№ 109
гр. Ловеч , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и шести юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Георги Любчев Аргиров (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Гражданско дело №
20214300100175 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и чл.52
от ЗЗД във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба с вх.№1072/7.04.21 г. от Н. СТ. КР. ЕГН-**********
съдебен адрес *************** - адв А.П. против Прокуратурата на Република България –
София с посочено правно основание чл.2 ал.1 т.1 и 3 вр с чл.4 от ЗОДОВ и цена на иска 55
000 лв..
Твърди, че срещу него било образувано досъдебно производство слд..№37/16 г и
пр.пр. № 1942/2016 г от РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ЛОВЕЧ за това, че е извършил
престъпление по чл. 339 АЛ 1 пр. 1- во и 2 ро във вр с чл 20 ал 2 от НК за това, че на
28.09.2016 г. около 1300 ч. в землището на село Тепава Ловешка обл,в съучастие като
съизвършител с Р. Р. и Д. А., като помагач е придобил чрез закупуване и държал
огнестрелно оръжие-ПРОТИВОТАНКОВ ГРАНАТОМЕТ РПГ -2, с номенкрлатурен индекс
56-Г-660,без да има за това надлежно разрешение по чл.50 ал 3 от ЗО.
Сочи, че с повдигането на обвинението бил задържан в следственият арест на
ЗАТВОРА Ловеч , за времето от 30.09.2016 г 02.06.2017 г ,тоест престоял в ареста 8 месеца.
Сочи, че дълго след това, Районна прокуратура Ловеч внесла обвинителен акт -
31.08.2018 г. за разглеждане от РС ЛОВЕЧ.
1
Изтъква, че в хода на съдебното дирене, след разпит на вещото лице инж.Н. Д.,
същият потвърдил твърдяното от него обстоятелство, че се касае за музеен експонат, който
не е годен за стрелба, и няма качества на огнестрелно оръжие и поради това, РС ЛОВЕЧ, с
присъда постановена по нохд №831/2018 г мотивирано постановил оправдателна присъда
такава -от 04.02.2019 г.
Твърди, че РП ЛОВЕЧ протестирала оправдателната присъда с един бланков
немотивиран протест, но доводите им не били приети от ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, който
след проведено допълнително съдебно разследване разпит на вещото лице, който с решение
по в.н.о.хд. №250 /2019 -потвърдил изцяло оправдателна присъда -18.11.2019 г, влязла в
законна сила на 18.11.2019 г
Изтъква, че в резултат на повдигнатото му обвинение и наложената мярка за
процесуална принуда задържане под стража и необосновано повдигнато обвинение, той
претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи във влошено психическо
състояние, нервност, безсъние, рязко повишаване на кръвното налягане. Твърди, че се
ползвал се с добро име в обществото и всички негови приятели останали изненадани от
задържането му и повдигнатите обвинения, някои след излизането му от ареста престанали
да дружат с него.
Твърди, че жената, с която живеел на съпружески начала се разделила с него, след
като бил извършен обиск и иззета голяма сума пари, /върната след 2 години /.
Сочи, че тези действия на ПРОКУРАТУРАТА, задържане под стража, обиски в
дома, обиски и задържане на парични средства на жената, с която живеел на съпружески
начала, стресирали нея и останалите членове на семейството - сина му включително. Сочи,
че дълго време останал без доходи и работа поради образуваното дело, а и същото протекло
в над 7 заседания пред Районен и Окръжен съд ЛОВЕЧ.
Твърди, че обвинението му в такова тежко престъпление, притежание на
противотанков боеприпас и гранатомет, навредило на името му в обществото, защото се
разчуло за това обвинение из целия град.
Моли съда да има в предвид, че Районна Прокуратура Ловеч, упорито
поддържала обвинението и задържането му под стража, въпреки, че още след назначаването
на съдебно балистичната експертиза се установило, че оръжието е музеен експонат и
негодно, а деянието е несъставомерно.
Счита, че с оглед изложеното, за него се явява правната законова възможност
дадена му от ЗОДОВ на основание чл .4 във вр с чл 2 ал. 1 т. 1 и 3 от същия закон да
предяви искова претенция към ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, като
предявява иск и моли да бъде осъден ответника, за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване престижа - психиката, доброто име ,6езсънни нощи, оставане без
2
работа раздяла с жената, с която живеел на семейни начала, да му заплати сумата от 55 000
лева /петдесет и пет хиляди лева / ведно със законната лихва от датата на оправдаването ми -
18.11.2009 г до окончателно изплащане на присъденото обезщетение и направените по
делото разноски.
Моли да се приложи нохд №831/2018 на PC ЛОВЕЧ и в.н.ох.д №250/2019 на
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ и да бъдат допуснати до разпит като свидетели при довеждане СТ.
Н. КР. и К. Г. КР., които да установят какви психически, физически болки и страдания е
претърпял в резултат на задържането и повдигането на обвинението, с оглед
неимуществените вреди които претендира.
Моли съда да се назначи съдебно-психиатрична експертиза със задача -какви
психомоторни изменения са настъпили в психиката му в резултат на продължителния 8
месечен престой в ареста.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от Окръжна прокуратура – Ловеч,
в който излага становище, че тежестта на доказване е за ищеца и той трябва да представи
доказателства в подкрепа на твърденията си в исковата молба.
Оспорва иска като недоказан по основание и размер, като твърди, че ищецът не е
ангажирал надлежни доказателства за дата на влизане в сила на оправдателния съдебен акт,
от който черпи права, не е ангажирал такива и относно твърдяната за наложена му мярка за
неотклонение.
Твърди, че вземането на МНО „задържане под стража" от съда налага извод, че в
процесния период, ако са търпени вреди, то те не са единствено и само в резултат на
действия и актове на органи на Прокуратура на РБ.
Възразява срещу ангажиране отговорността на Прокуратурата за негативните
преживявания или реакциите на трети лица, различни от ищеца, тъй като претенцията по
ЗОДОВ има строго личен характер.
Оспорва отговорността на прокуратурата за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца, тъй като първо изобщо не са представени доказателства, както за
съществуването му, така и за неговото прекратяване, още по-малко, че то се намира в
причинно следствена връзка с повдигнатото обвинение, а на второ място развитието на едно
трудово правоотношение зависи преди всичко от волята на работодателя на ищеца, а не от
ответника по настоящето производство.
Сочи, че претенцията за „оставане без работа" би следвало да се явява
имуществена с оглед пропуснати ползи, а не неимуществена, и при това положение,
исковата молба се явява нередовна, тъй като ищецът не е посочил точно какви по вид и
размер вреди търси - само неимуществени или и имуществени, и в какви размери.
3
Възразява и срещу претенцията за уронване на честта и доброто име на ищеца,
тъй като не са представени доказателства, нито за наличието на такова преди повдигане на
обвинението, нито за накърняването му в следствие на това.
При липса на официално изявление от страна на Прокуратурата по случая, счита,
че не следва да й се вменява във вина отношението на трети лица към ищеца, нито медийни
публикации по случая.
Оспорва иска и по размер като прекомерен и несъответстващ на критерия за
справедливост, дефиниран на чл. 52 от ЗЗД. Подчертаваме, че не са ангажирани
доказателства за твърдяните неимуществени вреди.
Твърди, че освен допустимостта и основателността на претенциите си по чл.2,
ал.1, т.1 и т.З, във вр. с чл.4 от ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на
твърдените вреди, непосредствената им връзка с обвинението по чл.339 от НК, както и
техния размер.
Твърди, че изложеното в обстоятелствената част на исковата молба сочат на
проведено наказателно производство (и в двете му фази) в разумен срок.
Изтъква, че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си
за претърпени негативни последици, както и те да са пряк резултат от процесиите
обвинения.
Счита, че отговорността на държавата по ЗОДОВ има принципно обективен
характер, но това не означава, че ищецът не носи доказателствена тежест за твърдените от
него вреди, размер и пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение.
По отношение на доказателствените искания се присъединява към искането за
приобщаване на материалите по НОХД № 831/2018 г. по описа на РС-Ловеч. Заявява, че ще
се ползва от доказателствата, съдържащи се в същото.
Твърди, че не се сочи в исковата молба поисканите двама свидетели за какви
обстоятелства ще свидетелстват, като заявените твърдения в тази насока са общи и
декларативни.
Възразява срещу допускането на съдебно-психиатрична експертиза, тъй като не
са представени никакви доказателства за психичното състояние на ищеца преди повдигане
на обвинението.
Счита, че разноските за адвокат в размер на 2100 лв. са прекомерни, и прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото делото не се отличава с голяма фактическа и
правна сложност, и моли те да бъдат редуцирани до минимума съобразно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и то - ако се уважи иска и съобразно
4
уважената му част.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.П., като поддържа исковата
молба, и претенцията си за задържане под стража от 8 месеца и неправомерно обвинение.
Претендира заплащане на съдебно-деловодните разноски по представен списък по чл.80 от
ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура-Ловеч счита, че искът за
неимуществени вреди е частично основателен досежно задържането под стража за 8 месеца.
Счита, че здравословното състояние не е било тежко и следва да се преценява от
заключението на вещото лице, но от показанията на свидетелите не се установява размера на
неимуществените вреди.
От приложените по делото писмени доказателства: решение от 18.1.2019 г. по
в.н.ох.д.№25№819 г. по описа на ЛОС, и мотиви към присъда №3/4.02.19 г. по н.о.х.д.
№831/18 г. на ЛРС. н.о.х.д.№831/18 г.ЛРС, обвинителен акт от 30.07.2018 г. заключението
на съдебно-психиатричната експертиза, от показанията на разпитаните свидетели К. К. и
С.К., преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
От приетото като доказателства решение от 18.1.2019 г. по в.н.ох.д.№25№819 г.
по описа на ЛОС, и мотиви към присъда №3/4.02.19 г. по н.о.х.д.№831/18 г. на ЛРС. н.о.х.д.
№831/18 г.ЛРС, обвинителен акт от 30.07.2018 г. се установява, че на 30.07.2018 г. е внесен
обвинителен акт в ЛРС срещу Н. СТ. КР. и Д. Н. А. за престъпление по чл.339 ал.1 пред.1 и
2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК. В обвинителния акт е посочено, че срещу К. се повдига
обвинение за това, че на 28.09.2016 г. около 13,00 часа в землището на с.Тепава, Ловешка
област в съучастие като извършител с Р. И. Р. и Д. Н. А. последният като помагач, придобил
чрез закупуване и държал огнестрелно оръжие-противотанков гранатомет РПГ-2 с
ном.индекс 56-Г-660 без да има за това надлежно разрешение по чл.50 ал.3 от ЗОБВВПИ.
Образувано е н.о.х.д.№831/18 г. по описа на съда, по което е постановена присъда
№3/4.02.2019 г., с която е признат подсъдимия Н. СТ. КР. за невиновен в това, че на
28.09.2016 г. около 13,00 часа в землището на с.Тепава, Ловешка област в съучастие като
извършител с Р. И. Р. и Д. Н. А., последният като помагач, да е придобил чрез закупуване
огнестрелно оръжие противотанков гранатомет РПГ-2 с ном.индекс 56-Г-660 без да има за
това надлежно разрешение по чл.50 ал.3 от ЗОБВВПИ, поради което го оправдава по
повдигнатото обвинение по чл.339 ал.1 пред.1 и 2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
Тази присъда е потвърдена с решение №79/18.11.2019 г. постановена по в.н.о.х.д.
№250/19 г. по описа на ЛОС влязла в законна сила на 18.11.2019 г.
В обвинителния акт е отбелязано, че по отношение на Н.К. е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ наложена с определение №640/30.09.2016 г. по ч.н.д.
№1130/2016 г. на ЛРС изменена в подписка с определение №399/2.06.2017 г. по ч.н.д.
5
№490/17 г. на ЛРС.
За правилно решаване на спора съдът е допуснал по искане на ищеца разпит на
свидетели за установяване на търпените от него болки и страдания вследствие на
задържането му под стража и несправедливо обвинение. От показанията на свидетеля С.К.,
син на ищеца, съобразявайки разпоредбата на чл.172 от ГПК при възможна тяхна
заинтересованост се установява, че той е бил в началото на задържането си стресиран,
притеснен. Твърди, че преди ареста е бил здрав, а след този случай е бил с постоянно високо
кръвно, което задължително регулирал с медикаменти, но не е лежал в болница, а е ходил на
лекар. Не знае какви точно лекарства приема баща му, не знае как са изписвани лекарства на
баща му от ареста, но твърди, че ги е купувал от Пловдив и му ги е носил при свиждане.
Излага, че проблемите с кръвното продължават и до днес, трудно заспива, има безсъние,
породено от стреса. Твърди, че има псориазис, но не знае да е ходил на лекар. Твърди че
баща му е имал връзка от близо 10 години с една жена Т. Г., но след този случай жената
също пострадала, защото й била неправомерно отнета парична сума при обиск в дома й и
след това тя напуснала баща му. Твърди, че за случая се е разчуло в обществото, тръгнали
слухове, той по-трудно се приобщил към нормалния живот, а преди това не е бил осъждан.
От показанията на св. К. К., който е племенник на ищеца, съобразявайки
разпоредбата на чл.172 от ГПК при възможна тяхна заинтересованост се установява, че той
не е ходил лично на свиждане, но е пътувал до Ловеч с братовчед си. Знае, че ищецът е
приемал лекарства за кръвно, но не знае какви. Твърди, че преди ареста той не е страдал от
болести, а след това има високо кръвно и псориазис, не знае да е ходил на лекар. След като
излязъл от ареста ищеца е изгубил контакти, не искал да се вижда с хора, а преди това е бил
ведър и щастлив. След излизане от ареста се е раздели с жената, с която живеел Т. и това му
се отразило зле, като понастоящем не живее с друга жена.
За изясняване на здравословното състояние на ищеца и по негово искане съдът е
допуснал назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, която е изготвена компетентно
от вещо лице д-р М. М.. Вещото лице заявява, че по данни на К. в периода 30.09.16 г. до
2.06.17 г. той е страдал от разстройство в адаптацията. Пояснява, че клиничната картина на
това заболяване включва депресивно настроение, тревожност, безсъние, безпокойство,
чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, както и за планиране на бъдещето.
Вещото лице твърди, че ищецът не е представил медицинска документация за извършени
прегледи при психиатър по време на престоя му в арестните помещения и след това, не
приемал не приема медикаменти с психотропен характер транквилизатори, антидепресанти
или антипсихотици, като това води до извода, че състоянието му не е било тежко и че се
касае именно за адаптационна реакция, а не за клинично изразено състояние на тежък стрес,
депресивно състояние или тревожно-депресивно разстройство.
В съдебно заседание вещото лице на въпроси на страните заявява, че симптомите
на ищеца вече са отшумели.
