№ 442
гр. Търговище, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Елена Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20243530101719 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове за сумата от
2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания и за сумата от 2377.83 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от датата на непозволеното увреждане – 15.06.2024 г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл.45 ЗЗД във вр. чл.52 ЗЗД.
Ищцата – С. Г. С. твърди в исковата си молба следното:
Ответницата - В. В. живее в имота на съсобственика на ищцата - А. М.
А.. Често двете имат пререкания по различни поводи, поради неспазване на
общите части на имота. При правене на забележки от страна на ищцата,
ответницата започвала да я обижда и да се заканва, че с един тупаник ще я
убие. В един период през 2024 г. – м. Май и м. Юни ответницата нарочно
мокрила общите части на стъпалата, през които минава ищцата. Един ден, по
конкретно - на 15.06.2024г. вечерта около 20-21 часа било намокрено на
общите стъпала до входната врата на къщата в гр. Търговище, ул. „***“ № 7 и
така ищцата паднала напред и встрани, ударила се в краката и в дясната ръка и
вследствие на това получила травми по тялото и краката. Понеже имала
закупени билети от 15.06.2024 г. по обяд, да пътува с автобус до гр. София при
нейни близки, закарали я на автогарата и така отпътувала за гр. София през
нощта. Сутринта на 16.06.2024 г. в 06:00 часа ищцата е била в болница
„Пирогов“. Отишла в болницата направили и снимка и се оказало, че има
счупени ребра на гръден кош. Била подложена на контролен преглед, с оглед
1
да не би да са засегнати белите и дробове. Наложило се лечение и да ползва
медикаменти, скъпоструващи за периода за който да се нормализира.
Диагнозата била 22 т.3-счупване на ребро, анамнеза с рентгенови данни за
фрактура на девето ребро в дясно-суспекция за фрактура и десето ребро в
дясно по задна акселарна и на осмо ребро по предна акселарна. Това е видно
от амбулаторен лист издаден № 139310 /16.06.2024г. и № 24173104/Ф 47Д
21.06.2024г., Амбулаторен лист 139317 /16.06.2024г. Имала болки в коляното и
всичко това е доказано по рентгеновите снимки.
За лечението и било предписано и предприела болкоуспокояващи
медикаменти -таблетки и гелове в т.ч. и „Аулин“-прахчета, „Милгама“-
таблетки, Реванол, Кислородна вода, Ихтиол, противовъзпалително за рани –
„Бетазон гент“ - унгв 1 м, предписани и от д-р Г. от София, д-р Н. Р. - МБАЛ
Шумен, д-р Г. -Търговище, обслужващ лекар от Шумен. Дозировката е по
преписанията на лекуващите лекари до възстановяването и. Лекарствата
купувала от различни аптеки от София, Търговище. Сумите, които реално
заплатила за терапия и поддържащо лечение, поради влошено здраве възлизат
на 2377.83 лв., за които представя копия от рецепти и фискални бонове.
Лечението било продължително и ищцата все още се възстановява от
падането по вина на ответницата. Продължава с медикаментите. Освен
преките вреди претърпяла и морални вреди, неимуществени вреди-вследствие
на горното не можела да спи, вдигнала още повече кръвната захар /диабета/,
била неспокойна и стресирана. Била с влошено здраве.
Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да и заплати сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания и сумата от 2377.83
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху посочените суми, считано от датата на непозволеното увреждане
– 15.06.2024 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.45 ЗЗД във вр. чл.52
ЗЗД, както и разноските по делото. Редовно призована ищцата се яви лично и
с упълномощен процесуален представител – адв.С. от АК-Търговище, който
поддържа исковете така, както са предявени и моли да бъдат уважени.
Ответницата, редовно уведомеан за исковата молба, подаде писмен
отговор в законния едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК. Същата
счита, че искът е допустим, но изцяло неоснователен и недоказан, поради
което моли да бъде отхвърлен.
Възраженията в писмения отговор са по-скоро описание и хронология
на изключително лошите междусъседски отношения на ищцата към
ответницата лично и към нейните близки-дете, фактически съпруг, баща му,
родителите, баба и.
