РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1742
гр. Пловдив, 14.10. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІ състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря
РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙРЛОВА административно дело № 579 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК / във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/.
2. Образувано е по жалба, подадена
от „Валенти 66“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.“Д.
Талев“ № 13,ет.1 представлявано от П.Г.Т., против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-121-0027506/11.02.2020г.,
издадена от Началник отдел “Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП.
Навеждат се доводи
за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда.
Твърди се в тази насока, че към настоящия момент констатираното нарушение е отстранено
и в този смисъл е налице неправилно приложение на чл. 22 от ЗАНН. Претендират
се сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Началник отдел “Оперативни дейности“ -
Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен
акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките
на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. С оспорената заповед
на „Валенти 66“ ЕООД е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41
от ДР на ЗДДС – фризьорски салон, находящ се в гр.Хисаря,бул.“Генерал
Гурко“ № 1, и забрана за достъп до обекта за срок от
7 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Принудителната административна мярка
е наложена след извършена проверка на 04.02.2020г., приключила с издавеното на
Протокол за извършена проверка сер. АА №
0027506/04.02.2020г., в хода на която е констатирано нарушение на разпоредбите
на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г. (Наредба
Н-18/13.12.2006 г.) във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. По-конкретно,
установено е, че в описания по-горе търговски обект, стопанисван от
жалбоподателя, не се издават фискални касови бележки за всяка извършена
продажба от наличното, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство,
съдържащи задължителни реквизити съгласно изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. С това деяние е прието, че „Валенти
66“ ЕООД в качеството си на задължено лице по чл. 3 от наредбата, не е спазил
начина за издаване на съответните документи за продажба.
В
хода на проверката е осъществена контролна покупка от проверяващите на един
брой мицеларен спрей балсам за боядисана коса на обща
стойност 32,00 лева, платени в брой от
органите по приходите, за което е издадена фискална касова бележка № 002536/04.02.2020г.
от регистрираното в обекта фискално устройство (ФУ) „TREMOL“ ZM-KL-V2, с ИН ZK053577 и ФП № 50157688, която не
съдържа задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н -
18/13.12.2006 г., а именно, наименование на продадената стока,количество и
стойност по видове закупени стоки и услуги и код на данъчна група.
В оспорената заповед относно продължителността на срока е посочено, че за
административния орган съществува правна възможност да определи неговата
продължителност, действайки при условие на оперативна самостоятелност, като
така определеният срок за запечатване и забрана за достъп до обекта от 7
(седем) дни е съразмерен съобразно тежестта на извършеното нарушение,
местоположението на обекта и характера на дейността. Наличието на реквизити на
фискалната касова бележка е нормативно установено задължение на субектите,
стопанисващи и управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при
съответните предпоставки. Неспазването на това конкретно задължение от страна
на субекта винаги води до негативни последици за фиска.
Прието е, че срока на наложената ПАМ е съобразена с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, в който е допуснато
нарушението, както и с целта да се подсигури необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Все в тази насока е посочено, че целта на ПАМ е постигането на промяна в
начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
спазване на изискването за съдържащите се в издаваните ФКБ нормативно
установени реквизити, правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към фискалното устройство документи и предаване
на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
За
така констатираното административно нарушение се твърди от страна на приходна
администрация, че е съставен АУАН № F537641/13.02.2020
г., но такъв не е представен по делото.
6. В хода на съдебното производство е допуснато
извършването на съдебно-техническа експертиза(СТЕ) на назначеното вещо лице Д.Т.Д.,чието заключение е прието без заявени
резерви от страните в проведеното по делото публично съдебно заседание на
17.09.2020г. Съгласно заключението на вещото лице в момента на проверката от
органите на НАП са налични малко на брой департаменти в паметта на ФУ.Въвъждането на повечето на брой департаменти е извършено на
05.02.2020г. Същите са приложени към документите по делото.Липсата на въведени
департаменти към момента на проверката от органите на НАП не е ощетило
държавния фиск, защото е имало информация за
извършените продажби и услуги.
Съдът кредитира заключението на вещото лице
по приетата съдебно -
техническа експертиза, като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса в необходимата пълнота релевантните за спора факти
и обстоятелства, за които са необходими
специални знания, с които съдът и страните
не разполагат, кореспондиращо и с останалия доказателствен материал по делото.
7.В хода на съдебното производство са ангажирани и
гласни доказателствени средства, като в проведеното по
делото публично съдебно заседание на 17.09.2020г. е разпитан свидетеля Г.Д.П.. Разпитан по делото свидетелят Петков е
заявил, че е управител на сервиз за обслужване и продажба на касови апарати.
„ВАЛЕНТИ 66“ ЕООД са му клиенти. Обслужвали касовите им апарати. Тази година са правили промени на
фискалното им устройство, програмирали са допълнителни департаменти за
дружеството „ВАЛЕНТИ 66“ ЕООД. Това било, когато било времето за удължаване на
SIM картата, някъде февруари месец, но не помни точната дата. При въвеждането
на тези департаменти отчетността в групите А и Б не се е променила. Подаване на
информация към НАП за промяната на департаментите не се е наложило.
