№101
гр. Силистра, 08.11.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА,
Гражданско отделение,
в публичното заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета
година,
като разгледа докладваното в. търг. д. № 130
по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 201/08.06.2017г., постановено по гр. д. №
1377/2016г. по описа на Районен съд – Силистра, е отхвърлен предявеният от ТПКИ „Добруджанка“ срещу „Енерго-Про мрежи“ АД петиторен осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС
за предаване владението на следната недвижима вещ: трафопост „Добруджанка“,
находящ се в производствена сграда на кооперацията с идентификатор
66425.501.2493.4, на първия етаж, построена в поземлен имот с идентификатор
66425.501.2493 с площ от 2323 кв.м., находящ се в гр. Силистра, ул. „Д-р Атанас
Янков“ № 37.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ищеца ТПКИ „Добруджанка“, чрез процесуалния представител адв. Д., в която се излагат съображения за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт, като се поддържа, че съдът е стигнал до
необосновани изводи, които не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Счита, че са ангажирани безспорни писмени доказателства, които
установяват собствеността върху процесната сграда. Навежда се довод, че щом
проектът за въвеждане в експлоатация е утвърден от държавно предприятие
„Енергоснабдяване“ следва изводът, че изграждането и въвеждането му в
експлоатация е предвиденото в закона изключение по чл. 2, ал. 1 от ЗЕ от 1975г.
Поддържа се, че държавата е разрешила на кооперацията да изгради този обект със
съгласието на ЦКС и по силата на § 4 от ПРЗ на ЗЕ от 1975г. същата е запазила
собствеността си върху него. Излага се, че ищецът никога не е твърдял, че
монтираните в процесната сграда съоръжения са били за захранване на множество
други потребители, а от заключението на СТЕ се е установило, че другите
потребители на електрозахранване са жилищни сгради, изградени след 2000г. При
тези съображения счита, че не съществуват законови ограничения за притежаване
на енергийни обекти от кооперации, а трафопостът никога не е бил държавна
собственост и е ползван от ответника без основание. Моли обжалваното решение да
бъде отменено, а вместо него да бъде постановено такова, с което да бъде изцяло
уважен предявеният иск като бъде установено, че ищецът е собственик на
процесната сграда и съответно ответникът да бъде осъден да предаде владението
върху нея.
Въззиваемият
„Енерго-Про мрежи“ АД, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д., е
подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който се поддържа
становище за неоснователност на същата и е направено искане първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Излага,
че твърдението на ищеца, че процесният трафопост е негова собственост, понеже
се намира в неговата сграда, се явява несъстоятелно, тъй като трафопостът е
самостоятелен обект в тази сграда, който поради специфичното си предназначение
е подчинен на специален вещноправен режим, различен от общия правен режим,
приложим за сградата. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е определил
приложимия материален закон, а именно Законът за електростопанството от 1948г.,
като според правната норма на чл. 2, ал. 2 от този закон е императивно
изключена възможността правото на собственост върху процесния трафопост да е
било притежание на праводателя на ищеца, а още по-малко на самия ищец. Навеждат
се подробни доводи относно това, че и с последващите закони, уреждащи тази
материя, не е била предвидена възможност ищецът да придобие процесния трафопост
като енергиен обект с особен статут и правен режим, тъй като е бил държавна
собственост и вещ изключена от гражданския оборот. Обръща се внимание и на
това, че от съдържанието на представения документ – „Протокол на приемателна
комисия за приемане на окончателното намаление на стойността на строителството
и въвеждането в действие … на обект „Производствена сграда на ТПК „Добруджанка“
е видно, че същият се отнася за сграда-постройка, която е различен обект от
процесния трафопост. Твърди се, че за него е проведена отделна процедура и е въведен
в експлоатация като отделен обект с издаден Образец 16 и това е станало преди
въвеждането в експлоатация на сградата. Счита, че от съвкупната преценка на
събраните доказателства по делото се установява, че дружеството ответник е
титуляр на правото на собственост върху процесния трафопост.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
поради което е допустима, но се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Районен съд – Силистра е бил сезиран с петиторен осъдителен
иск с правно основание чл. 108 ЗС.
