Решение по дело №161/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260104

 

гр. Пловдив, 25.06.2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав, на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                                                                 ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                                                  

с участието на секретаря Нина Стоянова и в присъствието на прокурора Иван Перпелов, като разгледа докладваното от съдия РАНЧЕВ, въззивно наказателно общ характер дело № 161 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 260007/26.01.2021 г. по НОХД № 2228/2020 г. Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. О.С.И. за ВИНОВЕН, както следва:

В това, че на 18.10.2020г. в гр.*, обл. *, е направил опит да даде подкуп – пари на стойност 520 лева, както следва: 20 банкноти с номинал 10 лева и 16 банкноти с номинал 20 лева на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение – полицейски органи – Ч.В.Д. – командир на отделение в МВР –* на сектор „*“ към * РУ гр. *и Н.В.М. - младши полицейски инспектор в МВР –* на сектор „*“ към *РУ гр.*, работещи на територията на РУ - *по специализирана полицейска операция, съгласно Заповед на Директора на ОДМВР * с рег. № * г., за да не извършат действия по служба – за да не му съставят акт за установяване на административно нарушение за установени от тях нарушения по ЗДвП като водач на лек автомобил – „*“ с регистрационен номер * , като деянието е останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 3 000 лева.

В това, че на 18.10.2020 г., в гр. *, обл. *, противозаконно е пречил на орган на властта – полицейските служители – Ч.В.Д. – командир на отделение в МВР –* на сектор „*“ към * РУ гр. *и Н.В.М. - младши полицейски инспектор в МВР –* на сектор „*“ към *РУ гр.*, работещи на територията на РУ - *по специализирана полицейска операция, съгласно Заповед на Директора на ОДМВР * с рег. № * г., да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения, по чл. 103 от ЗДвП, чл. 61, ал. 4 и чл.67 от ЗМВР, като не е спрял  управлявания от него лек автомобил, марка „*“ с регистрационен номер * на подаден сигнал за спиране със светлинна и звукова сигнализация, поради което и на основание чл.270, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

В това, че на 18.10.2020 г. в гр.*, обл. *, е  управлявал МПС – лек автомобил, марка „*“ с регистрационен номер * , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,54 на хиляда, установено по надлежен ред с Химическа експертиза № 628/20.10.2020г., поради което и на основание чл. 343б, ал.1, вр. чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 600 лева, като е признат за невинен за разликата над 1,54 до 1,83 на хиляда на установената концентрация на алкохол в кръвта му, както и за това същата да е била установена посредством техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инд. номер ARDM 0246, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан първоначално повдигнатото му обвинение в тези му части.

На основание чл. 343г, вр. чл.343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подсъдимият О.С.И. е ЛИШЕН от правото да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. О.С.И. е определено едно общо най-тежко наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 3 000 лева.

На основание чл. 23, ал. 2 от НК е ПРИСЪЕДИНЕНО към наложеното на подсъдимия О.С.И. общо най-тежко наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 3 000 лева и наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на наложеното на подсъдимия О.С.И. общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и ал.4 от НК са ПРИСПАДНАТИ от изпълнението на наложените на подсъдимия О.С.И. наказания, съответно от лишаването от свобода - времето, през което е бил задържан, считано от 18.10.2020г. до 21.10.2020г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, както и лишаването от право да управлява МПС - времето, през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 18.10.2020г. до влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.307а от НК е ОТНЕТ в полза на държавата предмета на престъплението - пари на обща стойност 520 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подс. О.И. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр.*, направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на 40 лева.

 

Недоволна от така постановената присъда е останала Окръжна прокуратура - Пловдив, която я намира за незаконосъобразна и явно несправедлива единствено в частта за наложените за престъпленията наказания лишаване от свобода и определеното общо и най-тежко наказание лишаване от свобода, както и на определения изпитателен срок. Затова се иска от въззивния съд, да измени присъдата и да увеличи общото наказание лишаване от свобода от 2 години и 6 месеца до поискания по време на съдебните прения пред първата инстанция най-голям размер за трите престъпления от 3 години, както и на изпитателния срок от 4 на 5 години.

В жалбата на адв. С., като защитник на подс. О.И. се твърди, че присъдата в осъдителната й част за престъпленията по чл. 304, ал.1, вр. чл.18, ал.1, по чл. 343б и чл.270 от НК е неправилна - постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалния такъв, както и несправедлива, с оглед на завишените наказания. Затова се иска при условията на алтернативност – да се отмени в частта, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на горецитираните престъпления и се постанови нова оправдателна присъда или да се измени, като се намалят наложените наказания.

Прокурорът заявява, че поддържа протеста, като предлага на основание чл.24 от НК да се увеличи размера на определеното общо и най-тежко наказание лишаване от свобода от 2 години и 6 месеца на 3 години, тъй като с извършените три престъпления се касае за изключителна упоритост от страна на подсъдимия. Също така намира, че по отношение на престъплвението по чл.270 от НК неправилно е посочено нарушение на нормата на чл.103 от ЗДвП, защото касае задължения на водача, с което са осуетени контролните правомощия на органите на МВР, за което има други норми в ЗДвП. И в този смисъл предлага да се измени, от въззивната инстанция, диспозитивът въз основа на ТР № 2/2016 г., което макар и да касае транспортните престъпления, би могло да се приложи и в настоящия случай.

Подсъдимият лично и чрез своя защитник също поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Поставя акцент на това, че вменените нарушения на подсъдимия във връзка с престъплението по чл.270 от НК касаят отказ да се изпълни нареждане на контролните органи или неизпълнение на задължения на водача по ЗДвП, което се санкционира по административен ред и не съставляват противозаконно препястване работата на служителите на МВР. За деянието по чл.304а от НК, възразяват срещу приетата правна квалификация, за това че двамата полицейски служители заемат отговорно служебно положение.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в протеста и жалбата, намира и приема за установено следното:

ПРОТЕСТЪТ И ЖАЛБАТА КАТО ЦЯЛО СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.

