
районния съд, че подадената тъжба не отговаря на императивните изисквания на чл. 81, ал.
1 от НПК. В същата не е посочено точното време, когато се твърди да са отправени заканите,
както и конкретното съдържание на заплахите, които биха могли да обективират
съставомерно поведение по чл. 144, ал. 1 от НК, поради което СРС е дал съответните
указания, за да бъдат отстранени нередовностите по тъжбата. Във тази връзка районният съд
е положил и необходимите процесуални усилия, за да осигури правна помощ на частния
тъжител, за да може последният пълноценно да реализира предоставената му от закона
възможност за образуване и воден на наказателно производство от частен характер. Не
могат да бъдат възприети за основателни твърденията на частния тъжител, че само един
адвокат се е свързал с него. По делото са налице данни за определяне на трима служебни
повереници, като всеки един от тях не е успял да постигне съгласие относно какви по
съдържание да бъдат процесуалните действия по отстраняване на недостатъците по тъжбата,
поради и което молят да бъде определен друг служебен повереник. Въззивният съд счита, че
първата инстанция не може да бъде упрекната в процесуалната си дейност и в опитите да
осигури правна помощ за частния тъжител, която съгласно процесуалния закон не е
задължителна, поради което и с оглед изявлението на тъжителя О., че се отказва от
предоставената му правна помощ, правилно СРС е преминал към проверка на въпроса, дали
са изпълнени дадените указания с разпореждане № 8466/28.07.2022 г. на СРС, 135-ти състав.
Въззивният съд констатира, че с подадената молба за отказ от правна помощ,
частният тъжител е пожелал да бъде даден ход на делото срещу Г. Г., посочвайки че той не
му е върнал дадената като заем сума в размер на 1110 лева и че го е заплашвал да му извади
дясното око, като не са посочени дата и място на извършване на деянието, нито конкретни
словесни заплашителни изрази. Твърденията касаещи невръщане на дадената в заем парична
сума не сочат на престъпно посегателство, а на гражданско-правни отношения. Касателно
твърдението за отправени заплахи въззивният съд намира за правилни изводите на районния
съд, че дадените указания с разпореждане № 8466/28.07.2022 г. на СРС, 135-ти състав не са
били изпълнени. Изложеното в тъжбата и в последващите молби не е конкретизирано в
достатъчна степен относно съставомерните обстоятелства. Настоящият съдебен състав се
солидаризира с изводите на СРС, че не може да бъде установено от подадените молби кога и
къде се твърди да е осъществено деянието, нито какво е конкретното съдържание на
заплахите. Липсата на фактически обстоятелства относно времето и мястото на извършване
на деянието и касателно конкретни закани водят до нередовност на тъжбата съгласно чл. 81,
ал. 1 от НПК, която не е била отстранена от частния тъжител предвид дадената му от
първата инстанция възможност, поради което правилно производството е било прекратено
3
на осн. чл. 250, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.5, т.2 вр.чл.81 от НПК
За пълнота на изложението, въззивният съд обръща внимание, че изложените в така
наречената „писмена защита“ от тъжителя съображения, касаещи твърдения за извършено
деяние, не са предмет на въззивната проверка, поради което въззивният съд не ги подложи
на анализ.
С тези съображения въззивната жалба на частния тъжител О. срещу Разпореждане от
20.12.2022 г. по н.ч.х.д. № 8461/2022 г. по описа на СРС, 135-ти състав като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт следва да бъде
потвърден като обоснован и законосъобразен.
С оглед горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, XVII-и въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 20.12.2022 г. по н.ч.х.д. № 8461/2022 г. по описа
на СРС, 135-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4