О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 11.08.2020г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, I-ви въззивен граждански състав
На 11 август
2020 година
В закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА
КИРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Мартина Кирова
възз.ч.гр.д. №403 по
описа на ЯОС за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274
и сл. от ГПК вр.с чл.413
ал.2 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД
гр.София,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."България" №49, бл.53Е, вх.В, депозирана чрез
пълномощника му - юриск.Р. И.И., против Разпореждане №2280/06.07.2020г.
постановено по ч. гр. д. №1214/2020г. по описа на ЯРС, с което е отхвърлено
заявлението на заявителя - „ПРОФИ КРЕДИТ
България"ЕООД гр.София, ЕИК *********, против П. С.
Г. от гр.Я., В ЧАСТТА, с която се претендира осъждане на длъжника-ответник по
заявлението да заплати на заявителя законна лихва от 13.08.2019г. – датата на
предсрочна изискуемост, до изплащане на вземането.
Частният
жалбоподател в жалбата си излага доводи, че съдът неправилно е
счел, че дружеството не е отстранило в указания му тридневен срок констатираните
нередности по подаденото заявление, като в тази насока се твърди, че
дружеството-заявител е подало своевременно молба, с която е изпълнило дадените
от ЯРС указания за посочване размера на претенцията за мораторна лихва, като е
изложило становище в смисъл, че не считало, че
заявителят има законово задължение да конкретизира законната лихва по период и
размер в случай като настоящия - когато окончателният й размер и период на
същата бил неопределяем към момента, доколкото законната лихва се претендирала
до окончателното изплащане на вземането. В същата молба, дружеството-заявител е изразило
през заповедния съд и становище, че няма законово
основание, на което да се дължи държавна такса за претендираната законна лихва,
поради това, че вземането за лихва не се прекратявало с инициирането на
съдебното производство, а продължавало да тече до заплащане на главното
вземане. В тази насока се изтъква, че начинът, по който дружеството-заявител е претендирал
процесното вземане бил следния: „Законна лихва: от 13.08.2019 г. - датата на
предсрочна изискуемост до изплащане на вземането", което
било показателно. Или с оглед на това
заявителят-ч.жалбоподател сочи, че това му заявено пред заповедния съд вземане
за лихва е било претендирано като едно общо и неделимо вземане, и не считал, че
същото следва да бъде разделяно на отделни периоди и размери в заповедното
производство. Посочил
е, че в българското действащо право, присъждането на законната лихва била
последица от уважаването на главния иск и тъй като не се предявявал като
самостоятелен иск, не се дължала държавна такса. Размерът на законната лихва
подлежал на установяване в изпълнителното производство. В условията на евентуалност се възвеждат
доводи, че ако изложеното становище не бъде прието от въззивната инстанция, то
се сочи, че общият размер на законната лихва за периода от 13.08.2019 г. до
12.03.2020 г. е 124,94 лв., като за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020г. не
се начислява законна лихва. Твърди се, че с подадената
пред ЯРС уточнителна молба, така заявеното и пред настоящата инстанция в
условията на евентуалност уточнение е било отправено и към заповедния съд ведно
с искане да бъде предоставен на заявителя нов срок за заплащане на държавна
такса за законна лихва за периода от 13.08.2019 г. до 12.03.2020 г. и съответно
да бъдат дадени нови указания, но въпреки това такъв срок не е бил даден, а
заявлението в частта му за лихви е отхвърлено с атакуваното Разпореждане. С оглед на така
изложените си съображения, частният жалбоподател желае отмяната му, като вместо
него бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
полза на дружеството-заявител относно претендираната със заявлението законна
лихва от датата на предсрочната изискуемост на вземането до окончателното
изплащане на същото.
ЯОС, като взе предвид данните по
делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. №1214/2020 г. по описа на ЯРС, същото е образувано по
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ
КРЕДИТ България"ЕООД гр.София, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул."България" №49, бл.53Е,
вх.В, против
П. С.. от гр. Я.,
за суми по Договор за потребителски кредит №30036430873 от 19.04.2019г.
ЯРС е уважил заявлението, издал е в полза на кредитора - „ПРОФИ КРЕДИТ
България"ЕООД гр.София, ЕИК *********, Заповед №620/06.07. 2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата 900 лева - главница, представляваща задължение по Договор за
потребителски кредит №30036430873 от
19.04.2019г., сумата 97.82 лв. - договорно възнаграждение за периода от 10.05.2019
г. до 13.08.2019 г., сумата
1113.84
лв. -
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 30 лв. - такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането за периода от 25.05.2019 г. до 13.08.2019 г., сумата 11.95 лв. - лихва за забава за периода от 11.05.2019 г. до
13.08.2019 г., както и сумата
93.07
лв. -
разноски по делото, от които 43.07 лв. платена държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, против
длъжника ПЕНКА СЛАВОВА ГОСПОДИНОВА от гр. Ямбол.
С атакуваното Разпореждане №2280
от 06.07.2020г. постановено по ч.гр.д. №1214/2020г. по описа на ЯРС, заявлението
е отхвърлено в останалата му част, по т.9 б. "б) предл.2-ро", с която
се претендира парично вземане - законна лихва от 13.08.2019г. – датата на
предсрочна изискуемост, до изплащане на вземането, като в тази му част заповедният
съд е приел, че не са били изпълнени в срок указанията му заявителят да
отстрани нередовността, като посочи размера на претендираната законна лихва и
представи документ за платена държавна такса върху сумата.