За да постанови атакувания съдебен акт Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият О.С.И. е роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, работещ, неженен и неосъждан. 

          Съгласно Заповед рег. № * г. на Директора на ОДМВР гр. *било разпоредено извършването на СПО на територията на Дирекцията за подобряване безопасността на движение и ограничаване на пътно-транспортните произшествия, чрез недопускане управлението на МПС от неправоспособни водачи или такива, употребили алкохол, наркотични вещества или техни аналози, както и осъществяване на контрол на противоепидемичните мерки за времето от 11:00 часа на 17.10.2020 г. до приключване на мероприятието.

          Част от полицейските служители, включени в състава на извършващите СПО били свидетелите Ч.Д. – командир на отделение в група ООР на сектор ОП при * РУ при ОДМВР гр. *и Н.М. – младши полицейски инспектор в група ТП на сектор ОП при * РУ при ОДМВР гр. *. Задачата им била да извършват контрол по безопасността на движението на територията на РУ * относно употребата на алкохол, наркотични или упойващи вещества от водачите на МПС.

          Полицейските служители Д. и М. до 24:00 часа на 17.10.2020 г. извършвали обход в градската част на гр. * с патрулен автомобил „*“ с рег. № *, след което, вече на 18.10.2020 г., се позиционирали в квартал * в гр. *, на ул. „*“ до № 1. Започнали да проверяват преминаващите водачи на МПС, като съставили няколко акта и фиша за установяване на административни нарушения.

          Около 01:40 часа на 18.10.2020 г. полицейските служители забелязали светлини на приближаващ се лек автомобил, движещ се по ул. „*“ в посока центъра на *. Главен полицай Д. подал на водача ясен сигнал със стоп палка по образец, който намалил скоростта и автомобилът спрял. Тогава двамата полицейски служители се приближили към лекия автомобил и възприели, че същият бил „*“ с рег. № * , който се управлявал от свидетелката Е.К.. До нея, на предна дясна седалка седял подсъдимият О.И., който преди това в дома си бил употребил известно количество алкохол.

Когато свидетелят Д. се приближил до автомобила откъм шофьорската страна, за да извърши проверка на водача и да се представи, превозното средство рязко потеглило с цел да бъде осуетена предстоящата полицейска проверка. Полицейските служители се качили в патрулния автомобил и предприели действия по преследване на автомобила „*“ с включени звукова и светлинна сигнализация, но въпреки това водачът му нито намалил скоростта си, нито направил опит да спре и да се подчини на подадените сигнали. Автомобилът „*“ се движил пред патрулния автомобил със скорост от около 80 км/ч, като в един момент направил първоначална маневра завой наляво, впоследствие завой надясно по друга улица, при което полицейските служители го загубили от поглед за известно време. След като завили по улицата, по която последно го били видели да се отправя, полицаите забелязали, че лекият автомобил „*“ е преустановил движението си. Вече на шофьорската седалка се намирал подсъдимият И., който сменил пасажерското си място с приятелката си - св. К. по времето, през което Д. и М. били изгубили от полезрението си автомобила „*“. Смяната на местата между подсъдимия и свидетелката К. се наложила, понеже последната била силно уплашена от предстоящата полицейска проверка, предвид липсата й на правоспособност, поради което управлението на автомобила се поело от О.И., макар и същият да бил употребил алкохол.

          В момента, в който полицейските служители се насочили със служебния автомобил с включена светлинна и звукова сигнализация към л.а. „*“, последният отново рязко потеглил, като този път бил вече управляван от подсъдимия И., който не се подчинил на подадените звукови и светлинни сигнали на полицейските органи с цел да осуети извършването на полицейска проверка. Управляваният от И. автомобил се насочил към центъра на кв. * в гр. *, а полицейските служители продължили преследването му с патрулния автомобил. На ул. „*“ до № 26 с полицейската кола го настигнали и блокирали движението му напред, за да му попречат да продължи. Свидетелите Д. и М. незабавно излезли от полицейския автомобил, приближили се до л.а. „*“ и поканили водача И. да излезе извън автомобила. След това неколкократно го поканили да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, което свидетелят Д. поставил на предния капак на полицейската кола. Подсъдимият И. категорично отказал, като попитал полицейските служители може ли да му се размине проверката срещу определена сума. Игнорирайки предложението на И. и след  отказа му да бъде тестван в продължение на около 15 минути, свидетелят Д. преместил техническото средство „Алкотест Дрегер“ от предния капак на патрулния автомобил в отворения за тази цел багажник на същия. Тогава до отворения багажник  на патрулния автомобил за последен път свидетелят Д. разяснил на И., че в случай на отказ да бъде тестван за наличие на алкохол с техническо средство, ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение за отказа му, като му обяснил, че за това нарушение се предвижда санкция лишаване от право за управление на МПС за срок от 2 години и парична санкция в размер на 2 000 лева. В този момент О.И. заявил пред полицейските служители, че е готов да им даде сумата от 1 000 лева, за да избегне проверката за наличие на алкохол, при което полицейските служители му разяснили, че тези му действия са инкриминирани съгласно Наказателния кодекс. Въпреки това, подсъдимият И. решил да мотивира полицейските служители да не изпълнят служебните си задължения, чрез даването на наличната у него парична сума, като от чантичката си, тип „Борсета“, извадил пачка банкноти в общ размер от 520 лева, представляваща 20 банкноти с номинал 10 лева и 16 банкноти с номинал 20 лева. След това подсъдимият поставил въпросната парична сума във все още отвореното багажно отделение на патрулния автомобил върху находящата се в него черна пластмасова кутия с надпис „TOOL BOX”, като заявил на полицейските служители, че оставя тези пари, за да се почерпят в замяна да не бъде тестван за наличие на алкохол и да бъде оставен да се прибере. Крайната цел, която преследвал подсъдимият с опита да даде въпросната парична сума на полицейските служители била да не му бъде издаван акт за установяване на административно нарушение за осъществените от него нарушения по ЗДвП, като водач на лекия автомобил „*“, което пък неминуемо следвало да бъде сторено от двамата свидетели, доколкото това е било дължимото им действие по служба. Банкнотите били поставени в ползвания от полицейските служители служебен автомобил по начин, по който и двамата да ги видят, с което О.И. демонстрирал, че парите са предназначени и за двамата полицаи.

