№ 65
гр. Бургас, 04.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20252001000052 по описа за 2025 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С определение, инкорпорирано в текста на Решение № 303 от
29.11.2024 г. на Окръжен съд Бургас, постановено по т.д. № 235/ 2023 г., е
прекратено производството по насрещния иск, предявен от „Стройкомерс“
ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1619, район Витоша, ул. „Г.“ № 5, представлявано от Д. Б. А. - управител,
против Държавна опера Бургас, Булстат ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“ № 2, представлявана от А. А.
Т. - директор, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 82, ет.2 - адв.
Б. К., за осъждане на ответника по този иск да заплати на ищеца сума в размер
на 184 810,14 лв., представляваща възнаграждение за допълнително
извършени и невъзложени СМР.
В постъпилата по делото въззивна жалба от „Стройкомерс“ ЕООД
определението за прекратяване на производството се атакува като неправилно
и се претендира неговата отмяна. В тази й част жалбата следва да се третира
като частна такава против прекратителното определение на първостепенния
съд.
Излагат се съображения, че съдът не е изследвал дали е налице
идентичност между предмета на предявения насрещен иск и уваженото
възражение за прихващане в производството по т.д. № 149/2021 г. на Окръжен
съд Бургас. Изтъква се, че дори и да е налице идентичност, насрещният иск е
1
следвало да бъде уважен над размера на уваженото възражение за прихващане
до размера, посочен в заключението на вещите лица по цитираното дело –
184 810,14 лв.
В отговора към въззивната жалба, депозиран от въззиваемата страна,
се оспорват доводите за неоснователност на определението за прекратяване на
производството, като се сочи, че с влизане в сила на решението по
предходното дело, между страните е било признато правото на допълнително
възнаграждение на изпълнителя по договора в размер на 130 124,34 лв., с
която сума е било извършено прихващане срещу задължението за неустойка.
По този начин правото на допълнително възнаграждение на изпълнителя над
този размер е било отречено със сила на пресъдено нещо, поради което
производството по насрещния иск правилно е било прекратено.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията по чл.275 ал.2
ГПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Апелативен съд Бургас, след като се запозна с частната жалба,
обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за
установено следното:
Съдът от първа инстанция е сезиран с иск за връщане на даденото по
развален договор за изработка, като ответната страна – дружеството –
изпълнител, е предявило насрещен иск, претендирайки сумата от 184 810,14
лв., представляваща стойността на извършени СМР, невключени в
техническото предложение и КСС при договарянето. Работите са уточнени в
Таблица № 2 към писмена молба на дружеството – въззивник от 18.08.2023 г.
и в таблица към уточняваща молба от 5.09.2023 г.
С атакуваното пред настоящата инстанция определение,
първостепенният съд е прекратил производството по този насрещен иск, като
е аргументирал извод за недопустимост на процеса, поради наличието на сила
на пресъдено нещо, с която вземането на ответника, предмет на насрещния
иск, е отречено над размера, с който е извършено прихващане по т.д. № 149/
2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
В рамките на т.д. № 149/2021 г. Окръжен съд Бургас е разгледал спор
по присъждане на договорна неустойка, претендирана по съглашението, чието
разваляне е основание за предявения в настоящото производство иск от
2
Държавна опера Бургас против „Стройкомерс“ ЕООД. Като защитно средство
по делото ответникът – изпълнител е предявил възражение за прихващане със
сума, претендирана като обезщетение за извършени в процесния обект,
непредвидени в договора работи, но необходими за правилното му
изпълнение, като е уточнил по пера дейностите в техните обеми и количества.
В заключението на вещите лица, депозирано по делото, в таблицата по
Приложение № 5 са описани дейностите, заявени от изпълнителя и е дадено
становище относно тяхната стойност, а в отговора си на Въпрос № 1 от
поставените от ответника въпроси в писменото заключение експертите са
посочили, че са установили извършването на работите, невключени в
първоначалния проект (с изключение на тези по т.т.24 и 25 от таблицата).