6
Съобразявайки изложените в исковата молба твърдения и становището на
ответника, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във
вр. с чл.4 от ЗОДОВ и чл.52 от ЗЗД във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД, с искане за присъждане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, конкретизирани в исковата
молба в размер на сумата 55 000 лв, а именно изразяващи се в уронване престижа на Н.К.,
неговата психика и добро име, безсънни нощи, оставане без работа, общо влошаване на
здравословното състояние-високо кръвно и псориазис, както и раздяла със жената, с която е
живеел на съпружески начала, претърпени от него в следствие на незаконно повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл. 339 ал.1 пр.1 и 2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК
по ДП №37/16 г. и пр.пр. №1942/16 г. по описа па РП-Ловеч за времето от задържането му
под стража на 30.09.2016 г. до 2.06.2017 г. и оправдаването му с влялата в сила присъда на
ЛРС на 18.11.2019 г., ведно със законната лихва, начиная 18.11.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата и направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл.2 т.3
от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съдът като съобрази
данните по делото и разясненията по приложението на закона, дадени в т.13 от ТР № 3/2005
год. на ОСГК счита, че ако лицето е оправдано или образуваното наказателното
производство е прекратено, държавата отговаря по чл.2 т.3 от ЗОДОВ /предишна т.2/. В тези
случаи обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл.2 т.3 пр.1 и 2 от ЗОДОВ
обхваща и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение.
В тази връзка съдът е приел с доклада си, че е сезиран с иск общо за сумата от
55 000 лв, а не с два отделни иска. Както беше посочено по-горе с влязла сила присъда по
НОХД № 831/18 год. по описа на РС-Ловеч ищецът е признат за невиновен и на основание
чл.304 от НК оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.339
ал.1 пред.1 и 2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК т.е. осъществена е хипотезата на чл.2 т.3 от ЗОДОВ
и отговорността на ответника може да бъде ангажирана. Съгласно разпоредбата на чл.4 от
ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват
противоправния резултат, а преките вреди обосновават причинна връзка между
противоправността на поведението на деликвента и вредите. Съдът счита този иск за
основателен и доказан, но не в пълния претендиран размер. Съгласно нормата на чл.52 от
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т.8 на
ППВС №4/68 год. е прието, че понятието “справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретните обстоятелства. В случая съдът счита, че такива
обстоятелства, но които трябва да обосновава преценката си са тези, които определят
тежестта на повдигнатото обвинение /дали то е от общ характер, дали е за няколко отделни
7
престъпления/, какви наказания се предвиждат за него, вида на наказателното производство-
дали е приключило в досъдебната фаза или е поведено и съдебно производство,
продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение,
продължителност на задържането, момента на задържането, има ли разгласяване чрез
медиите, има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на
ищеца и отражение върху живота му-семейство, професионална и обществена сфера,
изобщо обстоятелствата, относими към характера на увреждането, за което имат значение и
предишни осъждания и задържания, ефективно изтърпяване на наказания, прояви на
съпричиняване на вредите от увредения, всички други факти, които са наведени като
основание на исковете или като защита срещу тях, които са свързани с изтърпените
неблагоприятни последици от незаконното наказателно производство. В случая ищецът
твърди, че е страдал от уронване престижа, неговата психика и добро име, безсънни нощи,
оставане без работа, общо влошаване на здравословното състояние-високо кръвно и
псориазис, раздяла със жената, с която живеел на съпружески начала, претърпени от него в
следствие на незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление. С оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства и най-вече компетентно изготвената
съдебно-психиатрична експертиза, настоящата инстанция счита, че ищецът е преживял
психичен дискомфорт от проведения срещу него наказателен процес, включително и от
наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ продължила 8 месеца. Бил е
притеснен, стресиран, затворен в себе си, имал е нарушения в съня, но в никакъв случай не
може да се приеме, че е развил психично заболяване. Показанията на разпитаните свидетели
се ценят от съда с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК поради факта, че единият е негов
син, а другият племенник. С оглед тежестта на повдигнатото обвинение-по чл.339 ал.1
пред.1 и 2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода
от 2 до 8 години; продължителността на наказателното производство от момента на
привличането му като обвиняем 30.09.2016 г. до влизане в сила на оправдателната му
присъда-18.11.2019 г. 3 години 10 месеца и 18 дни- един разумен срок; времето, през което е
търпял мярка за неотклонение задържане под стража“ от 30.09.2016 г. до 2.06.2017 г;, че не
е имало разгласяване чрез медиите; че видно от експертизата, изготвена на база на
субективните оплаквания на ищеца, без наличие на медицинска документация той е страдал
от разстройство в адаптацията и няма други категорични данни за влошаване на
здравословното му състояние, след като не е ходил на преглед при лекар и не е приемал
лекарства и не представя медицинска документация на съда, въпреки дадените му указания
от съда, че е бил неосъждан; че няма данни той да е работил по трудово правоотношение,
което след ареста и воденото срещу него наказателно преследване да е прекратено,
раздялата със жената, с която е живеел на съпружески начала, негативните преживявания,
които той е имал през този период от време и търпеният от него психичен дискомфорт
според съда може да бъде репариран със сумата 5000 лв. Този размер на обезщетението е
съобразен с константната практика на съдилищата при подобен вид казуси, а именно
/решение №38/27.02.20 г. на ВКС по гр.д.№2720/19 г. и р.№154/8.10.19 г. по гр.д.№319/19 г.
на ВКС/.
8
С оглед на тези данни настоящата инстанция приема за справедлив размер на
обезщетението от 5000 лв., което ще възмезди ищеца за понесените неимуществени вреди, в
следствие на задържането му под стража за периода от 30.09.2016 г. до 2.06.2017 г. , както и
психическия стрес от водения наказателен процес, с оглед установените и претърпени от
ищеца неимуществени вреди, които не са извън обичайните негативни чувства и
изживявания в подобни случаи, като искът до пълния претендиран размер от 55 000 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Законната лихва, следва да бъде
присъдена върху обезщетението, считано от момента на влизане в сила на оправдателната
присъда-18.11.2019 г., съгласно т.4 от ТР № 3/05 год. на ОСГК, където е посочено, че
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление в хипотезата на чл.2 т.3 изр.1 от ЗОДОВ.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските по делото съобразно уважената част от иска по представен списък с
разноските по чл.80 от ГПК. В списъка се претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение от 2500 лв, но в представеният договор за правна защита и съдействие на
л.8 от делото е видно, че е заплатена сумата от 2 100 лв. Ответникът е направил възражение
за прекомерност, като съдът счита, че не са налице условията на чл.78 ал.5 от ГПК, тъй като
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лв. е под минималното такова
съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 - от 2 180 лв. Следователно общата
сума на претендираните разноски по делото възлизат на 2 310 лв. и съобразно с уважената
част от иска ответника следва да заплати на ищеца сумата от 210 лв.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България-София да заплати на Н.
СТ. КР. ЕГН-********** съдебен адрес ************** - адвокат А.П. на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и чл.52 от ЗЗД във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД,
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на сумата 5 000 лв,/пет
хиляди лева/, а именно изразяващи се в уронване престижа на Н.К., неговата психика и
добро име, безсънни нощи, оставане без работа, общо влошаване на здравословното
състояние, раздялата със жената, с която е живеел на съпружески начала, претърпени от него
в следствие на незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 339
ал.1 пр.1 и 2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК по ДП №37/16 г. и пр.пр. №1942/16 г. по описа па
РП-Ловеч за времето от задържането му под стража на 30.09.2016 г. до 2.06.2017 г. и
оправдаването му с влязлата в сила присъда на ЛРС на 18.11.2019 г., ведно със законната
лихва, начиная 18.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като като иска до
пълния претендиран размер на сумата 55 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума
9
от 18.11.2019 г. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България-София да заплати на Н.
СТ. КР. ЕГН-********** съдебен адрес ************** -адвокат А.П. разноски по делото в
размер на сумата 210 лв./двеста и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВТАС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
10