          Полицейските служители възприели действията на И., след което му разпоредили да остане на място, тъй като е осъществил състав на престъпление и че ще бъде задържан за това, поставили му белезници, след което незабавно уведомили дежурен ОДЧ. С тези си действия полицейските служители демонстрирали отказ да приемат предоставения им във вид на дар подкуп, поради което, макар и извършителят да осъществил всичко, зависещо от него, целените от него общественоопасни последици не настъпили по причини, стоящи извън волята му.

          През цялото това време свидетелката Е. К. седяла в лекия автомобил „*“ и не излизала от него.

          Малко по-късно пристигнал свидетелят С.И. – баща на подсъдимия, който научил, че синът му е спрян за полицейска проверка и го убедил да бъде изпробван за алкохол. В негово присъствие в 02:48 часа О.И. бил тестван с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабричен № ARDM-0246, като същото отчело наличие на 1,83 промила алкохол в издишания въздух. Малко по-късно на мястото пристигнал и братът на подсъдимия – свидетелят О. И., който бил собственик на спрения за проверка л. а. „* *“. На подсъдимия О.И. бил съставен АУАН бланка № 946770 за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като с акта му било иззето и свидетелството за управление на МПС и му бил издаден талон за медицинско изследване № 074576. След това подсъдимият И. бил отведен от новопристигналите полицейски служители Г. Т. и Д. М. в МБАЛ „*“, където му била взета кръв за изследване за наличие на алкохол.

Според протокола от химическата експертиза № 628/20.10.2020 г., в кръвта на подсъдимия е установена концентрация на алкохол 1,54 на хиляда.

Гореописаната фактическа обстановка, съдът е преценил, че се установява по безспорен и категоричен начин от събраните на досъдебното производство доказателства, приобщените по реда на Глава 27, вр. чл.371, т.1 от НПК показания на свидетелите Ч.Д., Н.М., Г. Т., Д. М., О. И., С.И., Е.К., от изготвената по делото химическа експертиза, от приложените писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.2 - 7 от ДП/; АУАН /л.75 от ДП/; талон за медицинско изследване /л.76 от ДП/; копие на свидетелство за управление на МПС /л.77 от ДП/; справка за нарушител-водач /л.48-51 от ДП/; справка в Централна база */л.83/; справка съдимост /л.46 от ДП/; характеристична справка /л.47 от ДП/; формуляр и типова длъжностна характеристика за длъжността командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „*“към районно управление /л.61-64 от ДП/; формуляр и типова длъжностна характеристика за длъжността младши полицейски инспектор в Сектор „*“към районно управление /л.65-68 от ДП/; списък на служителите и Заповед рег. № * г. на Директора на ОДМВР гр. *било разпоредено извършването на СПО на територията на дирекцията /л.69/; Заповед рег. № * г. на Директора на ОДМВР гр. */л.71-72/  и др.

Пловдивският апелативен съд също счита, че единственият възможен и категоричен извод, който може да бъде направен е, че подсъдимият О.И. е автор на деянията, предмет на настоящото обвинение. Те са осъществени по описания начин в обстоятелствената част на обвинителния акт, възприет и в мотивите към обжалваната присъда, след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.

Подсъдимият О.И. още на досъдебното производство, както и при проведените първоинстанционно и въззивно производство, се е възползвал от правото си да не дава обяснения.

Настоящият състав във връзка с изложените съображения от защитата, проведе въззивно съдебно следствие и разпита полицейските служители, пред които са протекли инкриминираните събития – свидетелите Ч.Д. и Н. М..

С основание е прието, че освен техните показания, за пълноценното изясняване на случая спомагат и депозираните такива от свидетелите – Г. Т., Д. М., О. И., С.И. и на Е.К., като между тях няма някакво серизно различие.

Безспорно едната част от показанията, изхождат от полицейските служители Д., М., Т. и М., но те не са извършвали действия по разследване, като няма пречка по смисъла на чл.118, ал.2 от НПК да бъдат свидетели в настоящото производство.

Другата част от разпитаните свидетели са родственици и близки с подс. И.. От тях, различия с казаното от присъствалите на инкриминираните събития полицейски служители се установява единствено в показанията на св. С.И. – баща на подс. И.. Той е разказал, че синът му е обяснил, че банкнотите са паднали случайно от чантичката му в полицейския автомобил при опита да си извади документите, т.е. това е станало неволно. В тази им част показанията на св. С. И., както и правилно е отбелязал в мотивите си окръжният съд, всъщност имат производен характер, тъй като се базират на разказаното от неговия син, без същият да има преки и непосредствени впечатления за тези обстоятелства. Не без значение е и обстоятелството, че самият подсъдим още от началото на воденото досъдебно производство, както и пред съда отказва да дава обяснения, т.е. подобно твърдение трудно би имало и характера на вторично, гласно доказателствено средство при липсата на първично такова. Тези твърдения на св. С. И. са опровергани по категоричен начин от показанията на двамата полицейски служители – М. и Д., които са идентични в разказите си за протеклите събития и са запазили местопроизшествието до идването на компетентните разследващи органи. Няма данни тези свидетели да са познавали преди това подсъдимия и неговата приятелка, като са им били възложени контролни функции в район, извън този по постояната им месторабота, в какъвто смисъл очевидно се явява и нелогично да имат някакъв интерес да уличат подсъдимия в извършването на престъпление, в което той да не е взел участие.

