Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
21.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора
Димова
като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева гр. дело № 16553 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.247 ГПК.
Образувано
е по повод подадена от Е.К.Б.- П. /жалбоподател- ищец по делото/- чрез адв. Б. Г.
молба за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 24.04.2020
г. по гр.д.№ 16553/ 2018 г. на СГС, ГК, ІV- Б състав въззивно решение.
С
постановеното по настоящото дело- гр.д.№ 16553/ 2018 г. на Софийски градски
съд, ГК, ІV- Б въззивен състав, на 24.04.2020 г. въззивно решение е отменено
Решение от 23.07.2018 г. по гр.д.№ 47252/ 2017 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 25 състав, в частта, в която М.У.-
София /БУЛСТАТ ********/- със седалище и адрес на управление в гр. София, е
осъден да заплати на Е.К.Б.- П. /ЕГН **********/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.24, ал.4 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност
в системата на здраве-опазването /отм./ сумата 1 440 лв.- горница над сумата
11 960 лв. до пълния предявен размер от 13 400 лв., претендирана като
възнаграждение за извършена лечебно- диагностична дейност и/или медицински и
здравни грижи през периода м.06.2014 г.- м.12.2015 г., ведно със законната
лихва от 13.07.2017 г. до погасяване на вземането, в частта, в която на Е.К.Б.- П. /ЕГН **********/ са присъдени
разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата 728.83 лв., и в частта относно присъдената на основание чл.78, ал.6 ГПК по
сметка на СРС държавна такса над сумата 478.40 лв., и вместо това е постановено
решение, с което предявеният от Е.К.Б.- П. /ЕГН **********/ срещу М.У.- София
/БУЛСТАТ ********/ иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.24, ал.4 от
Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на
здравеопазването /отм./ е отхвърлен за сумата 1 440 лева- горница над сумата
11 960 лв. до пълния предявен размер от 13 400 лв., претендирана като
възнаграждение за извършена по време на обучението й за придобиване на
специалност през периода м.06.2014 г.- м.12.2015 г. лечебно- диагностична
дейност и/или медицински и здравни грижи, ведно със законната лихва от
13.07.2017 г. до погасяване на вземането, като неоснователен, като на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищцата Е.Б.- П. е осъдена да заплати на МУ- София сумата
32.24 лв.- разноски за първо-инстанционното
производство /допълнително/. Обжалваното решение по гр.д.№ 47252/ 2017 г. на СРС,
І ГО, 25 състав, е потвърдено в
останалата част, а именно: в частта,
в която М.У.- София /БУЛСТАТ ********/ е осъден да заплати на Е.К.Б.- П. /ЕГН **********/
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.24, ал.4 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г.
за придобиване на специалност в системата на здравеопазването /отм./ сумата
11 960 лв., представляваща възнаграждение за извършена по време на
обучението й за придобиване на специалност през периода м.06.2014 г.- м.12.2015
г. лечебно- диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи, ведно със
законната лихва от 13.07.2017 г. до погасяване на вземането, а също и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 728.83 лв.- разноски по делото; в частта, в която предявеният от Е.К.Б.-
П. срещу МУ- София иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на
сумата 3 091.91 лв., претендирана като обезщетение за забава при плащане
на главницата от 13 400 лв. за периода 13.07.2014 г.- 12.07.2017 г., е
отхвърлен като неоснователен; в частта,
в която Е.Б.- П. е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК на
МУ- София сумата 18.75 лв.- разноски по делото; и в частта, в която на основание чл.78, ал.6 ГПК МУ- София е осъден
да заплати по сметка на СРС сумата 478.40 лева- държавна такса.
Софийски градски съд, като разгледа молбата
на Е.Б.- П. и съобрази обстоятелствата по делото, намира същата за неоснователна.
Очевидна
фактическа грешка е налице при несъответствие между формираната при
постановяване на решенето воля на съда и нейното обективиране при изготвяне на
писмения му текст. В настоящия случай в мотивите на постановеното на 24.04.2020
г. въззивно решение се съдържат съображения и изводи на съда за намаляване
размера на дължимото на ищцата възнаграждение, присъдено с обжалваното първо-инстанционно
решение, което е обосновало частичната му отмяна и съответно- частичното
отхвърляне на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.24, ал.4 от Наредба № 34 от
29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването
/отм./ за сумата 1 440 лв., претендирана като дължимо договорно възнаграждение.
В резултат на постановените от въззивния съд частична отмяна на решението и
частично отхвърляне на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД е преразпределена и
отговорността за разноски между страните за първоинстанционното производство. И
в случай на допусната грешка в пресмятането при формиране размера на дължимото
от МУ- София на Е.Б.- П. договорно възнаграждение, не може да бъде приет извод от
настоящия въззивен съдебен състав за несъответствие между формираната в
мотивите на въззивното решение и обективираната в диспозитивната му част воля
на съда. Съобразно приетия в мотивите на решението окончателен извод за
частично намаляване размера на дължимото на ищцата договорно възнаграждение-
със сумата 1 440 лв., е постановено отхвърляне на иска за същата сума. Не
е налице следователно основание за поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното на 24.04.2020 г. въззивно решение, поради което и молбата на Е.Б.
по чл.247 ГПК следва да бъде оставена без уважение. В случая констатираният от
страната недостатък /или порок/ на въззивното решение може да бъде отстранен по
реда на касационното обжалване, тъй като по същество доводите й сочат на необоснованост
при постановяването му. Целеният от нея правен резултат не би могъл да бъде
постигнат чрез поправка на очевидна фактическа грешка, поради което и молбата й
по чл.247 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.247 ГПК на Е.К.Б.- П. /ЕГН **********/ за допускане поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение от 24.04.2020
г. по гр. дело № 16553/ 2018 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV- Б въззивен
състав, с което е отменено Решение от 23.07.2018 г. по гр.д.№ 47252/ 2017 г. на
Софийски районен съд, І ГО, 25 състав, в
частта, в която М.У.- София /БУЛСТАТ ********/- със седалище и адрес на
управление в гр. София, е осъден да заплати на Е.К.Б.- П. /ЕГН **********/ на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.24, ал.4 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за
придобиване на специалност в системата на здраве-опазването /отм./ сумата 1 440
лв.- горница над сумата 11 960 лв. до пълния предявен размер от
13 400 лв., претендирана като възнаграждение за извършена лечебно- диагностична
дейност и/или медицински и здравни грижи през периода м.06.2014 г.- м.12.2015
г., ведно със законната лихва от 13.07.2017 г. до погасяване на вземането, в частта, в която на Е.К.Б.- П. /ЕГН **********/
са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК над
сумата 728.83 лв., и в частта
относно присъдената на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на СРС държавна
такса над сумата 478.40 лв., и вместо това е постановено решение, с което
предявеният от Е.К.Б.- П. /ЕГН **********/ срещу М.У.- София /БУЛСТАТ ********/
иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.24, ал.4 от Наредба № 34 от
29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването
/отм./ е отхвърлен за сумата 1 440 лева- горница над сумата
11 960 лв. до пълния предявен размер от 13 400 лв., претендирана като
възнаграждение за извършена по време на обучението й за придобиване на специалност
през периода м.06.2014 г.- м.12.2015 г. лечебно- диагностична дейност и/или
медицински и здравни грижи, ведно със законната лихва от 13.07.2017 г. до
погасяване на вземането, като неоснователен, като на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 ГПК ищцата Е.Б.- П. е осъдена да заплати на МУ- София сумата 32.24 лв.-
разноски за първо-инстанционното производство /допълнително/.
Настоящото решение подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 1- месечен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.