Ответницата живее на посочения адрес и отношенията с ищцата
помежду им са влошени, но вследствие на изключително грубото и агресивно
поведение от страна на претендиращата вреди страна в процеса.
Оспорва обстоятелствата при които ищцата твърди, че е получила
2
уврежданията, респективно оспорва и твърдения механизъм на получаването
на посочените увреждания.
Ответницата живее на посочения адрес в гр. Търговище, ул. „***“ № 7
ет.2 във фактическо съпружеско съжителство с М. А. М. от 10.12.2022 год.,
от когото има дъщеря - А. М. А., родена на 27.04.2024 год. Няколко дни след
тази дата тя се срещнала с ищцата и се запознали. Ищцата изглеждала
добронамерено настроена, питала я общи неща, откъде е, как се е запознала с
приятеля си и разговора им приключил до там. Ответницата споделила с М.,
че се запознала с ищцата, но от него разбрала, че тя им е създавала проблеми
още при закупуването на апартамента, била против това да го закупи неговия
баща, а след като това станало факт, ищцата заплашила работниците, които
извършвали по това време ремонтни дейности в него. Научавайки тези
обстоятелства, ответницата се отдръпнала и страняла да влиза в контакт с
ищцата под каквато и да било форма и повод.
Ищцата обаче не се отказала от намеренията си да тормози както нея,
така и близките членове на семейството й. Следяла я кога излиза и кога се
прибира и при едно от връщанията й, ищцата я засякла на стълбището и
започнала да й крещи без конкретна причина, с думите: „връщай се оттам,
откъдето си дошла”, започнала да я обижда, нарекла я „к***а, пр*******ка”,
използвала и други такива изрази. Ответницата не й отговорила нищо,
прибрала се в тях.
Няколко дни по-късно родителите й, които живеели в гр. София й дошли
на гости. Ищцата застанала от вътрешната страна на врата и не ги допускала
да влязат по-навътре. В един момент след като им отворила, застанала срещу
майката на ответницата и им казала да се махат и продължила да ги гони.
Отново никой не й обърнал внимание.
След тази случка, агресията на ищцата още повече ескалира срещу
ответницата и семейството й. Тогава ответницата подала жалба в полицията
за упражняван от страна на ищцата системен тормоз, изразяващ се в почти
ежедневни обиди, закани, възпрепятстване на достъпа до жилището й, но
въпреки че била предупредена по надлежния ред от полицейските органи,
ищцата не само, че не преустановила с различните си по форма посегателства
спрямо ответницата, а започнала да използва и други методи и средства, с
които да вреди на нея и близките.
Ищцата гледала в дома си кучета, от които едното пускала вътре в
апартамента, а друго било отвън, на двора. Ответницата се опитала да й
обясни, че кучетата й се качват по стъпалата на втория етаж, че се изхождат в
обувките им и вместо да получи разбиране от нейна страна, ищцата я блъснала
към входната врата. По-късно същият ден ищцата изчакала на стълбището
приятеля на ответницата и му заявила, че тя (ответницата) и неговия баща
били любовници, правела всичко възможно да ги скара помежду им. По време
на извършване на ремонт на стълбището, за който било взето общо съгласие
между ищцата и свекъра на ответницата, последната била призована да се яви
3
в полицията по жалба, подадена срещу нея от ищцата, че се намесвала и
казвала по какъв начин да протече ремонта.
Когато ответницата забременяла, ищцата продължила с тормоза спрямо
нея, като си позволила да я кълне и да й казва да роди мъртво дете.
Ответницата отново запазила спокойствие и не й обръщала никакво внимание.
В деня, в който тя била изписана с бебето от болницата, ищцата ги посрещнала
нея и близките й на стъпалата, държейки в ръце туба от 10 литра, пълна с вода,
която изсипала срещу тях и бебето им. Те отново не реагирали. Същата вечер,
с пръчка ищцата започнала да чука по тавана, с цел да ги събуди и успяла.