За да постанови обжалваното решение, Районен съд –
Силистра е приел, че поради спецификата на трафопоста като енергиен обект и
ограниченията за притежаването му, въведени нормативно и действали от момента
на изграждането на трафопоста до настоящия момент, както и поради липса на
доказателства за осъществяването на изключението по чл. 2, ал. 2 ЗЕ (в сила от
01.07.1976г., отм. 20.07.1999г.), правото на собственост на ищеца върху
процесната вещ не е доказано.
Чрез петиторния осъдителен иск ищецът иска от съда със
сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната
вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост
върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне по
отношение на ответника, който я владее или държи, без да притежава правно
основание за това, да предаде фактическата власт върху спорната вещ на
собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква
материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт,
включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна материална
предпоставка. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното
задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната
вещ, както и че ответникът я владее или държи, а за да бъде отхвърлен
осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата
власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване
следва да бъде пълно и главно.
Между страните не се спори, че процесният трансфопост
е изграден през 1975г. с предназначение да осигури електроснабдяване на ТПК
„Добруджанка“ и Промкомбинат Дръстър (видно и от представената по делото
Обяснителна записка към работния проект за монтаж трафопост на ТПК
„Добруджанка“ и Промкомбинат Дръстър), като сградата на последния към настоящия
момент е с променено предназначение – медицински център и жилища.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза, както и от изслушването на вещото лице
пред първоинстанционния съд, се установява, че трафопостът е вграден в първия
етаж на производствената сграда на ищеца и е разположен в югоизточната част на
ниското й тяло, като се състои от три помещения, оборудвани с електрическа
инсталация за преобразуване и разпределение на ел. енергия от два
трансформатора. При изслушването си вещото лице е изяснило правнорелевантното
обстоятелство, че освен кооперацията от този трафопост се захранват множество
други обекти – жилищен блок, преустроен от сградата на предприятието „Дръстър“,
както и няколко други жилищни и многофункционални сгради.
От представения по делото Акт № 3782 за държавна
собственост от 02.11.1994г. се установява, че на основание чл. 81, ал. 2 НДИ (отм.)
процесната вещ е актувана като държавна собственост и се е водела на отчет при
НЕК-АД „Електроснабдяване“. Видно от Акт № 875 за държавна собственост,
съставен на 16.10.200г. от МРРБ – Областна администрация - Силистренска област,
имотът е включен в капитала на търговско дружество „Електроразпределение –
Горна Оряховица“ ЕАД, клон гр. Силистра на основание чл. 17 „а“ от ЗППДОП и 15
„а“ от ПРЗ на ЗППДОП. В тази връзка следва да се има предвид, че актът за
държавна собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на
официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на
държавата, без да я поражда /чл. 5 от ЗДС/. Обстоятелствата, констатирани в
акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена
сила до доказване на противното. Това означава, че на основание чл. 179, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти, а именно,
че същият е съставен на посочената дата и място от съответното длъжностно лице,
че се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от държавата,
както и че видът и състоянието на имота са такива, каквито са описани в акта. В
исковата молба ищецът е навел възражение за нищожност на издадените
административни актове, с които е констатирано правото на държавна собственост
върху процесния трафопост, тъй като счита, че държавата не може да се
разпорежда с кооперативно имущество, поради което съдът следва да извърши
т.нар. косвен съдебен контрол на основание чл. 17, ал. 2 ГПК.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че
трафопостът представлява площадков енергиен обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР
ЗЕ и като такъв е съвкупност от два компонента – сграда и трайно прикрепено към
нея енергийно съоръжение.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството
(от 1948г.) въвежда изричното правило, че енергийните източници и всички
съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както и
електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. Съгласно чл. 3 от
същия закон държавата е можела да преотстъпва на местните органи на държавната
власт, на държавните предприятия, или на обществени организации – водни
синдикати, кооперации и др. – строежа и експлоатацията на енергийни обекти от
местно значение, или за собствени нужди.
