№ 9899
гр. С, 26.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Б.ХР.Р.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110100171
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД
искова молба срещу „К.“ ООД, поправена с молба от 23.01.2024 г., с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите както следва: сумата 175,44 лева (сто седемдесет и пет лева и 44
стотинки), представляваща представляваща цена на топлинна енергия за имот
на находящ се на адрес: гр. С, ул. „Д.“ 77, вх.А, офис 2, аб.№ ******, инст.№
*****, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 22,11 лева
(двадесет и два лева и 11 стотинки), представляваща обезщетение за забава за
период от 31.10.2019 г. до 02.08.2022 г., сумата 8,09 лева (осем лева и 09
стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.01.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1,18 лева
(един лев и 18 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от
02.03.2020 г. до 02.08.2022 г., по отношение на цената за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 29.09.2022 г. по ч.гр.д. 42648/2022 г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при
твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански
нужди, като се сочи, че между страните е подписан договор за продажба на
топлинна енергия за имот – офис № 2, находящ се в гр. С, ул. „Д.“ №***, вх.
А, аб. № ****** при общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди на потребители съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Твърди се, че
1
за процесния период са били в сила общи условия за продажба на топлинна
енергия, в чл. 40, ал. 1 от които бил определен реда и срока, по които
купувачите следва да заплащат месечните дължими суми, а именно в срок до
20- то число на месеца, следващ месеца на доставка. Твърди се, че от страна
на ищеца е доставена топлинна енергия в количество, качество и при цена,
индивидуализирани в исковата молба, но същата не била заплатена от
ответника. Сочи, че до ответника е изпратена покана за плащане, но такова не
постъпило. Твърди се, че в края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от дружеството извършващо услугата дялово
разпределение – „Топлоконтрол“ ООД, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът е посочил, че не оспорва размера на иска, изрично е направил
искане да не се допускат експертизите. Оспорва да е получил несъдебна
покана от ищеца. Твърди, че е погасил процесните задължения чрез
извънсъдебно прихващане със задължението на „Т.С.“ ЕАД, което тя имала
към „К.“ ООД за заплащане на парично обезщетение за ползване в размер на
100 000 лв. на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ за период считано от въвеждането в
експлоатация - 05.11.2007 г. на съоръжението за присъединяване до
15.11.2022г., на абонатна станция и дворна мрежа (външно топлозахранване),
изградена от и собствена на ответника в УПИ ХIII-15, кв.45 по плана на гр. С,
м. ГГЦ зона Б15 с административен адрес: гр. С, ул. „Д.“ №***. В условията
на евентуалност прави възражение за съдебно прихващане. Твърди, че от
момента на изграждането на съоръжението до въвеждането в експлоатация -
от 05.11.2007 г. до настоящия момент, същото се ползва само и от ищеца,
като до момента съоръжението не било изкупено от „Т.С.“ ЕАД.
Аргументира, че през целия период съоръжението е ползвано от ищеца, за
което същият не е заплатил обезщетение за ползване. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
претенции по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация по чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на
реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на
главните вземания и изпадането на ответника в забава.
2
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По релевираното възражение за прихващане с правно основание чл. 137,
ал. 2, изр. 2 ЗЕ, в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че описаното в отговора съоръжение е изградено с негови
средства и че същото е негова собственост; че съоръжението се ползва от
топлопреносното дружество и стойността на ползването за процесния период.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е придобил право
на собственост върху съоръженията съгласно чл. 137, ал. 3 ЗЕ или, че е
погасил задължението си.
За безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване съдът е
отделил, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за имот – офис № 2, находящ се в гр. С, ул. „Д.“ №***, вх. А, аб. №
****** при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди; че през процесния период ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия в количеството и с качество посочено в исковата молба; че е
извършена услуга дялово разпределение на стойност, посочена в исковата
молба; че ответникът е в забава досежно процесните задължения, както и че
размерът на обезщетението за забава възлиза на претендирания от ищеца
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката.
Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие
и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм.
ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди.
Съдът приема, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да е сключен
писмен договор (за разликата от потребителите на топлинна енергия за
битови нужди, при които договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален).
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребителите в гр. С, чл. 1, ал.
2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. С се извършва въз
основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на настоящите
общи условия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети следните документи: заявление от ответника за
сключване на договор с ищеца за продажба на ТЕ за стопански нужди за
описания в исковата молба имот /л. 43/:, договор при общи условияя за
продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. С по
3
чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, сключен между ищеца и ответника /л. 42/ . Съгласно
изричната клауза на договора купувачът е приел общите условия на търговеца
за договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
От изявленията на страните и от анализа на представените и обсъдени
по-горе писмени доказателства, съдът приема, че страните са били обвързани
от договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди през
процесния период, към който са приложими представените по делото общи
условия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, по отношение на
което между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, е с непрекъснато топлоподаване през процесния
период, следователно по делото е установено, че същото е било
топлофицирано.