По повод на възраженията на защитата за липса на категорична установеност в начина и мястото на смяна на водачите в процесния автомобил, освен горепосочените двама полицейски служители, показания е дала и св. К., като пряк участник в това събитие. В тази насока категорично е установено, че след първоначалното спиране за проверка със стоп палка и проведеното преследване с полицеския автомобил с включена звукова и светлинна сигнализация, за кратко време свидетелите М. и Д. са изгубили от поглед автомобила „*“, управляван до момента от св. К., като след застигането им и спирането са видели, че вече е управляван от подс. И..

В проведения допълнителен разпит пред въззивната инстанция свидетелите М. и Д. описват отново подробно как след слизането от автомобила са попитали подс. И. защо бяга, като им е направило впечатление, че силно лъха на алкохол. Започнал да им се извинява, че е пил само няколко бири и че кара бременната си жена, която има курс, но още няма книжка и само за малко е карала. Затова са го поканили да даде проба за употреба на алкохол, като извадили техническото средство на предния капак на полицейската кола, но той отказал. Обяснили са му, че при отказ за проба книжката ще му бъде отнета и ще му се наложи глоба. Подсъдимият категорично отказвал да даде проба и попитал полицейските служители, дали не може да му се размине проверката срещу определена сума. Свидетелят Д. преместил техническото средство в багажника на полицейския автомобил. За последно му обяснил, че ако откаже проба, ще му съставят АУАН, като ще му се отнеме книжката и ще бъде глобен. В този момент подс. И. заявил, че е готов да им даде сумата от 1000 лева, за да избегне проверката за наличие на алкохол. Полицейските служители му обяснили, че това му действие е престъпление, но въпреки това подсъдимият бръкнал в чантичката си, извадил инкриминираната сума и я поставил в отворения багажник на служебния автомобил, за да се почерпят като не го тестват за наличие на алкохол и да го пуснат да се прибере. В резултат, на същия били поставени белезници, като двамата свидетели затворили багажника на автомобила, за да не се разпилеят банкнотите до идването на техните колеги. Това обстоятелство се подкрепя и от протокола за оглед на местопроизшествие /вж. л. 2-4 и фотоалбум на л. 6-7 от ДП/. Малко по-късно на място пристигнали и близките на подсъдимия, които го убедили да даде проба за алкохол, като извършения тест констатирал 1,83 промила алкохол, съставен бил АУАН, талон за медицинско изследване и т.н.

Правилно не са споделени и възраженията на защитата, че полицейските служители не се имали при проведеното преследване на проверявания автомобил надлежна сигнализация, съгласно изскванията на чл.207 от ППЗДвП. В първото изречение на тази разпоредба е указано общото правило за спиране, чрез подаване от страна на контролния орган своевременно на ясен сигнал със стоп – палка, а в останалата й част са предвидени алтернативни възможности за подаваните сигнали, вкл. и от движещ се полицейски автомобил със съответния постоянно светещ или мигащ сигнал и т.н.

Така първоначално св. Д. е подал сигнал за спиране с извадената стоп-палка по повод на предстояща проверка, когато автомобилът е бил управляван все още от св. К.. Това обстоятелство няма как да не  било възприето и от подс. И., който в този момент е бил до нея като пътник на предна дясна седалка. А подадените впоследствие звукови и светлинни сигнали от обозначения по надлежния ред полицейски автомобил на свидетелите Д. и М. в рамките на проведеното преследване на първоначално управлявания от св. К. автомобил „*“, а след краткото прекъсване с поемането на управлението му и от подс. И., очевидно са били насочени към реализиране на задължението им по ЗДвП да спрат превозното средство за проверка, което те не са сторили.

Продължаването на управлението на МПС от О.И. и отказ да го спре за проверка, въпреки подадените ясни за възприемане нощно време сигнали от преследващия го по улиците полицейски автомобил, представляват действия, с които подсъдимият временно е възпрепятствал  осъществяване на законовите задължения на свидетелите Д. и М..

При безспорно установената фактическа обстановка окръжният съд е преценил, че подс. О.И. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпленията по:

- чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК, за това, че на 18.10.2020 г. в гр.*, обл. *, е направил опит да даде подкуп – пари на стойност 520 лева, както следва:  20 банкноти с номинал 10 лева и 16 банкноти с номинал 20 лева на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение – полицейски органи – Ч.В.Д. – полицейски органи – Ч.В.Д. – командир на отделение в МВР –* и Н.В.М. - младши полицейски инспектор в МВР –* , двамата в сектор „*“ към *РУ гр.*, работещи на територията на РУ - *по специализирана полицейска операция, съгласно Заповед на Директора на ОДМВР * с рег. № * г., за да не извършат действия по служба – за да не му съставят акт за установяване на административно нарушение за установени от тях нарушения по ЗДвП като водач на лек автомобил – „*“ с рег. № * , като деянието е останало недовършено, поради независещи  от волята на дееца причини;