Формирайки извод за частична основателност на компенсаторното
възражение – до размера на 130 124,34 лв., съдът по т.д. № 149/2021 г. е
прихванал тази сума срещу задължението за неустойка, основателно в приетия
от него размер, и е присъдил сума в размер на 325 751,11 лв., отхвърляйки
иска над този размер до претендирания от 455 875,45 лв., като погасен чрез
прихващане. В диспозитива на съдебния акт – Решение № 198 от 18.08.2022 г.,
са точно описани дейностите и техните стойности, за които възражението за
прихващане е намерено за основателно и изброяването възпроизвежда
данните в табличен вид по заключението на вещите лица. В съобразителната
част на съдебния акт решаващият състав е формулирал извод за
неоснователност на претенцията по компенсацията, над горепосочения
размер, поради недоказаност извършването на необходими СМР от
изпълнителя над приетата стойност. Решението е потвърдено от Апелативен
съд Бургас, с Решение № 18 от 14.02.2023 г., постановено по т.д. № 264/2022 г.
и недопуснато до касационно обжалване с Определение № 908 от 11.04.2024 г.
по т.д. № 1152/ 2023 г. на ВКС.
Видно от данните по настоящото дело, ответникът – изпълнител е
въвел като предмет на насрещния си иск, в тази му част, отново незаплатени,
извършени реално СМР на процесния обект, невъзложени по договора,
невключени в техническото предложение и КСС, индивидуализирани в
табличен вид в Таблица № 2 към уточняваща молба, депозирана на 18.08.2023
г. – л. 281-283 от т.д. № 235/ 2023 г. на Окръжен съд Бургас. Посочената
таблица възпроизвежда напълно тази на вещите лица по предходното дело.
3
Ето защо, въведеното в частната жалба възражение, че не се
установява идентичност на претендираните в единия и другия процеси
вземания е лишено от състоятелност – търси се възмездяване на едни и същи
дейности, сочени като невъзложени, но необходими за правилното изпълнение
на поръчаното, като по настоящото дело е ползвана индивидуализацията на
вещите лица по първото дело, почиваща на уточнение на претендиращия
вземането.
При неоснователно възражение за прихващане силата на пресъдено
нещо на съдебното решение установява несъществуването на вземането на
ответника, извън хипотезите на неоснователност на възражението поради
неизискуемост или некомпенсируемост – т.2 от Тълкувателно решение №
2/2020 от 18.03.2022 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/ 2020 г. Когато
възражението за прихващане с по-малко по размер от пасивното активно
вземане е частично уважено и частично отхвърлено поради неоснователност,
както е в настоящия случай, силата на пресъдено нещо обхваща както размера
на вземането, с което прихващане е извършено, така и размера над тази сума,
до пълния размер на активното вземане, с която величина прихващане би
могло да бъде извършено, при основателност на възражението. В частта, с
която възражението за прихващане е било отхвърлено, вземането е
окончателно отречено, като част от нововъведения предмет на делото, и
преразглеждане на въпроса относно съществуването на субективното право, в
чието упражняване възражението се корени, е недопустимо. Ето защо, изводът
на съда от първа инстанция за недопустимост на предявения насрещен иск в
коментираната му част, следва да се подкрепи.
Предвид изложеното, настоящият апелативен състав намира, че
подадената частна жалба е неоснователна. Постановеното определение следва
да се потвърди.
Водим от изложените съображения, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, инкорпорирано в Решение № 303 от
29.11.2024 г. на Окръжен съд Бургас, постановено по т.д. № 235/ 2023 г., с
което е прекратено производството по насрещния иск, предявен от
„Стройкомерс“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
4
управление: гр. София 1619, район Витоша, ул. „Г.“ № 5, представлявано от Д.
Б. А. - управител, против Държавна опера Бургас, Булстат ******, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“ № 2,
представлявана от А. А. Т. - директор, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.
„Оборище“ № 82, ет.2 - адв. Б. К., за осъждане на ответника по този иск да
заплати на ищеца сума в размер на 184 810,14 лв., представляваща
възнаграждение за допълнително извършени и невъзложени СМР.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5