С последващия Закон за електростопанството (в сила от
01.07.1976г., отм. 20.07.1999г.) отново се регламентира особения статут и
правен режим на енергийните обекти, вкл. на съществуващите такива към влизането
му в сила - § 4 ПЗР на същия закон.
В задължителната
съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в
Решение № 47 от 02.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 217/2012г., IV г.о. е възприето следното: „съгласно чл. 2, ал. 1 от
Закона за електростопанството (Обн. ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., изм., бр. 56
от 18.07.1986 г., бр. 12 от 12.02.1988 г., бр. 11 от 29.01.1998 г., отм., бр.
64 от 16.07.1999 г.) съществуващите енергийни обекти: електрически централи за
производство на електрическа енергия и електрически уредби и мрежи за пренос и
разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Такива обекти е
могло да бъдат придобивани и притежавани в собственост от кооперативни и други
обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" за
задоволяване на собствени нужди.“.
В настоящия случай още в исковата молба ищецът
признава, че енергийният обект не е бил изграден за задоволяване само на
неговите собствени нужди, каквото е изискването и на чл. 3 от Закона за
електростопанстовото (от 1948г.), а е предназначен да обслужва още един
потребител – Промкомбинат Дръстър, а впоследствие предвид преустройството на
тази сграда и множество други потребители на електроенергия. Обстоятелството,
че процесният трафопост не служи за задоволяване на нуждите от електроенергия
само на кооперацията се установява и от заключението на съдебно-техническата
експертиза. Също така по делото не е установено кооперацията да е разполагала с
необходимото разрешение на Асоциация „Енергетика“, за да притежава в
собственост изградения трафопост. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства в
този смисъл, а и дори във въззивната жалба е изложил, че такова разрешение от Асоциация
„Енергетика“ не е необходимо.
Следователно, предвид представените писмени
доказателства и съгласно нормативните ограничения за придобиването и
притежаването на енергийни обекти, въведени със Закона за електростопанстовото
(от 1948г.) и последващия Закон за
електростопанството (в сила от 01.07.1976г., отм. 20.07.1999г.), изграденият трафопост като енергиен обект с особен
статут и правен режим, който обслужва повече от един потребител, е бил държавна
собственост. Правният режим на съществуващите енергийни обекти не е променен с
приемането на следващия ЗЕЕЕ от 1999г., действащия Закон за
енергетиката от 2003г. и на Закона за енергийната ефективност 2004г. (отм.
2008г.), с които е уредена възможността на собственика да прехвърли
притежавания енергиен обект единствено на съответното енергийно предприятие и
правото и задължението на енергийното предприятие да го изкупи. В този смисъл и възражението на ищеца за нищожност на
издадените актове за държавна собственост се явява неоснователно.
При така установените правнорелевантни факти и
развитите правни съждения настоящата съдебна инстанция приема, че ищецът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване, че е титуляр на правото на
собственост върху спорната вещ, поради
което предявеният петиторен осъдителен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до
който въззивната инстанция е достигнала, съответства изцяло на крайните
съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
а въззивната жалба отхвърлена като неоснователна.
При този изход на правния спор, предмет на въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия трябва да се
присъдят сторените пред Окръжен съд – Силистра съдебни разноски в размер на
сумата от 300 лв., определена от съда съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Така мотивиран, Окръжен съд - Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
201/08.06.2017г., постановено по гр. д. № 1377/2016г. по описа на Районен съд –
Силистра.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78,
ал. 8 ГПК и чл. 273 ГПК Кооперация
„Трудово-производителна кооперация за инвалиди – Добруджанка“, да заплати на „Енерго-Про Мрежи“, сумата
от 300 лв., представляваща съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 1-месечен срок от получаване
на препис от решението от страните пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.