Решение по дело №167/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 73
Дата: 6 юни 2022 г.
Съдия: Ралица Герасимова
Дело: 20224500200167
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Русе, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
при участието на секретаря Иванка Венкова
в присъствието на прокурора Г. М. М.
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Административно
наказателно дело № 20224500200167 по описа за 2022 година
Производство e по реда на чл. 83а и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по Предложение на прокурор при Районна прокуратура Русе срещу
„Д.“ ЕООС гр. Русе с ЕИК************** със седалище и адрес на управление в
с***************, с управител и едноличен собственик на капитала Й. ИЛ. Б. с ЕГН
**********. С предложението се иска, на основание чл. 83а, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 83б, ал. 1,
т. 2, б. „в“ от ЗАНН, на „Д.“ ЕООС гр. Русе с ЕИК**************, да бъде наложена
имуществена санкция. Сочи се, че дружеството би могло да получи имуществена облага в
размер на 15 038 лв., в резултат на извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1, пр. 1 от НК
от Й. ИЛ. Б. – управител и едноличен собственик на капитала в предложеното за
санкциониране юридическо лице.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура Русе поддържа внесеното
предложение, като счита, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на
имуществена санкция на дружеството, тъй като с постановление от 09.07.2019 г. Б. била
привлечена като обвиняемо лице по досъдебното производство за престъпление по чл. 172б,
ал. 1, пр. 1 от НК. На 06.12.2020 г. обаче починала и с постановление от 09.03.2021 г.
досъдебното производство било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК. Пледира
за налагане на имуществена санкция в размер на имотната облага – 15 038 лв.
Юридическото лице „Д.“ ЕООС гр. Русе, редовно призовано чрез назначения особен
представител адв. Д.Т. от АК Русе, изразява становище за незаконосъобразност на
депозираното от РРП Предложение по чл. 83а от ЗАНН, т. к. е налице разминаване между
предложението така, както е формулирано наименованието на дружеството „Д.“ ЕООС и
вписаното в търговския регистър с управител и едноличен собственик Й. ИЛ. Б. – „Д.“
ЕООД. Обръща внимание на правно-организационната форма – ЕООС, като подчертава, че
такъв вид дружество няма. Въз основа на изложеното счита, че не са изпълнени
изискванията на закона и моли да не бъде налагана санкция.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
1
съдът установи от фактическа страна следното:
Търговското дружество „Д.“ ЕООД с ЕИК************** със седалище и адрес на
управление с. п.************* е вписано в търговския регистър на 17.01.2017 г.
Дружеството е с капитал 2 лева, като едноличен собственик на капитала е Й. ИЛ. Б. с ЕГН
**********, а за основна дейност по НКИД е посочено – търговия на едро с облекло и
обувки. Към момента, според вписаните по партидата в търговския регистър данни,
дружеството се представлява и управлява от същото физическо лице, което съгласно
приложения по делото препис-извлечение от акт за смърт, е починало на 06.12.2020 г.
На 21.11.2018 г., по повод получена информация в ОД на МВР – Русе, за извършване
на търговия със стоки, носещи различни търговски марки, без да има съгласие от
притежателите на изключителните права на тези марки, полицейски служители извършили
проверка в търговски обект, намиращ се на ул. „Олимпи Панов“ № 10 в гр. Русе,
стопанисван от дружество „Д.“ ЕООД. При извършения оглед на местопроизшествие, с
което било образувано и досъдебно наказателно производство, в магазина като продавач
работела П.М.А.. При огледа били установени и иззети дрехи и обувки, изложени за
продажба, като същите имали поставени етикети с цени, които съдържали инициали на
различни лицензирани и защитени марки, а именно: 22 броя единични маратонки, носещи
марката PUMA; 34 чифта спортни обувки, носещи марката PUMA; 13 чифта маратонки,
носещи марката PUMA; 4 броя чанти, носещи марката LOUIS VUITTON; 3 броя чанти,
носеща марки LOUIS VUITTON и LV; 1 брой раница, носеща марки LOUIS VUITTON и LV;
10 броя единични обувки/маратонки, носещи марки LOUIS VUITTON и LV; 5 броя
единични маратонки, носещи марка LOUIS VUITTON; 2 броя единични маратонки, носещи
марка LV; 24 броя единични маратонки, носещи марка TIMBERLAND; 7 броя единични
маратонки, носещи марки DOLCE & GABBANA, D&G и DG; 40 броя тенис фланелки,
носещи марки PHILIPP PLEIN, PP PHILIPP PLEIN, PP и PLEIN и 7 броя тенис фланелки
DSQUARED, Dsquared2 и DSQ.
С постановление от 09.07.2019 г. Й. ИЛ. Б. била привлечена в качеството на
обвиняем по ДП № 2859/2018 г. по описа на ОД на МВР Русе (ДП № 6663/2018 г. по описа
на Районна прокуратура Русе), за това, че на 21.11.2018 г. в гр. Русе, без съгласието на
притежателите на изключителните права – „PUMA SE“ – DE, „LOUIS VUITTON
MALLETIER“ – FR, „TBL LICENSING LLC“ – US, „DOLCE & GABBANA TRADEMARK
S.R.L.“ – IT, „PLEIN PHILIPP“ – CH, „DSQUARED2 TM S.A.“ – LU, върху търговските
марки за клас 25 по МКСУ (Международна класификация на стоките и услугите),
използвала в търговската дейност без правно основание, като предлагала за продажба стоки
с тези знаци и съхранявала стоки с тези знаци с цел предлагането им за продажба –
престъпление по чл. 172б, ал. 1, пр. 1 от НК.
С постановление от 09.03.2021 г. досъдебното наказателно производство по
прокурорска преписка № 6663/2018 г. по описа на РРП, водено срещу Й.Б. за престъпление
по чл. 172б, ал. 1, пр. 1 от НК, било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК,
поради смърт на дееца.
С договор за продажба на дружествени дялове от 31.01.2020 г., преди смъртта си, Б.
продала притежаваните от нея дялове от капитала на „Д.“ ЕООД с ЕИК************** на
И.А.И. от гр. Д., което обстоятелство и понастоящем не е вписано по партидата на
дружеството в търговския регистър, поради постановен отказ за вписване.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към делото писмени
доказателства – цялата преписка по ДП № 6663/2018 г. по описа на РРП и копие на
материали по пр. пр. № 5858/2021 г. по описа на РРП.
От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни
изводи:
2
Предложението на РП Русе е допустимо, като подадено от надлежна страна, по
предвидения в закона ред по чл. 83б, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗАНН и отговаря на изискванията
за съдържание, визирани в чл. 83б, ал. 2 от ЗАНН. Разгледано по същество същото е
неоснователно поради следното:
Административнонаказателната отговорност по реда на чл. 83а от ЗАНН се ангажира
при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. привлеченото към отговорност
лице да е юридическо; 2. да се е обогатило или би могло да се обогати в резултат на
извършено престъпление от кръга на посочените в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН и 3.
престъплението да е извършено от някое от лицата, изчерпателно изброени в точки 1-4 на
чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът намира, че в конкретния случай не е налице втората от горепосочените
предпоставки за ангажиране на административно- наказателната отговорност на „Д.“ ЕООД
с. П., а именно – обогатяване или възможност юридическото лице да се обогати в резултат
на извършено престъпление от обхвата на посочените в нормата на чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН.
С Предложението на РРП се претендира санкциониране на „Д.“ ЕООС с. П., за което
дружество прокурорът твърди, че би могло да получи имуществена облага в размер на 15
038 лв., в резултат на извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1, пр. 1 от НК от Й. ИЛ. Б. –
управител и едноличен собственик на капитала в предложеното за санкциониране
юридическо лице. Фактическите данни за извършено от Й.Б. престъпление, прокурорът е
извел от постановлението за привличането ѝ в качеството на обвиняем и постановлението за
прекратяване на досъдебното наказателно производство, поради смъртта на дееца,
доколкото към датата на внасяне на предложението не е налице стабилен юридически акт,
установяващ извършено от Б. престъпление по чл. 172б, ал. 1, пр. 1 от НК.
Към датата на постановяване на настоящото решение обаче, справка в търговския
регистър, където вписаната информация е публична, показва, че юридическо лице с
наименование „Д.“ няма вписано, още по-малко физическото лице Й. ИЛ. Б. да е вписана
като негов управител и едноличен собственик на капитала. Не съществува и търговско
дружество, чиято правно-организационна форма би могла да се обозначи с абревиатурата
ЕООС. От друга страна, видно от приложените по делото доказателства, досъдебното
производство е водено срещу Й. ИЛ. Б. за това, че на 21.11.2018 г. в гр. Русе, без съгласието
на притежателите на изключителните права – „PUMA SE“ – DE, „LOUIS VUITTON
MALLETIER“ – FR, „TBL LICENSING LLC“ – US, „DOLCE & GABBANA TRADEMARK
S.R.L.“ – IT, „PLEIN PHILIPP“ – CH, „DSQUARED2 TM S.A.“ – LU, върху търговските
марки за клас 25 по МКСУ, използвала в търговската дейност без правно основание, като
предлагала за продажба стоки с тези знаци и съхранявала стоки с тези знаци с цел
предлагането им за продажба – престъпление по чл. 172б, ал. 1, пр. 1 от НК. Тази дейност Б.
развивала чрез дружеството „Д.“ ЕООД, на което била управител и едноличен собственик на
капитала.
Това разминаване в наименованията на предложеното за санкциониране юридическо
лице и дружеството, на което Б. била управител, е съществен порок, който не би могъл да се
санира, тъй като производството е строго формално и не предвижда поправка на очевидна
фактическа грешка. Следователно, не е налице юридическо лице, което да е годен субект за
носене на имуществена отговорност по чл. 83а от ЗАНН.
Съдът констатира и друго, самостоятелно основание за отхвърляне на внесеното
предложение. Нормата на чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН предвижда ангажиране на
административно-наказателна отговорност чрез налагане на имуществена санкция на
юридически лица, които са се обогатили или е било възможно да се обогатят неправомерно
от изчерпателно изброени в закона престъпления, извършени от конкретно определени
категории физически лица, намиращи се в организационната структура на юридическите
лица, в конкретния случай – от лице, овластено да формира волята и да представлява
3
дружеството. Следователно, само при извършване на някое от изброените в чл. 83а от ЗАНН
престъпления от посочените в същата разпоредба физически лица и когато дадено
юридическо лице се е обогатило или би се обогатило от това престъпление, паралелно
възникват наказателно и административно- наказателно правоотношения, като по този
начин са налице основания да започнат и да се развиват две производства – наказателно (по
отношение на извършителя на престъплението) и административно-наказателно (по
отношение на юридическото лице, което се е обогатило или е могло да се обогати от това
престъпление). С оглед на това се налага извод, че „Д.“ ЕООС не се е обогатило и не би
могло да се обогати от престъпление, извършено от Й.Б., за което на същата е било
повдигнато обвинение, тъй като липсва пряка причинна връзка между престъплението и
евентуалното обогатяване на този конкретен субект. Няма доказано обогатявано и на „Д.“
ЕООД, на което Б. е била управител и едноличен собственик на капитала, нито би могло да
се очаква такова обогатяване, тъй като стоките – предмет на престъплението, на стойност 15
038 лв., съгласно заключение на вещо лице по назначена и изготвена ценова икономическа
експертиза, са отнети в полза на държавата и е разпоредено тяхното унищожаване. Няма
никакви други данни по делото, да са реализирани стоки без съгласието на притежателите
на изключителните права върху съответните търговски марки. Следователно и по
отношение на „Д.“ ЕООД липсва пряка причинна връзка между престъплението, за което на
Б. е повдигнато обвинение по чл. 172б, ал. 1 от НК и евентуалното му обогатяване от това
престъпление.
Водим от горното и на основание чл. 83г, ал. 7, т. 2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА да наложи имуществена санкция на „Д.“ ЕООС с. П., ЕИК**************
със седалище и адрес на управление с. П., О. И., обл. Р. ул. П. №** с управител Й. ИЛ. Б.,
ЕГН **********

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок пред
Апелативен съд – Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производство e по реда на чл. 83а и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по Предложение на прокурор при Районна прокуратура Русе срещу
„*****“ ЕООС гр. Русе с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в с.
П***************** с управител и едноличен собственик на капитала Й.И.Б. с ЕГН
**********. С предложението се иска, на основание чл. 83а, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 83б, ал. 1,
т. 2, б. „в“ от ЗАНН, на „*****“ ЕООС гр. Русе с ЕИК *********, да бъде наложена
имуществена санкция. Сочи се, че дружеството би могло да получи имуществена облага в
размер на 15 038 лв., в резултат на извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1, пр. 1 от НК
от Й.И.Б. – управител и едноличен собственик на капитала в предложеното за
санкциониране юридическо лице.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура Русе поддържа внесеното
предложение, като счита, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на
имуществена санкция на дружеството, тъй като с постановление от 09.07.2019 г. Б. била
привлечена като обвиняемо лице по досъдебното производство за престъпление по чл. 172б,
ал. 1, пр. 1 от НК. На 06.12.2020 г. обаче починала и с постановление от 09.03.2021 г.
досъдебното производство било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК. Пледира
за налагане на имуществена санкция в размер на имотната облага – 15 038 лв.
Юридическото лице „*****“ ЕООС гр. Русе, редовно призовано чрез назначения
особен представител адв. Д.Т. от АК Русе, изразява становище за незаконосъобразност на
депозираното от РРП Предложение по чл. 83а от ЗАНН, т. к. е налице разминаване между
предложението така, както е формулирано наименованието на дружеството „*****“ ЕООС и
вписаното в търговския регистър с управител и едноличен собственик Й.И.Б. – „********“
ЕООД. Обръща внимание на правно-организационната форма – ЕООС, като подчертава, че
такъв вид дружество няма. Въз основа на изложеното счита, че не са изпълнени
изискванията на закона и моли да не бъде налагана санкция.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи от фактическа страна следното:
Търговското дружество „********“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. **************** е вписано в търговския регистър на 17.01.2017 г.
Дружеството е с капитал 2 лева, като едноличен собственик на капитала е Й.И.Б. с ЕГН
**********, а за основна дейност по НКИД е посочено – търговия на едро с облекло и
обувки. Към момента, според вписаните по партидата в търговския регистър данни,
дружеството се представлява и управлява от същото физическо лице, което съгласно
приложения по делото препис-извлечение от акт за смърт, е починало на 06.12.2020 г.
На 21.11.2018 г., по повод получена информация в ОД на МВР – Русе, за извършване
на търговия със стоки, носещи различни търговски марки, без да има съгласие от
притежателите на изключителните права на тези марки, полицейски служители извършили
проверка в търговски обект, намиращ се на ул. „О.П.“ № 10 в гр. Русе, стопанисван от
дружество „********“ ЕООД. При извършения оглед на местопроизшествие, с което било
образувано и досъдебно наказателно производство, в магазина като продавач работела
П.М.А.. При огледа били установени и иззети дрехи и обувки, изложени за продажба, като
същите имали поставени етикети с цени, които съдържали инициали на различни
лицензирани и защитени марки, а именно: 22 броя единични маратонки, носещи марката
PUMA; 34 чифта спортни обувки, носещи марката PUMA; 13 чифта маратонки, носещи
марката PUMA; 4 броя чанти, носещи марката LOUIS VUITTON; 3 броя чанти, носеща
марки LOUIS VUITTON и LV; 1 брой раница, носеща марки LOUIS VUITTON и LV; 10
броя единични обувки/маратонки, носещи марки LOUIS VUITTON и LV; 5 броя единични
маратонки, носещи марка LOUIS VUITTON; 2 броя единични маратонки, носещи марка LV;
24 броя единични маратонки, носещи марка TIMBERLAND; 7 броя единични маратонки,
1
носещи марки DOLCE & GABBANA, D&G и DG; 40 броя тенис фланелки, носещи марки
PHILIPP PLEIN, PP PHILIPP PLEIN, PP и PLEIN и 7 броя тенис фланелки DSQUARED,
Dsquared2 и DSQ.
С постановление от 09.07.2019 г. Й.И.Б. била привлечена в качеството на обвиняем
по ДП № 2859/2018 г. по описа на ОД на МВР Русе (ДП № 6663/2018 г. по описа на Районна
прокуратура Русе), за това, че на 21.11.2018 г. в гр. Русе, без съгласието на притежателите
на изключителните права – „PUMA SE“ – DE, „LOUIS VUITTON MALLETIER“ – FR, „TBL
LICENSING LLC“ – US, „DOLCE & GABBANA TRADEMARK S.R.L.“ – IT, „PLEIN
PHILIPP“ – CH, „DSQUARED2 TM S.A.“ – LU, върху търговските марки за клас 25 по
МКСУ (Международна класификация на стоките и услугите), използвала в търговската
дейност без правно основание, като предлагала за продажба стоки с тези знаци и
съхранявала стоки с тези знаци с цел предлагането им за продажба – престъпление по чл.
172б, ал. 1, пр. 1 от НК.
С постановление от 09.03.2021 г. досъдебното наказателно производство по
прокурорска преписка № 6663/2018 г. по описа на РРП, водено срещу Й. Б. за престъпление
по чл. 172б, ал. 1, пр. 1 от НК, било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК,
поради смърт на дееца.
С договор за продажба на дружествени дялове от 31.01.2020 г., преди смъртта си, Б.
продала притежаваните от нея дялове от капитала на „********“ ЕООД с ЕИК ********* на
И.А.И. от гр. Д., което обстоятелство и понастоящем не е вписано по партидата на
дружеството в търговския регистър, поради постановен отказ за вписване.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към делото писмени
доказателства – цялата преписка по ДП № 6663/2018 г. по описа на РРП и копие на
материали по пр. пр. № 5858/2021 г. по описа на РРП.
От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предложението на РП Русе е допустимо, като подадено от надлежна страна, по
предвидения в закона ред по чл. 83б, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗАНН и отговаря на изискванията
за съдържание, визирани в чл. 83б, ал. 2 от ЗАНН. Разгледано по същество същото е
неоснователно поради следното:
Административнонаказателната отговорност по реда на чл. 83а от ЗАНН се ангажира
при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. привлеченото към отговорност
лице да е юридическо; 2. да се е обогатило или би могло да се обогати в резултат на
извършено престъпление от кръга на посочените в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН и 3.
престъплението да е извършено от някое от лицата, изчерпателно изброени в точки 1-4 на
чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът намира, че в конкретния случай не е налице втората от горепосочените
предпоставки за ангажиране на административно- наказателната отговорност на „********“
ЕООД с. П, а именно – обогатяване или възможност юридическото лице да се обогати в
резултат на извършено престъпление от обхвата на посочените в нормата на чл. 83а, ал. 1 от
ЗАНН.
С Предложението на РРП се претендира санкциониране на „*****“ ЕООС с. П, за
което дружество прокурорът твърди, че би могло да получи имуществена облага в размер на
15 038 лв., в резултат на извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1, пр. 1 от НК от Й.И.Б. –
управител и едноличен собственик на капитала в предложеното за санкциониране
юридическо лице. Фактическите данни за извършено от Й. Б. престъпление, прокурорът е
извел от постановлението за привличането ѝ в качеството на обвиняем и постановлението за
прекратяване на досъдебното наказателно производство, поради смъртта на дееца,
доколкото към датата на внасяне на предложението не е налице стабилен юридически акт,
2
установяващ извършено от Б. престъпление по чл. 172б, ал. 1, пр. 1 от НК.
Към датата на постановяване на настоящото решение обаче, справка в търговския
регистър, където вписаната информация е публична, показва, че юридическо лице с
наименование „*****“ няма вписано, още по-малко физическото лице Й.И.Б. да е вписана
като негов управител и едноличен собственик на капитала. Не съществува и търговско
дружество, чиято правно-организационна форма би могла да се обозначи с абревиатурата
ЕООС. От друга страна, видно от приложените по делото доказателства, досъдебното
производство е водено срещу Й.И.Б. за това, че на 21.11.2018 г. в гр. Русе, без съгласието на
притежателите на изключителните права – „PUMA SE“ – DE, „LOUIS VUITTON
MALLETIER“ – FR, „TBL LICENSING LLC“ – US, „DOLCE & GABBANA TRADEMARK
S.R.L.“ – IT, „PLEIN PHILIPP“ – CH, „DSQUARED2 TM S.A.“ – LU, върху търговските
марки за клас 25 по МКСУ, използвала в търговската дейност без правно основание, като
предлагала за продажба стоки с тези знаци и съхранявала стоки с тези знаци с цел
предлагането им за продажба – престъпление по чл. 172б, ал. 1, пр. 1 от НК. Тази дейност Б.
развивала чрез дружеството „********“ ЕООД, на което била управител и едноличен
собственик на капитала.
Това разминаване в наименованията на предложеното за санкциониране юридическо
лице и дружеството, на което Б. била управител, е съществен порок, който не би могъл да се
санира, тъй като производството е строго формално и не предвижда поправка на очевидна
фактическа грешка. Следователно, не е налице юридическо лице, което да е годен субект за
носене на имуществена отговорност по чл. 83а от ЗАНН.
Съдът констатира и друго, самостоятелно основание за отхвърляне на внесеното
предложение. Нормата на чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН предвижда ангажиране на
административно-наказателна отговорност чрез налагане на имуществена санкция на
юридически лица, които са се обогатили или е било възможно да се обогатят неправомерно
от изчерпателно изброени в закона престъпления, извършени от конкретно определени
категории физически лица, намиращи се в организационната структура на юридическите
лица, в конкретния случай – от лице, овластено да формира волята и да представлява
дружеството. Следователно, само при извършване на някое от изброените в чл. 83а от ЗАНН
престъпления от посочените в същата разпоредба физически лица и когато дадено
юридическо лице се е обогатило или би се обогатило от това престъпление, паралелно
възникват наказателно и административно- наказателно правоотношения, като по този
начин са налице основания да започнат и да се развиват две производства – наказателно (по
отношение на извършителя на престъплението) и административно-наказателно (по
отношение на юридическото лице, което се е обогатило или е могло да се обогати от това
престъпление). С оглед на това се налага извод, че „*****“ ЕООС не се е обогатило и не би
могло да се обогати от престъпление, извършено от Й. Б., за което на същата е било
повдигнато обвинение, тъй като липсва пряка причинна връзка между престъплението и
евентуалното обогатяване на този конкретен субект. Няма доказано обогатявано и на
„********“ ЕООД, на което Б. е била управител и едноличен собственик на капитала, нито
би могло да се очаква такова обогатяване, тъй като стоките – предмет на престъплението, на
стойност 15 038 лв., съгласно заключение на вещо лице по назначена и изготвена ценова
икономическа експертиза, са отнети в полза на държавата и е разпоредено тяхното
унищожаване. Няма никакви други данни по делото, да са реализирани стоки без съгласието
на притежателите на изключителните права върху съответните търговски марки.
Следователно и по отношение на „********“ ЕООД липсва пряка причинна връзка между
престъплението, за което на Б. е повдигнато обвинение по чл. 172б, ал. 1 от НК и
евентуалното му обогатяване от това престъпление.
3