- по чл.270, ал.1 от НК, за това, че на 18.10.2020г., в гр. *, обл. * противозаконно е пречил на орган на властта – полицейските служители – Ч.В.Д. – командир на отделение в МВР –* и Н.В.М. - младши полицейски инспектор в МВР –* , двамата в сектор „*“ към *РУ гр.*, работещи на територията на РУ - *по специализирана полицейска операция, съгласно Заповед на Директора на ОДМВР * с рег. № * г., да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения, по чл. 103 от ЗДвП:„При подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“, чл. 61, ал. 4 от ЗМВР:„За пресичане на престъпления  полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери“, по чл. 67 от ЗМВР:„Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления“, като не е спрял  управлявания от него лек автомобил, марка „*“ с рег. № * на подаден сигнал за спиране със светлинна  и звукова сигнализация,

- по чл.343б, ал.1 от НК, за това, че на 18.10.2020г. в гр.*, обл. *, е  управлявал МПС – лек автомобил, марка „*“ с рег. № * , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,54 на хиляда, установено по надлежен ред с Химическа експертиза № 628/20.10.2020 г.

По отношение на престъплението по чл.304а, вр. чл.304, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, от законодателя не се изисква наличието на особено съставомерно качество от страна на извършителя, за разлика от получаващия неследващата се облага, който задължително следва да е „длъжностно лице“.

В конкретния случай свидетелите Д. и М. са притежавали това качество, предвидено в чл.93, ал.1, т.1, б.“а“ от НК, защото двамата са служители на МВР, които в момента на извършване на деянието са изпълнявали задълженията си по служба.

Наличието на длъжностното качество от тяхна страна се извежда въз основа на приложените по делото кадрови справки, длъжностни характеристики, заповед за провеждане на СПО и списък на служителите от сектор „*“ при РУ на МВР –*включени в нея на територията на ОДМВР – *. Същевременно с това, те са имали и особеното качество на „полицейски ограни“, посочено в квалифицираната разпоредба на чл.304а от НК, тъй като са били служители към Областната дирекция на МВР –* по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР.

По делото действително е установено по несъмнен начин, че подс. И. съзнателно е поставил паричната сума в багажника на полицейския автомобил, за да не изпълнят горепосочените двама полицейски служители вменените им в това качество задължения, за да не му съставят акт за установяване на допуснатите от него административни нарушения като водач на л. а. „*“ с рег. № * .

Окръжният съд в мотивите към постановената присъда е съобразил съществуващата до момента съдебна практика, според която в първите форми на изпълнителното деяние по чл.304а от НК, свързани с „предлагането“ или „обещаването“ на дар могат да се извършат мълчаливо, с недомлъвки или с конклудентни действия, за разлика от „даването“, изискващо осъществяването на определени фактически действия, посредством, които даващият дара го предоставя във фактическата власт на получаващия. И за довършване на престъплението подкуп трябва да са налице две насрещни прояви: даване и приемане, като съответно приемането, респ. получаването на неследващия се дар или облага съдържа в себе си и съгласието на длъжностното лице да го вземе, при което би било налице, освен престъплението - активен подкуп, но и  другото реципрочно – пасивен подкуп. Ако обаче липсва такова съгласие, както е в случая /полицейските органи са отказали да приемат подкуп и са задържали подсъдимия за извършеното престъпление/, то тогава престъплението подкуп няма как да бъде довършено, защото липсва една от двете насрещни прояви по приемането. Или даването на подкуп при липса на съгласие за приемането му от полицейските органи е възприето от съда за опит към активен подкуп  по чл. 304а от НК. Прието е, че в конкретния случай е налице довършен опит за подкуп, тъй като даващият подкупа – подс. И., е направил всичко зависещо от него, за да постъпи предметът на престъплението във фактическата власт на длъжностните лица Д. и М.. И това е станало по един недвусмислен начин с поставянето на банкнотите в отворения багажник на полицейския автомобил. В конкретния случай от една страна, даващият подкупа – подс. И., с оставянето на парите на това място вече няма фактическа власт върху него, но и тези, за които е бил предназначен – свидетелите Д. и М., не са го взели, като същият е останал в багажника. Подсъдимият И. е извършил обективно всички необходими действия, включени в изпълнителното деяние на основния състав за даване на подкуп по чл. 304, ал.1 от НК.

Същите са били съпроводени с пояснение към полицейските служители, за какво дава тази парична сума – за да се почерпят, а в замяна, да не бъде тестван за наличие на алкохол и да бъде оставен безпрепятствено да се прибере, което неминуемо е свързано с несъставянето на АУАН в съответствие с повдигнатото обвинение. А това е така, защото полицейските служители са имали за задача да извършват проверки на преминаващите водачи на МПС и при евентуално констатирани административни нарушения е следвало да предприемат необходимите действия по тяхното санкциониране. Същевременно с това на водача И. изрично му е било разяснено, че в случай на отказ да бъде тестван за наличие на алкохол с техническо средство, ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.

В тази връзка е отбелязано от окръжния съд, че така описаните действия на подс. И. по даване на подкупа са били насочени да мотивират длъжностните лица - Д. и М., във връзка с поведението им по служба да бездействат, като не изпълнят служебните си задължения. Активният подкуп не е успял, поради непостигането на съгласие между даващия го и тези, за които е предназначен за бъдещото действие или бездействие по служба. При опит към даване на подкуп е достатъчно даващият го да е наясно за какво дава подкупа, като мотивиращо средство на длъжностното лице[1].

В конкретния случай тази представа е съществувала ясно в съзнанието на подсъдимия, поради което и субективната страна на деянието е осъществена. Затова и престъплението по чл. 304а от НК е извършено с изискуемия пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Настоящият състав в допълнение към тези, като цяло правилни правни изводи на първостепенния съд, намира за нужно да отбележи, че междувременно се прие ТР № 1/12.03.2021 г. по т.д. № 1/2019 г. на ОСНК на ВКС, с което в т. 3 се обявиха за загубили сила изр. 3 и изр. 4 на т. 2 от ППВС № 8 от 30.11.1981 г. по н. д. № 10/81 г. И в тази връзка се възприе в т. 2 от тълкувателното решение виждането, че активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при форма на изпълнително деяние „даде дар или каквато и „да е облага” /подкуп/ на длъжностно лице, се счита за довършен с прекъсването нa фактическата власт на дееца върху облагата и предоставянето й на длъжностното лице и/или на друго лице по начин, който му позволява безпрепятствено да изрази отношението си към нея - чрез приемането й, респ. чрез отказ да я приеме. Настоящият случай е напълно идентичен, но предвид избраната от държавното обвинение по-лека форма на квалификация на извършеното от подс. И. престъпление по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК като опит, а не като довършено престъпление, същото би следвало, като по-благоприятно по своя резултат, да остане в този му вид.

По отношение на възприетата от окръжния съд с присъдата правна квалификация за извършен опит да се даде подкуп на свидетелите Д. и М. не само в длъжностното им качество на полицейски органи, но и на лица, заемащи отговорно служебно положение, настоящият състав намира възраженията на защитата за основателни. Безспорно се касае за дейност на обикновени полицейски служители, които в йерархията на МВР заемат низово положение, съответно - Д. е командир на отделение в МВР –*, а М. - младши полицейски инспектор в МВР –* отново към сектор „*“ към *РУ гр.*, което не би могло да обоснове, заемане на отговорна служебна позиция[2]. В тази връзка следва подс. И. да бъде частично оправдан по така повдигнатото му обвинение, възприето безкритично от окръжния съд, което изисква и коригиране на постановения съдебен акт в тази му част.

 Досежно престъплението по чл. 270, ал.1 от НК безспорно е доказано извършването му, посредством създадените от страна на подсъдимия И. препятствия спрямо органите на власт в лицето на полицейските служители Д. и М. да изпълнят своите служебни задължения. Действията от страна на подс. И. са се изразили с неспирането на управлявания от него лек автомобил марка „*“ на подадения надлежно сигнал със светлинна и звукова сигнализация. Налице са и целените от дееца общественоопасни последици, чрез създаването на пречки за служебната им дейност като органи на власт, а именно да изпълнят задълженията си по вменената им заповед, съгласно повдигнатото на И. обвинение по чл. 61, ал. 4 и чл.67 от ЗМВР. Тези пречки са били от временно естество, доколкото в крайна сметка, независимо от създаденото от подсъдимия препятствие, след последвалото „преследване“ с патрулния автомобил, органите на реда са успели да осъществят служебните си задължения, макар и с известно закъснение. Последното обуславя по-високата степен на обществена опасност на стореното от И. виновно неизпълнение на задълженията му, като водач по ЗДвП и изисква третирането на деянието му не като административно нарушение, а като престъпление[3].

Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, подсъдимият е бил длъжен да предприеме определено поведение като водач на МПС - да спре при подадената сигнализация от контролните органи, в какъвто смисъл е и осъщественото от него  противозаконно поведение. Но все пак се касае за неизпълнение на негово задължение по ЗДвП, а не от страна на полицейските служители в нарушение на закона, в какъвто смисъл се изисква да се коригира допуснатата непрецизност в диспозитива на повдигнатото обвинение и отпадне този елемент по чл. 103 от ЗДвП. Предлаганата от представителя на държавното обвинение замяна на тази разпоредба с друга, по-конкретна и съответстваща на задълженията на полицейските служители от ЗДвП, не би могла да се осъществи от въззивната инстанция, по аналогия от ТР № 2/22.12.2016 г., т.7 по т. д. № 2 /2016 г. на ОСНК на ВКС, тъй като касае престъпление против реда на управление, а не транспортно престъпление.  

Вярно е, че посочените в повдигнатото обвинение норми на чл. 61, ал.4 и чл.67 от ЗМВР са сравнително общи разпоредби, но са достатъчни, за да изпълнят съставомерността на извършеното от подс. И. престъпление по чл.270, ал.1 от НК. В тази връзка действително, противозаконността на създадените от подсъдимия пречки и препятствия е била преодоляна от насрещната законосъобразност в предприетите от полицейските служители мероприятия при изпълнение на задълженията им.

Подсъдимият И. е действал при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавал всички фактически обстоятелства, включени в състава на коментираното престъпление. Водачът е бил наясно с подадената от органите на власт сигнализация, пораждаща за него задължения да спре, като с предприетото активно противоправно поведение, създава препятствия за полицейските служители да изпълнят законовите си правомощия, като е целял и настъпването на тези общественоопасни последици. 

Напълно законосъобразно е преценено от окръжния съд, с оглед на установената по несъмнен начин фактическа обстановка, че подсъдимият  И. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъпление  по чл. 343б ал.1 от НК. 

За неговата съставомерност е достатъчно да се установи по надлежния ред управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, без да е необходимо да са настъпили други общественоопасни последици.

От обективна страна на процесната дата и място подсъдимият И. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,54 промила, установена по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта.

По този повод, коректно е съобразено от съда, че след изпробването на водача И. с техническо средство, концентрацията на алкохол в кръвта му е била надлежно изследвана и с химическа експертиза, дала по-нисък резултат. Последното е довело до логичното заключение, че следва да се възприеме констатираната, посредством експертизата концентрация на алкохол от 1,54 промила.

Затова и по отношение на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, подс. И. е бил признат за невинен и оправдан по първоначалното обвинение за разликата над 1,54 до 1,83 на хиляда за установената концентрация на алкохол в кръвта му, както и това да е станало посредством техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с индивидуален номер ARDM 0246.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че управлява МПС след употреба на алкохол, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици, поради което е наличен и изискуемия пряк умисъл.

По отношение на наложените на подсъдимия наказания.

При запознаване със съдържанието на първоначално подадения, в законоустановения 15-дневен срок протест на ОП – Пловдив е отправено бланкетно искане до въззивната инстанция - да се увеличи размерът на наказанието, съобразно поисканото пред Окръжен съд – Пловдив.

В допълнителния протест е изразено принципното съгласие с направената преценка от окръжния съд на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, но се счита за леко занижено наказанието единствено в частта му за налагане на едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода от 2 години и 6 месеца, като се предлага увеличението му до размера, поискан в пледоариите пред първоинстанционния съд - от 3 години, както и спрямо определения на основание чл. 66, ал.1 от НК изпитателен срок от 4 на 5 години, позовавайки се на постигане целите на чл.36 от НК.

Въпреки тази неяснота, очевидно недоволството на прокурора е продиктувано най-вече от поискания пред окръжния съд размер на наказанието лишаване от свобода за престъплението  по чл.304а от НК от 3 години лишаване от свобода, което да доведе до определянето на същото по размер едно общо и най-тежко наказание по чл. 23, ал.1 от НК и отлагането му за изпитателен срок от 5 години[4].

В тази връзка, поисканото от представителя на АП – Пловдив приложение на чл.24 от НК няма как да бъде обект на анализ, тъй като липсва съответен протест в тази насока и би се стигнало до недопустимо влошаване положението на подсъдимия по смисъла на чл. 337, ал.2, т.1 от НПК[5].

От страна на защитата оплакването е бланкетно за явно несправедливи наказания.

За престъпленията са предвидени, както следва: по чл.304а от НК - кумулативни наказания лишаване от свобода до 10 години и глоба до 15 000 лева; по чл.270, ал.1 от НК - алтернативни наказания лишаване от свобода до 3 години или глоба от 500 до 2000 лева и по чл.343б, ал.1 от НК – лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 200 до 1000 лв., а във връзка с чл.343г от НК и лишаване от правоуправление.

Пловдивският окръжен съд правилно е преценил, че на подсъдимия О.И. следва да бъдат наложени за така извършените три престъпления наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Като такива, коректно за всички тях са били отчетени – изразеното от подсъдимия съжаление за стореното, трудовата му ангажираност, чистото съдебно минало и добри характеристични данни. За престъплението по чл.304а от НК допълнително смекчаващо обстоятелство е прието недовършеността на престъплението, а за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, недостатъчно внушителната концентрация на алкохол в кръвта - малко над съставомерния размер.

Като отегчаващо обстоятелство за престъплението по чл.304а от НК, с основание е възприета изключителната упоритост на подсъдимия за реализиране на крайната цел, предвид предхождащите я мероприятия, невключени в повдигнатото обвинение и извършването му, въпреки разясненията на полицейските служители, че предлагането на подкуп е престъпление. Същевременно с това и представителите на реда не е било необходимо да разясняват и убеждават един немалък период от време водача И. за необходимостта да даде съответната проба и при направения отказ да предприемат дължимите законови действия, с което донякъде са окуражили дееца да предприеме даването на предлаганата малко преди това неследваща се облага.   

За престъплението по чл. 270 от НК самостоятелно отегчаващо отговорността обстоятелства действително се явява  спецификата на съпътстващите деянието обстоятелства, свързани с предизвикване на среднонощната гонитба с полицейския автомобил, което е създало сериозна опасност за пътното движение. И това е взето предвид при определяне, при условията на чл.57, ал.1 от НК, за най-подходяща от двете алтернативни санкции – лишаването от свобода.

Противно на тезата в подадения протест на ОП - Пловдив Пловдивският апелативен съд счита, че за всяко едно от деянията съдът внимателно е подложил на преценка смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Правилно е преценено, че по делото не са били установени изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-леките, предвидени в закона наказания се явяват несъразмерно тежки с оглед на стореното, за да обуславят приложението на чл.55 от НК.

Същевременно, законосъобразно е приложена за всяко от тях нормата на чл. 54 от НК, тъй като посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразени и със съответните отегчаващи обстоятелства, не очертават случай, при който е налице драстична тежест и морална укоримост на типичния извършител на подобни престъпления, като е даден превес на първите от тях.

С оглед на това и са наложени справедливи наказания както следва: за деянието по чл. 304а, вр. чл. 304 ал. 1, вр. чл.18, ал.1 от НК – 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 3000 лева; по чл. 270, ал. 1 НК – 1 година „Лишаване от свобода“ и по чл.343б, ал.1 от НК - 1 година и 2 месеца „Лишаване от свобода“, „Глоба“ в размер на 600 лева и на основание чл.343г, вр. чл.37,ал.1, т.7 от НК „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 2 месеца.

Наложеното наказание лишаване от правоуправление е съобразено с размера на определеното наказание лишаване от свобода, както и  с факта, че водачът И. многократно преди инкриминирания случай е бил санкциониран по административен ред за нарушения по ЗДвП.  

Настоящият състав обаче констатира служебно, че окръжният съд незаконосъобразно на основание чл.23, ал.1 от НК е определил на подсъдимия О.И. едно ОБЩО най-тежко наказание, включващо наказанията „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години 6 месеца и „Глоба“ в размер на 3000 лева.

Такава възможност би била налице, само ако за отделните престъпления са предвидени и наложени едновременно кумулативни санкции лишаване от свобода и глоба, в рамките на които да се определят съответните най-тежки по размер наказания. И това е така, защото включват наред с наказанието лишаване от свобода и наказание глоба, като няма пречка да се определи като общо най-тежко наказание по-високата по размер глоба, редом с по-високото по размер наказание лишаване от свобода. Едва тогава по-високата глоба не би съставлявала отделно наказание и не би могла на основание чл. 23 ал. 3 НК да се присъединява към наложеното най-тежко наказание, защото е част от него[6].

В случая имаме извършени три престъпления, за две от които са наложени поотделно еднакви по вид наказания лишаване от свобода и глоба, т.е. за тях наказанията ще са еднородни, но това не е налице за третото престъпление, за което е наложено само наказание лишаване от свобода.

Тогава следва на основание чл.23, ал.1 от НК за така формираното множество от престъпления, да се наложи едно общо и най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 6 месеца.

На основание чл.23, ал.2 от НК, трябва към него да се присъедини наказанието „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 1 година и 2 месеца.

Накрая следва преценката по чл.23, ал.3 от НК, която е заложена от законодателя в интерес на подсъдимия, като възможност, която се обсъжда от съда. Настоящият състав намира, че следва към определеното общо и най-тежко наказание лишаване от свобода, с оглед на извършеното множество от престъпления, да се присъедини изцяло и най-голямото по размер наказание „Глоба“ в размер от 3000 лева.

В този смисъл ще трябва да се измени присъдата в наказателно-осъдителната й част за приложението на разпоредбите на чл.23 от НК, с оглед спазване на правната прецизност, макар и това да не води до по-различен краен санкционен резултат за подсъдимия.

Съобразените от съда особености на извършените деяния, в контекста на индивидуализиращите отговорността обстоятелства, преценени съобразно тяхната относителна тежест и значение, мотивира и настоящия съдебен състав да счете, че определеното на подс. И. общо най-тежко наказание лишаване от свобода ще допринесе в достатъчна степен за постигане целите на наказанието по чл.36  от НК. В този смисъл правилно не е приложена и разпоредбата на чл.24 от НК. Същата не подлежи на нова преоценка, с оглед на изложените по-горе съображения за липсата на съответен протест от окръжната прокуратура.

Правилно е преценено наличието на всички изискуеми предпоставки в чл.66, ал.1 от НК, тъй като на подс. И. е наложено едно общо и най-тежко наказание лишаване от свобода до 3 години, деецът до момента не е осъждан, както и че за поправянето и превъзпитанието му не е наложително същият да го изтърпява ефективно.

При определяне на изпитателния срок в рамките на средния, предвиден в закона размер, съдът е отчел обстоятелството, че  подсъдимият е осъществил три умишлени престъпления от общ характер, засягащи напълно разнородни обекти на посегателство. Съобразени са и данните за личността на подсъдимия И. - сравнително млад човек, с добри характеристични данни, признал е вината си още на досъдебното производство и е изразил съжаление за стореното. Този срок по своята продължителност действително се явява справедлив, тъй като би мотивирал подсъдимия успешно в бъдеще време да се въздържа от извършване на ново престъпление, защото в противен случай, ще следва да изтърпи и отложеното наказание.

Очевидно целите на наказанието могат да бъдат изпълнени и с отлагане изпълнение на наказанието лишаване от свобода в рамките на един среден по размер изпитателен срок, което с юридически усет е сторено от окръжния съд.

Поради изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че протестът за изменение на присъдата в тази част и увеличаване на определения изпитателен срок от 4 години на 5 години е неоснователен.

Спазени са разпоредбите на чл.59, ал.2, вр.ал.1, т.1 и ал.4 от НК, като са приспаднати от наложеното на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода времето, през което е бил задържан, както и от наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС времето, през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.

Законосъобразно, на основание чл.307а от НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението - пари на обща стойност 520 лева.

Направените по делото разноски правилно са изчислени, като на основание чл.189, ал. 3 НПК са възложени в тежест на подсъдимия.

Пред настоящата инстанция такива не са направени, поради което не се и присъждат.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.

Предвид на гореизложеното са налице основанията за изменение на постановената присъда в наказателно-осъдителната й част за престъплението по чл.304а, вр. чл.304, вр. чл.18, ал.1 от НК за наличието на допълнителния квалифициращ белег спрямо посочените длъжностни лица, да са „заемащи отговорно служебно положение“, както и за престъплението по чл.270, ал.1 от НК за противозаконно пречене на органите на власт да изпълнят задълженията си по чл. 103 от ЗДвП, което изисква частичното оправдаване на подсъдимия в тази част от повдигнатите му обвинения, както и за приложението на чл.23 от НК, а в останалата й част, да се потвърди като обоснована, законосъобразна и справедлива.

 

Водим от гореизложеното и  на основание чл. 337, ал.1, т.2, пр.1 и чл. 338 от  НПК Пловдивският апелативен съд и       

Р   Е   Ш   И:

 

      ИЗМЕНЯ Присъда № 260007/26. 01. 2021 г., по НОХД 2228/2020 година на Пловдивския окръжен съд в наказателно-осъдителната й част, като признава подс. О.С.И. за невинен и го оправдава за престъплението по чл.304а от НК относно квалификацията „заемащи отговорно служебно положение“ за длъжностните лица - полицейските органи - Ч.В.Д. и Н.В.М., както и за престъплението по чл.270, ал.1 от НК да е във връзка и с чл. 103 от ЗДвП, а също и в частта относно приложението на чл.23 от НК, като на основание чл. 23, ал.1 от НК му налага  едно общо и най-тежко наказание от 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, към което на основание чл.23, ал.2 и ал.3 от НК присъединява наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 2 месеца, както и наказанието „Глоба“ в размер на 3000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред ВКС в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:      1.

                         

 

 

                                                                                     2.