№ 3026
гр. София, 05.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело №
20211100115185 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Т. с предявен против Е.К.
М. осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 40 000лв., частичен от
100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 24.10.2018г. до изплащането.
Твърденията в исковата молба са, че на 24.10.2018г. между 21ч. и 22.30ч.
ответникът написал в личния си профил във фейсбук публикация със следното
съдържание „Е-бал на нотариусите….Комунизмът не си е отишъл, както К. Т., Т., З. и
Н.……*********, дебилни *******. Нямам търпение за вас. Лош човешки материал.
Лека“. Едно от споменатите имена е на ищцата, която разбрала за нея от личния си
профил също във фейсбук от свои приятели, които й я препратили. Сочи, че причина
за публикацията е предстоящо откриване на организиран танцов фестивал, на който
ответникът не бил поканен. По случая било водено НЧХД № 20504/2018г. по описа на
СРС, 96 състав, с обвинение към ответника за престъпление по чл.146 НК, по което бил
оправдан с влязла в сила присъда. В хода на друго гр.д.№ 16885/2019г. на СГС, I-12
състав, с предявен против Ц.Х. иск ищцата разбрала, че това лице подало сигнал до
СРП за склоняването му от Е.М. да лъжесвидетелства относно авторството на
публикацията. Навежда, че използваният в нея език е обиден, унизителен и вулгарен, а
самата публикация накърнява честта, достойнството и доброто й име, от което
претърпяла неимуществени вреди, за репарирането на които претендира заплащането
от ответника на парично обезщетение
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът навежда
възражение за недопустимост на иска поради това, че с влязлата в сила присъда по
НЧХД № 20504/2018г. по описа на СРС, 96 състав, освен, че ответникът е признат за
невиновен, е отхвърлен и предявения от ищцата граждански иск за неимуществени
вреди от деянието.
1
Съдът намира предявения иск за процесуално недопустим по следните
съображения:
Съгласно чл.300 ГПК и чл.413, ал. 2 НПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца, доколкото стоят в основата на деликтната отговорност.
Обвързваща сила има както осъдителната, така и оправдателната присъда, при която
биха били отречени елементите на отговорността за непозволено увреждане, освен
когато деянието е несъставомерно по НК, но покрива признаците на граждански
деликт. Тези норми са приложими по отношение деянието само в наказателно-правен
аспект.
Когато в рамките на наказателното производство е бил приет за разглеждане
граждански иск на пострадалия и наказателният съд се е произнесъл по същество,
присъдата в тази част има характер на съдебно решение, с което се разрешава
гражданскоправен спор. Поради това има задължителен характер съобразно чл.297
ГПК и формира сила на пресъдено нещо между страните по него-чл.298, ал.1 ГПК, а на
основание чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван, като повторно образуваното дело се прекратява служебно от съда.
В случая за деянието, от което ищцата претендира обезщетение от непозволено
увреждане ответникът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл.148, ал.1, т.2 вр. чл.146 НК с влязла в сила присъда от 22.07.2020г. по НЧХД №
20504/2018г. на СРС. Видно от присъдата и мотивите към нея в наказателното
производство е предявила и граждански иск за неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД,
който е бил отхвърлен. Страните, предмета и основанието на отхвърления иск са
идентични с тези по настоящото дело. Разликата е само в размера на претендираното
обезщетение, но това обстоятелство не е от значение за извода, че влязлата в сила
присъда по отношение гражданския иск е формирала сила на пресъдено нещо,
съставляваща отрицателна процесуална предпоставка за правото на иск по чл.299, ал.1
ГПК. Друго не следва от твърдението в исковата молба, че трето лице е било
склонявано от ответника да лъжесвидетелства относно авторството на публикацията.
Подобно обстоятелство би могло да послужи като основание за искане за
възобновяване на наказателното дело по реда и при условията на НПК, но не и до
пререшаване на спора.
По изложените съображения и на основание чл.130 ГПК производството по
делото подлежи на прекратяване.
На основание чл.78, ал.4 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените разноски за платено адвокатско възнаграждение от 4800лв.
2
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 15185/2021г. по описа на СГС, ГО, І-
1 състав.
ОСЪЖДА Г. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.******* и съдебен
адрес гр.София, бул.*******, да заплати на Е.К. М., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул*******, Резиденция А., разноски по делото на основание чл.78, ал.4 ГПК
от 4800лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на ищцата.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3