В следващи дни пускала кучетата в коридора да лаят, напръскала
бебешката количка с хлорна вар и белина. Ответницата и приятеля й,
съответно неговият баща подали за пореден път сигнализирали в полицията,
отново последвали предупреждения срещу ищцата, но и този път ефектът бил
нулев. Ответницата се принудила да прибира количката вътре в жилището им.
От края на миналата година /2024г./ поведението на ищцата преминало
всякакви граници. Прибирайки се с детето, ответницата не можела да влиза в
коридора на общото стълбище, защото ищцата затискала вратата отвътре и
това се случвало почти ежедневно. Започнала да изхвърля обувките им на
улицата, разкъсвала торбите с отпадъци и разпилявала памперсите по
стъпалата.
В средата на м. януари 2025 год., прибирайки се с детето, ответницата
влиза в коридора на входа, чува че нещо се тропа и тъй като осветлението не
работело, включила прожектора на телефона си и видяла С. да стой в тъмното
пред тяхната врата, с ръце отзад и гледала към тях, поклащайки се. Целта й
била да ги изплаши. Ответницата не знаела какво да прави в този момент,
заговорила я и изтичала по стъпалата нагоре, носейки детето със себе си.
Оттогава тя се страхува да излиза сама по тъмно.
На 21.01.2025 год., на гости на ответницата пристигнала баба й, която
живеела в гр. София. Ищцата заплашила и нея. На следващият ден -
22.01.2025 год., около 15:00 часа, от долния етаж, на който живеела ищцата се
чул силен шум, наподобяващ удряне по пластмасова туба. Ответницата слязла
и почукала на вратата й, но никой не отворил. В. подала отново сигнал до
полицията за нарушаване на реда за спазване на тишина от 14:00 часа до 16:00
часа. Полицейски служители предупредили ищцата за извършените от нея
нарушения на реда за спазване на тишина в посоченото време.
Към настоящият момент поведението на ищцата спрямо ответната
страна и близките й не е по-различно от описаното по- горе.
Редовно призована ответницата не се яви лично и в открито заседание се
представлява от упълномощен процесуален представител – адв. К. от АК-
Търговище, който поддържа писмения отговор и моли иска да бъде
отхвърлен като неоснователен, както и да му бъдат присъдени разноските по
делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
4
установено следното от фактическа страна:
Ищцата и ответницата са съседи, живеят в къща в гр. Търговище, ул.
„***“ № 7, като ищцата е на ет.1, а ответницата на ет.2. Входът за къщата е
един и за да се стигне до втория етаж се преминава през общо стълбище и
площадка на първия етаж.
Не е спорно обстоятелството, че междусъседските отношения са
изключително лоши и по различни поводи са подавани сигнали и от двете
страни до РУП-Търговище или до тел.112, което се доказва и от приложените
преписки от 2022г., 2023г., 2024г.
От показанията на св. А. М. А., мъжът, с когото ищцата живее във
фактическо съпружеско съжителство, се установи, че на 15.06.2024г. той и
закупил билет за автобуса за гр. София, понеже щяла да пътува. /еднопосочен
билет - на лист 18 по делото, автобусът е са начален час на тръгване на
16.06.2024г. в 00.15 ч. / Вечерта се събрали у тях с един приятел на А., да се
почерпят. Около 20:00 часа С. отишла да разходи едното куче, което е
домашно и е паднала на стълбите. Св. А. чул охкане и викане, и тръгнал да
излиза навън, но и той щял да падне, тъй като стълбите били мокри. Видял
как кучето е притиснато на една страна и С. и тя на една страна. Тогава св. А.
извикал от вътре приятеля си и двамата и я вдигнали, прибрали я вътре и я
сложили да си полегне на една страна. Чудили се какво да правият след
падането, дали той да отиде да отмени пътуването, но тя казала, че ще отиде
до гр. София. Тя
е трябвало да отиде и той се съгласил. В 23:30 часа извикал такси и я качили
в колата с приятеля му и тримата отишли до автогарата. С. се върнала от гр.
София след около може би 20 дни. Св. А. не знае какви точно изследвания са и
правили в София, но вижда, че тя не е добре. След падането на мокрите
стълби и се повишило кръвното налягане; вдигнала кръвната захар до
стойности 30-32, имало опасност да изпадне в кома и затова посетила и лекар
в гр. Шумен. С. взела да не чува, взела да забравя, да не вижда, започнала да
му говори на висок тон. Според св. А. всичко това е вследствие на падането
и, защото преди не е била такава. Тя е депресирана от самото начало, но след
падането съвсем загуби всякаква ориентация. От падането С. имала
охлузвания по коляното, имала счупени ребра, но св. А. не знае точно кои и
колко, защото те в болницата в гр. София ги установили.
Не е спорно, че при пристигането си рано сутринта на 16.06.2024г. в
София, близките на С. при които отивала и при които останала 20-дни, я
закарали веднага на преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ЕАД.
Св. И. И.-приятелка на ответницата и св. Фатме А.а-свекърва на
ответницата не знаят, не са виждали, не са чували С. да е паднала по мокро
стълбище. Св. А.а е била в къщата при ответницата в първата седмица на м.
Юни 2024г., след което е заминала в чужбина и се е върнала в България през м.
Ноември 2024г. Не е спорно обстоятелството, че на 15.06.2024г. освен ищцата
друга жена в къщата е ответницата. Св. И. почти всеки ден ходила да се
5
виждат с ответницата и дъщеричката и , и през цялото лято и есен е виждала
С. да се разхожда сама или с кучето, без бастун, без патерица, вървяла си
нормално, без да куца, нямала вид на болна.
От приложените писмени доказателства – медицинска документация от
прегледи и от писменото заключение по съдебна медицинска експертиза,
потвърдено от вещото лице Д-р Г. се установи безспорно следното:
От данните по делото и медицинската документация на С. Г. С. - 64г. е
видно, че същата на 15.06.2024г. при падане по стълбище е получила контузия
на гръдния кош - счупване на 9-то ребро в дясно по аксиларната линия.
Контузия на дясно коляно.
Така установените увреждания добре отговарят да са получени от
падане по стълбище.
Счупването на 9-то ребро в дясно и контузията на дясно коляно са
причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Пострадалата е претърпяла силни болки и страдания от счупването на 9-
то ребро в дясно и контузията на дясно коляно.
Възстановяването от тези травми ще е за около 25 до 30дни.
За в бъдеще пострадалата ще има болки в областта на счупеното ребро,
особено при студено и влажно време за продължителен период от порядъка на
2-3 години.
Счупването на 9-то ребро в дясно и контузията на дясно коляно могат да
бъдат получени и по друг механизъм - при ПТП, при нанесени удари с
юмруци и ритници в областта на гръдния кош и др.
Тези травми са във връзка и са довели до нарушаване на
нервнопсихическото състояние на пострадалата и могат да доведат за кратко
време до повишаване на кръвната захар, страхова психоза, неспокоен сън
От допълнително дадените разяснения от вещото лице в открито
заседание на 17.09.2025г. се изясни,че ищцата не е имала оплаквания за
дишането, когато е била в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – гр. София, защото не
е имало разместване, било е без нараняване на бял дроб, без разкъсване на
междуребрена мускулатура, но болките са силни. Болките са били силни, но
не е имала оплакване за затруднено дишане, това може да е така, ако няма
разместване /дислокация/. При това счупване може да се извършват по
активни действия, но ще има болка, може да се извива, да се навежда, да диша
без затруднение.
Преценявайки в съвкупност свидетелските показания /св. А./ и
заключението на СМЕ ведно с гласно дадените пояснения от вещото лице в
открито заседание, съдът приема, че механизмът на получаване на
уврежданията - счупването на 9-то ребро в дясно и контузията на дясно
коляно, е при падането на мокро стълбище на 15.06.2024г., като когато са
били най-силните болки в първите 20 дни ищцата е била в София, а не в
6
Търговище. След като се е завърнала тя е излизала и е ходила активно пеша,
разхождала кучето, дишала е спокойно, защото няма разместване /дислокация/
на 9-то ребро, затова и св. И., която е виждала ищцата след 20-дневения
период с най-силните болки, я е виждала да върви нормално.