При тези факти, които се
установяват от приложените по делото писмени доказателства, ЯОС прави следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от
надлежно легитимирана страна, в законоустановения едноседмичен срок и срещу
подлежащ на оспорване по реда на чл.413 ал.2 от ГПК съдебен акт, с
оглед на което същата се приема за процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба се явява
основателна. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Атакуваното
Разпореждане на ЯРС е неправилно в частта му, с която е отхвърлено заявлението
за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението пред заповедния съд - 10.06.2020г. до окончателното изплащане на
сумата. Текущи лихви от подаване на заявлението, могат да бъдат присъдени без
да има формулирана по размер изрична претенция за тях и без да се изисква
внасяне на ДТ. За да бъдат присъдени същите е необходимо и достатъчно да е
заявено такова искане, каквото в случая е налице. Ето защо разпореждането в
тази му част следва да бъде отменено, и следва да бъде разпоредено длъжникът да
плати на заявителя и законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 10.06.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, както и да се издаде от ЯРС Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за посочената законна лихва.
Що се
отнася до прецизираната пред заповедния съд в предоставения срок за това претенция
за лихва за периода от
13.08.2019 г. до 12.03.2020 г. в размер на 124.94 лв., посочен от заявителя в
нарочна молба до ЯРС с вх.№8578/26.06.2020г./ и съдържима се и в частната
жалба, то за неправилно се възприема становището на жалбоподателя, че за
изтекли лихви за забава, каквито се явяват прецизираните от заявителя и то за
минал период от време до момента подаване на заявлението, не е необходимо да се
сочи период и размер, както и да се внася ДТ. Присъждането на лихви за забава
до момента на сезирането на заповедния съд, може да стане, само чрез конкретизирането
им за относимия период на забава и посочването им по размер, както и след
внасяне на съответната ДТ, която в случая с оглед на естеството на производството
- заповедно, е в размер на 2% върху интереса, т.е. върху заявения размер на
лихвите за забава.
В случая правилно заповедният ЯРС
с Разпореждане №1867 от 11.06.2020г. е оставил първоначалното заявление без
движение по отношение на претендираните зак. лихви и е дал 3-дневен срок и изрични
указания до заявителя да посочи размера на законната лихва за периода от 13.08.2019
г. до 12.03.2020 г., и да представи документ за внесена ДТ върху сумата, като е
пропуснал да отбележи размера на същата - 2% върху интереса. Това Разпореждане
с дадените указания към заявителя, е съобщено на последния на 22.06.2020г. В
указания 3 дн. срок, дружеството-заявител е депозирал молба вх.№8578/26.06.2020г.,
входирана при куриер на 25.06.2020г. /арг.чл.62 ал.2 от ГПК/, в която е изложил
становището си, че указанията на съда за посочване на размер на лихвата и за
внасяне на ДТ са неправилни. В същата молба обаче, заявителят изрично е
посочил, че в случай, че становището му не бъде прието, в условията на
евентуалност е заявил, че общият размер на законната лихва за периода от 13.08.2019
г. до 12.03.2020 г. е 124,94 лв., като за периода от 13.03.2020 г.
до 13.07.2020г. не се начислява законна лихва
и е поискал да му бъде даден срок за внасяне на ДТ. Това не е било
сторено от първоинстанционния съд, който неправилно е приел, че в срока за без
движение, не са били изпълнени указанията до заявителя. С оглед изложеното
частната жалба в тази й част, се преценя за основателна, а атакуваното
разпореждане, като неправилно следва да бъде отменено и в тази му част, а
делото бъде върнато на ЯРС, с указания за даване на срок на заявителя за
внасяне на ДТ от 2% върху претендираната сума от 124,94 лв., представляваща законната лихва за периода от
13.08.2019 г. до 12.03.2020 г.
При този
изход на делото в полза на Дружеството-частен жалбоподател следва да се
присъдят разноски пред настоящата инстанция, в размер на 65 лв., от които - 15 лв. заплатена ДТ за
образуване на настоящото въззивно производство и 50 лева, определено
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 вр.с ал.1 от ГПК вр.с чл.37 от ЗПП и чл.25а ал.2 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от
изложеното, ОС-Ямбол
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №2280/06.07.2020г. постановено по ч.гр.д. №1214/2020г. по описа на ЯРС,
с което е отхвърлено заявлението на заявителя - „ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД
гр.София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."България" №49, бл.53Е, вх.В, против П. С. Г. от гр.Ямбол, В ЧАСТТА по т.9 б."б) предл.2-ро", с която се претендира осъждане на длъжника-ответник по
заявлението да заплати на заявителя законна лихва от 13.08.2019г. – датата на
предсрочна изискуемост, до изплащане на вземането, вместо което постанови:
ДА СЕ
ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
заявлението на „ПРОФИ
КРЕДИТ България"ЕООД гр.София, ЕИК
********* срещу П. С. Г. от гр.Я., за заплащане на
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда- 10.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Делото да се върне на ЯРС, за
издаване Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посочената законна
лихва.
ВРЪЩА делото
на ЯРС, за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на
настоящото определение, касаещи претенцията за лихва за периода от 13.08.2019 г. до
12.03.2020 г. в размер на 124,94 лева.
ОСЪЖДА П. С. Г., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, да заплати
на „ПРОФИ КРЕДИТ
България"ЕООД гр.София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул."България" №49, бл.53Е, вх.В, сумата 65 лева - разноски по въззивното
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.