Услугата дялово разпределение на ТЕ през процесния период, за който
искът установен по основание, е извършвана от „Топлоконтрол“ ООД.
Както беше посочено по-горе, с проекта на доклад съдът е отделил като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса
обстоятелствата, че през процесния период ищцовото дружество е доставило
топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата молба; че
е извършена услуга дялово разпределение на стойност, посочена в исковата
молба; че ответникът е в забава досежно процесните задължения, както и че
размерът на обезщетението за забава възлиза на претендирания от ищеца.
Процесуалните представители на страните изрично са заявили в
проведеното открито съдебно заседание по делото, че нямат възражения
срещу проекта на доклад, поради което същият е обявен от съда за
окончателен.
При това положение претенциите на ищеца се явяват напълно доказани
по основание и размер, поради което съдът намира, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите както следва: сумата 175,44 лева (сто седемдесет
и пет лева и 44 стотинки), представляваща представляваща цена на топлинна
енергия за имот на находящ се на адрес: гр. С, ул. „Д.“ 77, вх.А, офис 2, аб.№
******, инст.№ *****, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
22,11 лева (двадесет и два лева и 11 стотинки), представляваща обезщетение
за забава за период от 31.10.2019 г. до 02.08.2022 г., сумата 8,09 лева (осем
лева и 09 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.01.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1,18 лева
(един лев и 18 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от
02.03.2020 г. до 02.08.2022 г., по отношение на цената за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 29.09.2022 г. по ч.гр.д. 42648/2022 г.
По възражението за прихващане:
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
прихващане.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е
4
възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е
необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в
посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението.
Законът обаче не обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с
момента на извършването на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД на прихващането има обратно
действие като двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-
малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
Както се приема в Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС
по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, необходимо е вземането на прихващащия
(активното вземане) да е изискуемо. Задължението на прихващащия
(пасивното вземане) може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо.
Кога е настъпила ликвидността е без значение.
С направеното в исковото производство възражение за прихващане това
изявление не се променя от такова насочено към насрещната страна, в такова
отправено до съда с искане последния да извърши прихващане.
С оглед на това, съдът извършва проверка за това дали са били налице
предпоставките за прихващане, осъществили ли са се те и към кой момент,
като намери, че възражението е неоснователно ще уважи иска, а ако го
намери за основателно ще отхвърли иска до размера на заявеното с
възражението вземане – така Решение № 103 от 01.08.2017 г. по гр. д. №
61323/2016 г., IV ГО.
Страните не спорят, че на 01.06.2006г. са сключили предварителен
договор №192, с който са договорили необходимите условия за
присъединяването на сграда етажна собственост в УПИ ХIII- 15, кв. 45, по
плана на гр. С, м. ГГЦ, зона Б-15, ул. „Родопи“ № 54 към топлопреносната
мрежа до сключване на договора за присъединяване. В договора е постигнато
съгласие, че присъединяването на обекта се извършва чрез изграждането на
присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция.
Договорени са също техническите параметри на строежа. В чл. 7 от договора,
потребителят – „К.“ ООД, следва да изгради съоръжението за своя сметка. От
своя страна с чл. 23 от договора ответникът „Т.С.” ЕАД се задължил да
придобие правата на собственост върху изградените съоръжения, които да му
бъдат прехвърлени от потребителя при условията на чл.137, ал.2 и ал. 3 ЗЕ с
договора за присъединяване. В тази връзка страните са постигнали съгласие
след завършване на строежа и съставяне на констативен акт, че е изпълнен
съобразно одобрените инвестиционни проекти, възложителят подава
заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за
присъединяване /чл. 34/. Съгласно чл. 25 „Т.С.” ЕАД има право да използва
изградените съоръжения, да разрешава присъединяване на нови потребители
на топлинна енергия, без да нарушава договорената с потребителя мощност
към присъединителния топлопровод, предмет на договора, независимо от
собствеността му.
Не се спори между страните, че процесните съоръжения са изградени
след съгласуване с топлопреносното предприятие по силата на сключения
между страните договор.
5
Установява се от представеното разрешение за ползване №
**********/05.11.2007г., че съоръжението е въведено в експлоатация от
05.11.2007г.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че процесното съоръжение е изградено при спазване на всички
технологични изисквания за сметка на ищеца и е включено в
топлопреносната мрежа на гр. С от 05.11.2007 г. Абонатната станция се
използва от ответното дружество за пренос на топлинна енергия.
При тези доказателства, съдът намира, че по делото се установява, че
ищецът е изградил процесните съоръжения за своя сметка при наличие на
всички строителни книжа, същите са станали негова собственост, въведени са
в експлоатация през 2007 г. и се ползват от ответника за пренос на топлинна
енергия до негови клиенти, вкл. и за исковия период.
Ответникът не ангажира никакви доказателства в изпълнение на
задълженията му по закон /чл. 137, ал. 3 ЗЕ/, включително наличието на
обективна причина за неизпълнение, и по договора за присъединяване между
страните да изкупи процесните съоръжения в качеството му на
топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия.
Не доказа и да е заплатил обезщетение за ползването на съоръженията
през исковия период, нито да е придобил съоръженията по давност.
Налична по делото е покана от ищеца до ответника, получена от
последния на 09.09.2021 г., с която е поканен да заплати цената на
съоръжението и обезщетение за неговото ползване от датата на
присъединяването до момента.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 133, ал. 1 от ЗЕ, топлопреносното предприятие е длъжно
да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти,
разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на
топлинна енергия.
Според чл. 137, ал. 1 ЗЕ при присъединяване на потребители /”клиенти”
в редакцията на текста с изм. от 2012г./ на топлинна енергия за битови нужди,
присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова
собственост.
Според чл. 137, ал. 2 от ЗЕ изграждането на съоръженията по ал. 1 може
да се извършва от потребителите /клиентите/ след съгласуване с
топлопреносното предприятие, като в този случай последното заплаща цена
за ползване на съоръженията, изградени от потребителите
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин
изграждане на съоръжението от ищеца и за негова сметка, което е и изрично
уговорено със сключения предварителен договор от 01.06.2006г.
Правото на собственост принадлежи на ищеца, като до подаване на
исковата молба, включително и към момента не е уреден въпросът с
6
изкупуването му.
Установено е още, че след въвеждане в експлоатация на сградата,
абонатната станция и топлопровода са приети от ответника, въведени в
експлоатация и той ги ползва според тяхното предназначение с доставка на
топлинна енергия за отопление и БГВ на абонатите в сградата. Следователно
и в съответствие с чл. 137, ал. 2 от ЗЕ ответникът дължи на ищеца цена за
ползването, по същество представляваща обезщетение за ползването
съизмеримо с ползите, които извлича за себе си за сметка на собственика.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че размерът на
обезщетението за ползване на съоръжението за периода 01.01.2011 г. –
15.11.2022 г. възлиза на сумата 19494,41 лева, която сума надвишава по
размер сбора на процесните вземания на „Т.С.“ ЕАД срещу „К.“ ООД.
При това положение настоящият състав намира, че възражението за
прихващане е основателно и исковете на „Т.С.“ ЕАД следва да бъдат
отхвърлени като погасени чрез прихващане.
По отношение на разноските:
С оглед отхвърлянето на исковете право на разноски има единствено
ответника.
Ответникът доказва да е сторил разноски за адвокатско възнаграждение
в исковото производство – 400 лв., за СТЕ – 600 лв., за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство – 150 лв.
От ищеца своевременно е направено възражение за прекомерност на
претендираните от ответника разноски, поради което за запаведното
производство на ищеца следва да се присъдят разноски за възнаграждение на
адвокат в размер на 50 лв. вместо 150 лв.
Останалите разноски следва да се присъдят на ответника, както са
претендирани.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 178-ми
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: **********, против
„К.“ ООД, ЕИК ***********, по реда на чл. 415, вр. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че „К.“ ООД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата сумата 175,44 лева (сто седемдесет
и пет лева и 44 стотинки), представляваща представляваща цена на топлинна
енергия за имот на находящ се на адрес: гр. С, ул. „Д.“ 77, вх.А, офис № 2, аб.
№ ******, инст.№ *****, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
22,11 лева (двадесет и два лева и 11 стотинки), представляваща обезщетение
за забава за период от 31.10.2019 г. до 02.08.2022 г., сумата 8,09 лева (осем
лева и 09 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.01.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1,18 лева
(един лев и 18 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от
7
02.03.2020 г. до 02.08.2022 г., по отношение на цената за дялово
разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 29.09.2022 г. по ч. гр. д. № 42648/2022 г. по описа на
СРС, 148 състав, КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно
вземане на "К." ООД към "Т.С." ЕАД, в размер на 19494,41 лв., с правно
основание чл. 137, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, представляващо обезщетение за ползване
на абонатна станция и дворна мрежа (външно топлозахранване), изградена от
и собствена на ответника в УПИ ХIII-15, кв.45 по плана на гр. С, м. ГГЦ зона
Б15 с административен адрес: гр. С, ул. „Д.“ №***, през периода 05.11.2007 г.
– 15.11.2022 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: **********, да заплати на „К.“ ООД, ЕИК
***********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1000 лева - разноски в
исковото производство и сумата от 50 лева - разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Топлоконтрол“ ООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8