Представени са писмени доказателства-рецепти и фискални бонове за
изписване и закупуване на лекарства по повод лечението на травмите на
ищцата и обострените в резултат на това нейни заболявания. След като се
изключат тези, които не са относими за ищцата /напр .рецепта на името на
св.А./; не са относими за процесния период от 16.06.2024г. до момент на
предявяване на иска /датират от 2023г., или от началото на 2024г. до
15.06.2024г./; не са заплатени от ищцата, а се поема част от общата сума от
НЗОК, то тогава размерът на заплатените от нея суми в брой е 965.28 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане. Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. За да носи ответникът деликтна
отговорност, следва да са налице пет предпоставки: деяние, извършено от
него; противоправност на същото; вина на дееца; вреди за пострадалия /в
случая ищцата/ и причинна връзка между противоправното виновно
извършено деяние и вредите.
От детайлно обсъдените по-горе гласни доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, заедно с приложените писмени
доказателства за състоянието на ищцата, заключението на съдебната
медицинска експертиза, съдът приема за доказано, че ответницата е
извършил посоченото деяние, а именно на 15.06.2024г. вечерта около 20 часа
било намокрено на общите стъпала до входната врата на къщата в гр.
Търговище, ул. „***“ № 7 и така ищцата прибирайки се с кучето се е
подхлъзнала и е паднала напред и встрани и се е ударила. В резултат на което
противоправно и виновно извършено деяние от ответницата /в тази вечер в
къщата не е имало друга жена освен ищцата и ответницата, която да мие и
мокри стълбите и площадката на входа/, ищцата получила телесни
увреждания, а именно: счупването на 9-то ребро в дясно и контузията на
дясно коляно. Тези увреждания са причинили на пострадалата временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Несъмнено се доказа най-вече
от показанията на св. А., който макар и да е близък, живущ в съпружеско
съжителство с ищцата, е очевидец на състоянието и непосредствено след
падането, и от заключението на СМЕ, че вследствие и в пряка причинна
връзка от виновно извършеното и противоправно деяние на ответницата,
ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и страдания, много силни болки в първите около 20 дни, като
възстановяването от тези травми е отнело около 25 дни до един месец. Тези
травми са довели и до нарушаване на нервнопсихическото състояние,
7
повишаване на кръвната захар, неспокоен сън и страхова психоза от стреса. И
към момента, и в продължителен период от около три години след инцидента
пострадалата ще търпи болки в областта на счупеното 9 ребро, особено при
студено и влажно време. Пострадалата е възрастна жена, към момента на
инцидента почти на 63 години., а към настоящия момент е навършила 64
години и закономерно тези физически увреждания са се отразили на
емоционалното и психическо състояние и самочувствие.
С ППВС № 4 от 23.12.1968 г. са дадени указания на съдилищата при
определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от
деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено
увреждането. Изяснено е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които съдилищата следва да
изтъкват, обосновавайки присъдения размер на обезщетенията за
неимуществени вреди, като посочват и значението им за определения размер.
На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждането, като размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и
душевни болки, други страдания и неудобства. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл.
52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики - характер и степен на увреждане, конкретните
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността
и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД
налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди
да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането. Същевременно обезщетението не следва да
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които
могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от
гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера
на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви /по вид или
в количествено измерение/ при съпоставка на отделни случаи, но
изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В горепосочения
смисъл е и застъпеното в множество съдебни актове на ВКС, постановени по
реда на чл. 290 ГПК / решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на
ВКС, II т. о., решение № 111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №
223 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ГК, решение №
8
100 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о. и др. /.
Безспорно се установи, че ищцата в конкретния случай е уязвим човек –
възрастна жена, която има съпътстващи заболявания, като диабет. Причинени
са и не една, а две телесни повреди. И към момента не е преживяла напълно
негативните последици от преживяното, ще продължава да изпитва болки при
студено и влажно време в продължение на поне около 3 години след
инцидента. Отделно от това ответницата е преживяла нервно-психическо
напрежение и стрес, които неминеумо са се отразили и изострили временно
диабета, безсънието.