Съдът дава вяра на свидетелските показания като обективни, логични,
непротиворечиви, кореспондиращи и с останалия доказателствен
материал по делото.
ІV. За правото:
8. Според чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни
мерки.
Очевидно, въпросните мерки са една от проявните
форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно нормативно
установено материално правило за поведение било като изключат предпоставките то
да бъде нарушено, било като преустановят деянията, предприети в нарушение на
същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от
противоправното деяние или респективно имат за последица отстраняване на вече
настъпили вредни последици от такова деяние.
Очевидно е също така, че тези мерки по правното си естество не
съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна
принуда.
Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде
изтърпяно така, както е наложено и за целия период от време, през който е
постановена принудата, действието на наложената административна мярка е
обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа
последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно
предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от
момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да
бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено,
действието на мярката не е фактически основано или казано с други думи, от този
момент насетне прилагането на принуда ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в
чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Този законов текст е ясен и небудещ съмнение относно неговото приложение.
Не само административният акт, но и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава, което по правилата на елементарната логика ще рече, че
когато тази цел е реално осъществена, то изпълнението следва да бъде
преустановено.
9. Каза се, правното основание за
налагане на процесната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т.
1 б. "а" от ЗДДС, според която запечатване на обект за срок до
тридесет дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Съответно, фактическото основание за нейното налагане е обстоятелството,
че на 04.02.2020г. дружеството е извършило продажба на стоки, за които е издало
фискален касов бон, който не съдържа задължителни реквизити – наименование на
продадената стока,количество и стойност по видове закупени стоки или услуги и
код на данъчна група съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на
МФ.
В случая не е спорно, че в търговския обект има
фискално устройство, което е надлежно регистрирано, нито е спорно, че за
продажбата е издаден фискален бон.
10. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година установява общо задължение за лицата,
извършващи продажби или предоставящи услуги в търговски обект, да регистрират и
отчитат тези продажби и услуги с фискална касова бележка от фискално
устройство. Конкретните хипотези на задължението и начина на издаване на
фискална касова бележка са уредени в чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
който отново императивно разпорежда тяхното издаване независимо от съставяне на
първичен счетоводен документ, като в чл. 26 изчерпателно са изброени
реквизитите на фискалния бон. Целта на нормативния акт е да се обезпечи
регистрирането и отчетността на извършените продажби. Неизпълнението на разпоредбите
на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ води до санкционните последици,
предвидени в чл. 185 от ЗДДС. В случаите, посочени в ал. 1 и 2 на чл. 186 от ЗДДС, наред с административното наказание, законът предвижда и прилагане на
принудителна административна мярка. Първата хипотеза, тази на б. "а",
т. 1 на ал. 1 на чл. 186 от ЗДДС има предвид нарушаване на реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, включително фискален бон.
11. Действително, издаденият в хода
на проверката фискален бон (лист 32), не съдържа наименование на продадената
стока, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги така, както
предвижда чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, но противно на
твърденията на органите по приходите, съдържа кода на данъчната група (в самия
ФБ - лист 32, срещу сумата за конкретно продадената стока е
вписана буква „Б“).
Независимо от това, липсата на наименование на стоката,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, като част от
съдържанието на издадения фискален бон е достатъчно, за да се приеме, че е
налице нарушение на начина за издаване на фискален бон, което се субсумира в
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Съществено обаче в случая е, че още към 05.02.2020г. (на следващия ден след извършване на проверката и констатиране на нарушението) констатираното от органите по приходите нарушение е
било отстранено от дружеството, в какъвто смисъл са неоспорените писмени
доказателства по делото, заключението на вещото лице по приетата СТЕ и
ангажираните гласни доказателства в тази насока. Това обстоятелство не е спорно
между страните. Впрочем, доколкото административното
нарушение, въз основа на което е приложена административната принуда е
преустановено окончателно, крайната цел изрично посочена в заповедта, а именно „…постигането на
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият
резултат е спазване на изискването за съдържащите се в издаваните ФКБ
нормативно установени реквизити,правилно отразяване на оборота, спазване
отчетността на относимите към фискалното устройство документи и предаване на изискуемите
данни към НАП …“ е постигната. При тези данни следва да се приеме, че
нарушението е преустановено към момента на налагане на ПАМ - процесната заповед
е издадена на 11.02.2020г., а нарушението е отстранено на 05.02.2020г.
12. Не трябва да се забравя, че
принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна
административна държавна принуда, поради което (с оглед цитирания по-горе
принцип на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК) преценката за
съответствието й с целта на закона следва да се извършва във всеки един момент и
за всеки конкретен случай, така че да се избегне възможността налагането й да ограничи
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Както
вече бе казано, принудителните административни мерки биват: превантивни - предназначени да
предотвратят извършването на правонарушения и вредните последици от тях; преустановителни
- предназначени да пресекат, преустановят продължаването на вече започнали и
продължаващи правонарушения; възстановителни - насочени към отстраняване на
вредните последици от правонарушения.
