Решение по дело №417/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. И. К., [ЕГН], с адрес: [населено място] море, ул. „Атанас Буров” № 19 против Решение № 24 от 11.01.2024 г., постановено по АНД № 1760/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0769-000424/12.04.2023 г., издадено от началник група ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 850 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.

С касационната жалба, решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се възражения, които вече са направени и пред първата инстанция. Иска се отмяна на съдебното решение, както и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адвокат К., който поддържа касационната жалба с твърдения, че изначално е нарушена процедурата, предвидена в ЗДвП, доколкото според него, при подадена декларация не съществува забрана деклараторът да подаде втора декларация. Самият касатор в проведеното съдебно заседание заявява, че е попълнил декларацията на лист 7 от първоинстанционното дело и се е подписал, но не е знаел „за какво става въпрос”.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

А. съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С наказателно постановление № 23-0769-000424/12.04.2023 год., издадено от началник група ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас отговорността на И. И. К. е ангажирана на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

За да постанови оспореното съдебно решение Районен съд – Бургас е намерил за установено от фактическа страна, че на 29.12.2022 г., в 09:44 часа, в [населено място], път Ш-9063, км.64+435, до „Керамика-Бургас“ АД, в посока от разклон за [жк] към ПВ „Север“, И. И. К. като водач на лек автомобил „Мерцедес А 180 Д“, с рег. № [рег. номер], управлявал автомобила си със скорост 116 км/ч., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 50 км/ч. Нарушението било установено и заснето под клип № 70408 от АТСС ТFR1-М с фабр.№ 644/14 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. Снимков материал с параметрите бил показан на водача. Същият попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП от 03.02.2023 год. Предвид изложеното, на 09.02.2023г. на И. И. К. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, за извършеното нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП. Впоследствие било издадено и НП. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Съдът е намерил нарушението за безспорно установено, като се е позовал и на приложената по делото декларация, в която собственикът е посочил, че именно той е управлявал автомобила. Съдът не е споделил доводите на защитата, че К. не е знаел какво подписва и затова е подал втора декларация, в която е посочил, че автомобилът е бил управляван от съпругата му, тъй като на първо място, втората декларация не е била надлежно подписана, поради което не може да носи доказателствена тежест, а на следващо място, няма данни К. да е неграмотен, поради което съдът не е приел твърдението, че същият не е разбирал какво подписва. Съдът е намерил, че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на изискването на ЗДвП и след като е обсъдил и приложимите материалноправни разпоредби, е заключил, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, касаеща извършеното нарушение, е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените писмени доказателства.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на оспореното наказателно постановление като намира, че същото е издадено от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити.

Съдът е обсъдил и отговорил на всички наведени възражения във въззивната жалба, с оглед на което настоящата инстанция, приемайки ги за правилни не следва отново да ги преповтаря.

Основният довод на касатора за неправилност на обжалваното решение, респективно за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление е, че след предявяване на съставения въз основа на попълнената декларация по чл.188 от ЗДвП Акт за установяване на административно нарушение касаторът, според заявеното в проведеното съдебно заседание, е направил възражения, като е посочил лицето, което е управлявало автомобила и дори е представил нова декларация, която е приета от административния орган, макар и с възражения от негова страна, като тази втора декларация, дори и неподписана не е следвало да бъде игнорирана, с което е нарушена процедурата по ЗДвП.

Касационната инстанция намира този довод за неоснователен.

Редът за индивидуализиране на лицето, което е управлявало моторното превозно средство е разписан в чл.189, ал.5 от ЗДвП:

Разпоредбите на чл.188, ал.1 и чл.189, ал.5 от ЗДвП въвеждат оборима законова презумпция, че собственикът на МПС, посочен в електронния фиш, е извършител на нарушението, или казано по друг начин, предполага се, че собственикът упражнява абсолютното си право на собственост в пълен обем, в това число ползва МПС, като го управлява. Оборването на тази презумпция може да бъде сторено по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП (при доброволно предоставено на друго лице МПС) и то в посочения в разпоредбата 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, чрез подаване на писмената декларация от собственика до АНО.

В случая, изцяло в съответствие с разпоредбите на ЗДвП и при стриктно спазване на законовата процедура, административно - наказващият орган е установил нарушителя въз основа на декларацията, подписана от касатора И. И. К., който на 03.02.2023 год. собственоръчно е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, посочвайки че на 29.12.2022 год., около 09.44 ч. автомобилът му е бил управляван от него. Именно с оглед на така подадената декларация, К. е бил поканен за съставяне на АУАН, като предвид неявяването му, АУАН е бил съставен на 09.02.2023г. в негово отсъствие. АУАН е бил връчен на К. на 28.02.2023 год. като същият го е подписал без възражения, противно на заявеното в проведеното съдебно заседание, а едва няколко дни по-късно, на 02.03.2023 год. е подал втора декларация по чл.188 от ЗДвП. Тази втора декларация по чл.188 от ЗДвП, освен че е била недатирана и неподписана, е била подадена и след връчването на съставения на К. АУАН, поради което правилно, дори и приета от служител на Сектор „ПП” при ОДМВР [населено място], не е била ценена от АНО, тъй като анулиране на АУАН въз основа на подаване на повторна декларация по чл.188 от ЗДвП не е предвидено нормативно. След съставяне и предявяване на АУАН за санкционираното лице съществува законова възможност да реализира правото си на защита в пълен обем единствено като подаде възражение и то във визирания в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН 7-дневен срок. Впоследствие, срещу издаденото му НП, санкционираното лице има възможност да подаде жалба до компетентния съд в 14- дневен срок, с оглед разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН, като в хода на съдебното следствие нарушителят може да ангажира надлежни доказателства, които да изключат административно-наказателната му отговорност. В случая, К. не е ангажирал такива доказателства нито пред РС - Бургас, нито пред настоящата съдебна инстанция.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че както процесуалния, така и материалния закон са приложени правилно, поради което изводите на РС-Бургас за потвърждаване на издаденото наказателно постановление, се явяват правилни и законосъобразни, а възраженията на касатора - неоснователни.

Ето защо, следва да се заключи, че като е потвърдил издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, А. съд гр. Бургас, ХVІ-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 24 от 11.01.2024 г., постановено по АНД № 1760/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.