Ответницата не е направила възражения за самопричиняване и
самонараняване на ищцата. От заключението на СМЕ се установи обективно,
несъмнено и категорично механизмът на получаване на телесните увреждания
и причинно-следствената връзка. Да, теоретично и хипотетично може
счупването на 9-то ребро в дясно и контузията на дясно коляно да се получат и
по друг механизъм- напр. при ПТП или нанесени удари с ритници и юмруци в
областта на гръдния кош. Но за ПТП или нанесени удари с ритници и юмруци
в областта на гръдния кош на 15.06.2024г. или най-много до един месец преди
това, нито твърдения от ответната страна в писмения отговор, нито
доказателства в тази насока. Затова и вещото лице в открито заседание
потвърди, че той приема, че счупването на 9-о ребро е станало от падането на
ответницата на 15.06.2024г., като рано сутринта на 16.06.2024г. са и били
направени изследвания.
Съобразявайки в съвкупност установените от представените
доказателства по делото и изяснени по-горе фактически обстоятелства, и с
оглед разпоредбите на чл.45 от ЗЗД съдът счита, че предявеният иск е доказан
по основание за претърпени чисто човешки физически болки, душевни
страдания и неудобства на ищцата. Преценявайки доказаните неимуществени
вреди като характер, тежест и продължителност на процеса на заличаването
им, и критерия за справедливост на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, отчитайки
всички посочени по-горе обективно съществуващи обстоятелства, съдът
счита, че ответницата следва да заплати на ищцата сумата от 2000 лв., като
обезщетение за причинените и неимуществени вреди т.е. в пълен размер.
Обезщетението се дължи съгласно чл.84 ал.3 във вр. с чл.86 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от деня на увреждането т.е. считано от 15.06.2024г. до
окончателното изплащане на задължението. По отношение на
имуществените вреди съдът приема, че е доказан размер до 965.28 лв., в
който следва да се уважи. Искът за обезщетение за причинени имуществени
вреди в останалата част за размера над 965.28 лв. до пълния претендиран
размер от 2377.83 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските: Ответницата следва да заплати на ищцата направените
по делото разноски, съразмерно уважената част от иска, в размер на 592.67 лв.,
на осн.чл.78 ал.1 ГПК. Ищцата следва да заплати на ответницата направените
по делото разноски, съразмерно уважената част от иска, в размер на 258.13 лв.,
9
на осн.чл.78 ал.3 от ГПК. След извършване на компенсация ответницата
следва да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 334.54 лв., на осн.
Чл.78 ал.1 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Търговище, ул.“ ***“ № 7, ет.2, съдебен адрес – гр. Търговище, хотел
„Мизия“, ет.1, офис 118, чрез пълномощник – адв. Й. К. от АК-Търговище
ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Търговище, ул.“ ***“ № 7, ет. 1, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Лилия“ №
4, вх.А, ет.2, кантора 5, чрез пълномощник – адв. Н. С. от АК-Търговище,
сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди-претърпени физически болки и душевни страдания, на
осн. чл.45 ЗЗД във вр. чл.52 ЗЗД ведно със законната лихва, считано от деня
на увреждането – 15.06.2024г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 84 ал.3
във вр. с чл.86 от ЗЗД, сумата от 965.28 лв., представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване
на иска – 13.12.2024г. до окончателното изпащане, както и направените по
делото разноски в размер на общо 334.54 лв. по компенсация, на осн. чл.78
ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. Търговище, ул.“ ***“ № 7, ет. 1, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Лилия“
№ 4, вх.А, ет.2, кантора 5, чрез пълномощник – адв. Н. С. от АК-Търговище,
против В. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище, ул.“ ***“
№ 7, ет.2, съдебен адрес – гр. Търговище, хотел „Мизия“, ет.1, офис 118, чрез
пълномощник – адв. Й. К. от АК-Търговище, иск за обезщетение за
имуществени вреди за размера НАД 965.28 лв. ДО пълния претендиран
размер от 2377.83 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10