В казуса, налагането на принудителна административна
мярка за вече отстранено нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №
Н-18/13.12. 2006 г. на МФ, изразяваща се в запечатване на търговския обект, не
съответства на нито една от целите на ПАМ, посочени в закона (чл. 22 от ЗАНН).
В конкретния случай това не би довело нито до предотвратяване, нито до
преустановяване на нарушение (каза се
още към 05.02.2020г. констатираното от органите по приходите нарушение е било
отстранено от дружеството, в какъвто смисъл са неоспорените писмени
доказателства по делото, заключението на вещото лице по приетата СТЕ и
ангажираните гласни доказателства в тази насока), още по-малко може да доведе до отстраняване на вредните
последици от правонарушението. Безспорно тези последици в случай на вече
преустановено административно нарушение няма как да бъдат осъществени.Очевидно при това положение е, че
прилагането на процесната ПАМ, не само не би постигнала нито една от целите на
административната принуда, но напротив, би ограничило в значителна степен
правата на жалбоподателя, възпрепятствайки го да упражнява търговска дейност за
определен срок. Доколкото
запечатването на търговския обект за 7 дни и забраната на достъпа до него са разпоредени от административния орган след преустановяване
на нарушението, то налагането им по своята същност има характер на наказание, а
принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. Ето защо,
заповедта за налагане на ПАМ е издадена в противоречие с целта на закона.
Все в тази насока е необходимо да се добави, че
характерът на процесното нарушение е такъв, че веднъж преустановено, много
малка е вероятността то да бъде извършено повторно, доколкото отстраняването му
е свързано с промяна на техническите параметри на използвания в търговския
обект ЕКАФП.
Ето защо, евентуалната възможност лицето да извърши
повторно същото нарушение не може да обоснове превантивен характер на разглежданата
ПАМ към настоящия момент, тъй като опасността от правонарушение не е (а трябва
да е): явна и несъмнена, което
означава, че изводът за нейната наличност следва да се гради на положително
установени факти на обективната действителност, каквито в случая не се
констатират; реална и конкретна,
т.е. съществуваща, налична, а не абстрактна и предполагаема; непосредствена – с достатъчна степен на
вероятност от незабавното настъпване на вредите, а не хипотетична и далечна
(отдалечена по време и с малка степен на вероятност).
Крайният извод на съда е, че с отстраняване на
установеното от приходна администрация нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18/13.12. 2006 г. на МФ от страна на жалбоподателя, необходимостта
от налагане на обсъжданата ПАМ е отпаднала, защото нейните цели на практика са
постигнати преди реалното й изпълнение. В изложения смисъл е Решение № 15951/ 25.11.2019г. на Върховен
административен съд, постановено по адм.дело №
6566/2019г.,Осмо отделение и други.
Това означава, че налагането на процесната
принудителна административна мярка, както към момента на издаване на
административния акт, така и към настоящия момент, е фактически необосновано и
следователно несъразмерно. Ето защо, тя
ще следва да бъде отменена.
V. За разноските:
13. Констатираната основателност на
жалбата налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 950 лв. – заплатена държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат. В случая, и с оглед възражението на представителя на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна защита
и съдействие, следва да се посочи, че възнаграждението не е прекомерно, като не
са налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им
част, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с
чл.144 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Посочената правна норма, каза се въвежда ограничение единствено относно
минималния размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде по -
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но не и относно
договорения му размер, който разбира се следва да е справедлив и обоснован, с
оглед фактическата и правна сложност на казуса и осъщественото процесуално
представителство. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв.Минималният размер на адвокатските
възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да
договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това
означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е
равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на чл. 36,
ал. 2 от ЗА. В конкретния случай, оказаната правна помощ от адв.А.
по настоящото дело се изразява в осъществено процесуално представителство в
проведените по делото открити съдебни заседания и процесуална защита,
посредством проведено пълно доказване, както и изготвяне на писмена защита. Ето
защо, в процесния случай уговореният и заплатен от жалбоподателя размер на
адвокатското възнаграждение, който каза се е 600,00 лв. за настоящата съдебна
инстанция, тоест, ориентиран към минималния размер, следва да се определи като
съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - "справедлив и обоснован".
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № (ЗНПАМ) №
ФК-121-0027506/11.02.2020г., издадена от Началник отдел “Оперативни дейности“ -
Пловдив при ЦУ на НАП. с която на „Валенти 66“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.“Д. Талев“ №
13,ет.1, представлявано от П.Г.Т.
на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка - запечатване на търговскиэобект
-
фризьорски салон, находящ се в гр.Хисаря,бул.“Генерал Гурко“ № 1, за срок от 7 дни, като
на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до същия.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите гр. София да заплати на „Валенти 66“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив,ул.“Д. Талев“ № 13,ет.1, представлявано от П.Г.Т. сумата в размер на 950,00 лв.,
представляваща сторените в производството разноски.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: